fbpx

Как да спрем да избухваме с децата

Открих Деница Фишър в социалните мрежи, разбира се! Уебинарът ѝ „Как да спрем да избухваме с децата си” веднага грабна вниманието ми и побързах да се запиша. Та кой не иска да спре да избухва с децата си, нали? Слушах с голям интерес и попивах всяка дума, цъках с език и си казвах „Ама разбира се, колко логично, как не съм се сетила по-рано!”. След като уебинарът приключи, знаех, че искам да я поканя, за да сподели своя опит и с нашата аудитория!

А ето малко информация за самата Деница, преди да ѝ дам думата. Тя е квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по Позитивно Възпитание и предлага курсове, лесни съвети и вдъхновение в сайта и социалните канали на своята платформа „Мили Думи”. Именно майчинство разкрива на Деница цяла една вселена от въпроси за родителството. В търсене на отговори тя открива и се влюбва позитивното възпитание (positive discipline), което ѝ помага да намира решения на всякакви ситуации с мили думи и без крещене. Уверявайки се от първо лице в ефекта на метода, тя решава да сподели наученото и с други родители, създавайки своята платформа. На 6 февруари Дени стартира и първия курс по позитивно възпитание на български език. Повече за него можеш да разбереш тук.

Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?

избухваме с децата
Кредит: Личен архив

„Всички родители избухваме понякога – това е нормална физиологична реакция. И все пак има много начини да си помогнем да сме по-спокойни и по-щастливи, не само в ролята ни на родители, но като цяло. Тази статия разглежда как нашето спокойствие помага на децата, защо точно избухваме, как чувството на вина ни пречи да сме ефективни родители и 7 начина да увеличим капацитета си на търпение. И ако все пак има моменти на избухване, ще научите какво може да направим, за да не изпитваме вина и да заздравим връзката с децата. Ще се запознаете и с няколко прости тактики от позитивното възпитание, които веднага ще може да се прилагат с децата вкъщи, а в края ще откриете информация за първия курс на български език по позитивно възпитание.

Как нашето спокойствие помага на децата

Не само ние се чувстваме по-добре когато сме спокойни, но това по няколко начина помага за развитието на нашите деца. Първо, ние сме основният им модел на поведение – колкото повече децата виждат как ние оставаме спокойни, толкова повече самите те развиват това умение.

Второ, нашето спокойствие се усеща от децата – и така е по-вероятно те да ни се доверят и да уважават границите, които поставяме. И трето, нашето спокойствие дори може да помогне на децата да се успокоят в момент на силни емоции – защото то ги уверява, че всичко е наред.

Защо избухваме с децата

Тогава, след като всички родители знаем колко е важно и искаме да запазим спокойствие, защо всъщност избухваме? Когато нервната ни система е претоварена от прекалено много стрес – например в ситуация с опасност за живота, тя активира физиологичната реакция на „борба или бягство”. Същата тази реакция се активира и в момент на много силни емоции като гняв, ярост, страх.

Тук е важно да знаем, че стресът е усещане за физическо, психическо или емоционално напрежение – тоест, дори в безопасна ситуация, нервната ни система може да възприема като стрес мрънкането на детето. Когато това е в комбинация с физически стрес (недоспиване, глад, болка) и/или психически стрес (бързане, притеснения за нещо) тогава дори нормални случки от ежедневието могат да ни изпратят в реакция на „борба или бягство” и ако нямаме възможност да избягаме от ситуацията, тогава се задейства реакция „избухване” – което може да е крещене или даже наказание на децата.

Как чувството на вина ни пречи да сме ефективни родители

Когато избухваме с децата, това има ефект не само в момента на избухване, но и след него, когато се чувстваме виновни и гузни за случилото се. Tова чувство на вина ни пречи да сме ефективни родители. От една страна, тази тежест я усещаме като допълнителен психически и емоционален стрес. От друга страна, чувството на вина може да ни подтикне към небалансирано родителство – когато искаме да се реваншираме на детето и ставаме прекалено мекушави. Може да има и обратния ефект – когато решаваме, че за да намалим избухванията, трябва повече да контролираме държанието на детето и ставаме прекалено строги.

В това лутане между прекалена мекушавост или прекалена строгост губим баланса на позитивното възпитание – да прилагаме ясни и твърди граници с децата  с уважение и нежност.

Когато работим целенасочено да намалим стреса в живота си и да спрем да избухваме, това ни помага да се справим и с чувството на вина

7 начина да увеличим капацитета си на търпение

Какво точно е капацитетът на търпение? Той постоянно се променя и зависи от това какво ниво на стрес изпитваме в даден момент. Колкото по-малко стрес усещаме и повече енергия и спокойствие, толкова по-голям е капацитетът на търпение.

За да увеличим капацитета на търпение, има нужда да правим неща, които ни помагат да сме по-отпочинали и спокойни, и да избягваме неща, които ни изтощават и/или създават напрежение и стрес.

1. Избягваме повтарящи се ситуации на стрес и избухване

Ако се замислите за моменти и ситуации, когато избухвате с децата, най-вероятно ще осъзнаете, че някои от тях се повтарят. Всъщност много от нас не си даваме сметка, че нещо в тази ситуация ни създава стрес. Вместо да повтаряме тези моменти на (почти) избухване, може да поработим да променим нещо в ситуацията или напълно да я избягваме.

Ето един пример от моя живот – аз забелязах, че избухвам с детето, когато съм сама с него и едновременно се опитвам да готвя. То неизбежно идва да ме дърпа за крачолите, да мрънка и да търси внимание. Започнах по-внимателно да планирам кога ще съм сама с детето и дали мога да сготвя предварително, дали да поръчам храна за вкъщи или да сготвя нещо много бързо и елементарно. Така елиминирах поне 50% от случаите на избухване или почти-избухване.

Често срещан момент на избухване за много родители е, когато казваме на детето „Не”, а то прави точно обратното. Например, ние сме на разходка с малкото дете и виждаме на пътя голяма кална локва и до нея пръчка. Веднага се сещаме какво може да се случи и предупреждаваме детето „Сега да не вземеш да пляскаш с тази пръчка в локвата, много е мръсно!” и след секунда гледаме как детето взема пръчката и прави точно това, а ние се ядосваме, как не ни слуша. Всъщност, детето ни слуша, но това, което то чува е „Можеш да вземеш пръчката и да пляскаш в локвата с нея” и си мисли „Каква чудесна идея, колко ли далече може да опръскам….”.

Импулсът на малкото дете да експериментира и опознава света е много силен, а същевременно му липсва нужният себеконтрол да се спре, дори когато ни чува и разбира и иска да изпълнява. Една лесна тактика от позитивното възпитание е да казваме на детето какво ДА прави. В този пример може да кажем „Я виж тази пръчка, хайде да я вземем и внимателно да я махнем от пътя, за да не се спъне някой.”.

2. Правим нещата едно по едно и се концентрираме върху това, което правим

Нещо друго, което допринася за нашия стрес е „многозадачието” (на английски – multitasking). Когато правим две или повече неща едновременно – например гладим, говорим с детето и от време на време поглеждаме към нотификациите на телефона до нас – това изисква много повече умствени ресурси и изтощава нервната система. Така често, без да осъзнаваме, ставаме психически изтощени и е по-лесно нещо малко да ни „извади от релси”.

Вместо да се опитваме да сме супер-мами и да свършим куп задачи наведнъж, може да се фокусираме само върху това което правим и да действаме нещата едно по едно – така сме по-ефективни с дадената задача и често повече се наслаждаваме на самия процес. Ако отделим време да играем с детето, без едновременно да готвим, чистим или правим нещо друго, може да усетим по-силна връзка с детето и наистина да се забавляваме на играта заедно. Дори така времето с детето да е по-кратко, защото след това имаме други задачи, то пък е по-качествено и може да има по-голям ефект върху връзката ни, отколкото по-дълго непълноценно време. 

За да може да се фокусираме върху задачата, когато децата искат нещо от нас, може да ни помогне да комуникираме ясна граница„Сега гладя, след 5 минути ще дойда да си играем с лего.”

Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?

3. Определяме си „време за телефон” и „време без телефон”

Тази препоръка е свързана с предишната, защото много често телефонът е това, което ни разсейва или изисква вниманието ни със звукови нотификации. Когато си определим специално време за телефон, това ни позволява в тези моменти по-бързо да свършим всичко на телефона и дори да се насладим на това време без други задачи, неща или децата да ни прекъсват. Същевременно, когато знаем, че по-късно ще имаме време за телефон и време да отговорим на съобщенията, да прочетем нещо и т.н., тогава ни е по-лесно да оставим телефона и да се фокусираме върху времето с любими хора, готвенето или каквото и да е друго. Резултатът е по-малко разсейване, по-малко умствен стрес, по-спокойна нервна система и по-голям капацитет на търпение.

4. Осигуряваме си повече качествен сън и се грижим за себе си

Понякога, в старанието си да свършим всичко, си спестяваме от съня. Дори когато знаем, че спим малко, е лесно да си казваме, че сме свикнали и всичко е наред. Дори когато сме щастливи и заредени с позитивна енергия,

липсата на сън силно и негативно влияе на мозъка и нервната система като цяло – пречи ни на фокуса, намалява мотивацията, допринася за психическата умора и ни прави по-избухливи.

Същото нещо се случва и когато изпитваме физическа умора или пък сме гладни, защото сме отложили обяда за по-късно, или пък имаме главоболие. Докато не подобрим съня си и не се погрижим за себе си, рискът от избухване е много по-висок.

избухваме с децата
Кредит: Ketut Subiyanto / Pexels
5. Опростяваме ежедневието и графика

Едно от нещата, които често ни създават стрес или ни губят времето, е наторията вкъщи – прекалено многото вещи и/или неефективната организация. Колкото повече вещи, толкова повече време трябва да отделяме за тяхната поддръжка, подреждане, вадене и прибиране. Ако не сте чували за магията на подреждането и Мари Кондозапознайте се тук. Нека почерпим вдъхновение и инвестираме времето да се сбогуваме с някои вещи и да подредим важните за нас неща, защото това ще ни донесе повече радост и лекота.

Същият принцип може да приложим и когато разгледаме всички ангажименти в графика ни. Ако чувствате, че ви трябва органайзър, за да следите всичките часове, уговорки, задачи и т.н. може би е време да се откажете от някои дейности, за да запазите само онова, което е наистина важно и си заслужава.

6. Търсим помощ

Кога ни хрумна, че за да сме добри родители трябва да се справяме с всичко сами и да отделяме максимално много време на децата? Когато прекарваме време с приятели, в приятни неща, това намалява стреса ни, зарежда с позитивни емоции и енергия и ни помага да сме по-спокойни родители. Помощта в домакинството или с гледането на децата ни дава възможност да починем и да се погрижим за себе си, което също е важен модел на поведение за децата! И не на последно място – не е нужно да се ровим в интернет и да решаваме всеки един проблем сами. Нека си позволим да се обърнем към специалисти – дали това е консултант по детски сън, или добър педиатър, или пък учител по плуване – може с по-малко усилия, стрес и време да се справим със ситуацията.

7. Време без децата

Още един начин да намалим стреса е да си дадем малко време без децата – време в грижа за себе си, време да се свържем с партньора, време да почетем някоя книга или просто да си починем от хилядите нужди на децата. Това изобщо не е егоистично, нито пък е лошо за децата при условие, че вече прекарваме качествено време с тях. Когато малко се отдръпнем от децата в определени моменти, всъщност им даваме възможност те да прекарат време с други хора, да трупат житейски опит, да поскучаят малко (това развива въображението) и да са по-самостоятелни. Това време без децата може да се случва дори когато сме вкъщи с тях – като ги насърчаваме да правят повече неща сами. А за да може децата да се справят с някои задачи, е необходимо първо да ги научим как.

Една тактика от позитивното възпитание е как в 4 фази да научим децата на нещо:

1. Показваме на детето какво правим и обясняваме;
2. Правим задачата заедно;
3. Оставяме детето да прави задачата само, докато ние гледаме;
4. Чак когато детето се чувства готово, го оставяме да прави задачата само.

Понякога на нас ни липсва търпение и забравяме как всички имаме нужда от малко практика. Ако прескочим някоя фаза на обучение, има риск детето да намери задачата за прекалено трудна и да се откаже или пък да се провали и това да повлияе негативно на увереността му. 

Виж още: Как да научим децата да помагат вкъщи през първите 7 години?

Кредит: Freepik
* Бонус идея – Дишаме бавно и дълбоко

Спомняте ли си защо избухваме – защото нервната система усеща прекалено много напрежение. Бавното и дълбоко дишане влияе директно върху нервната система. Каквото и да се е случило през деня или да се случва в момента, това е един от най-ефективните и мигновено действащи методи да намалим стреса.

Освен тези идеи споделени тук, има още много възможни насоки да си помогнем – всичко, което намалява стреса и ни помага да забелязваме какво се случва с нас на физическо, психическо и емоционално ниво, може да ни е полезно.

Как да не избухваме, когато сме „на ръба”

Естествено, в момента, когато сме много изтощени и подразнени и детето отново прави нещо забранено, нямаме възможност да преподредим къщата и да поспим. И все пак може да избегнем избухване с три прости стъпки.

Първо, трябва да сме искрени със себе си и да забележим, че сме близо до избухване.

Второ, прекратяваме това, което правим – щом тази ситуация ни създава стрес, трябва нещо да променим, иначе нарастващият стрес ще ни изкара от релси.

Трето, правим каквото и да е, освен избухване.

Ето как изглежда това на практикаизлезли сме на ресторант със семейството и още докато сядаме, детето вече иска да става и да си играе. Казваме, че имаме нужда от минутка да погледнем менюто и поръчаме, а то започва да мрънка още повече и изведнъж дърпа менюто от ръцете ни.

Ако се чувстваме силно подразнени, тук е моментът да забележим (първа стъпка). Нещо в ситуацията трябва да се промени – може да помолим партньора да се разходи с детето или да го вземе (втора стъпка). След това си поемаме бавно и дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокоим или пък отиваме „на разходка” до тоалетната или просто може да се посмеем на ситуацията (трета стъпка). 

Какво да правим след избухване

Перфектни хора няма и понякога нещата се случват толкова бързо, че пак стигаме до избухване. Има значение обаче какво правим след това!

Нека да започнем като си простим за случилото се – критиката към себе си само създава допълнителен стрес, а чувството за вина ни пречи да сме ефективни родители.

После може да анализираме случката – така се учим от грешките и преценяваме какво може да направим, за да избегнем подобна ситуация да се повтори. И когато вече сме спокойни е време да се извиним на детето, без да създаваме чувство на вина у него! Така отново сме модел на поведение – показваме на децата, че всички сме хора и правим грешки, но е важно да поемем отговорност, да поправим грешките и да работим върху взаимоотношенията

Как да изградим по-силна връзка с децата и да се наслаждаваме на родителството – с позитивно възпитание

Вече знаете как да сте по-спокойни с децата и това е в основата на позитивното възпитание. Само когато запазим спокойствие, може внимателно да реагираме в различни ситуации с децата – като наблюдаваме и анализираме тяхното поведение, показваме емпатия към емоциите им и комуникираме с любов.

Водещият принцип на позитивното възпитание е да се съчетава твърдост и уважение и да се залага на насърчаването, за да отгледате отговорно, способно, уверено дете, което уважава околните и е способно да изслушва! Тази методология на възпитание е базирана на работата на двама психолози – Адолф Адлер и Рудолф Драйкърс, и е синтезирана в курсове и книги на Джейн Нелсън. Курсовете вече се водят по цял свят – в домове и училища, и дори има научни проучвания, които показват ефективността на този подход на възпитание.

Уникалното на тези курсове е, че техният формат е създаден да даде на родителите не само нови знания и разбиране как позитивното Възпитание „работи” а също така въоръжава родителите с много практични тактики – как да реагират в различни ситуации от ежедневието (по-горе прочетохте няколко такива). Най-важната част на курсовете, което ги отличава от четенето на книги, е прилагането на наученото и времето за обсъждане с други родители и практикуване още след първата лекция.

Ако това събужда интерес у вас и бихте искали да участвате в първия курс по позитивно възпитание на български език, може да научите повече тук.”

От нашите читатели
Текстове, изпратени от нашите читатели по наболели за тях проблеми, споделящи личен опит и теми, които не получават достатъчно обществен отзвук. Редакцията по тях е минимална.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии