Росица Димитрова е един от хората, които тотално преобърнаха представата ми за майчинството. След като забременя, тя се превърна в още по-интересен, деен и вдъхновяващ за мен човек, най-вече защото се отдаде доста активно на личните си интереси и това, което наистина пали душата й. Amen, girl!
Тя ми показа с личен пример, че съвременната майка носи много дини под една мишница, но някои от тях може да са и лични проекти. Показа ми също, че това да си майка, не означава да оставиш на заден план личните си занимания. Защото все пак личното удовлетворение е това, което ни прави истински пълноценни и щастливи хора, партньори и родители. Какъв по-добър пример да дадем на новото поколение, което отглеждаме?
Но нека започна от началото. С Роси се познаваме от много отдавна, още от гимнзията. След като завършихме, тя отиде да учи в Испания и четири години по-късно се завърна в родната ни Варна и започна работа като счетоводител в голяма фирма.
Като гледам назад, два спомена ярко се открояват в нашата приятелска история. Това са моментите, в които тя ми каза, че е бременна и че е стартирала свой блог за пътувания с нейни снимки. Не помня кое беше първото, но добре се сещам, че почти съвпадаха във времето. Тогава се замислих как нейната бременност и майчинство са дошли в живота ѝ с откриването на новата страст…
Затова се радвам, че Роси прие поканата ми да си поговорим за майчинството, личните интереси и балансирането на всичко това ежедневно.
Виж още: Краси Генова за смисъла на изкуството и живота
Роси, с теб се познаваме много отдавна, но ми е интересно как обичаш да се представяш пред хора, които не знаят абсолютно нищо за теб?
Здрасти! Аз съм Роси и обичам да снимам звездите и Луната. (Смее се.)
А сега сериозно. Аз съм пътешественик, травъл блогър, „фотограф” (хич не я харесвам тази дума и затова я слагам в кавички), SEO специалист, social media мениджър, WordPress щракач, МАЙКА на 2-годишна госпожица, финансов супервайзър, експерт по английски данъци, Assassin’s creed & Witcher III фен (игрите!)… Ох, изморих се, стига толкова! (Смее се.)
Правя твърде много неща едновременно. И знаеш ли какво? Всички ми харесват! Просто в различните месеци от годината и според различните настроения се фокусирам в едната част от нещата, а в други моменти – в другата.
Твоят заряд е микс от различните неща, с които се занимаваш. А сега ми кажи кое е първото нещо, с което ти идва на ум да довършиш това изречение – Майчинството ми даде възможност да…
…да опозная себе си в нова светлина!
Според мен и хората около теб са те видели в нова светлина. Следя те с интерес и също като Боби Лазаров много харесвам твоите снимки и самите преживявания около правенето им. Толкова се радвам всеки път, когато БТВ покажат твои снимки в Прогнозата за времето! Как започна твоята история с фотографията?
В един момент реших, че искам да успея да предавам чрез снимки точно онези настроения, които аз изпитвам, докато пътувам. Някак все не успявах да го направя. Затова записах едновременно първите си два курса по фотография и фотошоп и, в общи линии, бях 5-6 дни в седмицата на курс. Ако броя и фотографските уъркшопи, на които съм била, вече имам около 7-8 курса зад гърба си. Дори в момента карам един – мастърклас по пейзажна фотография с Иван Миладинов, който е тотално гуру в България за мен.
Малко по малко, фотографията измести фокуса ми от блога. Не че не пиша – напротив, просто отделям доста повече време на снимането сега – подготовка, снимки и после обработка. Нощните снимки ми доставят огромно удоволствие, въпреки че често включват 7-8 часа висене на локация, но пък резултатите винаги си заслужават. Затова винаги гледам да съм подготвена със сандвичи, нещо безалкохолно за пийване и приятна компания – без последното не отивам да снимам!
Виж още: „Важно е да говорим открито за емоциите си като млади майки”, споделя Ели Цанова
Какво е усещането да започнеш да учиш нещо абсолютно ново в този момент от живота? Не само „прохождаш” в майчинството, но и във фотографията. Не те ли беше страх, когато виждаше колко много неща не знаеш?
Не мислех, че фотографията ще е нещо толкова ново за мен – нали често си щраках с телефона. Да, ама не. След първите два курса наистина все едно бях отворила гардероба и бях влязла в Нарния.
Обичам да уча нови неща, особено когато има адекватни хора срещу теб, които да ти помагат и да ти дават критика и съвети. Добре де, с критиката не се справям добре, признавам си. Може би съм достатъчно критична към себе си и затова сигурно има само 2-3 снимки, които си харесвам като цяло.
На какво имаш най-много снимки в телефона си?
На краката на Цвети. (Смее се.) Цвети е 2-годишното ми малко същество, което не ме оставя да обработвам снимки, защото идва и цъка на лаптопа. Та – да, тя обича да хваща телефона ми и да си снима крачетата. Имам и доста други нейни снимки в телефона си – рядко я снимам с апарата, все още не е достатъчно послушен модел. А и докато взема апарата, обикновено моментът е заминал.
Кое е любимото ти фотографско преживяване?
Следното преживяване не ми е сред любимите, но пък ми е любимо за разказване. Бяхме в Исландия, октомври 2019-а, само аз и мъжът ми Боян, температура около 0-5 градуса. Графикът ни беше адски натоварен – за 10 дни успяхме да видим, мисля, над 50 неща!
Та, една от спирките ни беше един плаж, на който му казват „Seal beach”, защото там много често има тюлени. В Исландия много често има табели, а и по блоговете също е пълно с подобни съвети, да не се отклонявате от указаните пътеки.
Ами да, ама пък на едната скала на плажа имаше 10-на човека, които стояха и снимаха тюлените, а ние бяхме доста далече и не ги виждахме. Отклонихме се от пътеката и минахме по камъните и хлъзгавата морска трева през водата. Все пак бяхме с гумени ботуши, дори да стъпим без да искаме във водата – голяма работа.
Посмяхме се на това колко са дебелички тюлените и как се търкалят, но съм убедена, че после и те ни се посмяха. Може би сме стояли не повече от 20 минути на една леко по-висока скала и решихме да се връщаме към колата. То хубаво, ама откъде дойдохме?! Оглеждахме, оглеждахме, не можахме да видим пътечката от камъни, която бяхме избрали.
Китайците до нас обикаляха и бяха в същия потрес какво се случва. По едно време усетихме, че явно… ЯВНО е дошъл прилив. Само за 20 минути! Китайците нагазиха в дълбоката и ЛЕДЕНА вода, както си бяха – с якетата, с чантите, с дрехите, луда работа.
Аз стоях и нервничих – ами сега?! Едни братя от Източна Европа бяха по-умни – свалиха си обувките, панталоните и якетата и тръгнаха в ЛЕДЕНАТА вода. Поне така видяхме колко е дълбока – до над коляното . Аз вече си мислех как ще си останем ей там, на оня пуст камък и ще умрем от хипотермия, докато ни се присмиват дебелички тюлени колко сме смотани, а Боян, през това време, тръгна да си събува дънките…
Докато се усетя си бяхме вързали дънките и якетата за врата, бяхме навили термодолниците максимално нагоре и, хванали гумените ботуши (и фотоапарата!) в ръка, газехме в ледената вода и вървяхме по хлъзгавите вече подводни камъни и морска трева.
Виж още: Защо в емпиричния свят на Empirina няма #НитоДенБезКнижки?
Ще призная, че наистина ми се стори цяла вечност, въпреки че сигурно не беше повече от 5-10 минути. След това веднага си обух ботушите и в момента, в който започнах да си усещам краката, ги усетих как ПАРЯТ. Бързо се добрахме до колата, а там едни хора ни гледаха тотално втрещени.
„Водата е супер!” им казахме с усмивки на лицето. А те бяха толкова учудени от нас, че даже не успяха да ни се засмеят на шегата.
Разкажи ни за първото ви семейно пътуване с бебе в чужбина и какво научи от него?
Първото, и единствено засега, в чужбина беше миналата година в Италия, когато Цвети беше на около седем месеца. Все още беше основно на адаптирано мляко, така че трябваше да си вземем и машината за мляко в куфара. Бяхме с един огромен куфар, един малък, носехме бебешка количка и детско столче за кола. Направо не знам как такъв малък човек се нуждае от ТОЛКОВА много багаж!
Само за сравнение – в Исландия с мъжа ми за десет дни бяхме с по един малък куфар от 10 кг. В тях дори носехме и по едни гумени ботуши, които са си огромни, както и статив, фотоапарат и обективи…
Естествено, всеки град в Сицилия, който посетихме, беше ореван поне малко от Цвети. Тя и до ден днешен не обича много да се вози в количка, та схемата често си беше – аз бутам количката, а Боян я носи. Все още не можеше да ходи, което си беше предимство.
Основното, което бих препоръчала при пътуване с малко дете – не си правете кой знае какви конкретни планове. Просто обикаляйте и се насладете на времето заедно! Ние горе-долу така направихме, което за мен беше доста трудно при все как планирам всяка секунда от пътуванията си.
Честно казано нямам търпение Цвети да порасне още малко, за да пътува отново с нас, че даже да я взимам и като снимам. Много искам да споделя тези емоции с нея, но още е малка да ги осъзнае.
Виж още: Мисия безаварийно кацане (част 1): съвети за първи полет с бебе
Как съчетаваш курсовете, снимките и семейството?
Иска ми се да кажа трудно, ама не е толкова трудно. Баба и дядо много помагат за Цвети, мъжът ми също, така че винаги има някой насреща, когато ми се „наложи” да изляза да снимам или да отида на курс. Мъжът ми също понякога идва с мен, но никак не обича да ходим „да въртим звезди”, защото това си е най-голямото висене и мръзнене. Само снимането е три часа там. Но все пак, огромната част от времето с нея си го прекарвам аз.
Другото нещо е, че все пак все още съм в майчински (вече в платен отпуск, после може би ще взема и неплатен), а Цвети от няколко месеца ходи на ясла. Това, че не съм в офис от 9 до 18 всеки делничен ден, някак ми даде сили да копнея за повече.
През първата годинка на Цвети тя беше доста послушна, сега си го връща десеторно, но това е друга тема. Започнах все повече и повече време да отделям на блога и на снимането. Научих много, много неща за SEO, за Instagram, за какво ли още не. Но може би точно това, че бях основно затворена вкъщи с нея през повечето време и вършех монотонни неща като сменяне на памперси, хранене и гушкане, побутна креативната ми енергия като начин да си припомня, че все още съм пълноценен човек, а не само майка.
Кое е най-голямото предизвикателство за теб, откакто стана майка?
Може и да прозвучи банално, но… трудно ми е да бъда търпелива. В 90% от времето успявам, но има едни 10%, в които все още не успявам. От една страна ми се иска да порасне по-бързо и да стане вече човек от нея. От друга страна знам, че тези моменти адски, адски ще ми липсват някой ден и се опитвам да ги оценя.
Другият ми проблем, е че станах много разсеяна. То аз винаги си мисля за сто неща едновременно, ама сега сякаш вече освен тези сто, имам още деветстотин за Цвети. Много ми е трудно, но пък малко по малко се връщам към старото си организирано аз. До няколко години очаквам да го стигна…
А на какво те научи майчинството?
Едно от основните неща е това, че ако не смогваш – искаш помощ. Не е срамно. Не е драма. Не е проблем. Не си единствената, която е така. Просто на моменти идва в повече
Дори да нямам някакъв ангажимент, понякога имам нужда един уикенд просто да лежа и да гледам филми, без да търча след някой и да викам: „Не, не, не, не”.
За какво се чувстваш най-благодарна в момента?
Сякаш за всичко. Всяко нещо, което се случва в живота ни, има причина и ни оформя като характер. Не знам какво бих могла да искам повече! Имам прекрасно семейство, умно дете – е, малко палаво, ама както дори непознати ми казват – метнала се е на майка си. Правя неща, които ми харесват, помагам на хората чрез полезна информация в блога и събуждам у тях хубави емоции чрез снимки. И знаеш ли, това е наистина много хубаво – във времето на негативни новини, пандемии, вируси, катаклизми – колко е хубаво да създадеш хубава емоция у някого и да го усмихнеш, дори за момент!
Разбира се, имам много какво да уча все още, но пък това си ми харесва – да се уча и да се предизвиквам.
Какво ти се иска да знаеше, преди да родиш?
Че животът ми няма да свърши. Знам, че много бъдещи майки имат нереалистични очаквания и това ги събаря. Много от тях мислят, че животът им ще е същият, други пък, като мен, мислят, че край, от тук насетне няма да могат нищо друго да правят. Може би, все пак, бях в по-добрата „група” от хора с очаквания, другото е по-страшно щом веднъж се осъзнае.
Разбира се, че животът ми се преобърна. Разбира се, че адски много неща се промениха. Но тук ще кажа нещо „страшно” – няма нужда детето да е фокусът в живота ни. Разбира се, че то е важно, че това е част от нашето „наследство”, което ще оставим на света. Но това не значи, че не можем да дадем нищо друго на света, нали?
Какъв съвет би дала на жените, които тепърва ще стават майки или току що са родили?
Няма нужда да се вманиачавате – нито в храненето, нито във възпитанието, нито в подготовката. Няма нужда и да изчетете цяла библиотека с книги. Слушайте САМО две неща: вашия педиатър и вашата интуиция. Връзката, която имате с детето си и как то реагира при всяко опознаване на света, няма да ги намерите в никоя книга и у никой приятел. Ще ги намерите в собствената си душа, така че най-важното е към всичко да подхождаме с любов!
______________________
* Повече за Роси и нейните снимки можеш да намериш в нейния блог, Facebook или Инстаграм акаунт.
