Промяната е част от живота ни – без значение дали искаме или не, без да имаме перфектния момент или да сме напълно готови. И ако някои промени ни се струват напълно естествени от страни, в реалността емоциите, чувствата и несигурността, които предизвикват, често остават премълчани, недоизказани, а понякога и дори непризнати пред самите себе си.
Промяната за майката, при раждането на дете е неизбежна. Тази промяна макар и да започва на чисто физическо ниво, преминава през емоционалното, психическото и дори житейското. Невидимо стъпало, което изглежда лесно преодолимо и някак естествено. Може би наистина е, а може би не винаги е точно така. Именно за тези промени, ще разкажем малко повече в тази статия.
Казвам се София и съм професионален коуч, като работата ми е свързана с подпомагане на майките след майчинство да намерят отново себе си или дори да се преоткрият– и лично и професионално. Ето и някои от най-честите колебания, които срещам в практиката си, като списъкът далеч не е изчерпателен. А ако и вие преминавате през всичко това – не сте сами и възможностите за справяне са повече, отколкото можете да предположите.
1. Усещане за вина
С раждането на детето се „раждат“ и родителите, а с всички тези нови отговорности, притеснения, радости и колебания провокират редица смесени чувства. От радостта, която децата ни носят до усещането за несправяне – това са все елементи, част от новия живот на един родител.
Без значение, че полагат безкрайно много усилия и грижа, някои родители се чувстват изгубени, а вината ги застига – особено, ако говорим за онзи момент при връщането на работа след майчинство. Вина, несигурност, а може би и мъничко страх дали ще се справим с този нов и непознат период. Период, който има нужда от мъничко време за напасване, по същия начин както сме имали нужда от напасване при големите промени в живота ни до момента – тръгване на училище, смяна на град/жилище, смяна на професия. А вината макар и понякога да нашепва за себе си, можем да се опитаме да я тушираме с мъничко смелост и увереност в собствените си възможности. Може би е нужно просто да си ги припомните или просто да поставите граници – за себе си и за вашите ценности.
Виж също: София Димитрова от Working Mama: Как майчинството променя кариерата
2. Кариера и професионален път
Понякога точно след майчинство много дами решават да направят равносметка на професионалния си път — задават си въпроси дали това е работата, с която искат да се занимават. И това звучи напълно естествено. Може би това е и най-честата тема, с която започваме разговорите си.
А има ли по-подходящ период за преоценка на собствения професионален път от този — когато сме се откъснали от работния режим? И все пак яснотата изисква време и работа със собствените търсения, които могат да започнат с рефлексия върху всичко, което сме харесвали да правим преди.
3. Самочувствие
Откъсвайки се от работния режим, много от нас забравят професионалните си знания и умения. Между тичането към детската площадка, приготвянето на вечеря, домакинските задачи, кратките разговори с партньора и нуждите на детето, не остава достатъчно време за собствените ни мисли или за напомняне на всичко онова, което умеем и което е отвъд рутината на майчинството.
Когато започнем да мислим за работата си, тя изглежда плашеща и далечна. Понякога това води до занижено самочувствие в собствените професионални умения. И все пак има няколко въпроса, които, ако си зададем, ще ни помогнат да си припомним всички тези качества, които имаме. Например:
- Какво в работата ми преди правех с лекота?
- Кои са уменията, които колегите ми често отбелязваха?
- Какво ново умение имам днес – именно като родител?
Всичко това помага да си припомни силните си страни и да направи прехода към работа малко по-лек.
4. Търсене на формула за баланс
Голямата тема е може би търсенето на формула за баланс, която да ни удовлетворява. Често обаче я бъркаме с търсене на формула за „перфектен“ живот, а впоследствие оставаме разочаровани.
Балансът започва вътре в нас и то тогава, когато наистина сме в комфорт със себе си, както и когато приемаме нещата, които са извън наш контрол. Може би не толкова баланс, а по-скоро интеграция между майчинството и работата е липсващото парче от пъзела? За всяка дама този пъзел е индивидуален. А това, което съм забелязала, че помага, е лек поглед над цялата картина на живота ни. Поглеждайки къде се „разпиляваме“, анализирайки кое ни зарежда и кое ни изцежда, можем много по-лесно да открием собствената си формула за баланс. А каква би била вашата? Можете дори да ѝ дадете име.
5. Търсене на себе си
При връщане на работа след майчинство много дами изпитват вътрешен конфликт. Той често е една невидима разделителна линия между света на родителя и света на професионалиста. И все пак търсенето на себе си помага. Поглеждането на собствения живот отвъд децата може да е провокиращо и понякога некомфортно, но е полезно, за да открием отново себе си или да нарисуваме нова версия на собствения си живот.
Някои дами биха искали да се върнат към предишното си „аз“, други вече са го забравили. В практиката си често виждам, че търсенето на себе си започва с нещо малко – статия като тази, коментар или просто разговор с приятел. А възможните решения идват постепенно и тогава, когато жената е готова за тях.
Може би вече припознахте себе си някъде между редовете, а може би не. И все пак има някои неща, които могат да направят този период една идея по-лек и спокоен. След като четете тази статия, вероятно сте в етап на собствено търсене. Насърчавам ви да си запишете следните три въпроса, върху които да рефлектирате. Най-добре ще е, ако си отделите няколко минутки за себе си и запишете своите отговори използвайки лист и химикал:
1/ Коя съм аз и за какво мечтая?
2/ Кои са качествата, които имам – и лични и професионални? Какви качества ми припознават колегите или близките ми? Как те ще ми помогнат професионално в бъдеще?
3/ Кое е първото малко нещо, което бих направила, за да се почувствам една идея по-удовлетворена?
Рефлектирането върху собствения ни живот може да изглежда ненужно, времеемко или „отнесено“, а купчината със задачи непрекъснато расте. Разбирам ви прекрасно, но ако се чувствате объркана, отделете минутка, три или пет, за да спрете и да помислите: „А сега какво наистина бих искала?“ Този въпрос е ключът към много врати, а отговорът вече го знаете и остава само да го откриете.
И за финал: всяка житейска история е различна. Всяко връщане е уникално — вашето също. Стъпвайте смело през периода на промени, така както вашето дете преминава през всички нови неща ежедневно. Дайте си кураж, потупайте се по рамото за всичко, което сте постигнали, и си напомняйте по-често колко много можете!
Можете да научите повече за София Димитрова и да се свържете с нея на сайта: https://www.workingmama.coach/bg
