Обичаме да правим класации, обичаме да четем книги и някак логично ни се стори да направим класация с любимите ни книги на отминаващата година. На срещите на екипа, освен идеите за съдържание, които обсъждаме, неминуемо си разменяме и препоръки за любими автори или нови заглавия, които са преобърнали света ни с краката нагоре!
Затова решихме да споделим и с теб нашите открития. А ти не се колебай и сподели с нас своите фаворити в коментар! В търсене сме на нови любими заглавия за идващите месеци… 😉
Виж още: 10 книги, които не бива да пропускаш
Боряна Кръстева избра „Глина” на Виктория Бешлийска
„Как разбирам, че една книга е хубава? Когато не спирам да мисля за нея дълго, след като я затворя. Героите вече живеят в ума ми, настанили са се удобно и си хортуват с мен и по между си. Думите оживяват. Пламтят. Те са огънят на въображението. Те раждат нови светове или възраждат стари. И то не какви да е думи, а българските! Родният език е голяма сила. Тя гради и твори. Тя е всичко.
Такава сила ми донесе през изминалата година дебютният роман на Виктория Бешлийска „Глина”. С него се чувствах топло и уютно, докато четях. Усетих, че съм дълбоко свързана с радостите и мъките на хората, стъпвали преди мен по тези земи. Вълнуваха ме любовта им и преклонението пред занаята. Стъписваха ме тежките думи, мъчните клетви и горестта. Намирах утеха в думите, които се леят като река, които извайват живота с всичките му цветове, тъй както майсторът вае грънците си.”
Виж още: Интервюто на Боряна Кръстева с Виктория Бешлийска
Мартина Захариева-Иванова избра „Изкуството на щастливия живот” на Негово Светейшество Далай Лама и д-р Хауърд Кътлър
„Книгата, която открих тази година и горещо препоръчвам, е „Изкуството на щастливия живот” на Негово Светейшество Далай Лама и д-р Хауърд Кътлър. Препрочитам я в различни ситуации, но всеки път ми дава някаква истина и специфична доза мъдрост и спокойствие.
Както можеш да видиш още от подзаглавието, тази книга всъщност е практическо ръководство за живота. С всичките му багри, с цялата палитра от емоции, връзки, случки. За мен, това е от онези книги, към които можеш да се връщаш често и винаги да намираш по нещо ново или да погледнеш с други очи на нещо вече познато. Чете се много леко и е структурирана под формата на диалог между Далай Лама и психиатъра д-р Кътлър. Така са представени както източната философия за щастливия живот, така и разбиранията на Запада чрез редица житейски ситуации и примери, с които вероятно всеки се е сблъсквал.
Още първата глава ме грабна с думите на Далай Лама: „Вярвам, че изконната цел на нашия живот е търсенето на щастие. Това е ясно. Независимо дали вярваме в религията или не, дали следваме една религия или друга, ние всички търсим нещо по-добро в живота. Така че мисля, че самото преминаване на нашия живот е насочено към щастието…”
За себе си намерих някои истини и ценни насоки за източника на щастието, тренирането на мозъка за постигане на щастието и правото ни да бъдем щастливи. Важна глава в книгата е посветена на това как да се справяме със страданието – защото всички ние се сблъскваме с болката и загубата. Наръчникът разглежда и колко ключово в живота е това да сме съпричастни. След като прочетеш тази книга определено ще почувстваш едно спокойствие и повдигане на духа, ще намериш покой в различни аспекти на живота и вероятно ще бъдеш един по-добър човек.
Така аз видях и усетих мъдростите на Далай Лама и се надявам, че ще ти е полезна и на теб – независимо с какво страдание имаш нужда да се справиш в този момент или просто се стремиш към нещо по-добро в живота.”
Кристина Гочева избра „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели” на Филипа Пери
„Това е от онези книги-находки, които не е нужно да се четат в задължителна последователност. На която и случайна страница да отвориш – ще откриеш нещо, което те касае лично. И като детето, което си била някога, и като родителя, в който си се превърнала сега, с всички възможни житейски детайли, наслагвания и обременености.
Филипа Пери не размахва пръст пред лицето ти, а удивително спокойно и последователно разяснява как и защо е предопределено да влезем в порочния кръг на нездравите родителски модели. И че е напълно нормално, докато детето ти расте, и ти да израстваш като родител заедно с него. Припомня ни, без назидание, че вместо да се сърдим на реакциите на децата си е по-добре да се вгледаме в моделите на поведение, които ние сами им предлагаме. Защото те, всъщност, са огледален образ на всичко, което децата познават.
Горещо препоръчвам като незаменим гид за справяне както със собствените ни емоции, така и с тези на децата ни. И дори да успееш да приложиш на практика малко от прочетеното, със сигурност ще получиш отговори за много от преживяното.”
Виж още: Книгите за възпитание на деца, които нашите читатели препоръчват
Мария Малчева избра „Какво е да си майка” на Мая Дългъчева
„2021-а беше много странна книжна година за мен. За първи път ми се случва подобно нещо, но в масовия случай започвах да чета книга и рязко губех интерес. Книги, които във всеки друг момент бих дочела, които ме грабваха с описание и знаех, че ще са ми интересни. Но, за моя огромна изненада, не ставаше така. Усещах всички истории толкова далечни, толкова чужди…
В същото време не спирах да чета на 3-годишната ми дъщеря. Водих я редовно в различни книжарници и се връщахме с торба, пълна с книги, които прочитахме на същия ден. Затова, когато с екипа ни решихме да направим тази селекция, аз бях сериозно озадачена какво да препоръчам. И после си дадох сметка, че моята книжна година не беше „нулева”, както си мислих, напротив. Просто интересът ми към художествената литература беше изместен от този към детските книжки. Казах си, че това е ок. Поздравих се дори! Защото ми харесваше да виждам света през очите на дъщеря ми.
Избрах да споделя една детска книжка, която обаче аз купих наистина за себе си. Плача всеки път, когато я чета, когато съм имала труден ден, когато се упреквам, че съм се карала, без да има нужда. Когато ми се иска да знам справям ли се… Защо за мен, да си майка, е най-голямото предизвикателство в живота! Най-голямата радост! Но и най-голямата трудност. Най-много усмивки, но и най-много тревоги. Не знам дали изобщо мога да го опиша, но Мая Дългъчева го прави страхотно в своята книга „Какво е да си майка” и ѝ благодаря, че докосва сърцето ми с думите си всеки път, когато имам нужда!”.
Виж още: 14 вдъхновяващи детски книжки за емоциите
Златина Георгиева избра „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” на Фредрик Бакман
„Обожавам Бакман. Ако един ден напиша книга „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, но от гледната точка на майката, искам да е също толкова задълбочена, но и ежедневна, забавна, но и трогателна до сълзи, уважителна, но и провокативна.
Макар книгата да е написана под формата на обръщение към сина на автора, тя е много повече обръщение към всички родители – с усмивка и успокоение за предизвикателствата да бъдеш родител, с уважение и възхищение към майките, с много дълбочина и любов към големите теми, на които искаме да научим децата си. Не е книга за родителството, но е книга за всеки родител.
Споделям и два любими цитата.
Из главата: „Какво трябва да знаеш за мъжеството”
„Искам никога да не забравяш, че можеш да станеш какъвто пожелаеш, но това далеч не е толкова важно, колкото да знаеш, че можеш да бъдеш такъв, какъвто си.”
Из главата: „Просто казвам, че родителството не идва с инструкции”
„Първо плюнчиш салфетката.
После почистваш лицето на детето с нея.
Не плюеш направо върху детето.
Моя грешка.”
Стефи Стоянов избра „Бьорнстад” на Фредрик Бакман и „Мисли като монах” на Джей Шети
„Искрено признавам, че ми беше трудно да избера само една книга. Затова реших да споделя една художествена литература и една малко по-духовна книга.
Започвам с „Бьорнстад”, защото беше книгата на януари в моя читателски клуб. И макар клубът да не просъществува до края на 2021 година, поне ме запозна със страхотни книги, които иначе щях да пропусна. Една от тях е именно „Бьорнстад”.
Ако познаваш Фредерик Бакман като автор ще се изненадаш сериозно от емоционалната дълбочина на книгата. На моменти те хваща за гърлото и не ти позволява да спреш да четеш. Историята разказва за едно малко градче, което живее за хокей, както и за сложните взаимоотношения в името на победата. На какво сме способни, за да победим и какво бихме направили, за да предпазим децата си…
За мен това е най-хубавата книга на Бакман и я препоръчвам силно!
Аз съм човек, който рядко чете книги на духовни тематики, все пак съм козирог, т.е. бастун. 🙂 Джей Шети обаче ме намери в правилния момент и сега не мога да спра да подарявам книгата му „Мисли като монах” на приятели! (Корицата на български е шокираща, но книгата е много модерна, много лесна за четене и провокира активно размисли!)
Самият той е прекарал три години, учейки за монах, а днес разпространява основните принципи на живота на монасите, преведени на езика на съвремието. Има и подкаст („On purpose”) и редовно споделя съвети за самоусъвършенстване и откриване на своя вътрешен глас. В книгата те очакват глави за премахване на външния шум, за да чуеш по-ясно своя глас, желания и страхове. Как да се развием като личности и да осъзнаем какво е това, което наистина искаме да правим.
Джей споделя една много интересна теория затова как да постигнем удовлетворение в живота. За него е комбинация от Страст (това, за което горим) + Знания (това, което знаем или умеем да правим) + Полза за другите (именно тя е ключът към удовлетвореността). Според него, ако просто работим със знанията си в област, която ни е интересна и имаме страст, но всички наши действия не водят до някаква полза за другите, за обществото, тогава едва ли ще изпитаме наистина задоволство от действията си.”
Надяваме се да сме те вдъхновили с интересни заглавия, които да откриеш през новата година. Пожелаваме ти 2022-а да е изпълнена с вдъхновяващи истории и вълнуващи литературни емоции!
