Много се изкушавах да озаглавя материала #НитоДенБезПиринa, вдъхновена от фейсбук групата, която Пирина Воденичарова стартира (#НитоДенБезКнижки). Но и вдъхновена от самата нея. Защото съдържанието, което създава е толкова свежо, увлекателно и истинско, че искам всеки ден да бъде част от нюзфийда ми.
Ако следваш Пирина в социалните мрежи, знаеш за какво говоря. Ако не – то бързо поправи тази грешка. Именно те ме срещнаха с нея, живота ѝ и възгледите за него. А те са поразителни за 26-годишна майка и съпруга. Аз на 26 нямах представа от толкова много неща, но съм почти убедена, че съм си мечтала за нейния поглед към света, оптимизъм и целеустременост.
След това своеобразно мое „обяснение в любов”, мисля че ще разбереш, защо избрах да поканя точно Пирина за разговор, посветен на книгите, майчинството и силата да бъдеш верен на себе си.
Виж още: Как се става детски писател питаме Юлия Спиридонова – Юлка
Здравей, Пирина. Разкажи ни като за начало малко повече за себе си в личен и професионален план.
Здравейте! Аз съм Пирина и се вълнувам от противоречиви неща. Ако съм научила едно нещо в живота си до момента, то е, че е много важно да бъдеш адаптивен. Към света и към себе си.
В личен план съм влюбена, щастлива и целеустремена. Семейството ми се състои от мен, съпруга ми – Кирил, сина ни – Матей и немската ни овчарка – Фюри. Няма да изброявам имената на колата, прахосмукачката-робот и други особи вкъщи, за да не ни помислите за (прекалено) луди.
От любопитство станах web/ux дизайнер, от скука станах създател на съдържание
и от любов започнах да се занимавам с детски книги. В момента всичко това ме определя в професионален аспект и съм много удовлетворена.
Създаваш фейсбук групата #НитоДенБезКнижки, в която, към днешна дата, членуват над 18 000 души! Впечатляваща общност, която успяваш да обединиш около любовта към книгите за нашите деца. Как се роди идеята за нея и как се разви? С какво изненада самата теб?
Обичам да разказвам историята така – търсех подобно място за себе си в
интернет, не го открих и си го създадох. Скоро след това се оказа, че не само аз съм го търсила и така бързо се събрахме много хора, вълнуващи се от детските
книги.
Наричам групата „общност”, защото в нея присъстват активно родители, издатели, библиотекари, учители, илюстратори, редактори и каквито още хора ви хрумнат, които горят за четенето на деца и допринасят ежедневно за приятната среда там.
Как ти подбираш книгите за твоя син?
Книгите за Матей подбирам спрямо неговите интереси, моята лична естетика,
стила на живот в семейството ни и професионалните препоръки – да, има такива за детски книги и те не са за подценяване.
Макар на много хора да не им се вярва, това, че нещо е създадено за деца и се продава, далеч не означава, че то е добро за тях. Това важи за всичко, включително за книгите.
Кога започна да четеш на Матей?
Чувала съм от родители, че чакат детето им да порасне, защото било малко и не разбирало… Аз това така и не го разбрах и от ден първи в нас имаше книжки – отначало от типа тихи, с картинки, после вече и с думи…
Исках да започна да му чета още през бременността, но не ми идваше отвътре.
Затова просто изчаках да се роди.
Още преди раждането бях събрала за него малка колекция книги, подходящи за най-ранна възраст. Буквално не си спомням време, в което съм имала дете и не съм му чела.
Виж още: 14 вдъхновяващи детски книжки за емоциите
Има ли такова нещо като „твърде много книги”?
Да. Знам, че се очаква друг отговор от мен, но – да, има такова нещо като твърде много книги. Консуматорското в човека се обажда при всеки повод.
Моят съвет винаги е да не се събират поредици самоцелно, да не се купуват по много книги на една и съща тема, да не се презапасяваме с книги, за които детето ни не е готово.
Предполагам би било повече от невъзможно да те помоля да препоръчаш
любими книги, затова, може би, да ни споделиш най-актуалните заглавия, които са фаворити към момента у вас?
О, имам любими книги! Аз самата имам лична страст към детските книги, която не е утихвала от моето детство насам, а появата на сина ни само даде още поводи да се разгърна в тази област.
Моя огромна любов и личен фаворит е „Еверест” от издателство „Дакелче”. Матей също много я обича. Неговите топ 3 в момента са „Кучето детектив” от издателство „Жанет 45″, „Кой вдига врява?” от издателство „Мармот” и „Якото бобче” от издателство „Таралеж”.
Какви са наблюденията ти върху родния пазар на детски книжки? Успяват ли издателствата да задоволят търсенето? Какви са тенденциите в новите издания – повече картинки или повече текст и какво е качеството му?
Пазарът в България е много богат и лично аз съм изключително доволна от
издателства, които видимо се осъвременяват и развиват. Има и много нови, малки издателства, които не са за подминаване.
Прави ми впечатление, че все още не са достатъчно смели – аз бих искала да видя повече книги на деликатни теми, например менструацията, или гей двойките, но това зависи от обществото. И въпреки това, чудесни издания от цял свят вече достигат до нас, преведени на български, а още повече ме радва, че и тук се създава – има чудесни български автори и илюстратори.
На теб остава ли ти време за „твоите” си книги? Какво четеш в момента?
За щастие – да, вече имам време да чета и по нещо за възрастни. Не, че се
оплаквам от четенето на детски книги. (Смее се.)
В момента препрочитам за трети път „Дългата разходка” на Стивън Кинг (едно старо, оръфано копие, което ми е подарък от съученичка в гимназията), а на библиотеката кротко ме чака „Душата на октопода” на Сай Монтгомъри – страхотно ново издание от „Жанет 45″.
Има ли книги, свързани с отглеждането на детето и детската психология, които би препоръчала с две ръце?
Винаги започвам с Йеспер Юл – всичко на автора е чудесно както за старт, така и за хора, които вече са малко по-навътре в детската психология. С Франсоаз Долто вкъщи имаме love-hate relationship, но също я препоръчвам, макар да осъзнавам, че не е за всеки.
Виж още: Книгите за възпитание на деца, които нашите читатели препоръчват
Кои са вашите приоритети със съпруга ти в отглеждането и възпитанието на Матей?
Обичта. Мога да говоря много, но
винаги на първо място е силната ни вяра, че детето трябва да расте в среда на любов, уважение на личността и
разбирателство в семейството.
Поддържаш вече от доста години личен блог. Какво продължава да те
мотивира да споделяш личния си опит с аудиторията?
Аз самата проверявам всичко по няколко пъти, от няколко гледни точки. Мисля, че моята лична нужда от споделен опит ме кара и аз да споделям.
Какво би посъветвала младите майки, които тепърва поемат или им предстои да поемат на най-вълнуващото приключение и имат своите притеснения?
Да се информират. От съвременни и достоверни източници. Няма по-голяма сила за успокоение и увереност от информацията.
Матей вече ходи на детска градина, а ти работиш. Труден ли беше този преход за семейството ви и кое се оказа най-полезно?
Аз вярвах, че ще имам спокойна и безработна бременност, последвана от същото майчинство. Не се случи така, опознах се в този период и си подредих нещата
наоколо така, че в крайна сметка никога не спрях да работя. Затова и преходът не беше много рязък.
Спомням си обаче, че когато Матей тръгна на детска градина, с мъжа ми прекарвахме още повече време заедно в дълги, непрекъснати разговори, което с малко дете вкъщи е предизвикателство.
По отношение на адаптацията на Матей съм писала тук, мисля, че няма кратък отговор.
Как се справяте с трудните дни?
С много търпение. Понякога успяваме да се съберем и да си припомним какво е
важно. Друг път просто се налага да изчакаме да мине време.
На мен лично много ми помага излизането навън, времето сред природата, където поводите да си кажем „не” са най-малко.
И имаме семейно правилно – никога не си лягаме скарани. Това важи както за мен и Кирил, така и в отношенията ни с детето.
В добрите дни си казваме „Обичам те” поне веднъж.
В лошите дни се стараем да
си го казваме повече пъти.
