Има причина през септември изведнъж да ни се прииска да подредим гардероба, да започнем да спортуваме, да се запишем на курс, да организираме календара си и да направим онзи списък с неща, които „от понеделник“ все отлагаме. Това не е само носталгия по учебната година или желание след лятото отново да влезем в ритъм. Психолозите имат име за част от този феномен – fresh start effect, или ефект на новото начало. А септември е един от най-силните естествени моменти за него.

Януари има репутацията на месеца на новото начало. Купуваме си планер, поставяме си цели, обещаваме си повече движение, по-малко захар, повече книги, по-малко телефон и като цяло – една нова, по-добре организирана версия на самите себе си.

И въпреки това за много хора истинското усещане за „нова година“ идва през септември. Има логика. От детството си сме научени да свързваме този месец с начало: нов клас, нови учебници, нов график, нови учители, нови дрехи, нова година, която предстои. Дори когато отдавна сме приключили с училището, този ритъм остава част от начина, по който възприемаме времето.

Но зад усещането за „септемврийски рестарт“ стои и нещо по-интересно.

Защо новото начало ни действа толкова добре?

През 2014 г. изследователите Hengchen Dai, Katherine Milkman и Jason Riis публикуват изследване в Management Science, в което описват т.нар. fresh start effect. Те анализират различни поведения и установяват, че след т.нар. „времеви ориентири“ – началото на седмица, месец или година, рожден ден, празник или началото на семестър – хората са по-склонни да предприемат действия, свързани с лични цели. В изследванията им например се увеличават търсенията за диети, посещенията във фитнес и ангажиментите за преследване на цели.

Идеята е любопитна: ние не преживяваме времето само като непрекъсната линия. Психологически го разделяме на периоди.

„Миналата година“ е едно нещо.
„Тази година“ е друго.

„Преди лятото“ е едно.
„От септември“ вече е друго.

Тези граници ни позволяват да оставим част от предишните си грешки, пропуски и неудовлетвореност в стария период и да погледнем на себе си като на човек, който има възможност да започне отново. Именно това психологическо дистанциране от предишното ни „аз“ е един от механизмите, които изследователите свързват с повишената мотивация.

И тук идва добрата новина: не е нужно да чакаме 1 януари, за да използваме този ефект.

Септември е особено силен „времеви ориентир“

За майките септември има още едно измерение. След лятото семейният живот почти изведнъж преминава от по-свободен режим към много по-структуриран: училище, детска градина, тренировки, работа, срещи, часове за взимане и водене, подготовка на храна, домашни, извънкласни занимания.

Тази промяна може да бъде изморителна, но има и друга страна: структурата освобождава пространство за планиране.

През август често живеем според деня. През септември започваме да мислим в седмици.

А когато започнем да виждаме календара си по-ясно, започваме да виждаме и себе си в него.
Кога ще се видя с приятелка?
Кога ще работя спокойно?
Кога ще остана сама?
Кога ще направя нещо, което не е свързано с децата?

И точно тук септемврийският рестарт може да бъде полезен – не като поредното обещание да станем по-продуктивни, а като възможност да преразгледаме начина, по който използваме времето си.

Изследванията върху ежедневните рутини също показват защо това има значение. Преглед на литературата за нарушаването на ежедневния ритъм свързва големите промени в рутината с промени в съня, физическата активност и хранителното поведение. Авторите разглеждат именно рутините като фактор, който може да бъде променян в посока на по-здравословен начин на живот.

С други думи, понякога не ни липсва мотивация.

Липсва ни структура.

Но има една уловка: новото начало лесно се превръща в нов списък със задължения

Тук бихме могли да направим най-важната разлика между януарските обещания и един по-разумен септемврийски рестарт.

Проблемът не е в това да си поставяме цели. Проблемът е, когато използваме усещането за ново начало, за да създадем поредната версия на идеалния си живот, която реалният ни живот няма никакъв шанс да поддържа.

„От септември ще тренирам четири пъти седмично.“

„Ще готвя всяка вечер.“

„Ще си лягам рано.“

„Ще чета по 30 страници на ден.“

На хартия звучи прекрасно. В календара на една майка с работа, семейство и сто малки задачи между тях – не особено. Затова по-полезният въпрос през септември не е: „Какво още мога да добавя?“

А:

„Какво искам да променя в начина, по който живея?“

Вместо 10 нови навика: направи си септемврийски одит

Ако ще използваме усещането за ново начало, има смисъл първо да направим малка равносметка.

Не е нужно да бъде драматична. Достатъчни са 20–30 минути и един лист.

1. Какво от последните шест месеца искам да запазя?

Може да е нещо малко – неделната закуска навън, разходките, срещите с определени хора, начинът, по който си организирала работата, или просто навикът да излизаш повече.

Това е важно, защото когато говорим за „ново начало“, лесно попадаме в капана да приемем, че всичко старо трябва да бъде поправено.

Не е така.

Част от живота ни вече работи добре.

2. Какво ме натоварва повече, отколкото ми дава?

Тук си струва да бъдем честни.

Може да е ангажимент, който сме поели по навик. Група в WhatsApp, която ни държи постоянно на телефона. Срещи, на които ходим, защото „трябва“. Начин на работа, който ни кара да сме на разположение през цялото време.

Понякога най-добрият начин да си освободим време не е да организираме по-добре деня си, а да премахнем нещо от него.

3. Какво ми липсва?

Това е може би най-интересният въпрос.

Не „какво трябва да правя“, а „какво ми липсва“.

Повече движение? Повече секс? Повече разговори с приятелки? Повече творчество? Повече време сама? Повече приключения? Повече тишина?

Ако не си задаваме този въпрос, много лесно започваме да запълваме живота си с чужди представи за това какво би трябвало да искаме.

4. Какво отлагам?

Има разлика между нещо, което реално не искаме, и нещо, което искаме, но все намираме причина да отложим.

Нов курс. Пътуване. Проект. Преглед. Смяна на работа. Хоби. Разговор.

Септември е добър момент не просто да си обещаем, че ще го направим, а да го превърнем в конкретна дата.

5. Как искам да се чувствам до края на годината?

Това е въпросът, който бих поставила преди всяка конкретна цел.

Не „искам да сваля пет килограма“. А „искам да се чувствам по-силна и енергична“.

Не „трябва да се видя с повече хора“. А „искам да имам повече близост и спонтанност в живота си“.

Не „трябва да организирам времето си“. А „искам да се чувствам по-малко притисната от него“.

Тази разлика изглежда малка, но променя начина, по който си поставяме целите.

Има и нещо друго: не започвай всичко наведнъж

Едно от най-полезните неща, които можем да направим със септемврийския ентусиазъм, е да не му позволяваме да ни увлече прекалено много.

Ако искаш да започнеш спорт, не е задължително да си поставяш четири тренировки седмично. Ако искаш да четеш повече, започни с 15 минути вечер. Ако искаш да се виждаш по-често с приятелките си, запиши една среща в календара още тази седмица.

Идеята не е да докажеш на себе си, че можеш да бъдеш дисциплинирана.

Идеята е да създадеш поведение, което може да съществува и в натоварения ти ноември.

Това е една от причините да предпочитам думата ритъм пред режим.

Режимът предполага, че има правилен начин и че ако го нарушим, сме се провалили.

Ритъмът допуска животът да се случва.

Използвай септември, за да пренаредиш календара си

Един от най-практичните начини да направиш рестарта реален е да не започваш със списък със задачи, а с календара.

Погледни следващите четири седмици и първо отбележи нещата, които са важни за теб лично.

Това може да звучи почти прекалено просто, но има една важна логика: ако нещо е важно, то трябва да има място в реалния календар, а не само в главата ни.

И още нещо – не запълвай всички свободни пространства. Остави малко празно.Свободното време не е пропусната продуктивност. То е част от живота.

А какво да направим с онези цели, които сме изоставили?

Тук септемврийският „fresh start“ може да бъде особено полезен.

Изследванията върху temporal landmarks показват, че новите времеви периоди могат да ни помогнат психологически да разграничим настоящето от предишните периоди и да гледаме по-различно на старите си неуспехи.

Това означава, че септември е добър момент да се върнем към нещо, което сме спрели.

Но не за да се наказваме: „Пак не успях.“

А за да кажем:

„Това беше тогава. Как искам да го направя сега?“

Новото начало не означава задължително да продължим стария план. Понякога означава да си позволим да го променим.

Не превръщай септември в още един проект за самоподобрение

Може би това е най-важното, което бихме искали да кажем на една майка в началото на учебната година. Не е нужно тази есен да станеш по-добра версия на себе си. Вече имаш достатъчно роли, в които се опитваш да бъдеш добра. Може би е време да си зададеш един малко по-различен въпрос:

Какво би направило живота ми по-хубав, а не просто по-добре организиран?

Това може да се окаже новият ни начин да мислим за септември. Не като месец на дисциплината. Не като втори януари. А като естествена пауза, в която да погледнем живота си отстрани и да решим кое искаме да вземем със себе си в следващите месеци – и кое спокойно можем да оставим назад. Защото истинският рестарт не е да започнеш от нулата.

Той е да продължиш напред с малко по-ясна представа за това как искаш да живееш.