Въпреки че физическите наказания са били използвани в продължение на поколения, все повече изследвания показват, че те могат да причинят сериозни психологически и емоционални вреди. В тази статия ще разгледаме подробно резултатите от различни научни изследвания и ще обсъдим защо наистина са толкова неблагоприятни за развитието на децата.
Шамарите, да не се самозалъгваме, са насилие над детето
Наистина, един шамар е по-малко насилие отколкото бой до синини, но това не го прави “грижа” за детето или “дребна работа”, a още по-малко пък ефективен метод на възпитание.
Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (НППНЗД) дефинира „физическо насилие“ като “причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.”
От УНИЦЕФ: “Физическото насилие се определя като всяко неслучайно физическо посегателство над дете от родител или друг възрастен. […] Най-често използваните форми на физическо насилие с цел дисциплиниране на детето са шамаросване, пердашене, пляскане, шляпване и други.”
За тази статия използвам думите “шамари” и “пляскане”, но считайте че те включват всички видове допир с цел болка – дали блъскане, щипане, извиване на уши, бодене с пръст, удряне с предмет, пляскане по дупето или ръката или лицето…няма никакво значение.
Шамари с добри намерения
Искрено вярвам, че голяма част от родителите, които пошляпват децата си го правят с най-добри намерения. Като родители усещаме огромната отговорност да възпитаваме правилно децата си и за съжаление за много от нас това е единственият познат метод за дисциплиниране. Проблемът е, че ефектът върху детето идва от това, което изпитва, не от намеренията. Ако детето е болно от грип и в аптечката имаме само йод, няма да му дадем да пие йод, защото е единственото налично лекарство. Няма да се самозалъгваме, че нашите надежди и намерения да помогнем на детето някак си ще променят свойствата на йода. Добрите намерения зад шамарите също не ги превръщат в нещо полезно.
Шамарите наистина възпитават…но не в желаната посока!
От тълковния речник, възпитавам е “системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му.” Какво е въздействието на шамарите?
В момента на лошо поведение или грешка от страна на детето и физическо наказание от страна на възрастния, възможно е детето временно да прекрати лошото поведение. Но какво се случва след година, две или повече с тази практика?
Ако искаме да отгледаме добри, способни, разумни, мили деца, които са не само физически, но и емоционални и психически здрави, важно е да знаем – шамарите бързо и сигурно ни отдалечават от тази цел.
Това не е лично впечатление, а доказан факт от стотици международни и български научни проучвания. Тук накратко ще разгледаме няколко от тях, а по-долу споделям линкове, ако искате да се запознаете по-обстойно и директно с данните.
Научно доказани ефекти от пляскане на деца
Учени от университета в Тулан провеждат надлъжно изследване на 2,500 деца. Резултатите показват: “честото (повече от два пъти в месеца) използване на шамари от майката, когато детето е на 3г, води до увеличен риск за по-високи нива на агресия, когато същото дете е на 5г.” Казано с прости думи, шамарите няма да направят детето ви по-миролюбиво, а е много по-вероятно да доведат до повече агресия.
Причината за това може да е, че напляскването създава цикъл на лошо поведение. Физическото наказание всява страх, а не разбиране. Дори ако децата спрат да се държат лошо в момента, когато са напляскани, това не означава, че разбират защо не е трябвало да се държат така на първо място и не им дава знания как да постигнат целта си по подходящ начин вбъдеще. Нещо повече, пляскането дава лош пример, като учи децата, че агресивното поведение е приемлив метод за решаване на проблеми.
Друго изследване на Харвард, разглежда 147 деца, някои от които са били удряни като малки, а други не. То заключва, че „Децата в предучилищна и училищна възраст – и дори възрастните – които са [били] пляскани, са по-склонни да развият тревожни и депресивни разстройства или да имат повече трудности при положителното ангажиране в училищата и уменията за регулиране, които знаем, че са необходими за успех в образователни среди.”
Заслужава ли си, да напляскаме детето с целта да го научим да си събува мръсните обувки и да рискуваме то да страда от депресия или да се затруднява в училище по-късно? Има ли урок, който си заслужава? Тук е важно да не забравяме – има много други възможни и по-ефективни подходи да предадем ценен урок и умения на децата.
Виж още: Кои подходи на възпитание са по-ефективни от наказанията
Друго проучване пък показва, че продължителни сурови телесни наказания водят до по-малко сиво вещество в мозъка и по-ниски коефициенти на интелигентност.
Българските изследвания потвърждават резултатите от международните такива. Анкета в България от 2021г. включва 1 174 деца, 837 млади хора и 1 411 възрастни и открива, че “децата и младите хора, преживели каквато и да е форма на насилие (физическо, емоционално, психическо, сексуално), казват значително по-често, че пушат (двойно по-често), пият алкохол (двойно по-често) и употребяват наркотици за развлечение (тройно по-често), дори когато се изключи влиянието на демографските фактори и профилните характеристики.” Същото изследване открива и че децата, които са преживели насилие, извършват много по-често насилие – над други деца и възрастни.
Още проучвания:
- Тук: децата, които са пляскани, показват по-бавно когнитивно развитие
- Тук: възрастни, които са били пляскани като деца, е по-вероятно да страдат от депресия, зависимост към алкохол и проблемно поведение
- Тук: деца, които по-често са удряни, имат повече проблеми с емоционална и поведенческа корекция
Да обобщим:
Ако продължите да шамаросвате детето, увеличавате риска в бъдеще то да има проблеми с агресия, депресия, тревожност, употреба на алкохол, цигари, наркотици или да се затруднява в училище. Както заключва професор Алан Каздин от Йейлския университет: “Според многобройни изследвания няма нужда от телесни наказания. Ние не се отказваме от ефективна техника. Ние казваме, че това е нещо ужасно, което не работи.”
Виж още: Какво се случва, когато крещим на децата
Има и добра новина – намаляването на шамарите, води до по-добро поведение при децата!
Ако шамарите влошават поведението, то дали липсата на шамари го подобрява? Да! Това не значи, че родителите позволяват всичко на децата и само гледат докато детето прави нещо нежелано, а просто значи, че родителите използват други ненасилствени методи на възпитание – има такива, стига човек да има желание да се образова и да ги научи.
В Американско проучване от 2005г, родители в повече от 500 семейства били обучени да намалят употребата на физическо наказание. Учените след това наблюдават значителен паралелен спад в трудното поведение на децата в групата. Друго проучване също открива, че програмите за родителите (=обучения за родители за ненасилствени методи на възпитание) помагат за значително намаляване на поведенческите проблеми на децата.
С прости думи, стига родителите да имат желание, могат да заменят шамарите с други подходи, които са по-ефективни и имат позитивни дълготрайни ефекти. Кои са тези други подходи? Авторитетно родителство, позитивно възпитание, свързано родителство, осъзнато родителство, възпитание с любов, всички включват няколко основни компонента:
- Подкрепа в справяне с емоциите, така че децата да могат да усещат гняв, разочарование, тъга, безсилие, ревност и т.н. без да изригват тези емоции в агресия или друго неприемливо поведение
- Разумни граници без наказания
- Забелязване и насърчаване на доброто поведение
- Обясняване и обучение на детето и подкрепа в развитието на нови умения
- Обсъждане на проблеми и несъгласия
- Родителите да дават модел на поведение – т.е. те проявяват търпение, самоконтрол, разбиране; те са гъвкави и готови за сътрудничество; те признават грешките си и ги поправят точно както очакват и от детето
“Шамаросвам само когато не ми издържат нервите.”
Докато подготвях тази статия попаднах на анкета във форума Бг Мама със заглавие “Кажете майчета, шамарите ли децата си?”. Една от опциите за гласуване беше “да, понякога, когато не ми издържат нервите” и тази тема се повтаряше в много от коментарите – много майки не искат да удрят децата си, но в моменти на силен гняв, раздразнение, изтощение, безпомощност им липсва достатъчно себеконтрол, за да се спрат. (А защо изобщо децата ни ядосват толкова? Вижте “Какво се крие за родителския гняв?”)
Това не е нещо срамно! Себеконтролът, в този случай свързан със силни емоции, е емоционална интелигентност. Това е умение, което развиваме най-лесно ако го научим от родителите си. Но ако те самите са ни удряли, по-вероятно е да сме усвоили това. Споменатото българско изследване от по-горе потвърждава: “родителите, които често са били удряни или бити като деца, съобщават почти четири пъти по-често за налагане на насилствено наказание на техните деца през последната година.”
Но независимо как сме израстнали, никога не е късно да се научим как по-добре да се справяме със собствените си емоции, така че нито децата нито други хора да са жертви на нашето избухване.
За целта просто ни трябват ресурси – дали книжки, курсове, видеа, статии – който има желание намира начин. Човешко е да грешим, човешко е да се ядосваме. Но щом сме запознати с последствията на шамарите, е безотговорно да си затваряме очите с “толкова мога.” или пък да потъваме във вина, срам и бездействие. Децата ни и тяхното благосъстояние си заслужават усилията да се научим как да се справяме по-добре. Ако сте готови да направите нещо в тази посока, потърсете ме в Мили Думи. С удоволствие ще споделя насоки за книги или безплатни ресурси и ще се радвам да се запознаем в курса “Как да спрем да избухваме с децата.” (повече за него тук), който ще ви помогне да развиете своята емоционална интелигентност и капацитет за справяне с гнева и раздразнението.
