Кой родител не иска да отгледа успешни деца?! Най-естественото нещо е да се надяваме децата ни да растат здрави, умни, отговорни, любезни, уверени, способни…но ако имаме амбицията това да се случи по-скоро рано, отколкото късно, и решим да ги подкрепим с допълнителни уроци по испански, математика, пиано и таекуондо… има риск да ги водим към Синдром на Забързаното Дете.
Какво е това – Синдром на Забързаното Дете?
Ако прекарвате време в Instagram или TikTok, може би сте видели видеоклип, в който се твърди, че „номер едно фактор за тревожността при децата е това, че родителите им постоянно бързат.” Като страстен почитател на психологически проучвания и преподавател по позитивна възпитание, много исках да прочета проучването и да го споделя, но след извесно ровене в интернет открих, че… такова проучване не съществува! (Затова си заслужава не проверим има ли даден източник, когато четем, че “според проучване….”)
Синдромът на Забързаното Дете няма нищо общо с бързането да пазаруваме в супера или това да казваме “Хайде де, маме, обувай се бързо, че ще закъснеем пак за детската градина!”.
Първоначално синдромът е идентифициран и назован от д-р Дейвид Елкинд (считан за един от водещите психолози на развитието) през 1981г. в книгата му “The Hurried Child, Growing Up Too Fast, Too Soon” (Забързаното дете, което расте твърде бързо и твърде рано“). Според него децата в днешно време са забързани в своето развитие. Това е наблюдението, че все по-често имаме „необосновани очаквания към емоционалните и интелектуалните способности на малките деца“.
Възможните последици за децата
Когато децата се натоварват с твърде високи очаквания и претоварени графици, това може да доведе до стрес, тревожност и изгаряне, както и до затруднения в емоционалното регулиране и социалните умения. Вместо да се фокусират върху развитието на емоционалната си интелигентност и свързване с хората около тях, децата могат да започнат да се чувстват неудовлетворени и напрегнати, а тяхната самоувереност да се определя от външни оценки, а не с вътрешната им стойност.
Синдромът на забързаното дете може също така да доведе до загуба на детската радост и креативност, ако децата нямат време за спонтанна игра и въображение. Възможността за учене през опита и неуспехите и творческо изразяване може да бъде ограничена, като резултатът е намален интерес към обучението и общото намаляване на мотивацията за учене. Когато родителите поставят прекомерни изисквания, вместо да позволяват на детето да се развива в собственото си темпо, те рискуват да изгубят възможността да изградят здравословна и подкрепяща връзка с детето.
Какви може да са тези прекомерни изисквания?
За дете на 3 годинки например:
- Да стои седнало тихо и мирно 40мин за урок по Английски
- Да не се тръшка, да не пищи, да не мрънка
- С готовност да споделя играчки и винаги да е мило към другите деца (Има разлика между това да насърчаваме и подкрепяме добрите обноски и да ги изискваме и очакваме.)
За дете на 5 годинки например:
- Да няма импулсивно поведение
- Да разбира и винаги следва правилата
- Да си прибира играчките без нужда от напомняне
За дете на 7 години например:
- Да чете книжки на ниво 3ти клас
- Да няма конфликти с връстниците (или ако има да ги разрешава мирно и спокойно)
- Да не закъснява / да следи графика с извънкласни занимания
Как изглежда това “забързване на развитието” в ежедневието?
В индивидуална консултация с татко на две момчета (на 7г и 9г) обсъждахме как след (и даже по време на) вечеря децата му “щуреят” и не зачитат разумни граници. Аз попитах дали имат друго време през деня за активна свободна игра – скачане, боричкане, гоненица, замерване с плюшени играчки и подобни неща, които децата сами си измислят. Той смутено ми обясни, че води баткото на уроци по плуване и двамата на таекуондо и след возене в колата между училище и уроци….не остава много време за игра, защото разбира се е важно да си лягат навреме вечер, за да се наспят.
В друг разговор с мама на 8г момиченце, на моя въпрос “Колко време прекарва на ден в игра?” тя ми обясни как детето понякога си играе през ваканциите, защото по време на учебната година (по собствено желание!) пее в два хора, ходи на уроци по плуване и Английски и след домашните сяда да вечеря и… това е краят на деня.
Една забързаност децата да се развиват и усвояват нови умения по-рано, преди другите също може да изглежда така:
- Водене на деца при учители, за да могат да четат / смятат / говорят английски, преди да започнат училище.
- Споделяне с децата на семейни или финансови проблеми
- Натрапване на децата на идеята, че успехът е важен и победата е всичко
- Фини послания за важността на оценките и идеята, че представянето в училище ще определи ЦЕЛИЯ им живот
- Очакване децата винаги да са дисциплинирани, организирани, социално ориентирани и никога да не са мърморещи или свадливи
С по-прости думи….трябва да се замислим сериозно, ако децата нямат време за игра! Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в извънкласните занимания, спорта, уроците, но нека сме наясно кое е приоритет.
Не е необходимо детето да ходи на спорт, на уроци по език и на творчески работилници, за да се развива добре физически, когнитивно, емоционално и социално. Абсолютно НЕОБХОДИМО Е да има свободна игра и свободно време.
Какво точно е свободната игра?
Др. Елкинд определя играта като “спонтанна, доброволна и вътрешно мотивирана дейност, която е приятна и включва активно участие.” Играта е начинът, по който децата естествено изследват и осмислят своя свят и се учат и развиват.
За да е още по-ясно, ето малко примери какво е и какво не е тази прекрасна и полезна свободна игра:
Творческа работилница за деца:
- НЕ Е свободна игра, защото детето не навлиза в нея спонтанно, а има възрастен, който казва “Сега ще правим ___.” Дори да има много свобода, заниманието все пак е структурирано и ръководено.
- МОЖЕ да е свободна игра, ако вкъщи дадем на детето хартиено тиксо, боички за пръсти и кашон и кажем “Ако искаш да правиш нещо с тях, оставям ги тук да ти е удобно” и НЕ се намесваме ако то започне да лепи тиксото по пода и да си рисува мустаци гледайки в огледало.
Футбол:
- Чудесно за движение, но тренировката по футбол НЕ Е свободна игра, защото има правила зададени от възрастен, както и ясна структура за загряване, начало, зададени упражнения, край и е водена от възрастен.
- МОЖЕ да е свободна игра ако детето само грабне топката и отиде да си я рита в двора (или с приятелчета)
Лего (или друг вид игра с конструктор):
- НЯМА да бъде свободна игра ако започнем с “Ето, гледай схемата тук и се опитай да го построиш.” – защото това ограничава какво детето ще прави.
- МОЖЕ да е свободна игра, ако детето спонтанно седне да си играе с легото и прави каквото то си реши с него – независимо дали ще си построи кула на Пес Патрул или ще се преструва, че червените парченца са горски ягодки, които то в ролята на малка мишчица, събира за своите деца. (т.е. Няма никакво значение дали детето играе “по предназначение” с играчка или друг предмет).
Занимателна книжка:
- Повечето книжки с дейности са структурирани и включват конкретен резултат или цел – независимо дали става въпрос за подреждане на пъзел или оцветяване по числа. Това означава, че те често включват правила или насоки, наложени от възрастни, за това как трябва да се развие дейността и тогава НЕ са свободна игра.
- Някои книжки оставят повече свобода на детето и МОЖЕ да се доближават до свободна игра ако няма “правилен” начин да бъде изпълнено дадено занимание и детето само взима книжката и решава колко дълго и какво да прави с нея.
Ако има възрастен, който да казва на детето какво и как да прави… не говорим за свободна игра, а организирано занимание. Ако детето само грабва нещо и започва да прави нещо с него и изглежда да се наслаждава на процеса, тогава говорим за свободна игра – дори да става дума за чистене с прахосмукачка на разсипан ориз, който детето е извадило и посипнало по пода с цел да има какво да чисти!
Как отново да забавим детството и подкрепим развитието
Това е тема за цяла книга, не просто няколко параграфа в статия, но тук поне ще дам посока за размисъл и няколко прости предложения.
Академичното представяне НЕ Е най-важно за успеха в живота:
Най-продължителното надлъжно проучване в света е проведено от Харвард, за да отговори на въпроса “Какво ни помага да живеем добре?”. Може да прочетете повече тук, но съвсем накратко ключът е качеството на връзките с хората около нас, а то е пряко зависимо от емоционалната интелигентност. Така емоционалната интелигентност е най-важното качество, което помага на деца и възрастни:
- Да учат по-добре
- Да получават по-високи доходи
- Да имат по-добро ментално здраве
- Да са по-устойчиви и да се справят с предизвикателствата на живота
- Да се справят със стрес
- Да изграждат хармонични взаимоотношения
- Да живеят по-дълго
- И дори допринася за физическото здраве!
Затова има смисъл като родители да преместим фокуса от “Как да насърчавам и подкрепям добро представяне в училище” (и свързаните с това частни уроци и занимални) към “Как да подпомогна развитието на емоционална интелигентност на детето”.
Добрата новина е, че развитието на емоционална интелигентност не изисква специални занимания, а по-скоро време и подкрепата на една любяща силна връзка с нас, родителите!
Направете свободната игра приоритет
Когато планирате всякакви видове занимания, започнете с “резервиране” на време за самостоятелната игра в графика и чак после добавете други уроци и спорт, които да са в ДОПЪЛНЕНИЕ на играта, е не да я изместват.
Ограничете следучилищните занимания
Абсолютно, допълнителните занимания, спорт, уроци могат да подкрепят детето да развива интересите си, да дадат разнообразие, да му помогнат да изгради нови запознанства и още много ползи. Просто търсете баланс в планирането. Този баланс е строго индивидуален, но не се притеснявайте да експериментирате и да намалите елементите в графика. Скуката е полезна!
Не забравяйте за съня и времето за почивка през деня
Избягвайте активности, които имат ефект върху съня, защото изискват по-рано ставане или по-късно лягане. Също е прекрасно да има просто “празно” време за почивка всеки ден.
Ценете връзката повече от мигновените резултати
Да закусваме/вечеряме заедно, да играем настолни игри вместо да гледаме телевизия и просто да излезем на семейна разходка може да няма видим ефект както “детето може да свири на пиано”, но допринасят много за чувството за свързаност и сигурност. Връзката с родителите е основата, върху която се изграждат детската емоционална интелигентност и самочувствие. Когато детето усеща, че има стабилна опора в родителите си, той се научава да се справя със стреса, да разрешава конфликти и да изразява емоциите си по здравословен начин. Няма нужда да се стремим да създадем перфектното дете, което постига всичко по стандартите на обществото, а по-скоро да им помогнем да се развиват в своето собствено темпо, с любов и подкрепа.
Ако търсите повече знания за това как родителите можем да подкрепим развитието на децата с любов и увереност, открийте ме в Мили Думи.
