Днес границата между онлайн и реалния живот почти не съществува. Разговорите, приятелствата, първите влюбвания и дори конфликтите се случват едновременно на екрана и извън него. Но заедно с новите възможности идват и нови рискове – контрол, натиск, унижение и насилие, което често започва с едно съобщение, една снимка или едно „невинно“ действие в мрежата. Именно затова разговорът за кибертормоза и дигиталното насилие вече не е тема на бъдещето, а необходимост на настоящето.
С тази статия поставяме началото и на партньорството си с фондация Окрилена – неправителствена организация, която работи за равноправието между половете и превенцията на насилието над жени и момичета. Организацията създава информационни кампании и социални инициативи, насочени към младите хора между 16 и 25 години, с цел да им даде знанието, езика и увереността да разпознават и защитават личните си граници – както онлайн, така и офлайн.
Зад „Окрилена“ стои изцяло женски екип с интердисциплинарен академичен и професионален опит. Основателка на фондацията е Жени Вучева, магистър по устойчиво развитие и социални иновации, а до нея работят специалисти в областта на комуникациите, психологията, социологията и правото: Денислава Ковачева, Десислава Кирилова, Десислава Златарова и Гаяна Стоянова. Тяхната ежедневна работа среща теорията с реалността, защото всяка седмица млади момичета и момчета се свързват с организацията чрез Instagram, TikTok и лични съобщения, търсейки съвет, помощ или просто безопасно място, където да разкажат своята история.
Като естествено продължение на тази работа, през ноември 2025 г. фондацията стартира кампанията „Дигитални белези“ – проект, който поставя фокус върху дигиталното насилие и начините, по които то се преплита с ежедневието на Gen Z. Кампанията се ражда от реалните въпроси, които младите хора задават: „Това нормално ли е?“, „Аз ли преувеличавам?“, „Имам ли право да кажа не?“. Именно това объркване – границата между внимание и контрол, между комуникация и насилие – е в центъра на разговора.
„Дигитални белези“ дава глас на истории за скрито заснемане, нарушени лични граници, контрол и ревност , все форми на насилие, които често започват в дигиталното пространство, но оставят съвсем реални следи. Защото понякога най-незабележимите действия онлайн могат да се превърнат в тежки емоционални белези офлайн.
И точно тук започва нашият разговор за кибертормоза, за границите и за това как можем да помогнем на младите хора да се чувстват по-сигурни в света, в който растат. Информацията по-долу е събрана за нас от екипа на “Окрилена” с желанието да обобщим на едно място всичко най-важно по темата.
Какво е кибертормоз и защо трябва да говорим за него?
По данни на НСИ от 2021 г. една трета от жените между 18 и 29 години в България са били жертва на физическо, психическо или сексуално насилие от настоящ или бивш интимен партньор. Все по-често тези преживявания включват и дигитален елемент – контрол, тормоз или изнудване онлайн.
Кибертормозът е форма на насилие, извършвано чрез дигитални технологии – социални мрежи, приложения за съобщения, имейл и онлайн платформи. Той може да бъде еднократен, но много често е системен и продължителен. За разлика от конфликтите онлайн, кибертормозът включва контрол, заплахи, изнудване и публично унижение.
Кои са основните форми на кибертормоз и дигитално насилие?
- Онлайн тормоз и унижение: обиди, заплахи, сексуализирани коментари
- Киберпреследване: системно следене, натиск, писане от фалшиви профили.
- Дигитален контрол: искане за пароли, достъп до телефон, следене на местоположение.
- Споделяне на интимни изображения без съгласие: включително като форма на изнудване.
- Тайно и скрито заснемане: записване без знание и съгласие
- Манипулирани изображения и deepfake съдържание.
Наличните данни очертават тревожна, но ясна картина за мащаба на дигиталното насилие над жени. 58% от младите жени споделят, че са били тормозени или заплашвани онлайн, а 47% са получавали непоискани сексуални съобщения. В европейски контекст една от всеки десет жени е преживяла кибертормоз след 15-годишна възраст, а около 20% от младите жени в ЕС са били подложени на форма на киберсексуален тормоз. Почти половината от жените, преживели онлайн тормоз (46%), посочват, че той е бил сексистки или основан на омраза към жените – факт, който показва, че дигиталното пространство често възпроизвежда съществуващите неравенства, вместо да ги неутрализира.
Какво представлява скритото заснемане и защо е опасно?
Скритото заснемане включва снимане или видеозаписване на човек без неговото знание и съгласие, най-често в интимни или уязвими ситуации. Материалите често се използват за унижение, контрол или изнудване и могат да бъдат разпространени онлайн без възможност за противодействие. С помощта на технологиите публикуването на такъв тип изображение/видео позволява насилието и унижението да се увеличава многократно, тъй като всеки един акт на гледане е нов акт на насилие и унижение към пострадалата. Всяко гледане, споделяне или разпространение на подобни записи представлява нов акт на посегателство.
Как да разпознаем рискови ситуации?
Нарушаването на личните граници често започва постепенно. Предупредителни сигнали са натиск за снимки, изискване за пароли, постоянен контрол, настояване за споделяне на местоположение и омаловажаване на дискомфорта.
Къде се разпространява съдържание без съгласие?
Интимни изображения без съгласие могат да бъдат публикувани в социални мрежи, затворени групи, порнографски сайтове или приложения за съобщения. Бързото разпространение прави навременната реакция ключова.
Какви са правата ви и къде да потърсите помощ?
Въпреки това, към 2026 г. в България няма единен закон за кибертормоза, но съществуват конкретни механизми за защита и сигнализиране. Най-важна първа стъпка е да се запазят всички доказателства, свързани със случая.
Момичетата под 18 години имат право на закрила от всички форми на дигитално насилие и могат (чрез родител или настойник) да подадат сигнал до полицията, прокуратурата и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), включително при онлайн тормоз, сексуализирани съобщения, изнудване или споделяне на интимно съдържание без съгласие. Може да се подаде сигнал и към safenet.bg. Те предлагат и телефонни консултации на национален линия 124123.
Жените над 18 години могат да търсят защита чрез подаване на сигнал в МВР, сезиране на прокуратурата, както и чрез граждански иск за нарушаване на личните права и достойнството. Паралелно с това, сигнализирането на самите онлайн платформи е ключова стъпка – в България могат да се използват вградените механизми за докладване в Instagram, Facebook, TikTok, YouTube и Snapchat, които позволяват премахване на съдържание, блокиране на профили и съхраняване на доказателства.
През 2024 г. Европейският съюз прие първата директива, която криминализира дигиталното насилие. Директива (ЕС) 2024/1385 включва споделяне на интимни изображения без съгласие, кибертормоз, киберпреследване и онлайн подбуждане към омраза. Всички държави членки, включително България, трябва да транспонират директивата до 2027 г.
Как и къде да потърсим помощ?
Запазете всички доказателства, които имате за тормоза срещу вас. Това са снимки, скрийншоти, линкове, чатове. Предоставете доказателствата на полицията и прокуратурата.
- Подайте сигнал в полицията и прокуратурата : Omugeme в най-близкото Районно управление на МВР и подайте сигнал. Подайте и писмен сигнал до Районната прокуратура по местопроизшествието или онлайн чрез сайта на прокуратурата.
- Подайте сигнал до ГДБОП – Дирекция „Киберпрестьпност” : Напишете имейл go report@cybercrime.bg или се обадете на 0885 525 545.
- Подайте жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗлД) : Вашият образ е лична информация. Жалба може да се подаде онлайн чрез сайта на КЗЛД или на имейл: kzld@cpdp.bg Срокът е до 1 година от момента, в който сте разбрали, че съществуват снимки или видеоклипове с вас.
- Потърсете обезщетение в съда. Имате право да заведете гражданско дело за неимуществени вреди (стрес, унижение, уронване на достойнството). Обърнете се към agвokam с опит в защитата на личните данни.
- Спрете разпространението онлайн : Докладвайте видеото или снимките директно в съответната платформа или сайт.
- Потърсете подкрепа, ако се чувствате застрашени или силно стресирани, потърсете помощ.
Гореща линия на Фондация Асоциация Анимус: 0800 1 8676
Асоциация „Деметра”: 0700 40 150
Фондация „Будителките” събира сигнали от потърпевши, за да бъдат заведени граждански искове срещу отговорните лица. Пишете им на hello@thewakeupfoundation.org.
Защо е важно да говорим?
Дигиталното насилие не оставя видими следи, но има дълбоки последици. Говоренето, информираността и подкрепата са ключови за прекъсване на този модел и за защита на личните граници – онлайн и офлайн.
