Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!
Честита Баба Марта, мамми! Сигурно вече си завързала мартеници на любимите хора? Аз пък ще ти дам няколко идеи как да разкажеш за символиката на празника на децата. Ще ти разкрия откъде идва мартеницата, защо се носи, кога и къде се сваля, ще ти споделя и други интересни и любопитни български традиции, свързани с празника.
Легенда за мартеницата и хан Аспарух
Една от легендите за произхода на мартеницата ни връща във времето на първите български ханове. Хуба – сестрата на хан Аспарух, решила да му изпрати китка за здраве и благослов, която завързала с бял конец за крачето на една лястовичка. Птицата трябвало да отнесе сестриния дар, но по пътя конецът се впил в крачето ѝ, потекла кръв и го обагрила в червено. Така, когато лястовицата пристигнала на 1-ви март при хан Аспарух, му донесла китката, увита в червено-бял конец.
Виж още: 5 пътешествия по стъпките на древните траки
Оттам идва и поверието, че мартениците се носят за здраве и сполука. Тази легенда има много варианти, но главни действащи лица винаги са хан Аспарух и сестра му Хуба.
Легенда за Баба Марта
Баба Марта е любим персонаж в детските стихотворения и песни, така че малчуганите навярно вече са чували за нея. Тя е олицетворение на месец март и идващата пролет.
Баба Марта е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). В народните приказки тя винаги е обрисувана с червени дрехи – от сукмана, през престилката, та чак до чорапите и забрадката. Баба Марта все е сърдита, защото братята ѝ всяка година изпиват виното и не ѝ остават да го опита.
Нейното настроение обаче се отразява във времето навън. Засмее ли се Баба Марта – слънцето изгрява и цветята цъфтят, намръщи ли се обаче – задухва силен вятър. Оттук идва и поверието, че хората трябва да я умилостивят, за да бъде по-мека и топла пролетта.
Цветовете на мартеницата
Традиционната мартеница се изработва от червена и бяла вълна.
Червеното символизира здравето и любовта, а бялото – чистотата и искреността. В някои краища на страната чисто червеният конец също се е използвал като мартеница.
Той бил вид амулет, защитаващ от злини този, който го носи.
В по-ново време към мартениците започват да се добавят и други цветове: син конец – против уроки, зелено – за плодородие и жизненост, жълто – за щастие и светлина.
Кой как носи мартеницата?
Днес всеки носи своята мартеница, както и където му харесва – на ръката, на врата, дори като аксесоар върху дрехите, но в миналото не е било така. Омъжените жени трябвало да носят мартениците отдясно, а момичетата – отляво. Мартениците на ергените били с разплетени краища, а на задомените мъже трябвало да бъдат изрязани до възела, за да не се развявали по седенките, каквото било поверието.
В още по-старо време мартениците се носили само от момите като амулет, който да ги пази от зли сили. Краищата им винаги трябвало да са разплетени, за да не се „завързва” силата и младостта им.
Мартениците в различните краища на България
В Разградско има следната традиция – на 1-ви март жените да стават по изгрев слънце и да мятат по един червен плат върху някое плодно дръвче. Този обичай се прави, за да умилостивят лютата Баба Марта. В Троянско пък връзват червена вълна по рогата на добитъка, по овошките и по ключалките на вратите за здраве и берекет. В Хасковско най-възрастната жена в селото се облича с червени дрехи и тръгва да обикаля нивите и дворовете, за плодородие през новата година.
Виж още: По дирите на Света Марина – лековити места в България
В миналото, старите българи закичвали с мартеници първо добитъка. От животните, които отглеждали, зависела прехраната на цялото семейство, затова те били на толкова голяма почит. Волове и крави, агънца и козички, прасенца, зайчета, кокошки – всички получавали по една ръчно правена мартеница за здраве и плодородие. Най-първите мартеници за животните се правили само от бяла и червена вълна, а след това започнали да се добавят златна или сребърна пара или синьо мънисто, за да пази от „лоши очи”.
Обичаи за гадаене
Закичването с мартеница не е единственият обичай, който се случва на 1-ви март. Тогава се прави „Избиране на ден”. Всеки си намисля ден от 1 до 22 март, по който да гадае каква ще му е годината.
Ако на избрания ден е слънчево, годината ще е успешна, ако времето е студено и лошо – ще има трудности.
Според поверието, на 1-ви март не се пере и не се простират бели дрехи, за да не се разлюти Баба Марта и да прати градушка. Жените не трябва да работят в градината, да шият и плетат. Така че оставяй куките, мамми! Според народните вярвания, днес е време за почивка!
Кога да свалим мартениците и къде да ги сложим?
Не само връзването на мартениците, но и тяхното сваляне, е свързано с интересни обичаи. Мартеница може да се свали, когато човек види цъфнало дръвче или някоя пойна птичка – лястовичка или щъркел. По време на разходка напомни на децата да се оглеждат за тези знаци и ги търсете заедно. Ако пък нямате късмета да видите предвестниците на пролетта, можете да свалите мартениците на 25 март (Благовещение).
Най-хубаво е детето да завърже мартеницата на цъфнало дръвче, за да цъфти и то през цялата година. Ако малчуганите имат желание, могат да я поставят и под някой голям камък. След девет дни отидете да проверите заедно какво се е случило под камъка. Ако там има мравки или други животинки – годината ще е богата и щедра на най-различни придобивки.
Има и трети вариант – може да отидеш с децата до някоя рекичка и да хвърлите мартениците си в нея. Когато бях дете, направих това с баба ми и тя каза: „Ако е имало нещо лошо, там е отишло!”. Това се е запечатало в съзнанието ми. Течащата вода има пречистваща сила, така че може и ти да изпълниш този ритуал с малчуганите.
Виж още: Лазаровден и Цветница – обичаи, поверия и какво да сложиш на трапезата?
Мартениците извън България
Мартениците са много стара българска традиция, която обаче е пуснала корени и в нашите съседи. Знаеш ли, че в Румъния също има мартеници, които се наричат „марцишор”? С тях обаче се закичват само жените. В северните части на Гърция пък усуканите бял и червен конец се носят като гривна само от деца. Мартеници си разменят и в Молдова, Албания и Македония.
Подарявай мартеници от сърце и ги носи със здраве и сполука! Да не забравяме, че днес имен ден празнуват Марта, Мартин, Мартина и производните им! Честито на именниците, да бъдат здрави и засмени!
