Запознах се с Марина Ангелова съвсем случайно покрай група в социалните мрежи, където тя сподели за своята работа като логопед, колко много я вдъхновява и как обича общуването с деца. Нейният пост пък веднага вдъхнови мен за този разговор, за да ѝ задам най-честите въпроси, които родителите имат към един логопед.
Наскоро Марина направи и своя страница във Фейсбук – Улица „Бърборан”, където споделя информация за говорните и езиковите нарушения, необходимата терапия за тях, както и полезни материали за родителите.
Днес с нея си говорим именно за признаците, които подсказват, че детето ни има нужда от консултация с логопед и какво точно представлява една такава среща. Ще разберем и за влиянието на технологиите, бибероните и кога е подходящият момент за първа среща с чужд език.
Виж още: Kакво трябва да знаем за денталното здраве на децата си
Здравей, Марина! Много се радвам, че се съгласи да бъдеш гост на Мамми! Преди да започнем, бих искала да те помоля да споделиш малко повече за себе си.
Здравейте, много благодаря за поканата. Наистина се радвам да бъда ваш гост и за мен е чест. Казвам се Марина Ангелова и висшето си образование завърших в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – бакалавър логопедия. В момента съм записала отново там и магистратурата си. Стискайте палци догодина да съм магистър по логопедия.
Какво представлява едно посещение при логопед и децата имат ли нужда от профилактична консултация?
Най-първото посещение при такъв специалист се нарича „обследване”. Тогава ние се запознаваме с детето, „проучваме” какво може и какво не. Имаме си така наречената логопедична карта, в която си записваме, например, познава ли геометричните фигури (основните – кръг, квадрат, правоъгълник, триъгълник), изследваме цветовия гнозис (или иначе казано може ли да разпознава и назовава цветовете), изследваме пръстовия гнозис (разпознава ли и назовава ли пръстите от своята ръка).
Много често родителите си мислят, че логопедът е специалист, който върши само чисто артикулационна работа, например когато едно дете не може да изговори правилно звук „р”. Но този вид специалист подпомага и когнитивните процеси като мислене, внимание и памет, основополага процесите по четене, писане, смятане (математическите умения) и още ред други важни за едно дете дейности.
Разбира се, една профилактика е добра за всеки човек, в случая дете, но не е задължително, ако не се наблюдава някакъв проблем или притеснителен признак.
Какви признаци би определила като притеснителни?
Докато не започнах да практикувам тази професия не ми беше правило впечатление, че деца, които имат нужда от допълнителна подкрепа от специалист, толкова много се отличават от другите. Тук говоря за дете с някакъв дефицит, разбира се.
Влизаш в някоя група или клас и забелязваш, че това дете е по-различно.
Дали няма да общува с останалите, дали пък няма да ти обърне внимание на теб, чисто като нов субект, или пък няма да направи очен контакт с теб, а може и просто да стои и да гледа някъде в пространството. Може да е хиперактивно, да има проблеми с дисциплината, да не слуша учителките. Дори прекаленото избирателно хранене може някой път да говори за нужда от специалист.
При деца, които са в норма, обикновено е засегната само артикулацията, а това си личи при говоренето – например, не може да изговаря правилно някой звук.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
Какви са най-честите причини за тези проблеми при децата – ген или нещо друго?
Тук отново трябва да разгранича децата с дефицити и децата в норма. При някои деца с нарушения има и генни мутации. Някой път, по време на раждане, също се стига до някакви усложнения и особености в по-нататъшното развитие. При прекарани заболявания на едно малко бебе също може да има по-нататъшни последствия. Друг път пък няма наследствена обремененост, но резултатът е на лице.
Израстват ли се тези проблеми и до какво могат да доведат, ако детето не посети логопед?
Всичко е строго индивидуално – някои израстват проблемите, други не. Важно е да уточня, че под „проблеми” имам предвид дете в норма, с артикулационно нарушение.
Но когато имаме биологичен проблем или органичен, това няма как да бъде израснато.
Има ли някакво ограничение във възрастта, например, кога най-рано може да заведем детето на логопед?
Преди години е било известно, че трябва да се изчака детето да навърши 3 години и чак тогава да посети логопед. Според нови проучвания е добре такъв тип работа да се започне на около 2 години и половина.
Виж също: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова
А как да разберем, че детето ни се развива по-напред за възрастта си и как да го насърчим?
Когато поливаш едно цвете, даваш му любов и го обгрижваш, то расте. Същото е и с децата. Разбира се, че е добре да насърчаваме детето си, да го хвалим, когато в направило нещо хубаво, да поговорим с него, когато е направило нещо не толкова хубаво. Ако видим, че то се развива в една сфера, например, рисуване – защо да не го насърчим в тази насока и не го запишем на допълнителни уроци? Нека развиваме таланта на това дете.
Хубавото на този свят е, че предлага много възможности. Интернет винаги може да ни е полезен. Има статии, които дори аз ползвам понякога в практиката си, в които е очертана някаква рамка за дейностите, които едно дете трябва да успява вече да извършва за годините си.
Как влияе употребата на технологиите върху развитието на говора на децата?
Това е много хубав въпрос. Технологиите са нож с две остриета. Масово родителят дава на детето си смартфон или му пуска телевизора и не се занимава повече с него.
Само че детето има нужда от това някой да се занимава с него.
Детето има нужда да драска с молив, да рисува, да реже с ножицата, да залепва разни неща.
Нещо толкова малко е от изключително голямо значение за израстването му и развитието му като личност. За награда за свършената работа може да му се пуска любимото филмче или да поиграе на играта, която обича. Но всичко, което е в прекалени дози, не е полезно. Важно е децата да се научат да комуникират и общуват помежду си, да се научат да си играят заедно.
Виж още: Детето пред екрана – решение или проблем?
А бибероните могат ли да създадат проблеми с говора?
Има проучвания и за този казус, но според мен много по-притеснително е прекарването на много време пред екрана. За биберона също всичко е строго индивидуално – зависи до коя година ще бъде използван, дали детето приема храна или течности и без биберон.
Как протича развитието на деца в междукултурни семейства, когато се учат да говорят на два езика едновременно?
Наблюденията ми показват, че винаги единият от двата езика е по-доминиращ от другия. Много е важно в каква езикова среда живее детето – обикновено този език е по-добре развитият.
Малките деца научават много по-лесно чужди езици, но трябва да се внимава с това как им се предоставя вторият език, защото в един момент може да се случи езиков „миш-маш” в главите им.
В такъв случай на каква възраст най-рано е добре да се започне ученето на нов език?
За това няма точна рецепта. Аз, например, съм започнала да уча чужд език на 6 години. Съдейки по себе си, според мен това е правилната възраст, тъй като в по-ранен етап има опасност детето да „смеси” двата езика и от два стола да падне на земята, ако мога да използвам тази метафора.
Тъй като попитахме наши читатели за въпроси към теб, много от тях се вълнуваха да разберат кога се избистря прословутото „Р”?
За появата на звуковете в речта на детето има рамка. В частност за звука „р” мога да кажа, че той е най-сложен за артикулиране и се появява най-късно в речта на детето около 3 до 4-5 годишна възраст. След като детето е навършило 5 години вече могат да се обърнат към специалист за звука „р”.
От там насетне няма точен отговор колко време ще бъде необходимо на едно дете да звукопроизведе „р”. Някой път се случва за няколко седмици дори, друг път са необходими месеци – това зависи от самото дете.
Виж още: „Децата попиват всички емоции на родителите си – говорете с тях спокойно”, съветват психолозите
