В този материал няма да се отдаваме на дебата ЗА и ПРОТИВ ваксините. Екипът ни е наясно, че това е изключително лично решение за всяко семейство и нямаме за цел да убеждаваме никого за ползите и смисъла от ваксинацията. Но в същото време трябва да направим и важното уточнение, че
съгласно Имунизационния календар на България, у нас се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации. И именно за тях искаме да поговорим днес.
Ще се опитаме да дадем малко повече информация за всяка от задължителните ваксини – кога и защо се поставя, както и за болестите, от които предпазва. А за финал сме подготвили и наш имунизационен календар, който всяка мама може да изтегли и принтира, за да ѝ бъде верен съюзник в проследяването на всички поставени ваксини на детето/децата в семейството.
Виж още: Как се развива мозъкът на бебето през първата година
Къде е България?
Не в географски аспект, разбира се, а само по въпроса със задължителните ваксини. Всяка държава от Европейския съюз сама решава какъв да бъде нейният подход по този въпрос. И макар в повечето страни от Съюза ваксинирането да е с препоръчителен характер, то в 12 от тях (включително в България) поставянето на ваксини на деца срещу определени заболявания е задължително. Но и тук няма единно мнение. Всяка държава сама определя кои са задължителните ваксини. Решението се взема в зависимост от различни фактори, обвързани със здравните и правови системи, както и с културните особености на дадената страна.
Това, което реално прави ваксините задължителни е, че тяхното поставяне е финансирано от държавата. Препоръчителните са тези, които всеки сам решава дали да му бъдат поставени и, съответно, за тях трябва да заплати сам. Пример за такива ваксини при децата са ротавирусните. Друг фактор, който категоризира ваксините като задължителни е, че в България те са задължително условие за прием в детска градина. И макар преди няколко години родители да заведоха дело за дискриминация, защото детето им не е прието на градина поради липса на ваксини, ВАС се произнесе, че това условие не е дискриминационно. Решението е окончателно и влезе в сила през юли месец, миналата година, а ето и обосновката: „Върховният административен съд е приел, че предвидените в закона и в Наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии, като чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация.“
Това е българската имунизационна реалност. Как избираме да се справяме с нея, както казахме и в началото, намираме за личен избор. Но е важно той винаги да бъде добре информиран. Затова нека се гмурнем в морето от подробности.
1. След раждането в болницата
Докато майка и бебче са в болница, на него е планирано да му бъдат поставени две ваксини.
Първата e заложена до 24 часа след раждането и е моновалентна хепатит Б ваксина, която се поставя в бедрото. Счита се за изключително безобидна и затова е първата, която се слага и то толкова скоро. У нас е въведена като задължителна от 1992 година. Ваксината срещу хепатит Б съдържа обвивката на вируса, която създава в организма антитела и така предпазва от заразяване. Хепатит Б е инфекция, причинена от вируса на хепатит Б, която засяга главно черния дроб, но присъства и в кръвта и телесните течности. Ваксинацията срещу хепатит Б обаче не приключва с поставянето на тази първа доза. Нужно е да се поставят още три дози. За тях обаче ще поговорим малко по-нататък, следвайки хронологията на Имунизационния календар.
Втората ваксина, планирана за поставяне в болницата, е тази срещу туберколоза или т.нар. БЦЖ (Bacillus Calmette-Guerin) ваксина. Тя се поставя след 48-ия час на раждането, на лявото рамо на бебето. Ваксината съдържа омаломощени форми на бактерии, които причиняват заболяването. Поради тази причина те не могат реално да заразят бебето, а само му помагат да развие имунна защита срещу заболяването, в случай на контакт. Това, което трябва да се знае за туберкулозата е, че тя е сериозно инфекциозно заболяване, което може да доведе до туберкулозен менингит (възпаление на мозъчните обвивки) при кърмачетата. При младите и хората в зряла възраст заболяването обикновено поразява белите дробове, но може да порази жлезите, мозъка и костите.
Мамми съвет:
Между седмия и десетия месец от поставянето на БЦЖ ваксината трябва да се търси белег на лявото рамо, където е поставена. Възможно е обаче да се появи друга реакция – подобие на подкожна пъпка между 30-ия и 60-ия ден след раждането. Това обаче не е повод за притеснение, освен ако родителите са забравили за поставянето на ваксината и реакциите от нея. При напипването на топчестото образувание на рамото е възможно да се смутим и да бързаме да се обаждаме на педиатъра, в което, разбира се, няма нищо лошо. Но ако си спомним именно за поставянето на БЦЖ ваксината в болницата, ще сме значително по-спокойни. Добрата новина е, че бебето не усеща нищо, не го боли, не го сърби. Възможно е да изтича малко гной от мястото, но в такъв случай може само да се сложи суха стерилна марля върху него.
Ако след седмия месец се открие белег, значи няма нужда да се прави наново ваксина. Ако обаче го няма, се прави проба манту на предмишницата. Когато тя е между 5 и 15 мм, означава че има изграден имунитет срещу туберколоза, дори да липсва белег. Ако няма зачервяване на мястото на пробата или то е по-малко от 5 мм, тогава бебчето не е изградило имунитет и се налага отново да му се постави ваксина, пак на лявото рамо. Проба манту се прави отново и на 7-годишна възраст по същия начин.
Виж още: 30 съвета за първите 30 дни с бебето
ВАЖНО: При недоносените бебета, ваксините се поставят на т.нар. коригирана възраст, т.е. ако бебето е родено един месец преди термина, ваксината ще му се постави един месец по-късно спрямо графика на Имунизационния календар. Ако е родено два месеца преди термин – то ваксините ще започнат да му бъдат поставяни два месеца по-късно или при навършени четири месеца.
2. През втори, трети и четвърти месец
След навършване на два месеца на бебето предстоят да му се сложат общо пет ваксини. Едната е многокомпонентна ваксина (известна още като шествалентна) срещу дифтерия (1), тетанус (2), коклюш (3), полиомиелит (4), хемофилус инфлуенце тип Б (5) и хепатит Б (6). Тя се поставя мускулно, в бедрото – веднъж на възраст 2 месеца, след това на 3 месеца и на 4 месеца. Другата ваксина е известна като пневмококовата конюгатна ваксина и се поставя два пъти – на 2 и на 4 месеца, също мускулно, в бедрото.
Според Имунизационния календар на 2 и на 4 месеца трябва да се постави по веднъж и многокомпонентната ваксина, и пневмококовата. Това може да се случи по време на едно посещение при педиатъра – по една във всяко краче. Може обаче и да се поставят в различни дни. Това е решение, което родителите е добре да вземат, след като го обсъдят с педиатъра и чуят неговите препоръки. Няма задължителен срок между двете ваксини, но трябва да се спази интервала между реимунизациите със същата ваксина. Разбира се, ако не е настъпило някакво неразположение. В такъв случай, по преценка на педиатъра, може да се отложи поставянето на съответната ваксина.
Ето и малко информация за заболяванията, срещу които се ваксинират бебетата с многокомпонентната ваксина:
* Дифтерията се причинява от бактерии, които се развиват в устната кухина и гърлото. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Ако не се диагностицира и лекува своевременно, може да доведе до тежки усложнения,
като увреждания на сърцето, нервната система и дихателните пътища.
* Коклюшът (магарешка кашлица) е бактериална инфекция. Предизвиква пристъпи от тежка и мъчителна кашлица. Възможните усложнения са пневмония, гърчове, възпаление на мозъка.
* Тетанусът е болезнено заболяване, което засяга мускулите и може да причини проблеми с дишането. Засяга нервната система и може да има фатални последици. Причинява се от микроби, които се намират в почвата и тора, навлязат в тялото при порязване или изгаряне. Не може да бъде предаден от човек на човек.
* Полиомиелитът (детски паралич) е вирус, който атакува нервната система и може да парализира мускулите за постоянно. Предизвиква възпаление на гръбначния мозък и съответно парализи, особено при деца между 1 и 5 години.
* Хемофилус инфлуенце тип Б се причинява се от т.нар. кокобацил и се предава по въздушно-капков път. Предизвиква тежки и разнообразни инфекции на различни органи, най-опасните сред които са менингитът и пневмонията, особено при деца в ранна възраст.
* Пневмококовата конюгатна ваксина пък е насочена срещу пневмококовите бактерии, които са най-честите причинители на животозастрашаващи инфекции като бактериален менингит и бактериална пневмония, както и на остро възпаление на средното ухо (отит), срещащо се често при деца под 5-годишна възраст и протичащо с висока болезненост. Инфекцията се предава по въздушно-капков път.
3. От седми месец
Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави проба Манту. Отрицателните се имунизират с БЦЖ ваксина.
4. От дванайсти месец
Реимунизация против пневмококи с конюгирана пневмококова ваксина, но не по-рано от шест месеца след предишния прием. Поставя се мускулно.
5. От тринайсти месец
Имунизация против морбили, паротит и рубеола (подкожно или мускулно).
От 1993 година у нас се прилага комбинираната ваксина срещу трите заболявания. Ваксината срещу морбили съдържа живи вируси, които са със силно понижена активност, поради което възможността за заразяване е сведена до минимум. Страничните явления и нежеланите реакции при морбилната ваксина са леки и бързопреминаващи. Те са резултат от размножаването на вируса и развитието на лека инфекция. Ваксините срещу паротит (заушка) и рубеола също са живи.
А ето и какво е добре да знаем за самите заболявания:
* Морбилите, известни още като дребна шарка или брусница, се причиняват от вирус, който е много заразен. Предава се по въздушно-капков път. Проявява се с обрив по тялото, висока температура, хрема, кашлица. Може да доведе до увреждания на зрителния и слуховия нерв.
* Паротитът или заушката е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира със засягане на околоушните слюнчени жлези, умерено изразени токсични поражения и доброкачествено протичане. По-рядко атакува други жлезисти органи – полови жлези, панкреас, както и централната нервна система, като се предизвикват съответните възпаления на органа. Източникът на зараза е болен човек. Причинителят е вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов.
* Рубеолата е инфекциозно заболяване, предаващо по въздушно-капков път. Децата са основната застрашена група, тъй като възрастните вече са изградили имунитет. Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. Оттам той попада в кръвта, чрез която достига до кожата и лимфните възли. Заболяването протича сравнително леко, с обрив, температура, гадене и лек конюнктивит. Обривът се среща в 50-80% от случаите и продължава 1-3 дни. Обикновено започва от лицето и шията, след което преминава надолу по тялото. Характерно е също и подуване на лимфните възли зад ушите и в областта на шията.
Виж още: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова
6. От шестнайсти месец
Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б с комбинирана петкомпонентна ваксина. Поставя се мускулно. Не по-рано от една година след прилагане на третия прием!
7. На 6 години
Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш с комбинирана четирикомпонентна ваксина. Поставя се мускулно.
8. На 7 години
Реимунизация срещу туберкулоза на деца с отрицателна проба Манту. Поставя се вътрекожно.
Виж още: Трябва ли да заведем детето на логопед?
9. На 12 години
Две реимунизации – една против морбили, паротит и рубеола (подкожно или мускулно) и една против тетанус, дифтерия и коклюш (мускулно).
10. На 17 години
Извършва се реимунизация против тетанус и дифтерия. Поставя се мускулно.
11. На 25 години и на всеки 10 години след това
Извършва се реимунизация против тетанус и дифтерия. Поставя се мускулно.
_____________
* Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние или с това на членовете на семейството ти.
