Нека да си го признаем, мамми – животът е лесен като песен, докато детето ни още е с пелени. И дори да не се замисляме колко удобно ни е всъщност, дойде ли моментът да го научим да ходи на гърне, разбираме от какво се отказваме. Да помогнем на детето да разпознава собствените си физиологични нужди и да дава сигнал за всяка от тях ни се струва задача с повишена трудност, но колкото и драматични моменти да имаме, важно е да не забравяме мантрата „И това ще мине!”.
Друго много важно нещо е, да се запознаем в подробности с процеса, да разберем как той протича при детето и как ние можем да му помогнем, за да се случи максимално лесно. Затова и ти предлагаме да се включиш в безплатния уебинар „Как да научим детето на гърне с позитивно възпитание”. Той е организиран от Деница Фишър – квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по позитивно възпитание. В своята платформа „Мили Думи“ тя споделя практични съвети, ресурси и курсове в помощ на родители, които търсят отговори за възпитанието на своите деца.
Днес Дени е при нас, за да сподели 7 основни грешки в приучването на гърне, както и как да ги избегнем – чудесна основа преди участието в нейния уебинар, който ще се състои на 2 юли.
Виж още: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова
„Преди да разгледаме основните грешки в научаването на гърне, е хубаво да разберем какво точно значи да научим детето на гърне? Крайният резултат е един – детето извършва пишкане и акане в гърнето, но процесът е коренно различен, когато е воден от майката или от самото дете.
В България рядко се говори за съществуването на два различни етапа в научаването на гърне. И двата се наричат „научаване на гърне” или „махане на пелените” – съответно съветите как това да се случи са микс от съвети и за двата подхода. Ето накратко с какво се отличава всеки от тях:
* Елиминационна комуникация = ранно слагане на гърне (elimination communication)
МАЙКАТА следи внимателно сигналите на тялото на детето, научава се как да ги разпознава, редовно го слага на гърне и затова голяма част от пишкането и акането се случват там. Най-подходящата възраст да започнем с този подход е 0-12 м.
* Изграждане на умения за самостоятелно ползване на гърне (potty training)
ДЕТЕТО разбира, че преди да има пиш или ако, в тялото се появява специално усещане, детето се научава да разпознава това усещане и само или с помощ отива да използва гърне или тоалетна, защото разбира, че там е правилното място за пиш и ако. Повечето деца са способни да изградят тези разбирания и умения над 18 м., обикновено най-лесно на възраст между 22-28 м.
Може би вече се досещате, че подходите да научим детето да използва гърне, когато е на 6, 16 или на 26 месеца са коренно различни и от там произлизат голяма част от грешките.
А сега нека разгледаме кои са най-често срещаните грешки, които родителите правим в стремежа да постигнем самостоятелно ползване на гърне и да разберем как можем да ги избегнем/коригираме.
1. Започваме прекалено рано
Възможно е да практикуваме елиминационна комуникация още след раждането на бебето (тогава го държим на ръце вместо да го слагаме на гърне). Но когато не разбираме разликата между елиминационна комуникация и самостоятелно ползване на гърне, често започваме процеса за махане на пелените с нереалистични очаквания. По-конкретно, много майки се надяват да научат детето да разпознава усещанията и да казва, че има нужда от гърне, когато то е едва на 1 година. За това се изискват когнитивни и комуникативни умения, които децата на 12 месеца тепърва изграждат.
Важна причина да започваме твърде рано може да са съветите на близки и други хора – „Ама ти беше научена на гърне за 1 седмица, когато беше на 12 месеца!” (това е цитат от моите родители) или „О, не се притеснявай, виж Илиян колко бързо и лесно го научих, ти какво още чакаш?” (дочуто в парка) и още хиляди вариации на тези. Да, и аз съм чувала за случаи на деца, които са се научили на гърне преди да дават признаци на готовност, но и за много много майки, които са измъчени, изнервени и отчаяни заради труден процес, започнат прекалено рано.
Затова е добре да сме наясно с разликата между елиминационната комуникация и изграждане на умения за самостоятелно ползване на гърне и помнете, че всяко семейство и всяко дете е различно. Най-важното не са статистиките от приятели и познати, а вашата уникална ситуация и дете.
2. Пропускаме подготовката
Когато повечето родители мислят за подготовка преди да научат детето на гърне си представят купуването на гърне и бельо. Това далеч не е изчерпателна подготовка! От съществено значение е:
* Детето да разбира процесите на елиминация като естествен биологичен процес на тялото му;
* Детето да вижда как родителите, братчета/сестрички или други деца използват гърне или тоалетна;
* Детето да знае, че преди изпикаване или изхождане има усещане в тялото;
* Детето да е запознато със стъпките при ходене до тоалетна – усещане, ходене до гърнето/тоалетната, сваляне на дрехи, сядане на гърне/тоалетна, контрол на мускулите, свързани с изпикаване/изхождане, бършене и т.н.
Това са много процеси и нова информация – хубаво е да започнем да говорим за всички тях с детето, да му дадем време да ги разбере преди да очакваме да ги овладее.
3. Започваме процеса на приучаване на гърне по време на други промени
Дори да сме се подготвили и да вярваме, че детето е готово, е хубаво да съобразим какво друго се случва в живота му в момента. Често родителите започваме приучаването на гърне, когато това е удобно за нас – например преди да се роди бебе, скоро преди или след тръгване на ясла, докато сме на почивка, докато сме на гости при баба и дядо и т.н. Такива промени може да са стресиращи за детето, да го разсейват от процеса на учене и свикване с гърнето и да бъдат и вид „краен срок” за нас самите и така да стресират и нас.
4. Караме децата да стоят на гърнето
Друга често срещана родителска грешка е да изнудваме или подкупваме с игри, книжки, че дори и екранно време, децата да стоят на гърнето. Основният проблем тук е, че седенето върху гърнето не помага на детето да разпознава усещането за пълен пикочен мехур (или дебело черво), не помага в научаването да изказва „Мамо, имам пиш/ако!” и не помага в желанието да придобие тези умения!
Вторият проблем е, че може да създадем грешни идеи/асоциации за детето, които дори работят в обратна посока на научаването на детето да разпознава и разбира сигналите на тялото. Например детето може да мисли: „Ако кажа, че имам ако може да стоя на гърнето и да чета книжки с мама” или „Когато мама ме пита, дали имам пиш, това значи, че ще ме заведе в тоалетната и ще ме кара да стоя дълго на гърнето”.
5. Създаваме борба за власт
Тази грешка е последствие от предишната. Когато не намерим добра стратегия да вдъхновим детето да стои на гърнето, се опитваме да използваме своето влияние/авторитет на родители и да накараме детето да стои (дори това да го правим само с нежност и настояване, ако имаме за цел детето да стои, то усеща това наше силно желание). Това прави силно вероятно детето да откликне с категорично „НЕЕЕЕ!” (особено ако е на възраст над 18 м.).
Колкото повече настояваме то да сяда, толкова по-силно детето се съпротивлява – това е класическата борба за власт/надмощие, която може да има негативни ефекти като цяло във взаимоотношенията с детето и то да намали сътрудничеството и в други ситуации.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
6. Наказваме или засрамваме детето
Извън стоенето на гърне, много е важно как реагираме при инциденти, когато детето намокри гащите. Ако подходим дори с лека критика: „Е маме, пак ли се напика в гащите, нали току що те питах дали има пиш!” или „Нали казахме, че мястото за пиш е в гърнето!” или „Ама ти защо не ми казваш, че има пиш/ако?” има риск да убедим детето, че то не може, не знае и не се справя. А кой иска да продължава да се опитва да научи нещо, което никак не му се отдава?
Още по-лошо е, ако наказваме детето – дали с отнемане на играчки, дали само с думи или заплахи. Така добавяме страх или срам, които не само не помагат в това детето да развие новите умения на слушане сигналите на тялото, но и могат да доведат до бунт „Няма пък!” или отдръпване, или в най-лошия случай детето да повярва „Никога няма да се справя”.
Друг вид проблемна реакция е да говорим за случилото се с погнуса – „О… ужас… колко мирише!” или „Нееее, не се цапай, ох, отвратително!”. Ако детето се научи от нас, че изхождането е гнусно или отвратително, то може да се притеснява за ходенето по малка или голяма нужда и да започне да се стиска постоянно с цел да избегне цялото това неприятно нещо.
7. Имаме нереалистични очаквания за махането на пелените
Всички обичаме децата си и вярваме, че те са умни, способни, добри. Това е чудесно, освен когато забравяме, че дори умните деца учат различни видове умения с различна скорост, дори добрите деца могат да се противопоставят с „Не, не, не!”, дори способните деца не са способни да направят абсолютно всичко правилно след първия успех…
Ако сме чули как всички майки около нас се справят лесно от раз, това не значи, че и нашето прекрасно, интелигентно дете ще започне да върши всичко в гърнето за броени дни. Ако детето е проходило рано, проговорило рано, се храни само, това не значи, че рано, бързо и лесно ще се научи и на гърне (това го споделям от личен опит и заблуда!). Няма нужда да очакваме мъка и страдание, но не помага да очакваме всичко да се случи лесно и бързо за три дни, защото тогава ние започваме да се разочароваме и изнервяме и тези емоции не остават скрити от детето!
„Разбрах за грешките, но точно как и кога да започна да уча детето на гърне?“
Не се плашете, наистина процесът на научаване на гърне се случва сравнително лесно при много родители и деца. В такива ситуации помага това, че и децата и родителите виждат бърз напредък и затова се чувстват уверени и спокойни. Още нещо, което помага да се чувстваме уверени и спокойни е да сме подготвени и да знаем как да реагираме в различни условия.
Щом сте прочели тази статия до тук, вече сте се сдобили с ключови знания по темата, но ако искате още повече конкретни насоки затова какво и как да правим, може да се запишете за безплатния уебинар „Как да научим детето на гърне с позитивно възпитание”. Фокусът ще е върху това как най-добре да подкрепим детето в изграждане на умения за самостоятелно ползване на гърне:
* със солидна (и лесна!) подготовка;
* как да разпознаем кога детето е готово;
* как точно да реагираме на успехи и инциденти;
* и няколко тактики от позитивното възпитание, които да ни помогнат да запазим силна и любяща връзка с детето през целия процес.
Уебинарът ще се проведе на 2 юли (събота), между 16:00-17:30. Повече информация за него и за начина за регистрация може да откриете ТУК. (Ако четете тази статия след 2 юли, не се притеснявайте, ще има и запис.)”
