Проговарянето на детето – този заветен миг, който родителите, а и всички членове на семейството, очакват с огромно нетърпение. Но кога точно ще се случи? Защо се бави? Има ли проблем, ако всички връстници на детето ни говорят, но то не? Можем ли да направим нещо, за да … ускорим процеса? Струва ли ти се, че каквото и да казваш, детето сякаш просто не те разбира и не прави каквото му казваш? Толкова много въпроси, но къде можем да намерим отговорите? И какво всъщност можем да направим, за да подобрим комуникацията си с детето? Надяваме се с този материал да ти помогнем да се ориентираш в ситуацията.
Затова даваме думата на Ели Мантовска, майка на три деца между 3 и 7 години, кандидат-магистър по Психология на развитието, професионален коуч и обучаващ с над 20 години опит. Тя има консултантска практика в помощ на родители и е създател на „Сладки думи” – курс за проговаряне и общуване с малкото дете. В него ще откриеш систематизирана, проверена и достъпнo представена информация за речта, говора и комуникацията с малчуганите. Част от курса са техники за проговаряне, занимания за стимулиране на говора и общуването с малкото дете, които лесно да включиш в ежедневието ви. Някои от тях Ели представя и в следващите редове.
Виж още: Трябва ли да заведем детето на логопед – питаме Марина Ангелова
„Случвало ли ви се е да тръгвате от детската площадка с протестиращо дете? А да се „борите” с детето, за да си измие ръцете преди хранене? Да влизате в сериозни преговори с някой на година и половина, за да се обличате и излизате?
Сигурна съм, че на всички ни се е случвало. Да си признаем. 😊 Това е една съвсем нормална и понякога доста напрягаща част от родителството. Много бих се радвала, ако в следващите редове намерите за себе си идеи как да направите тези преходи не само по-леки за вас и детето, но и стимулиращи развитието на речта му.
Римушки и стихчета за по-лесно усвояване на рутина
Може би вече знаете някои кратки детски стихове от своето детство? Аз не знаех почти никакви, когато се родиха дъщерите ми… С идеи ми помогнаха по-възрастните членове на семейството. Търсех и сама сред детските книги в рими. А когато започнах да посещавам музика и четения за най-малките във FOX book café, намерих безкрайно много вдъхновение.
Със сина ми много използвам ритмични стихове, за да направя рутината ни по-приятна и за двама ни. Оказаха се особено полезни между 1.5 и 2.5 години, когато все по-често проявяваше собствено мнение, различно от моето. Измислих (или заимствах от популярни детски стихове) стих за преобуване, за обличане, за миене на ръце („Мием ний ръце на нашето дете”), за прибиране на играчки, даже и за по-лесно привикване към гърнето.
Още от съвсем малък му говоря (тихичко 😊) като слизаме или се изкачваме по стълби или ескалатор: „Нагоре, нагоре, нагоре, се качват мама и Мартин”. Както виждате, не са шедьовър на поетичното изкуство, а са наши си кратки фрази с ритъм и/или рима, които той познава и очаква.
Честите повторения, освен че създават приятно очакване у детето, му помагат и да запомни и свърже по-лесно тези думи с ежедневието си.
Първият път, когато се разсеях и замълчах посред един от тези стихове, повтаряни мнооого пъти, Мартин се включи със съответната дума, която следваше. Техниката работеше и с него, бях толкова радостна!
От тогава съм я използвала и с много други проговарящи деца, които срещам в работата си и се гордея с резултатите. Убедих ли ви да опитате и вие?
Игри с пръсти за мигове спокойствие
Може би най-силно се убедих в силата на игралките с пръсти, докато чакахме дълго пред кабинета на педиатъра. Дъщерите ми се изнервяха, бяха на около годинка и малко, а не исках да ги извадя от количката. Бях изчерпала всичко друго – приказки, играчки, бутане на количката с различна скорост пред вратата на кабинета. Просто имах нужда да поседна без техните протести…
Тогава някак се сетих да пробвам стихчета, придружени с движения с пръсти. Още ги разучавах и бърках, стана ми смешно колко се затруднявам аз, а с каква лекота малките се справят с имитацията. Дъщерите ми се заслушаха и укротиха, наслаждаваха се и на моето променено настроение. Е, този миг не продължи 20 минути, но ми даде нужната петминутка, за да поседна и да сменя гледната точка.
Идеи за игри с пръсти може да намерите на страницата ми. Там ще разберете повече и защо движението на фините мускули на ръцете е свързано с развитието на речевите зони в мозъка.
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
Логоритмика или ритмическа гимнастика за разбиране на положението на тялото в пространството
Освен игрите с пръсти, има игралки, които включват и движения с цялото тяло. Наричат се още логоритмика или ритмическа гимнастика. За създател се счита швейцарският педагог Емил-Жак Далкроз, преподавател по музика в Женевската консерватория. В желанието си да подобри чувството за ритъм на своите студенти, той създал „метод на ритмическата гимнастика”.
Според мен обаче, нашите пра-прабаби са измислили метода…😊 Те са създавали подобни игралки, които увличат няколко сетива на детето. Играта стимулира вестибуларния апарат и детето учи за положението на тялото в пространството – с въртенето във въздуха, люлеенето, подрусването. Ангажират слуха с музиката/песента, ритмичните стихове и, разбира се, развиват координацията на зрението, докато детето наблюдава възрастния и имитира.
Сещате ли се вече пример? Ето моето предложение, много обичано от сина ми Мартин:
„Бърза, бърза влакът, никого не чака. Като види спирка, весело подсвирква: „Ту-тууу!“
С тази игра често си тръгваме от детската площадка без протести, а със смях. А пък с „Ходи, ходи баба Меца” Мартин се научи да ходи до мен. Упражнявахме се у дома още докато беше бебе и го носех в прегръдките си. Когато проходи, го държах за ръка на частта „а до нея тичат малките мечета с босите крачета” (смених „след” с „до”). Когато не искаше да ми подаде ръка навън, ползвах играта и обикновено откликваше.
А каква е връзката с развитието на речта?
В логоритмиката включваме ритъм и движение, ангажираме и различните сетива на детето (слух, проприоцепция, вестибуларна система). Изследванията сочат, че мултисензорният подход води до най-добри резултати в развитието активния речник при малките деца, които проговарят по-късно. В изследване на доктор Сюзан Ледерер от 2001 година с 10 деца между 1 и 11 месеца и 2 години и 5 месеца със забавяне в проговарянето, речниковият запас на децата средно нараства над десет пъти само след шест сесии на групови игри с родителите им. Игрите са подбрани така, че въвличат различни сетива за децата.
Как да измерим напредъка?
В края на тази статия бих желала да ви поканя да отделите още 5 минути и да си помислите кои са най-трудните моменти в прехода от една част от рутината ви към друга. Запишете ги. Срещу всяка трудност отбележете по три идеи, ваши или може би от горните, които може да пробвате веднага. В края на деня си отбележете на листа какво сте пробвали и как е сработило, за да измерите напредъка.
Пожелавам ви смели поетични експерименти, изпълнени със сладки думи!“
Виж още: Детето пред екрана – решение или проблем? Разговор с Алекс Георгиева от Offline Kids
