Поредицата ни с вашите лични истории се оказа страхотен извор на вдъхновение. Благодарим на всяка мама, която ни се доверява и открехва вратата към своя свят.
Затова се радваме и днес да споделим разказа на една много смела мама – Антония Гаврилова. Тони е майка на породени деца – Кая на 2 години и 2 месеца и Ева, която е само на 8 месеца. Или иначе казано – две дъщери с малко повече от година разлика. В екипа ни често сме си говорили кога разбираш, че настъпва моментът за второ дете, как се решаваш на тази толкова голяма крачка и ето, че Антония ни дава нейния отговор, заедно с бонусите на това децата да са породени. Защото едно е да имаш две деца, но съвсем друго приключение е те да са с малка разлика и в много моменти ръцете просто да не ти стигат, както казва самата тя.
За всички останали предизвикателства на това да си майка на породени деца даваме думата на Антония…
Виж още: Как се отглежда българче в Германия
„Като трето дете още от малка съм си казвала, че задължително ще имам повече от едно дете. Но годините си минаваха, а аз още първото не бях уредила. Когато все пак дойде моментът да посрещна голямото щастие в живота си, оттам насетне вече спрях да мисля и планирам, каквото стане – такова. Но когато за втори път видях двете чертички за има-няма година и половина, минах през лек шок в комбинация с много въпроси – „Aма как стана толкова бързо, щом кърмя на поискване?!“, „Нали щях да се връщам на работа!?“, „И как ще се оправяме сега?!“. Гледайки други майки със сходна съдба, ми се струва, че и тяхното „планиране” е било подобно…
Бързо обаче стигнах до извода, че така е трябвало да стане и се отдадох на трепетното очакване. А това е съвсем доскоро познатото усещане да си бременна. Ако имаш късмета да се радваш на спокойно бременеене като мен, грижите за първото бебе не тежат. Изисква се само малко съдействие, за да може да ходиш на регулярните прегледи и изследвания в женската консултация, където вече се чувстваш като у дома си.
Време за въпроси и отговори
Най-сериозното ми първо притеснение след установяване на новата бременност беше кърменето на първото дете. Повечето АГ специалисти препоръчват бебето да бъде отбито възможно най-бързо поради риск от спонтанен аборт заради маточните контракции по време на кърмене. Аз обаче се допитах до сертифициран консултант по кърмене, който потвърди, че този риск не е значимо по-голям от всяка друга нерискова бременност. Каза ми, че кърмата така или иначе постепенно ще промени състава си към коластра, подготвяйки се за новото бебе, а първото плавно ще започне да я отказва. Така се случи и при нас и съвсем спокойно приключихме с кърменето около 5-и месец на бременността и годинка на детето.
За мен нямаше проблем и от гледна точка на предстоящото раждане, тъй като първото беше естествено и мина леко. Но знам, че
след оперативно раждане се препоръчва срок от минимум две години за следващо и рисковете от евентуално по-ранно раждане трябва да се обсъдят с АГ специалист.
Докато при второ скорошно вагинално раждане, основното предупреждение е „Нещата се случват светкавично, тичай веднага към болницата още при първите индикации!”. Моето второ раждане, с обща продължителност под час, потвърждава валидността на тази препоръка.
И така, в грижите за наличното бебе, бременността мина неусетно и започнахме да мислим за трудностите, които ни очакват след появата на новия член на семейството и какво можем да направим, за да ги преодолеем по-лесно.
Виж още: Уроците за кърмене, които научих през първата година на сина ми
Какви са основните предизвикателства при отглеждане на деца с малка разлика?
За мен, най-голямата трудност с породените деца е, че детето, което наричаме Голямото, е все още твърде незряло, почти невербално и несамостоятелно при появата на следващото. То тепърва ще изисква много грижи, обич, внимание и търпение, минавайки през важни за него етапи, докато на теб вече ти се налага да се грижиш и за новородено. Това неминуемо води до ситуации, в които ти се иска да се клонираш. Например, докато кърмиш, а Голямото пищи неистово, че не може да сложи шапката на куклата или докато се опитваш да приспиш Малкото, Голямото влиза в стаята с викове „Мамооо”. Не е безопасно да ги оставиш заедно без надзор, защото дори Голямото да изразява някаква форма на обич, тя по-скоро прилича на терор спрямо Малкото. И още безброй ситуации, в които ти липсват поне още един чифт ръце…
За щастие, с времето и след като Голямото вече е на около две години, започва да се осъществява някаква ефективна двупосочна комуникация с него, изпълнява една на пет твои команди и нещата стават поносими.
Същевременно и Малкото придобива вид на човече – суче набързо и все по-рядко, има някакъв приблизително предвидим режим и, ако си от най-големите късметлии като мен, заспива самò в леглото си, без особена чужда помощ.
Затова препоръчвам на всички, очакващи породено бебе, да се опитат да организират поне частично някаква външна помощ в грижите за по-голямото дете в лицето на баби, детегледачки, ясла, особено в първите месеци. Ключова обаче е препоръката на специалистите да не се правят съществени промени в живота на детето едновременно с появата на братче или сестриче. Ние направихме план да включим бабата още преди появата на бебето и тя да помага първите три месеца, след което каката тръгна успешно и на ясла.
Първите години в отглеждането на деца с малка разлика са физическо предизвикателство за мама, факт, тъй като те все още са си две бебета. Имат нужда да бъдат гушкани, вдигани, гонени, изхранвани, къпани. А дори и с помощта на бебеносенето сумарно клонят и минават 20 кг и вървят в комплект с мнооого багаж – количката с борд за голямото, тротинетки, играчки и огромна раница с всичко по две – храна, вода, дрехи. Излизането на стандартна разходка или дори само на площадката зад блока отнема поне 30 минути подготовка, а самата тя рядко продължава повече от час, защото бързо идва време за поредното хранене/сън у дома.
Като цяло в дните, в които си с двете деца едновременно, се чувстваш като спринтьор между две полета. Но пък така истински оценяваш спокойствието на късметлийските дни, когато Голямото е на ясла, а само с бебето се чувстваш все едно си без дете.
Виж още: Как да подготвим детето и себе си за детска градина
Игри за напреднали
Пътуването с породени деца вече е изпитание от съвсем друго ниво! Ние обожаваме да пътуваме и появата нито на първото, нито на второто дете ни разколеба да организираме по няколко летни ваканции плюс немалко уикенди извън града. И въпреки че не сме от родителите, които носят ваничката и повивалника на бебето на почивка, комбито обикновено е препълнено само с минимално необходимото за двете бебета. Почти всеки път си казваш: „Не! Повече няма да си я причиня тази хамалогия!”… И така до следващия вътрешен зов за малко разнообразие. Чакаме времето, когато потребностите им ще са подобни, с надеждата това да ограничи багажа. Но едва ли…
Според моите очаквания най-трудният период е до момента, в който поне Голямото стане на три години, което се счита за някаква повратна точка на осъзнаване на децата. Приблизително дотогава и нуждите на двете деца и дори ежедневният им режим са доста различни, което е сериозно предизвикателство. А когато и Малкото стане на три години вярвам, че вече ще берем плодовете на изхабените нерви да отгледаме деца с малка разлика.
А ето и какви са те:
1. Растат и играят заедно
Клишето „Сега ви е трудно, но пък после ще си играят и ще растат заедно” изглежда действително като най-голямото предимство да имаш деца с малка разлика. След един момент интересите и потребностите им, ежедневието и навиците им са много подобни. А това е както огромно облекчение за родителите, така е и от полза за самите деца, които се учат едно от друго, подкрепят се и се съревновават, споделят и свикват да бъдат част от един малък екип. Което, естествено, не изключва караниците по време на игрите, но това е в рамките на нормалното за всички братя и сестри.
2. Всичко ти е прясно и добре познато
При породени деца не изпадаш в ситуация, докато мислиш къде ще пратиш Голямото дете на училище, ти самият да се „върнеш в първи клас”, защото тепърва трябва да си припомняш какви грижи и страхове съпътстват появата на новородено. Всичко ти е още толкова прясно, че миенето на бебе и на чинии в мивката имат еднаква сложност, а да ставаш по няколко пъти на нощ вече е част от нормалния ти сън. Неслучайно има шеги на тема гледането на второ и трето дете, защото, действително, следващото дете се гледа като помежду другото. Вече си опитен родител и знаеш, че децата са много по-гъвкави и не толкова крехки, колкото си си мислел при първото и не изпадаш в паника за дреболии.
Кърмене, захранване, прохождане, приучаване на гърне – след всички изчетени книги и изгледани уебинари вече се чувстваш специалист по всички въпроси. Анализирала си какви грешки вероятно си допуснала и с какво си горда, че си се справила чудесно. А съвсем скоро имаш възможност за втори дубъл. Въпреки че няма универсални решения дори и при собствените ти деца, пресният опит със сигурност помага.
3. Проблемът с ревността
Това е една от най-големите трудности, през които семейството трябва да премине при раждане на второ и следващо дете. Дали това ще бъде предимство или най-големият проблем е строго индивидуално. Според нашия опит обаче, когато каката (или баткото) е все още бебе на приблизително година и половина, то не е развило така силна привързаност към мама, лесно се разсейва от забавления и нещата могат да бъдат представени като игра. Нашата „кака” вече се грижеше за бебе-кукла и при появата на бебето го възприе като новата любима жива играчка, радваше се много на сестра си и досега е проявявала само моментни признаци на ревност. Естествено и ние се стараехме да показваме обичта си и да отдаваме достатъчно внимание и на двете, така че Голямото да не се усеща пренебрегнато и да копира нашето отношение към Малкото.
След много кратък период каката вече не си спомняше живота си преди появата на бебето, когато е била центърът на мама и тати и много бързо за нея сестричката ѝ се превърна в част от нормалното ежедневие.
Сега, след осем месеца заедно, няма по-умилителна гледка от това Голямото да гушка Малкото, да тича загрижена към нея, когато се разплаче и да ѝ подаде играчка, а пък Малкото да се смее с глас като гледа кака си да подскача. Тези моменти осмислят всяка трудност, през която минаваме!
4. Бонус предимства
Може и да съм прекален оптимист, но виждам и други предимства от финансово-битов характер при отглеждането на деца с малка разлика.
От битова гледна точка е много удобно и може да спести някои начални разходи, тъй като обикновено цялото бебешко оборудване все още ти е налично и готово за повторна употреба – количка, вана, гимнастики, играчки и т.н. Същото важи и за дрехите, особено при еднополови породени.
Няма как да не се отбележи и бонусът за децата в София заради заветната допълнителна точка за класиране в общински детски ясли и градини, която се дава още при раждането на второто дете с разлика до две години. Тя, на практика, гарантира влизане и на двете деца в тази иначе много труднодостъпна система.
А за капак, компенсациите от държавата за бременност и раждане в рамките на две години може да са много изгодни финансово!
Виж още: Всичко за майчинството – обезщетения, помощи, документи, срокове и съвети
И за финал оставям най-трудния въпрос – Дали бих препоръчала на родителите да работят за деца с малка разлика? Това е индивидуално решение за всяко семейство и зависи от безброй обстоятелства. Затова нека всеки си усети дали и кога е готов за второ или следващо дете. А понякога пък съдбата сама си подрежда нещата по най-добрия начин, без ти да ги планираш.
На нашето семейство тя донесе двойна радост за кратко време и въпреки че в дадени моменти двете ни породени момиченца могат да ни подлудят, ние ги даряваме с цялата си любов и с усмивка очакваме най-хубавото да предстои!
___________
* А нашият екип очаква с нетърпение и твоята история! Ще се радвамe заедно да я разкажем и да вдъхнем надежда на всички мамми, че не са сами с чувствата и мислите си. Пиши ни на mammi.info@gmail.com!
