Както знаеш, мамми, книгите са слабост на целия ни екип! Затова не пропускаме да споделим и с теб нашите открития, подходящи не само за възрастните, но и за малчуганите. А днес сме щастливи да ти съобщим една много вълнуваща новина на книжния ни фронт!
Всеки месец при нас ще можеш да откриеш специална селекция с детски книжки на различни теми, подготвена от една невероятна дама. Пирина Воденичарова (известна в социалните мрежи като Empirina), e създател и модератор на единствената по рода си общност за детскa литература – #НитоДенБезКнижки. Началото започва с основаването на фейсбук група, която бързо се разраства и днес има главозамайващи размери. Освен активно четящи родители, към нея се присъединяват издатели, библиотекари, учители, илюстратори и редактори, които започват да водят пълноценен диалог за детските книжки у нас.
Своя ценен опит и любов към книгите ще споделя с нас Пирина, заедно с актуални заглавия на интересни теми, поднесени от нея с емпиричния ѝ опит, разбира се 😉
Този месец, Пири е избрала супер интересна тема, а именно – детският страх и ни предлага три ценни заглавия, които да ни помогнат в това родителско предизвикателство.
Виж още: Защо в емпиричния свят на Empirina няма #НитоДенБезКнижки?
„Предполагам, че родителите често имаме порив да търсим детски книги против страха или детски книги за справяне със страха. Днес съм тук, за да ви разкажа за три детски книги за страха – книги, които помагат в превенцията и справянето, но не чрез изтегляне на страха от детето, а чрез обясняването или онагледяването му.
Първата стъпка е да помогнем на децата да разберат страха. Нещо много интересно, което научих от работата ми с психолога Анастасия Грозева е, че
не се появява страх към даден образ, а всъщност детето си избира какъв образ да даде на своя страх.
В този ред на мисли можем да сме спокойни, че детето няма да започне да се страхува от лошия вълк, например. Напротив – предоставяйки истории с лоши герои ние ще дадем възможност на детето да облече и назове своя страх, а това е половината от пътя към справянето с него.
„Включи нощта”, Рей Бредбъри
Малкото момче в книгата се страхува от тъмнината и винаги пали своите фенери, свещи и светилници, не оставя нощта да се прокрадне край него. Докато една вечер при него не идва момиченцето Тъма, за да му покаже, че от ключовете не изключваш светлината, а просто включваш нощта. И с нея пускаш при себе си красивата луна, жабките, щурчетата, звездите. Пускаш нощта с всички чудеса и се учиш да ѝ се наслаждаваш…
„Включи нощта” беше една от първите книги в домашната ни детска библиотека – книгата, която обърна моята представа за детския страх и съвсем по детски ме накара да помисля не за борбата с него, а за приемането му. Рей Бредбъри е гений, а българският превод на Десислава Сивилова не отстъпва по нищо на оригинала – като усещане и качество. Рисунките с молив на талантливата българска илюстраторка Мира Мирославова успешно съживяват цялата история и превръщат книгата в преживяване.
„Сбогом, Страшен Чехъл”, Слави Стоев
Замисляли ли сте се, че смисълът на чудовищата не е да ни плашат, а да преодолеем страха си? А как бихме могли да преодолеем нещо, което не съществува? Страшният чехъл, който живее под леглото на Софи иска да ѝ обясни именно това – че смелостта не е безстрашие, а разбиране и надскачане на собствения ни страх.
Слави Стоев умее да пише така, че да ни накара да се разровим в себе си и да открием онова, което сме се опитали да затрупаме под опита си на възрастни хора. Умее и да говори не по-зле по подобни теми. Аз съм огромен фен на подкаст епизодите „Естествен интелект”, които записва заедно с Владо и Еленко от подкаста „Говори ѝнтернет”.
Да разберем света на децата всъщност е същинско предизвикателство. „Сбогом, Страшен Чехъл” е книга, която ни доближава именно до това разбиране през контекста на детския страх.
„Почти не ме е страх”, Анна Онихимовска
Булбес и Ханя Хартийката преминават през различни случки от ученическия си живот, а ние имаме привилегията да наблюдаваме как страховете на всички замесени се смаляват и изчезват… почти.
Полската детска литература, до която имаме все по-голям достъп (за щастие), се оказва нещо като съкровищница, от която можем да извадим нещо наистина ценно. „Почти не ме е страх” лесно се превърна в моя ултимативен фаворит, когато говорим за книги на тема „страх”. Това е книгата, която нормализира страха и показва недвусмислено и по детски, че всеки има своите страхове, че те са тук с причина, че можем да се борим с тях, но и че са неизменна част от живота.
И ако в други книги по темата трябва да дискутираме с детето, за да стигнем до тези изводи, „Почти не ме е страх” няма нужда от превод на посланията – те са ясни и категорични. Не се учудвам, че 4-годишният слушател вкъщи се прилепи към книгата като магнит, и вече няколко месеца често я търси и коментира.
Няма правилни и грешни емоции, нито лоши чувства. Надявам се да съумеем да предадем това послание на децата си и да им подсигурим сигурна среда, в която да споделят. Защото всяко едно наше усещане има повод и причина.
Дори страхът. Особено страхът.
