Моето дете, както всяко друго, все още се учи да яде разнообразие от храни. Това е абсолютно нормален и здравословен процес. Бебетата не се раждат с умението да ходят, да говорят и да ядат и е напълно нормално тези процеси на научаване да отнемат време и всяко дете да има собствено темпо. Това не значи, че ние сме безучастни, но е важно да знаем, че детето е главния учещ се, а ние сме подкрепа!
Много често обаче тези процеси на учене се бъркат и децата веднага биват определяни като злояди. Искрено не вярвам, че има злояди деца. Има деца, които:
* се бунтуват срещу свръх контрол на родителите в храненето;
* все още се учат да ядат разнообразие от храни;
* се нуждаят от по-малко храна – защото всяко тяло е различно, скоростта на растежа варира, има разлики в метаболизма и усвояването на храната;
* имат сензорна чувствителност, проблеми с храносмилането или други медицински проблеми (например орално-моторни нарушения или дефицит на витамини) и затова имат намален апетит или им е трудно и болезнено да се хранят
Ако детето се развива добре, усвоява умения за възрастта, има енергия в ежедневието, значи поема достатъчно храна за този момент.
От друга страна обаче, ако детето губи тегло или има (дори леко) забавяне в развитието или показва признаци на отпадналост / запек / чувствителност, не отлагайте консултация с педиатър или друг специалист.
КАК ДА ПОДКРЕПИМ ДЕЦАТА ДА СЕ ХРАНЯТ ПО-РАЗНООБРАЗНО И ЗДРАВОСЛОВНО
Аз прекарах много време в ровене в интернет, самоообразование и експерименти. С тази статия искам да споделя няколко основни урока, които ми помогнаха да съм много по-спокойна, търпелива и щастлива с начина, по който детето ми се храни. Освен това ще предложа и 7 лесни идеи да разнообразим храната дори за деца, които все още са по-избирателни.
Защо малките деца се хранят избирателно? Ето какво показват научните проучвания:
* Децата имат по-концентрирани вкусови рецептори от възрастните и това значи, че те усещат вкусовете по-силно и различно от нас. Освен това, около 25% от децата имат още повече вкусови рецептори. Но с многократно опитване дори най-чувствителните деца могат да свикнат и да приемат по-силни вкусове.
* Пикът на избирателното хранене е от около 18м – 5г. Това се наблюдава при много деца и се счита за нормално, здравословно поведение. Научни теории обясняват тази фаза като механизъм за оцеляване. От еволюционна гледна точка този период на “ям само познати неща” защитава мъниците, които вече може да ходят, но не са достатъчно пораснали да разпознават разликите между отровни гъби и плодчета.
* Ако имат достатъчно здравословен избор, децата се хранят правилно. В продължение на хилядолетия човешкия вид просперира без да следи калории, да балансира между въглехидрати, протеини и мазнини на всяко хранене, без да знае кои са най-добрите източници на витамини и минерали и без мама да брои хапките…как така? Имаме вроден инстинкт да си избираме храните, които са ни необходими да се развиваме и растем. Има известен експеримент, който след това е повтарян в други държави и възрастови групи и резултатите са последователни. Накратко:
Учените слагат разнообразие от прости храни (общо 33, напр. картофи, ябълки, хляб, парченца пилешко и т.н. като включват всички хранителни групи) и позволяват на малките здрави деца (от 1г до 5г) да си избират какво и по колко да консумират. Следи се всяка хапка на всяко дете. Резултатите?
- Децата нямат два еднакви дни – ден за ден си избират различни неща и количества и няма две деца, които да се хранят еднакво
- Ако се гледа само едно хранене – например обяда на дете номер 11 – то е небалансирано. Но в период от няколко дни, всички деца се хранят с балансирана, здравословна диета.
- В оригиналния експеримент има дори деца, които са следени в продължение на 4-5 години и те се развиват абсолютно здрави, без нито едно хранене да е контролирано от възрастен.
Ето няколко идеи как може да разнообразим храненето на детето без да водим борби на волята, без заплахи и подкупи. Всичките са тествани лично и общоприети от педиатри, детски нутриционисти и осъзнати родители:
Позволете на детето да пипа, мачка и плюе храната
По-вероятно е детето да почувства една храна като позната и да я приеме ако има МНОГО възможности да я пипа, мачка, помирисва и отказва, пробва и плюе. Да, неприятно е да изхвърляме храна, затова просто намаляваме количеството и слагаме в чинията по мъничко от новите храни. Напомнете си, че когато детето се учи да рисува, да пише, да реже с ножица ще има много “похабени” листове хартия – в процеса на хранене е същото! Дори детето да смачка и избута едно брюкселско зеле от чинията, това е инвестиция в по-разнообразно хранене в бъдеще.
Предлагайте (но не настоявайте!) отхвърлени храни отново и отново
Всички знаем колко бързо се развиват децата – днес нещо им е трудно, а утре вече лесно се справят, днес изобщо не искат някоя храна в чинията, а един ден си взимат, пробват и изведнъж я харесват. Един лесен начин децата да се срещат с нови или все-още-неопитани храни е като се храним заедно. Мисля, че за сега това са моите най-големи успехи. Слагам чиния/паница на масата и синът ми гледа как сипвам на всички и как баща му и аз си хапваме с удоволствие. Понякога и той опитва и яде все едно винаги е обичал тази храна, друг път не я докосва, но експериментът си заслужава. Няма как детето да започне да яде нова храна, ако не му предоставяме много възможности за това.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
Предлагайте вариации на любими храни
Тази идея е много проста. Изхождаме от нещо, което детето обича и започваме да предлагаме нови варианти, които ПОСТЕПЕННО се отдалечават от началната точка. Ето няколко примера:
- Пържени картофи – първо предлагаме печени картофи, нарязани по същия начин. После предлагаме печен сладък картоф, нарязан по същия начин. После може да предложим печени моркови, нарязани по същия начин и т.н.
- Макарони – първо детето яде обикновени макарони, после предлагаме пълнозърнести макарони, после макарони от киноа или елда (богати на желязо)
- Кашкавал – ако детето обича кашкавал, може да предложим други сирена като гауда, едам, чедър и т.н. Тук хранителната стойност може да не се променя много, но разширяваме вкусовата палитра, с която детето се чувства комфортно.
Предлагайте любима храна, комбинирана с нова храна
Подобно на предишната идея, но постепенно и по малко добавяме нова храна към вече любима/приета храна. Например:
- Детето яде макарони, но иска да няма нищо по тях. Първо може да добавим съвсем малко масло или няколко капки качествен зехтин и позволяваме да свикне с леката промяна във вкуса. После постепенно може да увеличим количеството и даже да добавим лъжичка пюре от карфиол (или на много малки парченца, за да не изглежда като голяма очевидна добавка) или дребно накълцано пилешко и отново постепенно увеличаваме количеството и размера на парченцата.
- Детето обича бял ориз. Може да добавим съвсем малко дребно настъргани моркови и постепенно да увеличим количеството.
- Ако обича яйца – въвеждаме омлет, после омлет с кашкавал, после омлет с кашкавал и настъргана тиквичка и т.н.
- Детето яде кисело мляко – може да добавим настъргана круша/ябълка или други плодове.
Ако детето напълно отхвърли новата комбиняция, отново не го насилвайте защото нова комбинация = нова храна. Нашата роля е да предлагаме, а детето решава дали да яде и колко.
Експериментирайте със смутита / кюфтенца / кексчета / палачинки
Любимата ми тактика, която работи чудесно! Тук идеята е, че детето вече харесва определен “формат” на поднасяне – например мъфини/кексчета. И защото визуално формата му е позната е по-склонно да пробва. Отново, постепенно разширяваме вариациите. Ето няколко идеи, може да потърсите рецепти онлайн има много:
Смутита с банан и ядково мляко са чудесна основа, към която може да добавите:
* Копринено тофу;
* Какао на прах (100% чисто);
* Авокадо;
* Замразени боровинки;
* Фъстъчено, бадемово или масло от кашу;
* Годжи бери (по мъничко – започнете само с лъжичка);
* Конопено семе (чудесен източник на протеини ако детето не обича месо);
* Бейби спанак;
* Накисната чиа (не пасирайте повече след като добавите чиата).
В зависимост от количеството банан, може да подсладите съвсем леко с мед/кокосова захар/сироп от агаве/стевия.
Аз винаги правя да има достатъчно и за мен и за няколко формички “сладолед” на клечка.
Мъфини:
* с банан без добавена захар;
* с червено цвекло и какао;
* с моркови или тиква;
* със спанак и извара/сирене.
Кюфтенца (или фритери) – някои има нужда да се пържат, други може да се пекат:
* от свинско/телешко/пилешко;
* от риба и зеленчуци (= fish cakes);
* от тиквички;
* от броколи/карфиол и чедър;
* от бял фасул / черен фасул / леща / нахут;
* от киноа;
* от спанак.
Палачинки (американския тип по-пухкави и меки):
* с банан;
* с ябълка;
* с моркови;
* направени от пълнозърнесто/касава/елда вместо бяло брашно.
Вкъщи най-любими са палачинките от елда с банан и кокосово мляко БЕЗ никакви добавени подсладители. Както и тиквеник с екстра тиква и стевия.
Надявам се, че тези идеи ще ви помогнат да разширите разнообразието от храни, които детето хапва и харесва. Дори един единствен успех (=една хапка на нова храна) е стъпка в правилната посока! Но ако срещате още много откази от децата, поемете дълбоко дъх и си припомнете научните проучвания от началото – това е нормално поведение.
Ако наистина се притеснявате дали детето се храни достатъчно разнообразно, запишете ВСИЧКО, което хапва в продължение на две седмици и разгледайте цялата информация накуп.
Аз направих това упражнение и забелязах как има дни с “о, днес яде само плодове и хляб!”, но след тях винаги има и дни на “днес уцелих десятката с карфиолени кюфтенца” и в края на двете седмици имаше дълъг списък на храни от всички хранителни групи. Ако не сте сигурни дали детето получава всички протенини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, от които има нужда, може да обсъдите дневника с педиатър или специалист по хранене и диетика.
Aко храненето не е единствената борба в ежедневието ви с децата, открийте ме в социалните медии @milidumi или www.milidumi.com за да научите повече за позитивното възпитание – един изключително ефективен и любящ подход, който ще ви помогне да сте по-спокойни и уверени и да се наслаждавате на родителството.
