Спомням си, че след като завърших първи клас не исках да ходя на сладкарница с мама да ме почерпи, а исках да отидем до библиотеката, за да вземем книгите от списъка за лятото и да почвам да чета. С порастването обаче този ми ентусиазъм се изпари и майка ми все ми повтаряше: „Ще ме питаш след години защо не съм те била, че да четеш!”. Е, радвам се, че не ме би, защото сама отново се завърнах към книгите и дори за моя и нейна гордост в 12 клас получих приз „Приятел на книгата” от местната библиотеката. И това приятелство продължава и до днес!
Споделям тази историята за отношенията ми с книгите за успокоение на всички мамми, чиито деца преминават през период, в който изглежда са загубили или пък все още нямат интерес да надникват какво се крие между кориците. От нас като родители не зависи да ги насилим да обичат книгите, това си е направо невъзможно. От нас обаче зависи да ги запознаем с вълшебния им свят, да им дадем личен пример за любовта, интереса и грижите към книгите, както и свободата да откриват своите любими герои и истории. И това трябва да се случва, без да сме прекалено настоятелни или да им натрапваме занимание, което в момента, по една или друга причина, не оценяват, защото така може да постигнем обратния ефект. Важното е да подходим с разбиране към различните етапи, през които преминават децата ни и да сме до тях по най-добрия начин, на който сме способни.
Затова и днес ще споделя с теб някои особености за малчуганите в различните възрасти и какво място заема четенето в етапите от развитието им. Също така ще откриеш и селекция с книжки, подходящи за всеки от тях. Тя е реализирана с любезното съдействие на партньорите ни от ORANGE CENTER. Този месец те дадоха старт на кампанията „Четем заедно – откриваме нови светове”, с която искат да насърчат детското четене. За екипа ни е удоволствие да подкрепим каузата им, защото вярваме, че именно книгите отварят кръгозора на човек от най-ранна възраст и продължават да го обогатяват през целия му живот.
На сайта на ORANGE CENTER те очаква огромно разнообразие от избрани детски книги, които до 14 април се предлагат с отстъпка от 10% до 35%!
Първи срещи с книгите
(деца от 0 до 2 години)
Преди да се роди дъщеря ми бях купила всичко, което си мислих, че е нужно на едно бебе. Не бях купила обаче нито една книжка. Мислих си, че има доста време, преди да започна да избирам детски книжки, но бързо разбрах, че греша. Да, бебетата не могат да четат, но това далеч не означава, че книгите не могат да присъстват в ежедневието им.
Поредицата „Точната книжка” (признавам си, заглавието ме спечели), например, ми беше препоръчана от приятелка, след което аз започнах да подарявам книжки от нея на всички нови мамми покрай мен. Всяка книжка е подходяща за определена възраст и още на корицата се обяснява в какъв период от развитието си е детето. Например, най-малките бебчета (от 0 до 3 месеца), са още с много слабо зрение, не могат да фокусират добре, затова на помощ идват „силният контур и контраст, бялото и черното, както и наситеночервеното и зеленото”. Тези цветове помагат за развитие на зрението на мъниците, но и дават възможност на нас, родителите, да започнем да изграждаме връзка с детето си, която не се основава само на обгрижване на физиологичните му нужди.
Друг начин, по който можем да работим върху тази връзка, е като самите ние четем на бебчетата. Не е нужно дори да са детски книги, можем да четем на глас романа, който така и не успяхме да завършим по време на бременността. За мъниците няма нищо по-успокояващо от гласа на мама. Допълнителен бонус е, че от съвсем малки чуват много и разнообразни думи, а това влияе на езиковото им развитие, колкото и да ни се струва, че е рано да мислим за него.
Сред интересните книжки за най-малките също така открих т.нар. тихи книжки, (като тези, които можем да вземем за къпане във ваната или такива, изработени от текстил) или интерактивните книжки с плюшени играчки към тях, които ни помагат да разиграем различни сценки пред детския поглед. Разбира се, все още няма как да се радваме на невероятно внимание от страна на публиката. Мъниците бързо губят интерес. Книжките дълго време за тях ще са обект, който искат да намачкат, да дъвчат. Но в същото време са и обект, с който свикат и опознават по свой начин.
А за нас, родителите, в най-ранните месеци и първи години са чудесно средство да ги запознаем със света.
Затова е добре да избираме книжки, в които има основно илюстрации, да показваме на децата различни животни, да имитираме звуците им, за да може и те да ги усвояват и да развиват своя речников запас.
Ще забележиш, че книгите за най-малките най-често са в кратки рими и това има съвсем логично обяснение. Римуваната реч се възприема много по-лесно, а с нея и езикът, който мъниците бързо започват да усвояват.
До две години трябва да сме подготвени, че текстът няма да е основен приоритет за малките читатели, но да си призная това не ме е спирало да купувам книжки, които са ме грабвали със своето послание. Днес дъщеря ми е на 4 години, но още някои от любимите ѝ заглавия са именно такива, които съм купувала, когато е била на година и половина – като „Татко е винаги до мен” и книжките от поредицата за слона Елмър. Затова съветът ми е да не се притесняваш, ако на корицата видиш, че книжката е подходяща за по-голяма възраст от тази на твоето дете. Не бива да забравяме, че всяко дете е индивидуално, както и темпото му на развитие. Важното е, да се водим по него, а не по-етикети.
В тази най-ранна възраст също е важно да бъдем търпеливи с малчуганите, да им показваме книжки и да наблюдаваме какво събужда интереса им, да ги учим да се грижат за тях.
A ето какво споделя един от нашите автори – Христина Йорданова, майка на 2-годишната Рада, за връзката на дъщеря ѝ с книгите:
„Аз обожавам да чета и съвсем естествено запознах дъщеря ми с книжките още от първите ѝ дни. Започнахме с меки бебешки книжки, после такива с големи картинки на животни, плодове, зеленчуци, минахме през кратки истории и сега сме на етап приказки с дракони и принцеси. Следя нейните интереси и я оставям сама да избира какво да четем. Всеки ден виждам как дъщеря ми опознава света чрез книгите, учи нови неща и започва сама да сътворява истории. И съм една щастлива мама на малък читател, който, надявам се, ще запази любовта към книгите завинаги.”
Още не можем да четем, но това не ни пречи
(деца от 3 до 5 години)
Ето това е възрастта, в която децата започват да проявят по-сериозен интерес към книгите. Имат любими герои, не спират да говорят за тях и им измислят нови истории. Невероятно е да виждаш как малкото ти бебе се превръща в малък човек, който сам избира книга, носи я при теб и иска да четете. Но това, разбира се, няма как да се случи от само себе си. Именно семенцата на любовта към книгите, които сме посели от най-ранна възраст, вече започват да дават плодове. И тъй като дъщеря ми е именно в тази възрастова група, мога да споделя най-пресен опит за колекцията от детски книжки вкъщи, как ги избираме, какво се радва на интерес сред малките читатели и какво не.
Първо ми се иска да започна с едно предложение. В тази възраст децата все повече започват да отстояват себе си и желанията си. Затова е важно да съумеем да им дадем поле за изява, разбира се, в разумни граници. Ето един пример как това се случва у нас. Още при обзавеждането на детската стая мислих в посока как да подредя всички книжки и играчки, така че дъщеря ми да има достъп до тях. Не исках всичко да е на високо и тя да не може да го стига. Книжките ѝ са подредени на две ниски рафтчета и в няколко чекмеджета в един скрин. Тя знае къде стоят и винаги има право на избор какво да четем. Аз пък ѝ казвам колко на брой книжки ще четем преди сън, например. Да, понякога се случва да носи една и съща книжка няколко дни поред (или повече), но колко и на мен да ми омръзва, започнах да виждам колко полезно е за нея. Тя запомня цели изречения, повтаря ги, „чете” с мен като дори ме изпреварва да каже думата, която ще прочета.
По отношение на самостоятелността също бих препоръчала да започнеш да водиш детето с теб в книжарницата. Нека от малко се запознае с това вълшебно място. Нека и само избере коя книжка иска да му купиш. Бях много изненадана, когато един път предложих на дъщеря ми да ѝ купя книжката за цар Лъв, тя я разгледа и категорично отказа, една от картинките я уплаши. Спомням си добре случката, защото се впечатлих, че беше толкова малка, а беше така категорична. Оттогава реших да се доверявам на избора ѝ и да се допитвам до нея за мнение.
Нека не забравяме, че децата не са пасивни участници в четенето и ако един ден искаме да четат с удоволствие, сега е моментът да положим основите.
С порастването на детето и изборът на книги става все по-голям, съответно – все по-труден (или поне за мен). Вляза ли в книжарница, няма излизане. 🙂 Но забелязвам, че когато аз избирам книги за дъщеря ми, винаги избирам такива, свързани с чувствата и емоциите, искам да имат послание, което да ми помогне да ѝ обясня различни ситуации. Така например открих поредицата „Аз се уча да чета”, която ни среща с различни животни, които навигират своите емоции, учат се на обноски и как да различават доброто от лошото поведение чрез различни ситуации. Историите провокират в дъщеря ми толкова много въпроси, а намирането на отговори понякога е предизвикателство и за мен самата. Но пък е толкова интересно. Други любимци вкъщи са книжките от поредицата на „Маргаритка”, които ми помогнаха да обясня защо е толкова важно да си мием ръцете и зъбите, да ядем плодове и зеленчуци и да спим.
В тази възраст децата започват да проявяват интерес и към буквите. Може да им помагаме да научат азбуката с подходящи книжки като например „Азбучни гатанки”, която е и в рими! Познавайки буквите, полека-лека можем да им обясним и как те формират думите, а думите изречения. Понякога, като чета на дъщеря ми, ѝ показвам някоя кратка дума буква по буква, тя я спелува, после опитаме малко по-бързо, докато от устата ѝ излезе цялата дума. Когато сама разглежда книжки я чувам как показва на играчките си кои са буквите на някоя дума. Бавни, но първи стъпки в четенето. Удивително е!
А преди истинското четене идват и преразказите, както в случая на почти 5-годишната Нора, дъщеря на моята приятелка Петя Стоименова:
„Дъщеря ми обожава да ѝ чета, но рядко решаваше сама да разглежда книжки. Наскоро обаче започна много да се забавлява да „чете” на плюшени животни и кукли, а аз още повече се забавлявам да слушам разказите. За мен най-важното е да се събуди любовта към книжките, а не четенето им да е някаква цел или защото е прието, например, преди лягане да се чете. Мисля, че важното е подходът да е напаснат към детето, а не да зависи от възрастта. Така например, дори и да е по-голямо, ако няма търпение да слуша книжки с повече текст, то предлагайте такива с повече картинки. Ако самὸ иска да прелиства, може да пробвате то да ви разказва по картинките.”
Първи опити за четене
(деца от 6 до 8 години)
Ако до скоро четяхме книжки на малчуганите, ето ги вече във възрастта, когато започват да сричат, да редят думите една след друга, къде успешно, къде не толкова. Стават все по-любознателни и книгите са чудесен начин да им помогнем да намерят отговор на всички въпроси, които ги вълнуват.
При избора на книги в тази възраст можем вече да ги запознаем с различни проблеми като опазването на околната среда („Да спасим земята”) или финансовата грамотност (енциклопедия „Моите пари”).
Енциклопедиите са супер подходящи, за да разпалим интереса им в различни области като история, география, физика, химия, разбира се, със съвсем малки стъпки.
Освен това на пазара се предлагат и много интерактивни книжки, които помагат на децата да са активни участници в различни действия като намиране на скрити герои (например „Детектив Пиер решава случая”) или лепене на стикери, оцветяване, решаване на прости логически задачи.
И макар постепенно да започват да четат сами, е добре родителите да продължат да бъдат до тях. Именно слушайки ни да им четем книги, обогатяваме речника им в този така важен етап от развитието им. А и те още не са факири на четенето, може лесно да се изнервят, когато не успяват да прочетат цяла страница гладко. Затова все още можем да им помогнем, да ги окуражаваме, да сме им пример. Съвсем скоро тези споделени мигове, сгушени с книга в ръка, ще са само спомен, затова нека не ги изпускаме.
Друго важно нещо, което е добре да имаме предвид за този етап от развитието на децата е, че те са много впечатлителни. Обръщат внимание дали родителите им четат, какво е тяхното отношение към книгите. Също така и това на връстниците им в училище. Затова не бива да забравяме личния пример, който даваме вкъщи, както и разговорите за всичко, което се случва в училище и за впечатленията, които трупат от тези първи интензивни социални контакти.
Напълно възможно е именно в този период децата да започнат да губят интерес към книгите, ако връстниците им са все на екраните – един все по-наболял проблем в днешно време. Но и той си има решение. Ако екранното време не е нещо, което може да избегнете, то може да се намери начин да се съчетае с книгите. Как? Избирайте филми, които са създадени по книжки, вече четени у вас. Обсъждайте с детето как са представени героите на екран, как на страниците, липсват ли някои герои, кои, защо. Обяснявайте защо историите първо са разказани в книги и как едва на по-късен етап оживяват на екрана. Покажете на децата колко много още от историята може да се открие между страниците, за да не губят интерес към писаното слово.
Самостоятелните читатели
(деца от 9 години нагоре)
Тук вече задачата на родителите става наистина трудна! 🙂 Шегувам се, разбира се. Нашата основна работа е свършена. Децата вече четат самостоятелно и полека-лека започват да изграждат своя читателски вкус. Но това не значи, че не можем да им помагаме, да им подаряваме книги от различни жанрове, за да разширим кръгозора им. Важно е да не оставяме четенето да се свежда само до задължителната литература, която се дава в училище, защото така рискуваме да ги ограничим читателския им интерес. А и когато едно нещо се прави по задължение, се отнема от удоволствието.
В този период има няколко неща, които родителите могат да правят. Едното са препоръките от личен опит. Може да подарят на децата някои от любимите си книги, които са открили като тийнейджъри, да им разкажат с какво са спечелили сърцата им. Разбира се, без да им ги натрапват. Или може да четат книгите, за които децата им говорят. Аз, например, съм убедена, че един ден ще прочета цялата поредица за Хари Потър именно заради дъщеря ми. Ще ми е интересно да знам какво я вълнува, какви герои харесва, надявам се да обсъждаме любимите си книги, да си ги разменяме. И мисля, че родителите трябва да се грижат за връзката с децата си по всякакви начини, да търсят близост с тях (дискретно) и да не подхождат с пренебрежение към изборите им.
Другото важно за родителите на деца в тази възраст е да не са прекалено критични към заглавията, които впечатляват наследниците им. Все пак разликата в поколенията е осезаема и неизбежно ще си проличи и в избора на книги.
Но нима и ние не сме чели книги, които са скандализирали нашите майки и бащи? Всичко това е част от порастването. Така че трябва да се запази спокойствие и да се даде пространство на детето да открие какво му харесва.
Както вече споменах, дъщеря ми е само на 4 години и аз още съм далеч от тези ситуации, но имам племенник и племенница в тази възрастова група и е изключителна наслада да ги гледам с книги в ръце. Често, когато се виждаме, те бързат да приключат с обяда или вечерята, за да отидат да си дочетат книгите. Водят си и читателски дневници, за които, признавам си, бях забравила. А те са още един чудесен начин децата да се потопят и преживеят магията на историята. Също така помагат и за развитие на паметта. Затова бих предложила именно дневника като чудесен подарък, който допълнително да разпали желанието на децата да се докоснат до необятните литературни светове.
А относно селекцията с книги за тийнейджъри, както споменах, най-добре е те да правят своя избор. Но пък за родителите е добре да окуражават четенето, подарявайки заглавия, които вярват, че ще се харесат на децата им. Може за рожден ден или Коледа детето да иска грандиозен подарък като таблет или колело, но това не пречи да подарим като допълнение и една книжка – може би класика като „Приключенията на Том Сойер” и „Малкият принц” или нещо съвсем ново „Тили и книгобродците”? А нима се нуждаем от повод да подарим книга на детето? Не мисля! Всеки ден е една чудесна възможност то да открие своя нов любим герой, да научи ценен урок или да разбере нещо за себе си или света, който го очаква…
Детските книги отварят пред децата ни вратите към света на въображението, където няма невъзможни неща. Там се случват чудеса, там има приказни герои и смели приключенци. Да подарим този свят на децата си е може би най-големият подарък, който може да им направим за цял живот!
____________________________
* Материалът е реализиран в партньорство с ORANGE CENTER.
