С наближаването на заветния момент на захранване всички мамми изпадаме в тих, а понякога и доста шумен ужас. То си е направо цяла наука – кога каква храна да предложиш, какви количества, потенциални алергии, опасност от задавяне… А като прибавим, че има и разнообразие от методи, по които да изберем да захраним детето си и объркването вече е тотално…
И тъй като екипът ни е привърженик на споделения опит, решихме днес да ти представим няколко лични истории на мамми, избрали захранване, водено от бебето (ЗВБ) за своите мъници. При този метод на малчуганите се предлагат подходящи парченца твърда храна, с които те сами се хранят. Затова и захранването се нарича водено от бебето. Защото то само решава какво и колко да изяде, а нашата работа се състои в това да му подготвим храната, да му я предложим и да се радваме на усилията, които полага в процеса на опознаването и поглъщането ѝ.
А ето как точно е протекло захранването при шестте мамми, които споделиха с нас защо са се спрели на този метод и какви са ползите от него за техните семейства. Още ценен споделен опит във връзка със ЗВБ можеш да откриеш в едноименната фейсбук група.
Всички необходими аксесоари за захранване можеш да откриеш в отлично състояние на „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg) – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка
Ема Аврамова, майка на Карина (10 месеца)
„Дъщеря ми е изцяло захранена и хранеща се по ЗВБ метода, откакто стана на 6 месеца и половина като междувременно продължавам да я кърмя на поискване. Истинско удоволствие както за нея, така и за цялото ни семейство е да вървим по пътя на захранването, водено от нея – без натиск, без напрежение, с много любов, просто по течението.
Имам много познати и приятели с бебета, но никога не натрапвам и не се опитвам да ги убеждавам да ползват метода, защото мисля, че не всеки е готов за него и човек не бива да прави неща, само защото някой друг ги прави или защото е модерно, а просто трябва да следва инстинктите си.
Споделяйки обаче мигове като тези, запечатани в снимките, и виждайки пламъка и апетита в очите и в съществото на Кари, мисля, че съм спечелила много от тях да разберат, че методът работи и би могъл да е безопасен и много ефективен. Оттам нататък е въпрос на мотивация, усещане, посвещаване и не на последно място смелост да поемеш това пътуване заедно, ръка за ръка с малкото човече.”
Силвия Горанчева, майка на Мая (3 години и 4 месеца)
„Имахме много труден старт с кърменето, отне няколко месеца докато се стиковаме, и точно когато започнахме да се чувстваме сигурни, дойде време за захранване. Ужасяваше ме мисълта да тегля всеки грам храма, да приготвям пюрета и да се правя на клоун, за да сложи Мая лъжица храна в устата си. За моя радост срещнах препоръки за този тип захранване във фейсбук група за кърмене. И наистина ЗБВ беше естественото продължение на кърменето на поискване.
Въоръжих се с книгата, присъединих се към групата във фейсбук, консултирах се с педиатъра и зачаках знаците. Мая от бебе беше на масата до нас, но исках да навърши шест месеца преди да започнем със захранването. Само че тя реши да действа точно в духа на метода и се самозахрани с един домат от чинията на баща си. Последваха пащърнак, целина, телешко във формата на кебапче… По-късно и цели глави лук, които Мая хапваше като ябълки. Оказа се, че помагали при зъбоникнене. Тя ми ги подаваше да ѝ ги беля, а аз какво да правя – нали спазвам метода.
Естествено напаснахме храната на семейството – започнахме да готвим без сол, но не и без подправки, винаги включвахме зеленчуци. Не ни костваше кой знае колко допълнителни усилия. Бабите бяха в потрес как „толкова малко бебе без зъби си хапва месце” и как така не сме започнали на даваме плодови сокчета на три месеца. 🙂 Приемахме тези коментари с усмивка и съвсем скоро те започнаха да се хвалят как внучето им яде само с лъжица и оглозгва кокалчета.
Може би единственият недостатък на ЗБВ е тоталното омазване – буквално от глава до пети и под в диаметър от два метра. Но и с това се свиква. Мога с чисто сърце да препоръчам ЗБВ на всеки родител. Единственото задължително нещо за мен е, да се запознае предварително със списъка от опасни храни. Относно страха от задавяне – за мен при този метод опасността е дори по-малка, защото бебетата от самото начало се учат да дъвчат.
Ако трябва да опиша ЗБВ с една дума, то това е доверие. Доверие в детето да избере какво и колко му се хапва, доверие, че може да използва прибори – дори нож, доверие, че може да сдъвче. А на нас ЗБВ дори донесе нови приятелства.”
Виж още: Защо бебето хвърля храна на пода и как да го накараме да спре?
Златина Каршанова, майка на Микаела (9 месеца):
„Когато дъщеря ми беше на 4 месеца, случайно чух за захранването, водено от бебето. „Водено от Мики… – помислих си. – Какво би могло да е по-естествено, по-нормално от това?“.
В продължение на два месеца, докато детето спеше през деня или нощта, четях от различни източници информация кое, кога и как е правилно да правя. Момичето ми стана на 6 месеца и заветната ѝ среща с пилешкото бутче се осъществи, а аз я гледах и се чудех „Дали не искам нещо невъзможно от нея?“.
Последваха още куп различни по цвят, форма, вкус и мирис неща от света на големите, които нахлуха и в нейната малка вселена. А тя изучаваше. И се хранеше. Понякога малко, понякога много. Но сама. Замести хранене. Три месеца от началото, тя вече е опитала своите първи 90 храни, обожава ориза на тати, мусаката на мама, баницата на баба, а веднъж дори опита и ястие, приготвено от много възрастна жена – 9-месечното ми дете с удоволствие яде гозбата на 90-годишна жена.
Често ми казват „Огладнях като я гледам как сладко си дъвче!”. Захранването беше най-голямото ни съвместно приключение, най-забавното и същевременно най-образователно нещо, което ни се е случвало досега. Любопитство, забава, похапване и цапане, но за последното на кого ли му пука, след като детето му яде пред него пълни шепи с храна в екстаз на 9 месеца? На мен не. И ако захранването беше най-приятното нещо за нас, то методът беше най-естественото, най-нашето.“
Ралица Михайлова, майка на Елена (8 месеца):
„Винаги съм чувала и знаела, че бебето трябва да се захрани около 6-ия месец, обаче как се случва това ми беше пълна каша. Почнах да чета, то едни схеми на въвеждане, притеснения, заместване на хранения, някакъв шок за мен тотален. Реших да си купя книга, по която да се водя, понеже обичам всичко да ми е на хартия. Из интернет препоръчваха книгата на Мария Нориега и просто я поръчах. Малката беше на около 4 месеца, тогава я изчетох и разбрах, че няма нужда всичко да е със специално въвеждане, със специални грамажи и изобщо всички сложни за мен неща тук ги няма.
Отделно свекърва ми споменаваше постоянно как на нейните колежки внучетата се мажели сами, хапвали, явно някои от тях захранени също така. И се реших, това ми се стори най-естествено, лесно, полезно и изобщо много забавно за нас. На 6 месеца без няколко дни просто вече нямах търпение и я сложих на столчето за хранене с едно бананче пред нея, тя го хвана и почна да ближе и гризе (вече имахме пълен комплект от 6 зъбчета ). Почти нищо не хапна, но аз знаех, че това е нормално. И така почнах на всяко мое хранене и на нея да предлагам като се стараех да спазвам някакъв режим – закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря.
Понякога не хапва нищо, друг път хапва доста, а трети път само се маже и се радва. На мен не ми пречи, почиствам след това, нея я слагам в мивката след хапване и направо я измивам, както трябва. Лесно е и навсякъде има и може нещо да хапне, без да се притеснявам за тези така сложни за мен пюрета. А навън понякога и аз ѝ давам парчета в устата и тя си хапва.”
Елена Павлова, майка на Никол (2 години и половина)
„Преди да започна със захранването прочетох за различните методи и реших да започна с пюрета на 6 месеца. Е да, ама не. Бяха категорично отхвърлени. Преминах бързо към ЗВБ, предлагах за всяко ядене храна на парчета, кюфтенца и палачинки, но отрочето искаше само и единствено кърма. И така 5 месеца, през които си остана основно на кърма! Докато не стана на 11 месеца и изведнъж прояде всичко! Няма да забравя датата – 4 януари. Хвана лъжицата и започна да опустошава всичко!
Никога обаче не съм я карала да яде, нито съм мушкала лъжици в устата ѝ. Не ги разбирам така нещата. Затова и ЗВБ ми допадна, защото детето само решава какво, кое и колко. Винаги съм искала да е независима за нещата, които може да прави сама. За мен е важно детето да се чувства самостоятелно, да е способно да се справя само, защото това дава увереност и за други неща.”
Виж още: Как да избереш детско столче за хранене
А за финал споделяме и едно авторско стихотворение, посветено на приключението, наречено ЗВБ. Негов автор е Златина Каршанова, майката на Микаела. Благодарим ѝ, че ни го предостави за финал на този така личен материал.
На среща седнала Мики с храната –
трапезата – разбира се – пълна, богата.
Всичко с различни багри и форми,
чуди се дечко какво да заформи.
Първо решава ориза да пипне:
-Ако го метна, дали ще успее да литне?
Разглежда обстойно домата, картофа:
-Тези ще сложа в жълтата кофа!
Изучава авокадо и тиква – все меко:
–Сто процента сте еко – стойте далеко!
Започва пиле и брокол да мята:
–Я, какви странни неща по Земята!
Смачква набързо нещо на име помело,
поглежда надолу – кучето всичко омело!
Хрумва ѝ в устата да пъхне малини:
(Мама) – Боже, детето яде витамини!
Хваща лилава, малко хлъзгава слива:
– Колко си вкусна, кръгла, игрива!
А Мама отстрани стои горда, че бе търпелива.
Постепенно ще се научи детето,
че от големите отдавна е прието
да бъдеш възпитан на маса,
ако нещо не харесваш -да не правиш гримаса.
Време отнема на всеки хлапак,
да разучи лъжица, чиния, черпак.
Ще цапа, и маже, и блъска
-СуперМама с парцала ще лъска.
Накрая обаче детето ще знае
кое какъв вкус има и как сладко ухае.
Това е награда за всеки, който не се е предал-
все едно са ти връчили златен медал!
