Ако четеш този материал, много вероятно е да си направила вече своите първи стъпки в кърменето и да искаш да знаеш какво предстои. Или пък си от хората, като мен, които искат да са подготвени отрано. Какъвто и да е случаят, си на правилното място, защото консултантът Христина Янева – Хедра е човекът, с всички отговори за различните етапи на кърменето.
ТУК можеш да прочетеш първата част на разговора ни, а ТУК можеш да откриеш видеото с целия ни разговор.
Преди обаче да се впуснем в дебрите на кърменето, нека отново ти представя Христина и нейния професионален път накратко. Пет години работи на доброволни начала, след което полага изпити и става сертифициран консултант по кърмене от Международен борд. Тя също така е съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”, която обединява доброволни консултанти по кърмене и медицински лица, работещи за насърчаване на кърменето. Завършва и медицинското си образование със специалност лекарски асистент, за да е максимално полезна на хората, които имат нужда от нейната помощ. А натрупаните познания през годините влага в книгата „Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично”. И наистина това е едно много практично четиво, превърнало се в настолно за всяка майка, която иска да се подготви за новия етап в живота си и търси отговори за всички предизвикателства, пред които се изправя заедно със своето бебе.
Виж още: Как се развива мозъкът на бебето през първата година
Голямото притеснение на майките по време на целия период на кърменето несъмнено е тяхното собствено хранене и как се отразява на бебето. Какво е добре да знаем за него?
Храненето на майката е много важно по отношение на това, че детето действително има приоритет за нашия организъм и той ще даде каквото има, за да го сложи в кърмата и да осигури на детето това, което му е необходимо. Но ако ние нямаме достатъчно, тогава и нашият организъм няма откъде да вземе, за да вложи при детето, т.е. майката да се храни здравословно, разнообразно и разумно е изключително важно, но не е определящото.
Повечето хора се заблуждават, че кърменето зависи пряко от това, което майката яде днес. Всички тези килограми, които натрупваме по време на бременността, те са за осигуряване на енергийните нужди. Някога периоди на глад са били по-скоро правило отколкото изключение, така че нашият организъм не зависи пряко от приема ни днес, за да може да произвежда храна. Пряко зависят от нашия прием водоразтворимите витамини като витамин C, витамините от B групата, които са наистина много важни и заради това е важно да се храним колкото ни е възможно по-добре.
Има ли все пак храни, от които е добре да се откажем, така наречените алергени и какво е тяхното влияние върху кърмата?
Не можем да третираме децата като потенциално болни. Нормалното отношение е децата да се третират като нормални деца, които могат да понасят всичко, с което майката се храни нормално. Важното е да не се прекалява – като например да изпиваме по 1 л сок от портокал на ден, което много лесно може да се случи покрай жаждата от кърменето, защото това са три чаши сок. Но 1 л сок означава 2 кг и половина портокали, които, ако ги ядем като портокали, ние няма да ги изядем, ще изядем два портокала и ще спрем. Ето това е прехвърлянето на мярка.
В момента становищата на алерголозите са, че няма полза от профилактично изключване на алергени от храната на майката, напротив. Окуражават се майките да се хранят нормално, с разнообразието от храни, които приемат обичайно.
Мъничките количества, които преминават през кърмата, служат за десенсибилизиране на организма, т.е. организмът да свикне, че тези малки количества протеини и други хранителни вещества не са заплаха за него.
Ако все пак се появи проблем при бебето под формата на някаква алергия, майката трябва ли да се подложи на диета?
Тогава да, майката се подлага на диета, има протоколи на алерголозите, по които се работи. Не се изключват всички възможни алергени, а се започва по определени правила и се изключват за определен период от време. Тук искам да подчертая нещо, което в България не се случва така, както трябва да се случи, а именно че ако майката се подлага на ограничаваща диета, е добре да се работи с диетолог, за да може да се компенсират липсите. Ние не можем да оставим една жена една година да не консумира никакви млечни продукти, например, и да не положим усилия да компенсираме калция в нейното хранене. Винаги, когато започнем да изключваме големи групи храни, започва да се случва недостиг на нещо друго, затова е добре да се работи с диетолози в тези ситуации.
А какво може да ни кажеш за кафето и неговата употреба?
Няма причина майките да не консумират кафе в нормални количества, което ще рече 1-2 чаши на ден. Говорим за чашки за кафе, не говорим за халба от 500 мл. Някои деца реагират по-силно на кофеина, други почти никак. Ако майката е пила по една чаша кафе по време на бременността, детето има тренинг и това няма да му представлява проблем. Тук е въпрос на наблюдения дали индивидуалното бебе реагира на консумацията на кафе на майката.
Ако някое бебе е много неспокойно, трудно спи, може майката да не прибавя и кафе към цялата работа. Но ако всичко изглежда наред, обичайно консумацията на едно кафе сутрин, най-обикновено кофеиново, не би следвало да оказва влияние върху детето.
Виж още: Кои храни стимулират храносмилането?
Ако имаме късмета кърменето да потръгне добре, с какви проблеми можем все пак да се сблъскаме в идващите месеци, когато бебето пораства? Запушванията, мастите ли са най-честите?
Между 3-ти и 4-ти месец има едни класически проблеми, които се случват при голяма част от бебетата. Децата порастват, светът започва да ги интересува все повече и повече. Всичко около тях е толкова интересно, толкова занимателно, че не искат изобщо да си губят времето да стоят на гърдата. Сучат три минути, колкото да напълнят набързо коремчето донякъде и започват да се оглеждат – всеки шум, всяко нещо им привлича вниманието и е повод да се откажат да сучат в този момент.
Това, разбира се, е нормално да предизвика притеснения в майката – успява ли детето да се нахрани за толкова кратко. Повечето деца наистина успяват да изядат едно прилично количество, независимо че сучат кратко, но въпреки това не е толкова, ако детето суче кротко и напоително, колкото преди. Затова в тези моменти е много важно да използваме съня на децата, храненето около съня, в леко сънено състояние, защото тогава децата са отпуснати, хранят се спокойно. Тук е ролята и на нощните кърмения.
Това, което знаем от проучванията е, че децата продължават да поемат около 1/3 от количеството мляко за денонощието именно на нощните кърмения. Ако ние хем махнем нощните кърмения, хем детето суче кратко и разсеяно през деня, тогава може да се получи спадане на наддаването, което да притеснява хората.
Даже понякога се случва в тези ситуации да окуражим майката да върне поне едно нощно хранене, за да може наистина наддаването на детето да е добре. Естествено, този период е преходен, преминава за няколко седмици при повечето деца, но е свързан с притеснения от страна на майката.
А запушванията, които ти спомена, могат да се случат на всяка кърмаческа възраст. По-често срещни са в началото, но понякога започват да се случват чак след захранването на бебето, когато то започне да яде по-големи количества твърди храни. Тъй като започва да изсуква по-малко, гърдите стоят по-пълни и запушвания могат да се случват и когато детето е на девет месеца. Симптомите на мастит в момента ги описвам на майките така – като ковид, но без кашлицата.
А какви са честите симптоми, за които да внимаваме при запушване?
Най-често имаме болка в гърдата, но примерно, при жените, които имат много голям бюст, ако се случи запушването да е някъде долу под гърдата, може известно време да не го открият и да се чудят от какво е температурата. Винаги, когато имаме някаква такава необяснена симптоматика при кърмачка, старото правило на акушер-гинеколозите е, че симптоми на грип при кърмачка са мастит до доказване на противното, т.е. винаги трябва да изключим първо възможността тези симптоми да идват от гърдите.
Маститът е много неприятно състояние, два дни с висока температура и да си на легло, не е приятно, там има болки в мускулите, болки в очите, но не е толкова страшно, колкото си го представят хората. Началото му е внезапно и с тежки прояви, но е важно да се вземат подходящи мерки. Сред тях са бебето да суче често на засегнатата гърда, да се изцежда засегнатата гърда. Топли и студени компреси се редуват, топлите преди, за да стимулират по-лесно потичането на млякото, студените, за да намаляват възпалението. Използват се, естествено, и температуропонижаващи лекарства, те са съвместими с кърменето, поне повечето от тях.
С всички тези мерки в комбинация може да се мине без антибиотично лечение, ако в рамките на 36 часа започне да се вижда подобрение. Естествено, ако не се вижда подобрение, е важно да се консултираме с акушер-гинеколог или с личен лекар, за да може да се назначи лечение, ако мерките не дават резултат. Но е важно да се знае, че в повечето случаи преминава дори без да се стигне до там.
Значи колкото и добре да вървят нещата, може винаги да бъдем изненадани и да имаме нужда от помощ?
Майките имат нужда от постоянна подкрепа. Най-често се фокусираме върху майките в началото, тъй като началото е най-трудно, но и нататък, през цялата продължителност на кърменето, винаги възникват някакви ситуации, за които човек търси отговор. Дали човек е получил вирус и трябва да пие някакъв медикамент, или при бебето се наблюдава нещо, което майката се чуди дали е свързано с нейното хранене, или при захранването, или как да организира въобще кърменето…
А можем ли да планираме реално колко време ще кърмим и как да разберем, че е дошъл моментът да спрем?
Човек колко ще планира и колко ще кърми зависи от толкова много обстоятелства. Шест месеца е една чудесна цел (бел.ред. СЗО препоръчва ексклузивно кърмене на бебетата поне до 6-месечна възраст), а оттам нататък човек може непрекъснато, на всеки един етап да прави преоценка. Защото човек може да е искал да кърми една година, но да се случат така нещата, че това да не е постижима цел, да трябва по-рано да се направят стъпки към отбиване на детето. Или да е смятал, че ще кърми една година, но когато детето е на годинка, да си каже – „Всъщност, на мен така ми е много удобно, детето се чувства добре, аз се чувствам добре, мога да си ходя на работа и не ми пречи да продължа и бих желала“. Може да е искал да кърми два месеца, да откара две години или обратното.
Целите са нещо хубаво, ние поемаме отговорност за това нещо. Но как ще се стече животът е непредсказуемо, затова е хубаво човек през няколко месеца да прави преоценка. Как се чувствам аз, как се чувства детето, има ли баланс, чувстваме ли се добре, ако се чувстваме добре продължаваме. Ако няма баланс, ако нещо го нарушава, тогава може би е нужно да се вземат някакви мерки или нещо да се промени.
За мен е много важно и двамата да се чувстват добре. Ние много наблягаме колко е важно за бебето, но в края на краищата не можем да кажем: Майката кучета я яли! Майката е половината от кърменето.
Виж още: Кои са най-големите изпитания пред една майка питаме психотерапевта Детелина Стаменова
А само на мен ли ми се стори или изглежда всички околни имат мнение за моето кърмене – всеки се интересува докога ще кърмя, защо още кърмя и какви ли още не лични въпроси от близки и не толкова близки?
Това е един от проблемите, с които се срещат всички майки, които продължават да кърмят след годинката. Това, че непрекъснато някой им задава такива въпроси и че непрекъснато някой изказва мнение. Вместо да има подкрепа, е точно обратното. Това оказва голямо влияние. Говорим тук за отделни индивиди – дали са роднини, познати, приятели, но това, всъщност, отразява нагласата на цялото общество към процеса и към кърменето след годинката на бебето.
Трябва да се работи за промяна на тези нагласи. И това става, колкото и да ми се искаше да има друг начин, но това става, като ние наистина показваме, че децата се кърмят и след годинката. И нямам предвид да отидем в мола и да покажем „Ето, вижте, аз кърмя!”. Имам предвид, че не трябва да се крием и гледката на кърменето да е нещо, което е обичайно, което може да се види, а не всеки да ни казва – „Като искате да кърмите, стойте си вкъщи и ги кърмете тези деца! Излизайте, като сте ги нахранили!”.
Това са едни такива нагласи, които много ограничават жените и оказват сериозно влияние върху продължителността на кърменето. Защото, ако на една жена постоянно ѝ налагаме ограничения къде може да ходи с кърмаче, къде може да кърми и точно, когато детето става по-мобилно и тя иска да ходи на повече места, а има такива ограничения, жената ще си каже: „Аз сега затворена вкъщи ли да стоя?”.
Доста странно у нас се гледа и на кърменето на деца след 2-годишна възраст, да не говорим за повече. Има ли нещо притеснително в това?
На мен много ми харесва една формулировка, която имаше Американската академия по педиатрия, която казваше, че
няма документирани психически или други вреди върху децата от кърмене, продължаващо през третата година от живота и нататък. Така че това е важно да се знае. Няма горна граница за продължителност на кърменето.
Като при повечето деца, обикновено дори по-дълго продължаващото кърмене, до към 4-годишна възраст приключва, дори да не е инициирано това от майката, т.е. децата сами се отказват. Много рядко има деца, които продължават по-дълго време, което също не е ненормално. Просто децата надрастват кърменето, то е етап от живота.
За жалост, изглежда няма универсален съвет, който можем да дадем за отбиването, защото то би изглеждало съвсем различно за дете на 4 месеца и за дете на 1 година и 4 месеца.
Да, по съвсем различен начин е самата организация. Нуждите на едно дете са различни, психологическата му устойчивост, това, което заменяме, е много различно. Защото на 1 година и 4 месеца кърменето далеч не е само хранене, докато на 4 месеца кърменето все още, не че не играе роля за успокояване, приспиване и т.н., но все още играе централна роля за храненето.
Майката може ли да се се справи сама с отбиването или е добре да потърси помощ?
Ако има желание да промени нещо драстично, тогава може да е разумно да се обсъди как това да стане, без да има доста стресиращо въздействие върху детето и върху самата майка. Защото, най-често препоръчваният начин за отбиване в България, особено на едно малко по-голямо дете, е да се остави при баба му за една седмица и то ще се отбие.
Това може да бъде изключително травмиращо за детето, защото ние изведнъж му вземаме всичко, с което то е свикнало – начина, по който е свикнало да се успокоява, по който е свикнало да се приспива и го оставяме без никакви средства, по които да го прави. Защото начинът на успокоение и приспиване, това са навици, ритуал. А когато му вземем всичко, с което е свикнало, оставим го при някой, който не е мама, това е изключително травматично за него.
Оправдано е, само ако няма никакъв друг начин, ако по някакви медицински причини се налага. Но дори тогава трябва да сме наясно какво се случва с детето, по какъв начин да му се помогне. Една майка, която е кърмила детето си 6-7 пъти на ден, изведнъж спре, тези гърди ще имат също нужда от подкрепа, в момента, в който трябва да се намали и да се спре производството. Затова, в такива ситуации, най-добре е да се намери начин, по който и майката, и детето да се чувстват максимално комфортно.
Виж още: 5 неща, които ме обогатиха като човек по време на майчинството… и ме спасиха от депресията
