Като майка на две деца, съм се събуждала в 3 сутринта неведнъж – понякога заради рев, понякога от безпокойство, понякога просто от тежестта на безброй мисли, които не намират покой дори през нощта. Майчинството е красиво, но може да бъде и самотно. В свят, в който всички очакват от теб да се справяш, да се усмихваш и да си благодарна, рядко има място за „не се чувствам добре“ или „имам нужда от помощ“. Но точно в тази тишина, в която се мълчи за тревогите, се ражда нуждата от промяна.
Днес ви срещаме с една майка, която не само си е позволила да чуе болката си, но и да я превърне в мисия. Женя – създателка на Momfident, първото българско приложение, което се грижи за психичното здраве на майките – не просто изгражда дигитален продукт. Тя създава пространство, в което всяка майка може да бъде чута, подкрепена и неосъдена. Защото психичното здраве не е лукс. То е основа. Особено когато върху теб тежат не само очите на едно дете, но и очакванията на целия свят.
А за да разбере още по-добре нуждите на съвременните майки, Женя и екипът й стартират и първото мащабно проучване в България, посветено на психичното и емоционално здраве на майките на деца от 0 до 7 години. Чрез него тя събира реални истории, тревоги и нужди – не за да поставя диагнози, а за да дава гласност, разбиране и решения. Включи се и ти в проучването и сподели анонимно своите преживявания и емоции: ТУК
Женя, коя си ти извън визитката и ролята ти в Momfident? Разкажи ни за себе си така, както би се представила на друга майка в парка.
Женя: Аз съм на 36 години и имам прекрасна дъщеричка на име Грета, която е на 4г и всеки ден ме изумява с някоя нова щуротия. Постоянно разнасяме калинки, охлювчета, а за мой ужас обича и червеи, както и всякакви буболечки. Може би не би трябвало да се изненадвам, защото и двете сме израснали с екзотични животни. Баща ми, дядото на Грета, е отглеждал доста необичайни животни – папагали ара, летяща катеричка, питони.
Определям се като човек, който винаги е полагал усилие и проявявал любопитство да се развива – и лично, и професионално. Обожавам да опознавам нови хора и места и може би затова се задържах 10 години в събитийната индустрия. Преди да стана майка, прекарвах почти половината от времето си в пътувания до най-различни точки на света. Това ме обогати страшно много, но в един момент и ме измори. Тогава усетих нуждата от промяна.
Най-голямата ми страст винаги е била предприемачеството – създаването на стойност, решаването на проблеми, търсенето на решения. Някак си винаги съм вярвала, че има начин. Последните 7 години развивам иновативни проекти с идеята да помагат на хората. А след като станах майка, мисията ми се промени и се превърна в това да нормализирам всички измерения на майчинството – и светлите, красиви, преобразяващи страни, и онези по-трудни, често премълчавани – тревожността, преумората, понякога загубата на себе си и усещането за депресивност.
Какво те накара да обърнеш гнева и болката в съзидание? Как се ражда Momfident – не като идея, а като лична необходимост?
Женя: Да, истината е, че майчинството е едно от най-преосмислящите, сложни, същевременно наситени с обич събития в живота. Така беше и за мен. Рядко се говори за другата страна и за трудностите. Аз лично също бях нарисувала в съзнанието си само положителните картини и бях доста шокирана, когато започнаха да се появяват усещания като това, че не съм разбрана. Усещането за несправедливост. За това, че понякога ние, майките, се чувстваме недооценени за всички неща, които правим. Сякаш сме на заден план, сякаш никога не е достатъчно.
Моето вътрешно усещане беше, че има прекалено много информация и прекалено много очаквания към мен да бъда „добра майка“, а аз просто не мога да изпълня всичко. Още на ниво раждане се чувствах разочарована, че не се случи по начина, който вярвах, че е най-добър за мен и за бебето – за дъщеричката ми. Имах прекалено много информация и исках, все едно, да отметна всички „боксчета“, че съм направила всичко по най-добрия начин.
След това напрежението се засили още повече – че режимът не е достатъчно добър, че не правя достатъчно, че детето ми боледува често. Чудех се какво още трябва да направя, за да се грижа по-добре. Освен радостите и красиви семейни мигове, се появиха и моменти на напрежение – за различни виждания по някои теми, свързани с отглеждането на бебето, а по-късно и с възпитанието.
Всичкото това усещане за гняв и болка се превърна в сила. Защото, въпреки че говоря и за тъмната страна на майчинството, истината е, че то ме преобрази. То ме трансформира. Даде ми вдъхновение, даде ми сила и кураж да направя нещо толкова смело, колкото да реализирам този проект.
Аз преоткрих това като своя мисия – а именно от там идва и името на проекта Momfident, който се превърна в нова дума от “mom – майка” и “confidence – увереност” Иска ми се повече майки да бъдат уверени в собствените си възможности, в ролята си на майка, в нуждата от грижа за себе си без да чувстват вина, без да усещат провал, ако понякога не се справят или им е трудно, чувстват се тъжни, тревожни или депресирани.
Коя беше първата майка, извън теб самата, която ти показа, че тази платформа не е просто твоя история, а обща нужда?
Женя: Първата майка е близка моя приятелка и майка на 3 дечица. С нея много често, а и до ден днешен, си говорим без филтър и си позволяваме да споделим как се чувстваме наистина. Това обаче не винаги е възможно, тъй като понякога се будиш посред нощта или не можеш да заспиш. Понякога се притесняваш дори да го изречеш пред себе си.
Първата майка, с която проведох дълбочинно интервю, е моя позната, която в първата година от майчинството си е избягала маратон. Докато е бягала – макар и да е знаела, че това ѝ дава сила и смисъл – е усещала огромно чувство за вина, че не е близо до детето си. Докато е бягала, дори си е поплаквала. Тази история не само ме разчувства, но и ме вдъхнови – за силата, която носим, дори когато изпитваме колебание и съмнение в нея.
За да проверя, че не изкривявам виждането си спрямо това, което искам да чуя, създадох въпросник, който валидирах с експерти по водене на дълбочинни интервюта и фокус групи. Проведох такива с около стотина майки, 30–40-минутни срещи и бях наистина изумена от дълбочината на разговорите. Целият процес на мен самата ми действаше терапевтично.
Интервютата, които направих, оставиха у мен силно емоционално въздействие. Чух истории на жени, които се борят с изолация, вина, непрестанна умора и вътрешен критицизъм – често без да получат разбиране дори от най-близките си. Много от тях описаха как се опитват да бъдат „добри майки“, докато пренебрегват себе си до пълно изтощение. Липсата на достъпна, човешка и надеждна информация ги кара да се чувстват изгубени, а групите в интернет вместо подкрепа често засилват усещането за провал.
Това, което ясно изплува от тези разговори, е нуждата не просто от приложение или съвет, а от пространство, в което майката да бъде чута, разбрана и подкрепена – такава, каквато е. Именно това се опитваме да създадем с Momfident.
Анкетата, която създавате, е първа по рода си в България. Какво искаш да чуеш от жените? Има ли въпрос, на който най-много чакаш отговор?
Женя: Въпросите са предимно в затворен вид, но има няколко на брой които са отворени. Това са и най-интересните за мен отговори, тъй като в тях чувам лични истории, чувам наистина гласове, които заслужават да бъдат чути. В отговори събираме не само най-големите предизвикателства и как се чувстват майките, но и как се справят, кое им дава смисъл,спокойствие, увереност.
Ако и вие сте майка на дете между 0-7г. Включете се в проучването, за да дадем заедно глас на майчинството такова каквото е.
Какво не се казва достатъчно за майчиното психично здраве у нас? Какво премълчават майките ?
Женя: Темата все още е до голяма степен табу. Усещам съпротива дори и сред някои майки да се включат в проучването, тъй като асоциират психичното здраве със заболяване или нещо нередно. За съжаление, станахме свидетели на няколко трагични инцидента като общество, и това са примери за крайни, тежки фази на следродилна депресия, но не непременно отразяващи целия проблем.
Това, на което искаме да дадем гласност, са съмненията, чувството на вина, липсата на увереност, неразбирането, гневът, усещането понякога за потъване, докато жонглираш с всички задачи и пренебрегваш собствените си нужди. Темите са много.
Има една поговорка, че за да се отгледа дете, е нужно цяло село, но това село често липсва за съвременните родители, и особено за майките. Майките се вживяват в ролята на героини, че могат да се справят с всичко, и поемат прекалено много отговорности, които са им непосилни. И макар да правят най-смисленото нещо – да дадат живот и да се грижат за него – се появяват и тревожни мисли.
Привидно изглежда като парадокс, и точно това го прави толкова забранена тема. Как така ще споделиш, че не се чувстваш добре? Каква майка си ти? Как така всички се справят, а на теб ти е трудно? Започва едно колебание, сравнение и усещането за провал.
Като теми се появяват и ролевите модели, които сме имали, връзката със собствената ни майка, партньорските отношения, личните и професионалните ни цели, самият факт, че дори физически не разпознаваме или не притежаваме отново тялото си.
Всичко това е една мощна трансформация и вярваме, че всеки родител – майка или баща – се нуждае от подкрепа и разбиране в този период.
В проекта използвате AI, но в контекста на психология и грижа. Какво може да даде една технология, когато човешкият контакт липсва?
Женя: Да, наистина използваме AI, но това е в лимитирана и контролирана среда, и основната му цел е да предостави по лесен и достъпен начин ценни съвети от проучвания, които сме подбрали на теми като грижа за себе си, психично здраве, родителство, партньорски отношения, нови емоции.
Momfident представлява мобилно приложение, което имитира свободен разговор със специалист – задава въпроси, за да разбере какъв е проблемът, дава насоки под формата на стратегии за справяне, примери от други жени или препоръчва обръщането към специалист, ако проблемът е по-сериозен.Ролята му е като инструмент за самопомощ – дава верифицирана информация по лесен и интерактивен начин. Обучава, но не диагностицира, не замества терапията и не лекува.
Предимствата, които дава, са че е на разположение 24/7, осигурява безопасна среда, в която можете да споделите и да получите достоверни източници на информация. Momfident е безопасно и анонимно пространство за всяка майка, което предлага навременна психологическа подкрепа под формата на свободни разговори, скрининг и проследяване. Не поставя диагнози и не замества терапия, а предоставя контролирана, научно базирана информация в защитена среда. Целта ни е превенция, обучение и нормализиране на емоциите и трудностите в майчинството. Не осъжда, не критикува, не поставя оценка, проявява емпатия и разбиране.
Всичко, което сме реализирали, е с помощта на научни организации, с които си партнираме, изчислителна мощ от суперкомпютъра към Научния клъстър във Виена, София Тех Парк и хостинг от Google for Startups.Всичко това ни помогна да положим основите на инструмент, който вярваме, че ще е от полза както за майките и новите родители, така и за специалистите, които работят с тях.
Важно е да подчертая, че към момента ще пуснем бета версия, която е с ограничени функционалности и лимитиран брой теми, по които може да предостави подкрепа. С ваша помощ можем да я подобрим, като добавим нови проучвания спрямо темите и въпросите, които ви вълнуват, да разширим функционалностите и да осъществим нашата мисия – психологическата подкрепа за всяка майка да бъде лесна и достъпна.
Много майки усещат, че се „губят“ след раждането. Ти кога се намери отново – или още се търсиш?
Женя: В действителност много майки споделят, че се губят, че отговорността, която носят понякога ги смазва, че имат чувството че потъват.
Една от най-честите и болезнени теми, която жените споделят, е усещането за загуба на себе си.
Много майки разказват как пренебрегват личните си нужди, мечти и дори самоличност в опита да бъдат „перфектната майка“. Те се чувстват изгубени, сякаш вече не знаят кои са, а вината, че мислят за себе си, само задълбочава това усещане. Липсата на време, чувството за загуба на свобода, разбиране от партньора и натискът от обществото водят до тревожност, обърканост и силен вътрешен конфликт – между майчината роля и личността, която са били преди.
Тази загуба на себе си обаче има и своите положителни измерения. Вярвам, а и е научно доказано, че майчинството е период на трансформация и на процъфтяване. Усещането е, че справяйки се с толкова много неща, че може да се справиш с всичко. Аз вярвам, че загубих себе си за момент, но след това се преоткрих в по-истинската си същност. Намирам се за по-смела, по-решителна, повече отстояваща целите си, правеща решения, които преди може би щях още да отлагам, по-търпелива и гъвкава. Знайки, че имам лимитирано време и ресурси ме кара да действам, да имам усещането, че нищо не може да бъде непоправимо, че винаги се намира решение и че когато има желание, има и начин.
Българската майка от 2025 г. – по-смела ли е да търси помощ? Или по-умела да се крие зад „всичко е наред“?
Женя: Тепърва ще правим такъв анализ, но от всички мои разговори с майки, както и със събраната информация до момента, смятам, че майките са все по-осъзнати да потърсят помощ. Разбира се, дори и да са осъзнати, трудно се оборва нуждата да се прикриеш, че „всичко е наред“, тъй като все още образът е на винаги справящи се майки – майки, които не се оплакват. Много често чуваме и отговора: „Нали това искаше, имаш си всичко, какво толкова ти липсва? Какво не ти достига?“ Натискът е голям и все още има страх да се заявиш, да кажеш, че и ти самата имаш някакъв лимит.
Все повече жени се обръщат и за чисто физическа подкрепа – в домакинството или в отглеждането на децата. Осъзнават, че без да потърсят помощ, трудно могат да съвместяват всичките си роли, и си позволяват да се разтворят.
Майките, с които разговарях, се справят по различни начини – едни търсят помощ отвън, други – в себе си. Най-често повтарящото беше: нуждата от истинска подкрепа, не просто съвети. За много от тях партньорът е бил единственият човек, който реално е помагал – с грижа за дома, за детето и с пространство за почивка. Други са се обърнали към психотерапия или са изградили дисциплина около съня и почивката като форма на самосъхранение.
Споделянето с приятелки, партньори, дори с клиенти – се е превърнало в начин за разбиране на собствените чувства. Някои намират утеха в спорт, вдъхновяващи подкасти, статии или просто в това да си напомнят, че всичко е временно и ще премине.
Общото между тях е, че справянето не е едно нещо – то е микс от малки лични решения, приемане, помощ и постоянен опит да останат свързани със себе си, въпреки социалния натиск.
Какви са мечтите ти за Momfident след анкетата – какво предстои? Можеш ли да си представиш как ще изглежда платформата след година?
Женя: Предстои ни още много работа. Макар и да сме положили много труд до този момент, работата по развитието и усъвършенстването на продукта предстои с пълна сила. Всички, които се включват в проучването, ще получат безплатен тримесечен достъп до приложението.
Както с включването си помагате да се даде глас и да се говори по-свободно за майчинството такова, каквото е, така и с използването на приложението ни помагате да видим кои са основните въпроси и теми, по които да добавяме проучвания.
Краткосрочните ни цели включват добавяне на валидирани скринингови скали, както и функционалности като поемане на разговора от специалист.
В бъдеще ни предстоят и клинични изпитвания, развиване на методологията за водене на разговор, тъй като към момента сме развили само една малка първа стъпка – тази, в която се опитваме да разберем какъв е проблемът и даваме съвет. В следващ етап ще надградим с по-задълбочен разговор, който ще разпознава какви са емоциите, с какви ресурси разполагат майките, каква социална подкрепа получават, ще предлага стратегии за справяне и примери от други майки.
Също така ще адаптира отговорите спрямо културния и социалния контекст на българските майки. За тази цел проучването, което правим, ще ни помогне да направим нужния анализ и ще ни покаже от какви теми и подкрепа майките наистина имат нужда.
Ако можеш да кажеш едно изречение на всяка майка, която сега е будна в 3 сутринта, какво би било то?
Женя: Не е срамно да споделите как се чувствате, не е срамно да потърсите помощ ако имате нужда от такава. Не сте сама! Погрижете се за себе си, за да можете да се грижите и да давате любов на вашето дете и на вашето семейство.
