fbpx

Игрите на моето детство – Част 1

Случвало ли ти се е да видиш деца, забили поглед в телефоните, и да си спомниш с носталгия за отминалите времена? За надпреварата между стражари и апаши, за Кральо-Портальо, за Капитана и цвета на морето му… Да, на времето знаехме как да играем

Като родители не просто можем, а и трябва да предадем на наследниците ни правилата на някои от любимите ни игри. Затова се поразрових в детските си спомени и направих тази колекция. Споделям ти моите фаворити, а ще се радва, ако и ти ни подскажеш за още класики в коментар.

Разделих предложенията на три части. В първата ти споделям игри, подходящи за най-малките. Втората и третата част са за по-големи деца, но едните са подходящи за навън, а други за вътре. Някои от игрите са за двама, други пък за по-големи компании. Все пак е добре да имаме различни запаси в арсенала, нали?

За най-малките

За да играеш на тези игри трябва да се въоръжиш със сериозна доза търпение. Малките искат отново и отново, докато на нас, възрастните, бързо ни омръзва. Но пък като ги гледаш как искрено се забавляват не ти остава друго, освен да кажеш: „Е, добре, хайде още веднъж!”.

Дай, бабо, огънче

Съвсем бях забравила за тази игра, докато не видях баба ми да я играе с 2-годишната ми дъщеря. Опира върховете на пръстите на ръцете, образувайки „хралупа” за кучето. Кара дъщеря ми с пръстче да докосва всеки от нейните пръсти сякаш изкачва стълбичка като започва от кутрето.

На всяко малката казва: „Дай, бабо, огънче”, а баба ми ѝ отвръща: „Ела по-нагоре”. И така на всяко „стъпало”, докато не стигне дупката между палците и показалците. Тогава малката пак казва: „Дай, бабо, огънче”, а баба ми отговаря: „Ела и си вземи”. Малката знае да пита: „Кучето нали няма да ме ухапе?”, а баба казва: „Кучето спи, влизай, влизай!”.

Дъщеря ми пуска ръчичката между дланите, в този момент баба ми я стиска и почва да лае, все едно кучето е вътре и я е захапало. Следва заразителен детски смях.

моето детство
Кредит: Freepik
Пържени филийки

Или пък беше Пържолки…? Като ти обясня правилата, надявам се да ми помогнеш с името.

Играта е за двама, всеки подава дланите си напред, за да се долепят – на единия са отгоре, на другия отдолу. Започват да ги приплъзват една в друга, единият напред, другият назад (май даже имаше и песничка, но не мога да си я спомня). Този, чиито длани са отдолу, трябва да успее бързо да ги обърне така, че да шляпне леко през ръцете другия играч, ако той междувременно не успее да се отдръпне и да избегне удара.

Ако успее, той е наред да е отдолу и да „пържи”. Ако пък „пърженето” е било успешно, се продължава в същия ред. С малко дете се правят леки движения, но съм виждала и по-големи деца да играят и то до почервеняване.

Иди си, ела си

Много обичах да играя като малка на тази игра и може би беше една от първите, на които научих и дъщеря ми. Детето сяда в скута ни с лице към нас, хващаме го за ръце и го държим, докато се отпуска назад, а ние казваме: „Иди си…”. Задържаме го за кратко с главата надолу, след което казваме: „Ела си!” и го изтегляме към нас.

Често пъти на мен ми омръзва първо или май всеки път. Но пък винаги, когато играем, се връщам назад във времето, когато аз висях с главата надолу, а майка ми ме изтегляше към себе си и ме гушкаше.

моето детство
Кредит: Freepik

Диви и щастливи

Децата са пълни с енергия, която трябва да можем да канализираме пълноценно, когато са навън. Най-добре е това да се случва с игри. Ето няколко предложения, с които могат да се забавляват малко по-големи деца.

Кър

Станеше ли лято, отивах на село в Родопите. Само там съм играла на тази игра, но знам, че я има и на други места в България под имената Ура, Бум или Шмайзер.

Децата се разделят на два отбора. На асфалта се разчертава полето на къра, което е с много специфична форма. Целта е участник от единия отбор да стигне до триъгълник в края на полето на другия отбор. Звучи лесно, но се минава по тесни коридор, линиите на които не трябва да се пристъпват. А това е трудно, тъй като противниците се опитват да изблъскат всеки играч, поел към заветния триъгълник.

Всеки отбор има и едно поле, известно като „Остров”, в което стигнат ли, са в безопасност, не могат да бъдат изблъскани, но могат да останат там, за да съберат сили или да изчакат свой съотборник и заедно да атакуват противниковия триъгълник. Една много активна игра, за която са нужни бързина, ловкост и сила.

моето детство
Кредит: detstvoto.net
Ластик

Толкова простичка, а толкова забавна игра, която обаче трудно може да се обясни. Но предполагам и няма нужда, защото не може да не я помниш.

За да научиш малките покрай теб, просто трябва да се сдобиеш с хубав и дълъг ластик. Може дори да покажеш само на едно дете, стига да има къде да вържеш другия край на ластика. Аз си спомням, че имаше различни нива според това къде се слага ластикът – на глезените, на коленете, на кръста, под мишниците, че дори и на вратовете на тези, които го държат.

Помниш ли, че докато се скача се припява: „Еее-ма, Е-са-са, Е-са-са, О-пи-пи-я”? Имаше и различни начини на скачане – със сгънати колене, с изправени крака, скачахме и „немската”, ако не се лъжа, понякога трябваше само с крака, друг път можеше да си помагаме с ръце… Ох, голямо скачане падаше…

Отидох в гората

Един от участниците застава пред останалите и казва: „Отидох в гората, разрових листата, намерих картина на…”. Изречението довършва с професия, с животно, с предмет – нещо, което по някакъв начин да може да бъде изиграно. Останалите играчи трябва да се постараят по възможно най-добрия начин да пресъздадат избраната дума – например балерина. Който се справи най-добре излиза отпред и казва картина на какво е намерил в гората.

Вкъщи с големите

Когато децата пораснат, вече не просто ги учим да играят, а играем заедно с тях и се борим за победа. Друг е въпросът дали да ги оставим да спечелят, за да се радват. Мен никога не са ме оставяли и победата винаги е била истински сладка. Сигурно затова и до ден днешен много обичам тези игри и понякога ги играя с майка ми или мъжа ми.

Бесеница

Тук може да се приложат различни нива на трудности спрямо годините. Но основната идея е следната – един играч си измисля дума, изписва първата и последната ѝ буква, а помежду им, за всяка липсваща буква, поставя чертичка. Целта е да се познае думата.

За да стане това се започва да се налучкват букви. Ако, например, се каже буквата „А” и тя присъства в думата на две места, трябва да се попълни и на двете. Ако обаче се каже „З”, а тя не присъства, то се чертае една от страните на бесеницата. След това се чертае бесилото, главичката на човечето и частите от неговото тяло. В зависимост от това как се разберете да изглежда бесилото, зависи и на колко грешки имате право.

моето детство
Кредит: Freepik
Анаграми

И до ден днешен ми се случва да играя на тази игра. Супер лесна е, а е страхотно упражнение за мозъка. Един от играчите казва дума – колкото по-дълга, толкова по-интересно ще стане. Всички я записват на листите си. Определяте си предварително време, за което ще играете, например три минути.

След това всеки започва да записва думи, които могат да се образуват с разместване на буквите на първоначално избраната дума. Добре е предварително да се разберете и какво ще признавате за „думи” – например без лични имена, без марки и др. 

Накрая печели този, който има най-много нови думи.

Държави и градове

Всеки играч взема по един бял лист, обръща го на ширина и го разделя на определен брой графи, в зависимост от това колко решите да са те. Аз винаги играя със следните – държава, град, село, река, растение, животно, име и професия. Но някъде съм виждала да пишат предмет, някъде пък не е имало села и професии.

Започва се, когато един от играчите каже на глас буквата „А”, а след това, на ум, започне да си казва азбуката. Друг му казва „Стоп”, когато прецени и първият казва до коя буква е стигнал, например, „М”. Всички участниците трябва да попълнят графите с по една дума с тази буква. Който пръв попълни всички графи стопира останалите. Ако има повтарящи се думи, не се броят. Записват се точките след всеки кръг и накрая печели този с най-много точки.

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ Е КАЗАЛ:

„НЕ СПИРАМЕ ДА ИГРАЕМ, ЗАЩОТО ОСТАРЯВАМЕ. ОСТАРЯВАМЕ, ЗАЩОТО СПИРАМЕ ДА ИГРАЕМ“.

АБСОЛЮТНА СЪГЛАСНА СЪМ! И НИКОЙ НЕ НИ ГО НАПОМНЯ ПО-ДОБРЕ ОТ ДЕЦАТА НИ!

*Очаквай скоро и втора част на тази така забавна колекция, в която ще откриеш някои от най-големите хитове като „Стражари и апаши”, „Крави и бикове” и „Капитане, Капитане…”.

Мария Станчева
Професионалният опит на журналист и личният опит на майка на двегодишна дъщеря превърнаха този сайт в мой нов „дом". Обичам да откривам света, различните гледни точки, вълнуващи истории, да търся своята истина и да я споделям. Ще се радвам заедно да изградим една общност, в която всички да се чувстваме в свои води.

Полезни статии от които може бе се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии

Всичко за майчинството – обезщетения, помощи, документи, срокове и съвети

Знам, че в момента едва ли ти се занимава с документация, свързана с майчинството, затова реших да те улесня. Тук ще разбереш...

Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова

Попаднах случайно на профила на доктор Луиз Панайотова в Инстаграм. Не бях срещала друг като нейния. Толкова полезна информация, толкова оригинално поднесена....

24 идеи за забавления с децата вкъщи преди Коледа

Спечелихме ли те вече с някоя от нашите лесни идеи за изработване на адвент календар в домашни условия? А ще зарадваш ли...

Най-хубавите детски коледни книжки

Когато в дома ти трайно се настанят детски смях и шумотевица, приближаването на Коледа се превръща в събитие от вселенски мащаб. Или...

7 бабини съвета за отглеждане на бебето, които да НЕ слушаш

Идеята за този текст се роди, когато над седемдесетгодишната баба Радка, понастоящем детегледачка, помагаща ми в грижите за най-малкото ми дете, един...