Иска ми се да си спомням кога за пръв път чух за метода на Мария Монтесори и какви бяха впечатленията ми. Но, уви, бяло петно. Затова пък, към днешна дата, след натрупан 2-годишен родителски стаж, мога да заявя, че дължа сериозни благодарности на госпожа Монтесори. И уверено продължавам да вървя по начертания от нея път в отглеждането на дъщеря ми!
Защо ли? Нека се опитам да отговоря в следващите редове.
Виж още: Селекция с книги, предмети и играчки по метода Монтесори на „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg) – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка
От първо лице
Ако напишеш в Гугъл – Монтесори, те очакват около 350 000 резултата! Ако търсиш на английски – 153 000 000! За такъв океан от информация говорим. Каквото и да напиша, няма да открия топлата вода. Това обаче не ме спря да добавя още един резултат в търсачката на Гугъл. Той ще бъде „напоен” с повече личен опит и по-малко теория, която, стига да решиш, можеш да откриеш навсякъде.
Карта към съкровището
Докато бях бременна мисълта ми беше заета основно с раждането и как ще се случи то. Сякаш не си позволявах много да мисля какво ще правя с дъщеря си, щом веднъж се появи… Но тя взе че все пак се появи. И още от първия момент, когато я взех в ръцете си, разбрах, че отговорността е голяма. Исках да я науча на толкова много! Исках да ѝ дам всичко, от което се нуждае и тук изобщо не говоря за материалите неща. Исках да избегна родителски грешки, които ощетяват децата и ги превръщат в несигурни възрастни, пълни с комплекси, страхове, гняв и съмнения.
Как един журналист се справя с неизвестното? Като задава въпроси и търси отговори. Аз бях пълна с въпроси и реших, че отговорите мога да открия в книгите, посветени на възпитанието и детската психология. Попаднах на не малко полезни и интересни заглавия. Те обаче ме караха да поставям под съмнение всяка своя стъпка, всяко решение.
И тогава в живота ми „влезе” тя – Мария Монтесори, заедно със своя подход, метод, философия или както решиш да го наречеш. За мен беше свобода.
Сдобих се с колкото можах книги, изчетох сигурно половината от 350 000 резултата в Гугъл и знаех, че съм открила това, което търся. Беше като карта към съкровище. Целта беше ясна – да отгледам детето си, уважавайки неговата индивидуалност, помагайки му да развие своя уникален потенциал. Да му помогна да се превърне в добър човек, уверен във възможностите си. Да цени и уважава себе си и другите, да е търпеливо, да е любознателно и не на последно място – да е самостоятелно дете. Мария Монтесори ми показа пътя към това съкровище. Даде ми посоката и инструментите да го извървим заедно с дъщеря ми, ръка за ръка.
Виж още: Как да научим децата да помагат вкъщи през първите 7 години?
Всичко, от което се нуждаеш
Това, което методът дава на родителите, са практически съвети за средата, в която отглеждаме децата си. За това колко достъпна трябва да бъде тя за малчуганите. За различните особености, които имат фазите на детското развитие и как ние, родителите, трябва да подходим към всяка от тях. И да, започва се още от самото раждане!
Основното, което аз си взех от всичко прочетено, остава това – още от съвсем малка гледам на дъщеря ми като на личност, а не просто бебе. За мен тя е личност, със свое мнение, характер, предпочитания, които аз уважавам (или поне се опитвам, не винаги е лесно). Правя всичко възможно да насърчавам нейното желание за самостоятелност, вместо да се опитвам да правя всичко вместо нея.
Окуражавам я да не се отказва в новите дейности, с които се захваща. Не ѝ налагам занимания, които не са ѝ интересни, само защото мисля, че „трябва”. Вместо това следя нейното развитие, нейните интереси и се водя по тях. Опитвам се да не я ограничавам в откривателските ѝ походи. Знам, че моята работя е да я пазя да не се нарани. За останалото се доверявам на нея.
Допирът, както и свободата той да се случи, са много важна част от опознаването на света за едно дете и са в основата на метода Монтесори. Поради тази причина се стремя да осигуря достъп на дъщеря ми до всичко, което ѝ е интересно и знам, че е безопасно за нея. Това откритие беше ключово и в трансформацията на дома ни, в подредбата на детската ѝ стая, в избора на играчки.
Разбира се, от огромно значение е и нашата роля като родители. Да, трябва да насърчаваме, окуражаваме, подкрепяме, но и да показваме, обясняваме, разясняваме. Искаме децата ни да са самостоятелни и това рано или късно се случва.
Но най-ценно в този процес е ние да сме там, за да им покажем. Защото децата са най-добри в това да ни имитират. Всичко, което ние правим, искат да правят и те.
Бях безкрайно изненадана, че дъщеря ми, едва проходила, искаше да ми помага да простирам. Явно в онзи период съм го правела доста често… Носеше ми по един чорап от пералнята, но искрено се забавляваше и си личеше колко горда е със себе си. Моята задача беше просто да я окуража, да ѝ благодаря, да я похваля колко много помага на мама. Простичко, нали?
Също така от съвсем малка започна да прави опити да се облича. Нещо, което в бързината не малко пъти съм искала да си спестя. Но благодарение на всичко прочетено, знам колко е важно да отделя допълнителни пет минути, от които се нуждае. Същото е и с обуването на обувки. За целта сложих детско столче в коридора, за да има тя своето място, където да ѝ удобно да се събуе и обуе.
Не мога да говоря от нейно име, но за мен всичко това е повече от удовлетворяващо. Да виждам едно малко същество, което с невероятна увереност и желание извършва дейности, които по същество, за възрастните, са доста прости. Да, трудно ѝ е, не винаги успява, ядосва се често, но затова съм аз – за да помогна, когато има нужда. А не да ѝ отнемам възможността сама да премине през този опит.
Виж още: Как обучителна помощна кула Монтесори подпомага развитието на децата
Като родители си мислим, че детето е изцяло наша отговорност, че ние трябва да се погрижим за всеки един аспект от живота му. А ако не е така? Ако то просто има нужда да му дадем инструментите, за да се справи само?
Пишейки този текст си давам сметка, че когато дойде моментът за захранването на дъщеря ми също заложих на метод, който поставя акцент върху свободата, индивидуалността на детето и уважението на личността му. Захранване, водено от бебето беше естествено продължение на всичко, което си бях взела от философията на Мария Монтесори в отглеждането на дъщеря ми. Защото, без дори да си давам сметка, вече си бях създала собствена философия и в основната ѝ стоеше именно доверието – към моето дете и неговите нужди.
През розови очила
И за да съм напълно откровена, нека си призная – не е толкова лесно, колкото звучи. Има моменти, понякога и цели дни, в които е трудно да бъдеш отдаден на идеите, в които толкова дълбоко вярваш. Опознаването на света понякога изглежда просто като торнадо, минало през хола ти. Самостоятелното обличане нерядко ме е изкарвало извън нерви, защото води след себе си истерия от заклещена глава в ръкав и всякакъв отказ за помощ от страна на дъщеря ми. А аз така да искам просто да помогна…
Но в миговете на хаос си мисля, че всичко е за добро. Припомням си, защо го правя. За кого го правя. На две години дъщеря ми се справя самостоятелно с толкова много неща.
Любознателна е, обича да открива света около себе си, да помага, да подрежда, но и да разхвърля, да пее, да танцува, да рисува…
Нещо друго, което мен понякога ме затруднява, е да измислям нови занимания, които да са ѝ интересни и да стимулират развитието ѝ, когато видя, че вече е усвоила дадени умения. Но тук на помощ идва интернет. Методът Монтесори е изключително популярен по целия свят и може да откриеш изобилие от предложения за игри и занимания. Всички са създадени в помощ на децата, на развитието на различни умения в различните възрасти.
А галерията подбрах няколко книги, посветени на метода, които могат да ти бъдат полезни, ако моят опит те е спечелил „за каузата”.
Виж още: Книгите за възпитание на деца, които нашите читатели препоръчват – част 1 & част 2
Коя все пак е Мария Монтесори?
В началото ти обещах, че тази статия ще е посветена на личния ми опит с метода, повече отколкото на теория, която можеш да откриеш навсякъде. Информация за Мария Монтесори също има в изобилие в интернет. Но реших да завърша именно с кратка справка за нея, за да видиш кой е човекът, който стои зад този метод и защо можеш да бъдеш спокойна да му се довериш.
Доктор Монтесори е първата жена лекар в Италия! Да, лекар, не педагог. Срещите ѝ с деца от бедни семейства, които лекува в безплатните клиники към Римския университет, я срещат от близо с малките пациенти и тяхното развитие. Един лекар започва да се вглежда отвъд болестта и да мисли за своите пациенти като за големи хора с огромен потенциал. Именно този потенциал започва да вълнува силно Монтесори. И по-точно – как той може да бъде развит. Тя достига до извода, че това може да се случи, само ако възрастните осигурят подходящите стимули.
Биографията ѝ е изключително впечатляваща. Не стига, че става първата жена лекар в Италия, а след това прави още една революция – този път в педагогиката. Всичко, което влага в своя метод, създава сама. И то по един доста „лесен” начин – чрез наблюдение.
Тя обръща внимание на нуждите на децата от най-ранна възраст, разбира колко подтиснати са те, когато са заобиколени от предмети „за възрастни”, вместо от техните миниатюрни алтернативи. Вижда и положителното влияние, което има върху тях гласуваното доверие, когато са оставени сами да извършат някаква дейност. Всички свои „открития” и идеи за тяхното приложение Монтесори пренася в център за целодневни грижи за деца от работнически семейства през 1907 година в Рим. Именно там се поставя началото на един революционен образователен метод.
Години по-късно той ще бъде признат от милиони хора по света като основополагащ в отглеждането и възпитанието на децата. Самата Мария Монтесори пък е призната от ЮНЕСКО за един от четиримата преподаватели, които оформят начина на педагогическо мислене през XX век!
„Най-доброто, което родителите могат да направят за хармоничното развитие на своето дете, е да не му се месят. Да помагат за неговото самостоятелно развитие, да подкрепят – скромна, но много важна роля.”, казва Мария Монтесори
