Едни от най-предизвикателните ни моменти като родители са такива заради силни емоции – нашите или на децата! Защото и на малки, и на големи, понякога ни е трудно да разберем, приемем и да се справим с емоциите. “Да се справим” не значи да престанем да изпитваме дадена емоция, а по-скоро успешно да регулираме как, къде и по какъв начин да я изразим.
Конкретно в родителството, как ние гледаме на собствените си емоции и емоциите като цяло, има огромен ефект върху начина, по който възпитаваме децата и ги (или не ги) подкрепяме да се справят с техните емоции.
Всички имаме мечти и надежди за децата ни, неща, които се надяваме да постигнат и да имат, преживявания, които да изпитат и ценят. Един ключов начин да подкрепим децата да имат пълноценен живот, е да им помогнем да изградят емоционална интелигентност. А това се случва, когато знаем как да посрещнем и бурните, и тихите им емоции и превърнем тези моменти във възможности за свързване и развитие.
Какво точно е Емоционална Интелигентност (EQ)?
Емоционалната интелигентност означава да можем:
- Да разпознаем и разберем собствените си емоции
- Да разберем и да сме съпричастни към чувствата на друг човек
- Да изразим и реагираме на емоции с подходящо поведение – със сътрудничество, търпение и емпатия
Да бъдем емоционално интелигентни изисква да знаем кои сме, да сме сигурни в собствените си чувства и нужди. Също така означава да можем да направим компромис със собствените нужди в комплексни социални ситуации.
Развитието на емоционалната интелигентност на децата е изключително важна, но често пренебрегвана задача на нас, родителите!
Емоционална Интелигентност в ежедневието на децата
Компоненти на емоционалната интелигентност са:
Емоционална регулация: способността да разбираме чувствата си и да решим как да ги изразим. Децата трябва да регулират емоциите си през цялото време. Например, когато са в училище и играят необуздано в междучасието и звънецът бие, за да влязат в час, те трябва да превключат – да овладеят възбудата си и да съсредоточат вниманието си.
Социални умения: как децата се разбират с възрастни и други деца. В изследвания на Джон и Джулия Готман, се разглеждат приятелствата на деца от тригодишна възраст през годините в колежа. Резултатите показват, че
как децата се сприятеляват, поддържат приятелства и защо избират определени приятели са важни показатели за това колко добре ще се справят в живота.
Много родители вярват, че емоциите са просто начин на детето да „разиграва“ или да се опитва да постигне своето. Те вярват, че ако детето просто беше разумно спрямо това, на което реагира, тогава нямаше да има толкова много изблици, тръшкане, цупене или мрънкане. Години изследвания сега ни показват, че тази гледна точка е погрешна.
От междукултурни изследвания знаем, че почти всеки човек на планетата има едни и същи седем основни емоции (гняв, страх, отвращение, щастие, тъга, изненада, презрение) и тези емоции изпълняват важна функция – те ни ръководят, докато създаваме своя път през живота.
Това, което много родители не разбират е, че емоциите и разсъждението са тясно интегрирани в мозъка. Невъзможно е човек да бъде разумен или рационален без емоции, защото фронталните лобове на мозъка (част от мозъчната кора) обработват и рационалното мислене и емоциите. Разумът не може да съществува без емоции – те работят в тандем. Разсъждението и решаването на проблеми изискват интуиция, за да се разграничи кое е важно от това, което не е, а интуицията изисква емоция. Това означава, че емоциите са необходими. Те са компасът на тялото. Емоциите могат да напътстват и инструктират и също са двигател на ученето и промяната.
Вече може би виждате как емоционалната интелигентност има силен ефект в живота на децата. Ето още няколко интересни научни проучвания в тази сфера.
Научни проучвания за Емоционалната Интелигентност
Разпространено вярване е, че ключът към бъдещия успех на децата е интелектът. Да, той е важен фактор, но вече много проучвания показват, че коефициентът на емоционална интелигентност (EQ) е също много важен.
Когато родителите помагаме на децата да развият своята емоционална интелигентност, децата успяват.
В началото на 70те години, психологът Уолтър Мишел провежда известният маршмелоу (пухкави бонбони) експеримент. В това проучване, деца на възраст между 4 и 6 години получават един маршмелоу и са информирани, че може да го изядат или да изчакат 15 минути и да получат два. Целта е да се изучава отложено удовлетворение, или колко дълго може да чака детето (= колко добре може да контролира желанието веднага да изяде бонбона).
Една трета от децата успешно издържали 15 минути. Мишел проследява тези деца в продължение на 20 години и по-късно анализира други фактори като образование и социален успех. Той открива, че способността за изчакване (=емоционална регулация) е пряко свързана с по-високи резултати за интелигентност и други показатели за успех.
От тогава се публикуват стотици научни изследвания в сферата на емоционалната интелигентност. През 2019 година екип учени в Австралия преглеждат над 160 проучвания, които включват над 42,000 ученици от 27 държави и откриват:
При ученици с еднакъв коефициент на интелигентност, тези с по-висока емоционална интелигентност имат по-добри оценки и академичен успех.
“Не е достатъчно да си умен и трудолюбив. Учениците също трябва да могат да разбират и управляват емоциите си, за да успеят в училище.” – Каролин МакКан.
Други проучвания откриват, че по-високата емоционална интелигентност е пряко свързана с менталното здраве и намалява риска от депресия, тревожност и стрес. Изследване в Индонезия пък открива, че деца с по-висока емоционална интелигентност проявяват по-малко агресивно поведение.
От къде да започнем, за да възпитаме Емоционална Интелигентност?
Добрата новина е, че деца и възрастни на всякаква възраст могат да повишат своята емоционална интелигентност – с курсове, упражнения, книги или комбинация.
Още по-добрата новина е, че децата усвояват емоционалната интелигентност най-добре от родителите си. Когато развиете собствените си емоционални умения, всички печелят!
Особено малки деца, директно “попиват” емоционалната интелигентност на родителите, без специални упражнения или учене, а просто:
– като усещат емпатията от родителите
– като виждат, че техните емоционални изблици не ни плашат (=ние оставаме спокойни) и усещат свързаност през такива предизвикателни моменти
– като виждат, че ние разграничаваме между емоция и поведение и приемаме всички емоции, дори когато държим граница за поведението
– като наблюдават как ние самите изпитваме емоции и ги изразяваме по подходящ начин
Затова отговорът е – започнете със себе си! Как да развием умения за разбиране, изразяване, справяне с емоции са основна тема в курсовете по Позитивно Възпитание на Мили Думи, както и в специализирания курс “Емоционална Интелигентност за родители и деца”. Има и много безплатни ресурси по темата:
- “Как да спрем да избухваме с децата”
- “Какво се крие зад родителския гняв”
- “Как да избегнем тръшкане без да угаждаме на децата”
- “Как да изразиш негативните емоции по здравословен начин”
- и в социалните медии на Мили Думи
Какъв по-добър подарък може да си подарим от това да развиваме емоционална интелигентност – собствената и на децата. Тогава всички ще се радваме на по-малко драма, повече решения и много повече любов.
Уау, уникална статия!