Успях ли да те пренеса в детските години с първата част от поредицата за игрите на моето детство? Аз истински се забавлявах докато подбирах всяко предложение. Дори прекарах не малко време в опити да се сетя за правилата на една от любимите ми игри с карти, но така и не успях. Спомних си обаче приятелите oт детинството, дългите летни нощи, в които играехме на криеница под светлините на уличните лампи… И само се надявам и дъщеря ми да има същото безгрижно детство, преминало в гонене на светулки, тайни пароли и ожулени колена.
Ако и ти си се пренесла в миналото, то сподели ни в коментар любимата си игра или незабравим спомен. Защото споделените усмивки са заразни! Както и положителните емоции. За повече такива ти предлагам още 10 игри, които да споделиш със своите деца и техните приятели.
Виж още: Книгите за възпитание на деца, които нашите читатели препоръчват
ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
Тези игри сме ги играли винаги навън, цялата тумба с деца от квартала. Но съвсем спокойно могат да се играят или в детски кът или на друго закрито място, стига да е достатъчно просторно.
Крокодиле, крокодиле
За тази игра децата е добре да познават цветовете, но дори още да не могат, с малко помощ пак ще има как да играят.
За начало трябва да се избере едно от децата, което да е… крокодил. То се обръща с гръб към другите, за да не вижда с какво са облечени и обути. Децата го питат: „Крокодиле, крокодиле, с какъв цвят да преминем реката?”. Крокодилът си избира цвят, например, жълто. След това се обръща към децата и ги оглежда – тези, който има жълто по себе си могат спокойно да минат зад гърба му.
Който обаче няма трябва да се опита да отиде при останалите без крокодилът да го хване. Ако повече деца нямат жълто, става наистина интересно, защото крокодилът се чуди кого по напред да хване. Целта е крокодила да хване някой, който няма избрания цвят и така да направи него крокодил. Ако не успее, пак той избира цвета.
Капитане, Капитане
Тази игра можеш да предложиш, когато наоколо има повече деца. Едно от тях става капитан, затваря си очите (може и да му бъдат завързани) и трябва да се опита да хване някое от други. Но първо те го питат: „Капитане, Капитане, какво ти е морето – бурно, слънчево, замръзнало или спокойно?”.
Капитанът си избира една от четирите възможности, а децата трябва да „се правят” на море. При бурно – те тичат около капитана, който е със затворени очи и викат „Бууу”. Ако морето е спокойно – тичат кротичко около него, но без да вдигат никакъв шум. Каже ли капитанът „Слънчево”, всички трябва да се подготвят да скачат на един крак, докато той се опитва да ги хване. Каже ли обаче „Замръзнало”, участниците замръзват на едно място, след като капитанът преброи до три.
Той сам решава в каква ситуация иска да се постави, за да хване някое от другите деца. Щом успее, трябва да познае кого е уловил и чак тогава може да отвори очи. Капитан става уловеният.
Развален телефон
Хубавото на тази игра е, че може да се играе и с двегодишни деца, и с дванайсетгодишни. Просто избраните думи ще се различни, в зависимост от възрастта. Децата се нареждат едно след друго, първото си измисля дума и я казва на следващото. Докато стигне до последното дете най-вероятно „доматът” ще се е превърнал в „далматинец”, но колкото по-развален е телефонът, толкова по-голям смях пада накрая.
Виж още: Как да възпитаме децата да се грижат за планетата ни?
Лети, лети…
Много лесна игра, не са нужни никакви консумативи, но децата искрено се забавляват и пада голям смях. Спокойно може да играеш само с твоето дете или деца, но пък колкото повече – толкова по-весело.
Един от играчите казва: „Лети, лети…” и избора как да довърши фразата – може да е всичко – от животно, през самолет, до хладилник. Например, „Лети, лети… краставица”. Останалите не правят нищо, защото краставицата не лети. Ако обаче се каже „Лети, лети… лястовица”,всички ръцете веднага трябва да се вдигнат горе.
Може само мама да казва „Лети, лети…” и така да учи детето на различни животни или да прави разлика между определени думи.
ДИВИ И ЩАСТЛИВИ
За тези игри трябват стратегия, хъс за победа и спортсменски дух – все неща, които ще са полезни и занапред в живота. Това е и най-ценното на игрите – уроците, на които участ децата ни, без те дори да го осъзнават.
ДЪРЖАВИ
Любимата ми игра, която се оказа, че много мои приятели, които попитах, дори не са играли като малки… Ако и ти за първи път чуваш за нея, ето подробните правила.
Едно дете чертае голям кръг с тебешир на асфалта. След това разделя кръга на парчета с различна големина, които ще бъдат държави. Колкото деца участват, толкова броя трябва да са и парчетата. Всички се отдалечават на равни разстояния от кръга. Брои се до три и се хуква обратно към него, за да може всеки да си „завземе” своя територия. След това с тебешир в нея изписва името на своята държава и остава в очертанията ѝ.
Старт на играта обикновено дава детето, което е нарисувало кръга. То казва: „Да бие, да бие…” и избира името на една от държавите в кръга – например Испания. В момента, в който се каже името на държавата, всички деца хукват да бягат в различни посоки, а детето, чиято държава е избрана, трябва да остане на място в кръга. То трябва възможно най-бързо да каже: „1, 2, 3, на място замръзни”. Тогава всички спират, докъдето са стигнали. Владетелят на Испания се обръща към всяко дете поотделно и го пита колко крачки мисли, че са му нужни, за да се върне обратно в държавата си.
Тук идва забавната част – имаше различни стъпки, сещаш ли се? Имаше мишешки(стъпало пред стъпало), заешки (с подскоци), човешки (обикновени), великански (най-големият разкрач, на който детето е способно)… Целта, разбира се, е да се познае точният брой на крачките. Ако детето успее, има право да „завладее” част от Испания – с тебешир си огражда парче и изписва вътре името на свята държава. Детето с държава Испания няма право да стъпва в тази, вече чужда територия. Така правят и останалите играчи.
Ако обаче някоя дете не успее правилно да изчисли колко стъпки са му нужни, за да се върне в кръга, тогава противникът му от Испания завезма част от неговата територия. Играта приключва за всеки играч, когато остане без земя, на която да може да стъпи някъде в кръга, било то и на пръсти.
Виж още: 5 лесни екопътеки, които да изминем с деца
СТРАЖАРИ И АПАШИ
За мен това е по-добрата версия на обикновената гоненица, защото имаше стратегия, имаше отбори, изобщо си беше истинска надпревара.
Децата се разделят на два отбора, определят граници, в които апашите могат да се крият и се започва! Стражарите броят до 100. През това време апашите се разпръскват и хукват да бягат в различни посоки. По пътя си трябва да нарисуват с тебешир на скришни места знаци, които стражарите също да открият и да задраскат, докато ги търсят. Когато стражар се натъкне на апаш, трябваше да го „заплюе” като го тупа по гърба и вика: „Стражарска марка бум печат, ти си вече наш играч”. В този момент апашът преминава в противниковия отбор.
Играта свършва, когато всички апаши са заловени, но и всички знаци са открити. Ако някой знак остане скрит, то стражарите губят.
Топло и студено
Племенниците ми са на 4, 8 и 10 години. Дъщеря ми е на 2 години. Съвсем успешно четиримата играят тази игра, а всеки път, когато го правят, аз си спомням как ние с приятелите ми също я играехме и то на по-голяма възраст от тях. Но тогава и щетите след нас бяха огромни.
Целта е проста – трябва да се открие скрит предмет. Може и да са няколко. Един от участниците крие, другите търсят. Този, който крие, трябва да ги напътства като казва „Топло”, ако се приближават към предмета или „Студено”, ако се отдалечат. За още по-точни насоки може да се казва и „Хладно”, „Ледено”, „Затопля се” и др. Който успее пръв да намери предмета – той трябва да го скрие.
Ако децата са навън, няма да се налага да оправяш след децата. Ако обаче играта се играе на закрито, тогава се приготви след тях всичко да е с краката нагоре.
ВКЪЩИ С ГОЛЕМИТЕ
През последната година прекарахме прекалено много време вкъщи, знам! Но когато се налага, защо да не превърнем това време в приятни емоции, да размърдаме сивите мозъчни клетки и да се забавляваме цялото семейство?
ВЪШКИ
На един лист се изписват разбъркано колкото цифри може да съберете. След това всеки играч взема молив/химикал/флумастер в различен цвят. Първият трябва да свърже 1 с 2. Вторият 3 с 4 и т.н.
В началото е лесно. Има много място, стига се без проблем от едно число до друго. Но колкото повече играчи играят или колкото по-дълго продължава играта, толкова по-трудно става. Защото в един момент е просто невъзможно да стигнеш от 20 до 21, например, без да пресечеш линия на друг играч. Когато това се случи, мястото на пресичане се отбелязва с точка или това е една „въшка”.
Печели играчът, направил най-малко въшки, след като се стигне до последното число на листа.
РЪЧИЧКИ
Един от играчите очертава върху бял лист двете си длани. В тях започва да пише разхвърляно числа. Определяте си време, за което играчът, който е наред, трябва да открие число, казано му от друг играч.
Докато единият търси, другият пише на лист, в графа с името на търсещия, чертичка след чертичка, колкото може по бързо. Когато търсеното число е открито се казва „Стоп” и трябва веднага да се спре с писането на чертички. За да е по-лесно преброяването им се задраскват с напречна чертичка по три.
На ред е следващият – казва му се число, той го търси, докато друг пише чертички. Играта приключва, когато всички числа бъдат намерени. Печели този, който има най-малко изписани чертички в своята графа.
Виж още: 10 начина да пътуваш с децата, без да излизате от вкъщи
КРАВИ И БИКОВЕ
Подходяща игра за двама играчи, ако пък сте повече, може да си организирате турнир. Всеки от двамата записва на лист своя комбинация от четири числа, без обаче някое от тях да се повтаря, нулата също участва – например 2481. Целта е да познаеш числото на противника.
Как става това? С налучкване, да, но и с добра стратегия, разбира се. Отначало винаги се започва на случаен принцип, например 1234. Ако числото, което се опитваме да познаем е 2481, то в случая имаме познати три крави, т.е. три числа са верни, но са на грешни позиции. Ако бях казала 1482, тогава щях да имам един бик и две крави, защото единицата е на точната позиция. Затова и играта се казва крави и бикове.
После, лично аз, бих пробвала други четири числа, например 5609 – тогава ще съм ударила на камък. Но лично за мен това е най-добрият резултат, защото разполагам с четири числа, които знам, че не са сред търсените, но могат да ми помогнат да направя комбинации с други. Така ще изключа или потвърдя присъствието на дадена цифра в крайния вариант.
Печели този, който първи познае числото на другия.
Успях ли да те изненадам с някоя игра или всички вече
са ти познати?
А има още толкова много… Очаквай скоро още предложения от съкровищницата с игри на моето детство. А дотогава не забравяй да ни напишеш в коментар любимите игри на твоето детство!
