След появата на първото дете в семейството, играта се променя. Това е едно от първите по-сериозни предизвикателства, пред които се изправяте ти и партньорът ти, не само като съпруг и съпруга, но вече и като родители. Влизането в новите роли не става за ден, а ако липса и навременна комуникация как точно ще разпределите задълженията си като родителите, могат да възникнат проблеми. Напоследък все по-често в социалните мрежи се говори за явлението „сам родител в брака“. Какво представлява то? Кои са червените флагове и сигналите, за които да следиш? И най-вече как да се справиш, ако вече си попаднала в тази ситуация? Отговорите на тези въпроси даваме сега.
КАКВО Е „САМ РОДИТЕЛ В БРАКА“?
Това е, когато единият родител, жената или мъжът, често се оказва с повече отговорности, видими и невидими, по отношение на децата и дома. Другият родител остава в страни, не поемайки отговорност за грижата и възпитанието на децата, както и за домашните задължения.
Ще се опитам да илюстрирам ситуацията с един пример. Представи си, че ти пазаруваш, носиш тежките торби, грижиш се напълно за детето, приготвяш храна, чистиш, подреждаш, взимаш всички важни решение за бъдещето на детето. През това време мъжът ти е абсолютно неприсъстващ в ролята на родител. Той или физически липса от вкъщи – ходи на работа, след това излиза с приятели, пътува, отдава се на хобитата си и т.н. Или дори когато е вкъщи, е емоционално незаинтересован какво се случва – играе видеоигри, гледа футбол и е абсолютно дистанциран от семейните отговорности.
Най-честото оправдание в такива ситуации е: „Аз ходя на работа, ти по цял ден си вкъщи“. Друг любим подход на дистанцирания родител е „заучената безпомощност“ или некомпетентност: „О, не смених памперса на бебето, защото не знам как“.
ОМЪЖЕНА САМОТНА МАЙКА
По-често жените изпадат в ролята на сам родител в брака или иначе казано „омъжена самотна майка“. Причините за това са много. На първо място, след раждане, детето има изключителна нужда от майка си, не само заради кърменето, но и защото това е единственият човек, когото то познава.
Често жената се затваря в един омагьосан кръг – преди появата на детето се е грижела изцяло за дома, а сега към тези задължения идват и грижите за новороденото, без да отпада нищо от предишните ѝ задачи.
Истината е, че по време на бременността и в месеците след раждане, жената има най-голяма нужда от помощ – физическа, емоционална, ментална.
Нейната истинска задача е да се посвети на новия живот, да го защити и подхрани. Точно това е и истинската задача на мъжа, само че към жената. За съжаление, не са много отношенията, в които съществува това разбиране.
Жената често се притеснява да поиска помощ, а истината е, че мъжете не винаги се сещат сами. Помощта може да дойде също от майка, свекърва, сестра, приятелка и т.н. Освен това в много семейства липсва ясно разпределение на задълженията, партньорите не си говорят за това и не правят план какво ще се промени в домакинството след появата на детето.
Друг проблем, който може да превърне жената в самотен родител, е нежеланието ѝ да приеме помощ. Тук причините могат да са много – мисли си, че ще изглежда слаба; вярва, че никой няма да се справи по-добре от нея; твърде взискателна е и никой не се чувства комфортно, когато иска да ѝ помогне.
Ако мъжът е направил опит да помогне на жената, но системно получава упреци, рано или късно, той ще се дистанцира от нея и детето, защото ще се почувства ненужен и недостоен.
Понякога сигналите, че човек може да се превърне в сам родител в брака са видими много преди появата на детето. Ако човек е зрял, може да поема отговорност за действията си, да понася последиците от решенията си, да застава зад думите си, то ще бъде такъв и като родител. Това са сигнали, за които да следиш, още докато избираш с кого да споделиш живота си.
ЖЕНЕН САМОТЕН БАЩА
Правим важното уточнение, че както жената може да поеме всички отговорности по грижата за децата и дома, това може да се случи и с мъжа. Вече не са рядкост случаите, в които жената предпочита да развива кариера и да остави родителските задължения изцяло на партньора си. Разбира се, тук много важно е каква е вашата лична договорка, дали всеки се чувства удовлетворен от ролята, която заема в семейството или е по-скоро претоварен и недооценен.
СИГНАЛИ, ЧЕ МОЖЕ ДА СИ „САМ РОДИТЕЛ В БРАКА“
1. По-голямата част от грижите за децата и домакинската работа се извършват от единия родител. Съответно той не получава почивката, от която се нуждае. Ако често чувстваш, че ти си единствената, която върши работа вкъщи, взема тежките решения и поема отговорност, това може да предизвика голямо негодувание от теб. Ако усещаш, че системно имаш нужда от помощ и подпека, но не ги получаваш, може би си се превърнала в сам родител в брака.
2. Освен грижата за децата и дома, единият родител е отговорен и за семейните доходи. Класиката – единият печели пари, а другият гледа децата може да е много успешен модел, ако и двамата съпрузи предварително са се договорили за това. Ако обаче и двете задължения паднат на единия от вас, балансът тотално се нарушава.
3. Негодувание към партньора. Ако единият постоянно трябва да „удържа крепостта“, но никога не получава благодарност за това, то вероятността да се е превърнал в сам родител в брака е доста голяма.
4. Вече няма очаквания, че партньорът ще намери време за вечер или уикенд със семейството си. Това е знак, че подсъзнателно човек разбира, че има партньор до себе си. Започват въпросите и съмненията дали наистина получава нещо в тези отношения, щом човекът отсреща няма време за най-близките си хора.
5. Има чувството, че гледа още едно дете (партньора си). Технически вероятно го прави, ако се намира в ситуация на „сам родител“. Човекът до теб поема ли отговорност за децата, за дома, а за себе си?
6. Ако от утре се разделиш с партньора си, няма да забележиш липсата му. Ако реалистично нищо няма да се промени, след физическото отсъствие на партньора, то тогава имаш ли човек до себе си наистина?
7. Единият взима всички важни решения вкъщи. Ако при всеки опит за водене на по-сериозен разговор, човекът отсреща бие отбой, незаинтересован е или остава крайния избор винаги в ръцете на другия, то родителското става едностранно.
8. Вече не молиш за помощ, защото знаеш, че няма да я получиш. Ако знаеш, че всяка твоя молба ще бъда отхвърлена или неглижирана, и предпочиташ да си спестиш този дискофморт, значи тук отдавна (или никога) не е имало споделено родителство. Това често се случва, когато единият родител отказва да бъде възрастен, да порасне и остава в ролята на детето без отговорности.
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ?
1. Открита и честна комуникация
Започни с открит и честен разговор с партньора си относно вашите очаквания и ценности по отношение на децата и семейството. Ясно изразете желанието си за справедливо разпределение на задълженията, където и двамата да допринасяте, въз основа на вашите качества и способности. Вслушай се в гледната точка на партньора си и намерете общ език за това как да постигнете балансирано разделение на родителските роли.
2. Идентифицирайте силните си страни
Оценявайте взаимно силните си страни, предпочитанията и областите на опит, когато става дума за родителство. Ако единият общува по-лесно, а другият е по-търпелив, използвайте тези качества, за да се свържете и подкрепите децата. Така може да създадете по-ефективно и приятно разделение на отговорностите.
3. Създайте план за родителство
Заедно създайте план, който очертава задачите, отговорностите и очакванията за всеки партньор. Включете децата и го направете забавно. Поставете си цели и задачи с малки награди. Този план може да бъде гъвкав и адаптивен към променящите се обстоятелства. Помислете за определяне на конкретни задачи за всеки партньор или ротационни отговорности.
4. Гъвкавост и адаптивност
Признайте, че наличността и работното натоварване на всеки партньор може да варира с времето. Бъдете гъвкави в разпределението на задълженията според нуждите, за да се съобразите с промените в графиците, изискванията на кариерата или личните обстоятелства. Редовно преоценявайте и обсъждайте разпределението на отговорностите, за да сте сигурни, че остава честно и справедливо.
5. Давайте си подкрепа и признателност
Покажете признателност за приноса на другия и се подкрепяйте взаимно при изпълнението на задълженията като родители. Вие сте от един отбор. Признайте усилията, положени от вашия партньор, и избягвайте да приемате приноса на другия за даденост. Това помага за изграждане на подкрепяща и насърчаваща среда във връзката и е чудесен пример за децата.
6. Сътрудничество и работа в екип
Подхождайте към домакинските задължения като към съвместно усилие, а не към индивидуални задължения. Работете заедно като екип, споделяйте задачи и се подкрепяйте взаимно при изпълнението им.
7. Равна възможност за лично време
Уверете се, че и двамата имате равни възможности за лично време и дейности, извън домакинските задължения и децата. Балансирането между работата, задълженията и личното време е от решаващо значение за поддържане на индивидуалното благополучие и здрави взаимоотношения. Уважавайте взаимно необходимостта от лично време и давайте приоритет на грижата за себе си.
Родителството е споделена отговорност. Нужно е и двамата родители да участват, всеки по своя си начин. Не лишавайте децата си от пълноценна грижа. Потърсете помощ, за да влезете успешно в новата роля на родител!
