fbpx

Peer pressure за майки – какво означава и как да се справим с него

Честито! Вече си мама! Гушкаш малкото вързопче и се радваш на всяка негова прозявка и опит за усмивка. Чувстваш се уверена, че каквото и да стане, ще бъдеш най-добрата майка за детето си и ще правиш всичко, което e нужно то да се чувства добре. Една прегръдка ти дава цялата сила на света, за да си супер мама!

В един прекрасен ден обаче на гости идват баби, лели, приятелки, за да се запознаят с бебето. Радват се, правят смешни муцунки на малкото човече и… започват да ти дават съвети. „Трябва да го храниш на 3 часа.”, „Обличай му още нещо, много е голо.”, „Рано е още да го извеждаш навън.”, „Не ползвай тази марка бебешка козметика, ще ти препоръчам по-добра.”… И още, и още, и още добронамерени, но непоискани съвети. И плащът на супер мама, с който се чувстваше така уверена, леко започва да се свива, а в главата ти да се прокрадва мисълта: „Аз наистина ли правя най-доброто за детето си?”.

Минават няколко месеца. Събота сутрин е. Бебето ти вече пълзи щастливо по пода, ти, още по пижама, се опитваш да изпиеш поне две глътки кафе, докато набързо разглеждаш новите постове в социалните мрежи. А оттам ти се усмихват добре облечени майки, приготвили закуска за цялото семейство и щастливо отпиващи капучино на фона на подредения си дом. В главата ти се завърта въпросът: „А аз защо не успявам да се справя така?“.

Познати ли ти звучат тези ситуации? Ако някога са ти минавали подобни мисли или си имала съмнения по темата „Справям ли се толкова добре, колкото другите?“, то значи си се сблъсквала с peer pressure за майки.

Терминът peer pressure в директен превод означава натиск или влияние от връстници. Но все по-честно се използва и в по-широк смисъл на влияние от средата към поведението или навиците на даден човек.

Това влияние не е задължително целенасочено и нарочно, но, попадайки в тази среда, човек лесно би могъл да се поддаде на груповото мислене за сметка на собствените си убеждения или нагласи.

Peer pressure като че ли все повече се наблюдава в съвременното ни общество, като ни кара да се сравняваме с други хора или популярни и модерни практики. И това не само, че не ни мотивира да направим промяна, а напротив, все повече намалява увереността ни в собствените ни способности и умения. А когато станем майки, особено за пръв път, всяка от нас неминуемо усеща горчивината от сравнението с други майки или опита да влезе в образа на идеалната майка. И за това ще си говорим днес – какво е peer pressure за майки и как от наш враг да го направим наш съюзник.

Виж още: Как да спрем да избухваме с децата

Peer pressure за майки
Кредит: Sharon McCutcheon / Unsplash

Авторитетът съм аз

Нормално е, когато се подготвяме да станем родители да потърсим информация за отглеждане на дете – какво ще ни е необходимо за първите дни вкъщи, как да изградим режима на бебето, кога да започнем захранване или просто как да сменяме пелени. Обикновено се допитваме до близките ни хора, които вече са минали по този път. Но в днешно време информация можем да намерим буквално навсякъде – от специализирани курсове за родители, различни специалисти по отглеждане и развитие на бебето до отворени групи за родители в социалните мрежи и майки инфлуенсъри, които споделят своя опит в онлайн платформи. Не е нужно да четем дебели книги, защото можем само с един клик да стигнем до желаните от нас „5 лесни правила да приспим бебето си”, „Как да къпем бебето правилно” или „10 начина да се справим с коликите”.

Честно казано в първите няколко месеца след раждането на детето ми прочетох толкова много за съня на бебетата, кърменето, захранването, бебеносенето и какво ли още не, че съпругът ми се шегуваше, че карам магистратура. Водех записки, стриктно прилагах правила, следях профилите на други майки, които даваха съвети за щастливи деца. Детето ми беше здраво и растеше нормално. Но защо тогава имах вечери, в които със сълзи на очите си казвах: „Аз не се справям.” Често сме склонни да приписваме тези състояния на хормоните, но всъщност има и друга причина – сравнението с авторитети. В желанието си да станем супер мама на децата си понякога започваме да слушаме много повече външни източници, отколкото вътрешния си глас и интуиция. Защо не мога и аз като другите майки? Защо това не работи при моето дете? Защо не става като в наръчника с лесни правила? Понякога тези въпроси се таят в подсъзнанието ни, но често ни връхлитат и съвсем явно ни карат да се чувстваме неудовлетворени и дори тъжни и самотни в нашето предизвикателство като майки. И тогава как да преценим кои съвети да следваме и прилагаме, така че да работят за бебето, но и за нас самите?

За мен решението дойде много естествено и лесно – просто сложих цялата научена информация настрана, за момент спрях да слушам гласовете на близки, приятели, специалисти и инфлуенсъри и се вслушах в единствения глас, който има значение – моят собствен. А той ми казваше:

„Води се по бебето, наблюдавай го, използвай всичко, което знаеш, но остави детето да ти подскаже дали това ще работи за него и теб. Ако не, тогава промени и адаптирай, но винаги се води от своята интуиция и бебето.”

Може би звучи много лесно приложимо, но най-вероятно знаеш, че не е. Изисква време, настройка и усилия, но пък няма нищо по-удовлетворяващо и окуражаващо от това да видиш резултата от своето решение и своя начин на справяне с майчинството. Който и източник на информация да изберем да слушаме, добре е винаги да си напомняме, че то не е готова рецепта, с точни указания, която можем директно да приложим в нашата реалност.

Затова оценявай информацията, отсявай полезното за теб и го приеми като факт, а не изпит, на който ще бъдеш оценявана. В крайна сметка бебето се успокоява в твоите прегръдки, заспива в твоите ръце и се усмихва, когато види твоето лице, а не това на някой друг, който смяташ, че може да се справи по-добре. Позволи си да грешиш и помни, че авторитетът си ти

Аз съм добра майка

Наскоро в социалните мрежи ми попадна клипче на американска майка, която показва упражнение за самоувереност за двегодишната си дъщеря. Момиченцето е стъпило на столче пред огледалото в банята и повтаря след майка си: „Аз съм силна! Аз съм смела! Аз съм красива! Аз съм умна!”. Момиченцето се забавлява и произнася всяко следващо изречение с по-голяма увереност. И тогава се замислих, че в опита си да бъдем перфектните майки обръщаме цялото си внимание и грижи към детето. Естествено е и нормално, но понякога забравяме за себе си в картинката.

Чувала ли си онова малко досадно гласче в главата си: „Трябва да пусна пералнята, да изчистя, да изгладя. Страшно съм уморена, но сега нямам време за почивка. Майка ми се е справила, приятелките ми се справят, трябва и аз да мога.” Peer pressure! Не директно от конкретен човек, а от съвкупния образ на идеалната майка, от натрупаните предразсъдъци какво и как трябва да се свърши нещо, от собствените ни убеждения и навици. Свикнали сме всичко в живота ни да има правила, да е ясно определено. Съвсем естествено на това ни учат още в училище, оценяват ни, после получаваме оценка и в работата си и някак си стремежът към това да се справяме винаги добре не ни дава спокойствието, че всъщност сме постигнали повече, отколкото си мислим и че не оценката е важна, а научените уроци по пътя. Рядко ни остава време да спрем и да си кажем: „Аз се справям! По моя начин, по моите правила и това ме прави спокойна и щастлива!”.

Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?

Peer pressure за майки
Кредит: Gustavo Fring / Pexels

Лесно е да се поддадем на натиска какво трябва, когато говорим за развитието на детето. Трябва да може да седи до 6-месечна възраст, трябва да може да лази на 8 месеца, да ходи до годинката. Трябва, трябва, трябва… И колкото да не искаме да го правим, започваме и да сравняваме детето си с другите: „Хайде, мами, виж как лази Иванчо, хайде и ти! Виж как се катери това момиченце, ти няма ли да пробваш?”. Започваме да си мислим, че не се справяме като майки, защото детето ни не е като другите. И после поглеждаме мъничето си и осъзнаваме, че

няма смисъл от сравнение, няма полза от подтикване към нещо, което то не припознава като свое. Има смисъл от това да го подкрепяме да бъде себе си и да създаваме средата да развива собствените си качества с неговата си скорост. 

И ето още един урок, който научих по пътя на майчинството – ако аз се притеснявам за нещо и се съобразявам само с какво „трябва”, детето ми не става по-щастливо, само аз ставам по-напрегната. Затова понякога просто оставям нещата да поемат собствения си ход без да се поддавам на натиска на нормите. Дъщеря  ми така и не пролази преди да проходи. Но не си мислете, че остана безразлична към света наоколо. Намери си свой собствен начин на придвижване – с подскоци по дупе. По този начин прекосяваше целия апартамент и така се забавляваше, че колкото и да си мислех, че може нещо да не е наред, се убедих, че детето се развива съвсем нормално, просто е по-гъвкава. Научи се да лази след като проходи и сега има всякакви начини на придвижване. Ако се бях поддала на натиска на специалисти и материали по темата, може би нямаше да ѝ дам възможността сама да намери своя начин. Четях как деца, които не лазят, не развиват правилно мозъка си и имат намалени двигателни умения. Но, слава Богу, нищо от това не се случи. Махнах ограниченията и за двете ни и това ни направи по-спокойни и щастливи.

Всички тези ежедневни уроци ме карат да се чувствам все по-уверена и по-смела като майка и все по-вслушваща се в интуицията и детето си. И си мисля, че е добра идея и ние като майки всяка сутрин да заставаме пред огледалото и да си казваме: „Аз съм силна! Аз съм смела! Аз съм красива! Аз съм умна! Аз съм добра майка!”.

Дори и да имаме най-подкрепящото семейство и среда, докато самите ние не повярваме във възможностите си на майки, гласчето на външния натиск ще продължава да шепти в главата ни. То е там само, за да ни напомня, че може да е наш съюзник и вместо да му даваме да ни превземе, да го използваме като мотивация да намерим собствената си уникална роля като майка на нашето дете

Аз съм себе си, приятелю!

Не бих могла да дам правила как да се справим с peer pressure. Защото това ще си е чиста форма подтикване към следване на дадени определения. Но за мен водещата истина, която помага да се отърсим от товара на чуждото мнение звучи така: „Бъди себе си!”.

Замисляла ли си се, че насърчаваме децата си да бъдат индивиди, да бъдат креативни, да отстояват мнението си и да изразяват емоции. А като възрастни понякога си налагаме повече правила, сравняваме се вместо да си позволяваме да изразяваме наистина това, което чувстваме и мислим. Затова нека приемем майчинството като урок по увереност и за самите себе си. Винаги ще се намери някой в обкръжението ни, който иска да ни даде съвет или който прави нещата по различен начин от нас. Наш е изборът как ще го приемем.

Ако все пак в някой момент усетиш, че информацията, която те залива от всички външни канали, ти идва в повече и те кара да се чувстваш нервна и неуверена, просто натисни копчето OFF. Аз осъзнах това още с раждането на дъщеря ми. Тя се роди в деня на обявяване на първия локдаун през 2020 година. Наложи се да останем вкъщи почти два месеца, без реален контакт с близките ни хора и без възможност за разходка по-далече от терасата. Сега звучи страшно, но се оказа, че това беше най-ценното време за мен като майка и за нас със съпруга ми като двойка и родители. Осланяхме се на собствените си умения, които учехме в движение, слушахме какво ни подсказва бебето и като че ли успяхме да се изолираме от външните шумове и peer pressure.

И сега съзнателно си създавам такива моменти дори и това просто да означава за няколко дни да не преглеждам социалните мрежи, групите за майки или книги и сайтове за отглеждане на деца.  

Виж още: Защо ритуалът преди сън е толкова важен за… мама?

Peer pressure за майки
Кредит: Karolina Grabowska / Pexels

В крайна сметка супер майки има, факт! Такива, с които наистина трябва да се сравняваме и да им се възхищаваме. Те са уникални, обичащи, грижовни, но и понякога уязвими. Имат силата в себе си да си кажат: „Научих още един урок. А сега смело напред по моя начин!”.

Искаш ли да си като тях? Лесно е. Просто погледни в огледалото!

Христина Влахова
Христина Влахова
Непоправим оптимист с вяра в доборото – това съм аз. След дълги години работа в сферата на продажби и маркетинг, в момента разучавам дълбините на Човешки ресурси. Вълнуват ме темите за личностно развитие и себепознание. Мама съм на двегодишна дъщеря, с която преоткривам света и се уча как да бъда по-добър човек всеки ден. Зареждат ме пътуванията, хубавите книги, ароматното кафе и народните танци. Обичам добрата храна и готвенето е моя страст. Но най-хубавата част е споделянето на ястията с любимите ми хора. Споделям кулинарните си творения в малкия ми готварски кът Cook For Joy.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии