fbpx

Много игра с малко играчки – как количеството играчки влияе на децата

Надеждата на всички родители е една и съща – да намерим онази прекрасна играчка, която ще радва детето часове наред….докато мама и тати свършат нещо, починат, поговорят. Тази надежда е прекрасна – хем детето щастливо, хем родителите свободни от задачата да го забавляват. Проблемът е, че в търсенето на тази идеална ситуация, ние купуваме играчка след играчка и всяка следваща все повече ни отдалечава от крайната цел! 

Да, прекалено многото играчки ПРЕЧАТ на самостоятелната игра на детето. Защото ако една играчка е радост, пет са щастие, петдесет не са десеторно щастие, а СКУКА

Проблемът с многото играчки

Кога си избирате по-лесно храна в ресторанта – когато менюто е 2 страници или 20 страници? Кога работите по-лесно – когато имате една задача пред вас или списък с 48 задачи?

В психологията вече е добре проучван феноменът, че с увеличаване на възможностите на избор, хората изпитват по-голямо затруднение да вземат решение и са по-склонни да съжаляват за това решение в последствие. Същото е валидно и за децата. Ето по-конкретно как многото играчки пречат:

* Претоварване от избор: Когато виждат рафтове и кошове пълни с играчки, децата се чувстват претоварени от избора и вместо да кажат “трудно ми е да си избера”, те казват “ела да играеш с мен”.

* Разсейване: Дори когато си изберат играчка и започнат да играят с нея, когато наоколо има още много други възможности, децата ги забелязват и се разсейват от тях. Така вместо да се потопят в играта и да продължат в определена посока, те прескачат от една играчка на друга, губят нишката и отново се затрудняват = “Мамо, ела да играеш с мен”

* Ограничено пространство: Повечето детски стаи имат шкафове, рафтове и даже по-обемни играчки, които заемат място. А пространството също влияе на играта – да има място за търкаляне, скачане, криене, място да построиш къща, да сложиш одеало за “пикник”, да разделиш територията с друго детенце… По-малкото играчки освобождават място за игра.

* Трудни за намиране: Дори в моменти, когато детето знае точно какво иска да играе, многото играчки отново създават затруднения, защото освен ако не са много добре подредени, е вероятно да има затруднения в намирането на “Не този камион, мамо….другият!”

Кредит: Istock

* Бъркотия: Колкото повече играчки има детето, толкова по-вероятно е да срещаме много играчки извадени наведнъж. От една страна не е желателно да ограничаваме детето със “само една по една!” защото много игри стават възможни именно от комбинацията на играчки . Например, дървени блокчета с фигурки на човечета става игра на училище, медицински комплект с плюшени животни става игра на ветеринар и т.н. От друга страна, децата вадят не по една или две, а много повече играчки и в целия този хаос е по-вероятно да се рзсеят, да имат нужда от помощ, и пак да търсят нас да помагаме.

Не на последно място, колкото повече играчки, толкова по-трудно става прибирането и за детето (защото задачата изглежда непосилна) и за мама (защото детето не иска да помага). Дори това да не пречи в момента на игра, то определено може да изостри взаимоотношенията.

Виж още: 5 практични играчки, които стимулират развитието на детето и как да си ги набавим на достъпна цена

Как стигнахме до камарите с играчки

Всички обичаме да виждаме радостта, когато децата ни получат нещо ново, изражението на лицата им, вълнението, удоволствието! Даже не само ние, но и бабите и дядовците, лелите и чичовците и всеки друг, който купува играчки, те също обичат да виждат радостта. 

Няма абсолютно нищо лошо в това да се насладим като гледаме как детето ни се вълнува за играчка. Проблемът идва от там, че играчките, които грабват децата ни на секундата, често са играчките, които също стават скучни доста бързо. Това са играчките, които като натиснете копчето и те светват и говорят и детето знае точно какво да прави с тях… и след като им се понагледа, вече не го привличат.

Друг фактор, който допринася за многото играчки, е че ние родителите се въздържаме да премахнем играчките, с които детето вече не играе – ами ако баба забележи, че нейния пеещ мечок не е в стаята? Ами ако детето иска да стои залепено до нас още повече, след като махнем половината играчки? Ами ако таим надеждата, че по-късно ще се появи интерес към скъпото влакче?

Ако децата ви имат много играчки, не се смущавайте и не се срамувайте. Просто знайте, че това не е доживотна присъда. Можете да промените начина, по който купувате. Можете да промените начина, по който се управляват играчките. Ако направите промяна и премахнете 50-70% от играчките, това не означава, че сте строги, а че сте умишлени и правите нещо в най-добрия интерес на цялото семейство. 

Кредит: Istock

Колко играчки трябват на едно дете?

Няма точен отговор, защото много зависи от възрастта и интересите на детето, както и от самите играчки. Не само броя е определящ, но и качеството – дали са играчки, с които може да се играе по много възможни начини (като дървен конструктор) или играчки с една фиксирана функция (като линейка), дали са дублиращи се (пет броя камиони) или разнообразни (един конструктор, една кукла, кутия с кинетичен пясък, топка и хармоника).

Също има значение дали всички играчки са видими и достъпни за детето, или упражнявате ротация на играчките с ограничен брой видими и достъпни играчки. Съвсем ориентировъчно, за деца до 2г. е препоръчително до 10бр играчки (това е за брой видими и достъпни за детето; По желание в килера може да държите кашон с още 20 играчки и периодично да ги сменяте) и този брой може леко да нарасне с възрастта и под наблюдение от родителите. (Наблюдение как увеличения брой влияе на детето – дали разсейващо или подкрепящо за неговата игра.) И ако нямате много място за склад или искате да предоставите още повече разнообразие за детето, разгледайте варианти за играчки под наем от infinity toy box.

Виж още: Детето отново иска нови играчки? Избери и наеми от Infinity Toy Box

Децата имат и други важни “задачи” освен да играят

Независимо дали са на училище или на детска градина, децата често са извън дома. Но дори децата, които прекарват много време вкъщи, всъщност не си играят през цялото време и това е здравословно и нормално. Нашите деца имат нужда да ни наблюдават, подражават и участват в домакинството. Те трябва да имат възможността да прекарват много време точно до нас. Вместо да ги изпращаме “Отиди да си играеш, докато аз измия/сготвя/изчистя”, нека да им дадем шанс да ни гледат и помагат. Да, готвенето с малко дете се случва по-бавно, може би по-трудно и винаги по-цапащо, но има толкова много ползи:

* Свързва ни с детето;
* Подхранва интерес към храната;
* Изгражда ценни умения – от развитие на моторика до следване на инструкции и разбиране на последователност;
* Подпомага естествения процес на по-ефективно включване в по-късен етап. Или с други думи, ако някой ден ни се иска първокласника да може сам да си направи сандвич, трябва да му дадем възможността да гледа и участва още на 2г.

План за действие

Ако все още четете, сигурно ви харесва идеята да намалите броя на играчките, но не сте сигурни точно как. Ето пет стъпки за начало:

1. Наблюдавайте с какво си играе детето в момента.

Дайте си една седмица, за да забележите с кои играчки детето си играе и по колко време. Може би всеки ден вади слайм-а, но го хвърля настрани след 2мин. Ако има по-забутани играчки – предложете ги като ги извадите и оставите пред/до детето. До края на седмицата трябва да имате идея кои са най-любимите и най-малко любимите играчки.

2. Премахнете всички счупени, неработещи и неподходящи за възрастта играчки

Планирайте за ден/момент, когато детето не е вкъщи и съберете всичките играчки на едно място. Планирайте да разделите на четири категории: любими, за склад, за даряване и за боклука. Ако ви е жал или се притеснявате да махнете някои играчки, поне ги сложете за склад. Ефектът върху детето ще е от броя достъпни и видни за него играчки. Започнете с пет най-любими и ги запазете. Прегледайте останалите и махнете всички счупени (като камион без гума), неработещи (това са магнитните риби, но къде ли е въдицата…) и неподходящи за възрастта (детенцето е на 3г, но баба с вдъхновение му е купила играчка за 6г+ защото той е голям умник или още държите дрънкалката му от бебе, защото спомените с нея са ви много мили).

Играчките, които още са в добро състояние, но просто детето е израсло или не проявява интерес към тях може да продадете в Малки Съкровища (както и след време да закупите други от там.)

Виж още: Къде и как да продадем детските вещи, които вече не използваме

3. Намалете дублиращите се играчки

Детенцето си има плюшки и си играе с тях? Чудесно! Но надали играе еднакво много с всичките 16 броя. Оставете трите любими и разделете другите за даряване или склад. Следвайте същия принцип и за колички, кукли, топки и т.н.

4. Намалете играчките с фиксирана функция

Както вече разгледахме, една линейка може да бъде само линейка. Един метър въже обаче може да е въже, салам, змия, ограда и т.н.

5. Постарайте се да има една или две играчки от разнообразни категории

Ето списък категории: музикални инструменти, пособия за рисуване, сензорни (пластилин, глина, кинетичен пясък, слайм), конструктори/материали за строене, фигурки (малки човечета или животни), кукли, топки, платове/дрехи (за обличане в костюм като шалчета или шапки или наметало), превозни средства (камиончета, колички, влакчета), играчки за спорт (колело, тротинетка, фризби). Ако вече имате по много от всяка категория, оставете няколко и приберете останалите на склад. След седмица-две или месец, може да смените. 

И все пак, как да научим детето да играе само?

Започнахме тази статия с надеждата детето да се радва на играчките си и да си играе с тях. Ако положите усилията да намалите броя на играчките, дайте си поне две седмици, за да видите ефекта. Все пак, нормално е да отнеме време детето да превключи от ровене-вадене-игра към игра. Ако сте прибрали на склад някоя играчка и детето я търси – дайте му я. Ако пак детето стои пред 10те играчки и не започва, изкарайте две и ги сложете на земята пред него и изчакайте без да давате насоки и идеи.  Но ако детето все пак не се заиграва само или ако имате бебче, включете се в моя уебинар “Как да научим детето да играе само.” от тук. Ще разгледаме как да подкрепим детето от 0 до 5г да развие своята самостоятелност в процеса на игра и ще говорим още за организацията на играчките.

Деница Фишър
Деница Фишър
Kогато станах майка, осъзнах колко много въпроси имам за родителството и колко не-любящи са стандартните подходи към децата - с наказания, заплахи, подкупи или награди. Тогава открих и се влюбих в позитивното възпитание. Днес съм квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по Позитивно Възпитание и с удоволствие споделям курсове, лесни съвети и вдъхновение oнлайн.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии