Родителството е онази промяна, за която никой не може напълно да ни подготви. То ни преобръща отвътре навън – тялото, приоритетите, чувствителността ни към света. Но има още нещо, което често остава в сянка: колко дълбоко майчинството променя начина, по който гледаме на работата си и на самите себе си като професионалисти.
Много от нас си спомнят жената „преди“ – уверената, организираната, амбициозната. И се питат – къде отиде тя? Може ли новата „аз“ да намери място в света на кариерите, срещите, проектите и дедлайновете?
Точно за това си говорим днес – за преоткриването. За естествената промяна, която настъпва след раждането, за новите приоритети и за онзи момент, в който започваме да си задаваме въпроси като „дали тази работа все още ме прави щастлива“ или „възможно ли е да съм и добра майка, и успешен професионалист“.
Вярваме, че тези въпроси не трябва да се задават с вина, а с любопитство и нежност към себе си.
Нашата гостенка – София Димитрова, професионален коуч, лидер обучение и развитие и основател на Working Mama – говори откровено за собствения си път на промяна, за изгубването и намирането след майчинството, и за това как можем да изградим кариерен живот, който да отговаря на новото ни „аз“.
Какво беше за Вас най-голямото предизвикателство и най-голямата промяна, когато станахте майка? Коя беше София преди детето и коя е днес?
София: Предизвикателствата се раждат още с раждането на детето, особено ако не сме подготвени психически, ако нямаме този опит, ако нямаме “селото”, ако няма кой да ни помогне и да ни каже, че всиако е наред, а особено и ако това е наше първо родителско приключение. И все пак кой е напълно готов?
Може би най-голямото предизвкателство за мен бяха безсъните нощи особено първата една година, последвани с момента, в който трябваше да обединя професионалното си „Аз“ и ролята си на майка. Почувствах се объркана и изгубена в собствената си идентичност – разкъсана между ролята на “добрата майка” и “добрия професионалист”, всичко това подправено с хронично недоспиване, работа от вкъщи и ковид пандемия. Въпреки безкрайната подкрепа на моя съпруг, ми трябваше време да се пренапасна. Да открия себе си. Мисля, че все още се преоткривам. И все пак, може би днес съм една идея по-спокойна откъм очакванията, които имам към себе си, но най-големите предизвикателства за мен бяха свръзани с връщането на работа, яслата, отговорностите и изгубеността на себе си по пътя.
Какво се случи вътре във Вас, за да решите да се откажете от корпоративната среда и да се преориентирате към кариерното консултиране за майки?
София: Истината е, че не съм се отказала от корпоративния свят напълно. Все още работя на пълен работен ден към прекрасна компания, занимавайки се с програми и обучения за клиенти и все още харесвам „жуженето“ в офиса.
Working Mama e моето второ дете, което вмествам в малките часове на денонощието – тогава, когато децата сладко спят, а миялната машина тихо шуми. Може би това пък е и бонуса от хроничното ми недоспиване – вече се наспивам за едва няколко часа.
При мен “Working Mama” се появи в момент, в който аз самата се чувствах изгубена. Въпреки прекрасния работодател, чудесен мениджър, и подкрепящ съпруг, аз не се чувствах добре. Липса на сън, професионални колебания какво бих искала, никакъв баланс, борене със собствените си очаквания, които сега осъзнавам, че бяха изключително високи.
Тогава се свързах с преподавател от коучинг академията, която бях завършила преди да стана майка. Свързах се с дама професионален коуч и исках помощ – а не бях и сигурна какъв е проблема ми. И там измежду търсенето на себе си, разговорите и срещите с нея, постепенно осъзнах, че се чувствам много по-добре. Видях, че успявам да се себе открия отново – дори и да не сменям работата си или съпруга си, постепенно започнах да се радвам на двете си роли. ☺
Тогава осъзнах, че мога да обединя дългогодишния си опит в обучение и развитие на талантите с идеята да помагам на едни от най-уязвимите групи – дамите завръщащи се на работа след отпуск за отглеждане на дете. Усетих огромен прилив на енергия, в момента в който тази идея се роди – а тя се развиваше първоначално някак естествено, от приятелка на приятелка, на позната. Може би това беше и момента, в който разбрах, че имам нужда да правя и още нещо, исках да развия тази лична мисия и да видя къде ще ме отведе.
Може би това, което се случи с мен, се случва и с много други майки, а и бащи след раждането на дете – появява се импулс към промяна, промяна към по-добра версия на себе си.
Имате ли конкретен момент или ситуация, в която почувствахте: „Това е моят път, това е моята мисия“?
София: Макар да бях изключително развълнувана от идеята ми, всъщност преминах през много емоции и вътрешни колебания – „Дали това е нещо, от което дамите изобщо имат нужда?“, „Имам ли достатъчно опит и знания, да помогна на родителите, завръщащи се на работа след майчинство?“ „Как да развивам бранд, като нищо не разбирам от маркетинг.“.
Когато обаче получих първите си обратни връзки от доволни клиенти, когато осъзнах, че това е нещо от което има смисъл, когато други майки преминали през този период, също признаваха, че са имали нужда от подкрепа, то тогава започнах все повече да осъзнавам, че всичко това има смисъл, че всичко това е част от моя път днес.
Защо според Вас именно след раждането жените най-често започват да преосмислят посоката на своята кариера?
София: Преди време бях проучвала темата със смяната на идентичността след раждане на дете. Да, буквално, нашия мозък се променя. Някои проучвания сочат, че промяната в мисленето се случва именно заради хормоните, които ни връхлитат, и като цяло поради биологичното чудо наречено бременност. Според това проучване, раждането ни прави по-емоционални, по-емпатични, настроени за справяне със стреса. А кариерата е само част от цялата картинка на промени, които ни връхлитат.
Може да подходим и по-практично към въпроса – майчинството ни дава време да се откъснем от колелото въртящо ни между 9:00 и 18:00. Откъсването за някои, може да е толкова голямо, че те трудно успяват да си спомнят кои са били, какви професионални качества притежават, какъв е бил живота им преди раждането на детето или децата. Тогава идват и колебанията – „дали искам да се върна на това място“, „бива ли ме в тази работа“, „дали да не потърся друга възможност“, „какво е модерно на пазара в момента“, „искам бързо да наваксам в кариерата и старото ми работно място, не ми дава тази възможност“. Толкова много истории, но и толкова много възможни отговори на въпроса „Защо?“.
Понякога причините пък са и чисто финансови – рядко го казваме на глас, но дамите изостават финансово след едно, а понякога и две или повече поредни майчинства. Понякога, не успяват да „наваксат“ при завръщането си, а финансовата и кариерната пробойна им се струва стряскащо голяма. Тогава решават и да направят бърза и голяма промяна.
В други случаи, дамите предпочитат да забавят темпото, да си спестят рязък скок към новото и непознатото. И това също е напълно нормално.
Вариантите наистина са много – и все пак, може би бих приканила, всяка дама, която в момента е на този етап, да търси себе си и да взема тези решения, които я карат да се чувства спокойна и удовлетворена, да опитва, да пробва, да греши и да сбъдва. Да се води от себе си и личната си семейна ситуация, а не от „трябва да“, наложено отвън.
Как Вашата лична история Ви помага да разбирате и подкрепяте по-добре жените, които идват при Вас?
София: Може би моята история, по-скоро снема чувството за срам и вина, които майките не-рядко изпитват, особено обръщайки се към професионален коуч по тази деликатна тема. В работата си с тях, не давам съвети и не налагам „трябва да“. Понякога дамите все пак ме питат – искат да получат съвет или мнение, искат да чуят историята ми още веднъж, тогава свалям шапката на коуч и просто си говорим. Мисля, че все пак, когато съм преминала през (може би) подобни емоции, наистина ми е по-лесно да разбера какво имат предвид и защо. И въпреки, че е изкушаващо да ги наставлявам, избягвам да го правя. За мен единствения начин, по който някой наистина успява да осъществи целите си, да намери своята формула – е чрез собствено осъзнаване и лично действие. А аз с радост бих могла да съм наоколо за подкрепа и за задаване на онези въпроси, които вдъхновяват, провокират и водят към действия и осмеляване.
С какви проблеми или колебания най-често се обръщат майките към Вас? Какви са техните основни страхове?
София: Може би бих ги разделила на три основни теми, макар всяка история да е изключително уникална.
Едната група теми е свързана с търсене на формула за личен баланс, търсене на новото си аз и съвместяването на двете роли. Втората група теми, често гравитират около кариерата, професионалните кръстопътища, самочувствието. Третата голяма тема е чувството на вина и боренето с перфекционизма. Понякога говорим и за трите неща едновременно. И въпреки че входната врата за всеки разговор често са някои от тези колебания и страхове, то обсъждаме не толкова страховете, а какви скрити „съкровища“ тези страхове крият, какви възможности се процеждат измежду тях. С времето, все повече дамите успяват да ги преборят и да си направят собствена рецепта за удовлетвореност. А всичко това е път и винаги ги поздравявам ги, че имат смелостта да работят със себе си. За тази смелост рядко говорим, а с нея започва всичко.
Как протича една Ваша среща или процес на консултиране – от първия разговор до първите конкретни резултати?
София: Срещите в момента практикувам основно онлайн – често късно вечер или през уикенда, когато и дамите имат време, а и аз имам по-голяма гъвкавост. Запознаваме се, говорим си, предварително изпращам и материали, за да може всяка дама да се подготви какво да очаква при срещата, а всяка първа опознавателна среща е безплатна. Първият разговор е емоционален, признавам си, просто защото дамите рядко имат времето просто да излеят душата си – да кажат на глас мислите си и какво ги тревожи.
След това чертаем и планове – кое е това нещо, което дамата би искала да анализира с моя подкрепа, как си представя крайния резултат, какво би определило тази съвместна работа като успешна. Всяка дама поставя своята собствена уникална рамка, програма, път и цели, а аз съм наоколо, за да подпомагам този процес.
Относно конкретните резултати, то тук отговорността ми е да държа целите на клиента като нешлифован диамант. Аз ги пазя, напомням, приканвам за рефлектиране, но самите стъпки, онези първи плашещи стъпки, е необходимо да ги извърви всяка дама индивидуално. Ако пък резултатите не се случват, ако не се постига желаната промяна – връщаме се отначало, търсим дали наистина това е желания път. Понякога се оказва, че не е, друг път се оказва, че има още нещо, което е било недоизказано. Но винаги има резултат и първи стъпки, дори и след първата среща. Остава само тези стъпки да бъдат извървяни.
Какви положителни промени сте наблюдавали при майките, с които работите? Можете ли да споделите пример, който Ви е докоснал особено силно?
София: Може би ще ви се стори странно, но аз често не съм там, когато положителните промени настъпят. За мен най-хубавите примери са тези, които са свързани с раздялата с клиента. Когато те ми кажат „мисля, че вече се чувствам много по-добре“, или когато просто „изчезнат“ и след време ми пишат, че са на нова страхотна работа или са на пътешествие със семейството. Тогава усещам, че всичко, което правя е имало смисъл. Тогава аз вече не съм до тях, а те сами се радват на своите положителни промени, постигнали ги изцяло сами, просто с моето тихо присъствие междувременно.
Какво бихте казали на жена, която в момента се чувства изгубена между новата роля на майка и старата си професионална идентичност?
София: Бих й казала, първо, че не е сама. Все още имаме толкова табута, относно несправянето, психичното здраве или пък издигаме на пиедестал ролята на супер-майката, която може всичко.
Бих й казала – не и аз не се справям, не и аз не справих тогава, да и аз се чувствах изгубена, както и много други дами.
Бих я поканила да си вземе лист и химикал и да запише – три силни свои професионални качества, за които си спомня, три силни свои качества, които другите споделят за нея (понякога близките ни виждат много повече добри качества, които имаме, отколкото ние сами си даваме сметка), три силни качества, които е развила като майка.
След това бих я попитала – коя си ти днес? Коя би искала да бъдеш утре?
Надявам се това да й помогне да започне пътешествието към себе си.
На нашия сайт винаги сме искали да поставим въпросите за ролята на майка и всичко което идва с нея. Вярваме, че в обществото ни има още много да се говори и нормализира по отношение на очакванията и реалността на майчинството. Какъв съвет/ насока бихте дали на младото момиче с добра кариера, което очаква да стане майка за първи път, за да я подготвите за този нов етап?
София: Когато бременността е факт, е напълно нормално мислите ни, притесненията и тревогите, да са насочени към съвсем друго и непознато място, отвъд професионалното. От друга страна очакванията, които имаме към себе си и като професионалисти, а после и като родители, са наистина високи. Социални мрежи, социален натиск за едно или друго решение и действие, препоръки, добри практики, изключителна информираност по всеки важен или маловажен въпрос, разнопосочни съвети – всичко това ни прави тревожни, объркани и изгубени.
А относно конкретния въпрос – бих казала на всяка дама, която в момента е бременна, планира бременност и иска да се развива и професионално – да взема онези решения, които я карат да се чувства в комфорт с ролите си – било то на (бъдещ) родител или на професионалист. Да бъде в синхрон със своята семейна динамика и да бъде вярна на себе си.
Майчинството не слага край на кариерата, майчинството дава начало на един нов поглед към света – и на професионалния и на личния. А разделителните линии, понякога са повече в нас самите.
Може би бих й дала и най-добрия съвет, който получих в този си етап, от една дама, стратегически лидер, базирана в Индия „Sofiya go with the flow.” („Остави нещата да се случат.“)
Повече за София и нейната работа можете да научите на сайта www.workingmama.coach, както и да последвате профилите й в социалните мрежи:
Facebook: https://bit.ly/WorkingMama_Facebook
LinkedIn: https://bit.ly/LinkedIn_Sofiya_Dimitrova
