Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?

За много неща родителите може да сме на различно мнение по отношение на възпитанието на децата си. Но съм убедена, че всички можем да се съгласим, че искаме да възпитаме добри личности, да се гордеем с тях и с това в какви хора се превръщат. Може би просто се разминават идеите ни как точно трябва да се случи това. Но всички ние сме отговорни за този процес, особено в най-ранна възраст. И макар да сме наясно с твърдението за важността на първите седем години, оказва се, че възпитанието започва още от първите месеци, когато бебета вече попиват като гъби.

Според експертите изобщо не е нужно да чакаме срещу нас да стои изцяло разбиращ малчуган, за да започнем да го учим на важни социални и емоционални умения. На 2-3 години тодлърите вече притежават капацитет да разбират прости морални концепции. Според детския психолог д-р Робърт Майерс от съвсем ранна възраст е добре да положим основите на емпатията, самоконтрола и емоционалната регулация, за да е по-лесно на децата да разберат моралните ценности на обществото, в което растат.

И макар всички да искаме да отгледаме мили, състрадателни и уважителни деца, това начинание не е никак лесно. Затова от основно значение е да сме наясно с етапите на детското развитие и темперамент, за да съумеем да поднесем подходящата информация по правилен начин в най-точния момент.

Виж още: Книги за възпитанието на деца, които нашите читатели препоръчват

Какво ни казва науката за младите умове и техните първи години

Всяка майка на вече проговорило дете се сблъсква рано или късно с момента, в който то започва като папагал да повтаря нова дума, пък било то и някоя по-цветуща. Именно в такива моменти най-ясно усещаме колко абсорбиращи са умовете на малчуганите. Но възприемането започва много по-рано. Кажи-речи от ден първи в техния живот.

„Бебетата нямат „бутон за учене”, който можем да включваме и изключваме, когато си поискаме. Те учат непрестанно, всяко ново преживяване е нов урок – така са проектирани мозъците и телата им“, казва доктор Майерс.

Според него бебетата усвояват най-добре, когато имат до себе си грижовно, постоянно присъствие на възрастен, който посреща основните им нужди, пази ги, въвежда ги с грижа и внимание в големия свят наоколо. Затова от голямо значение за родителите е да знаят, че осигуряването на контакт лице в лице на своите бебета е също толкова важно, колкото храненето и смяната на пелени.

С порастването и увеличаването на мобилността и разбирането на езика настъпва и нов етап в обучението. Игрите и близките взаимоотношения продължават да са от ключово значение за развитието. Но тодлърите започват да се нуждаят все повече от поставянето на здравословни граници, които да тестват почти непрестанно. От нас се иска да сме твърди в тяхното налагане, защото именно това е етапът, в който правилата се разбират и започват да се следват. Ако се огъваме и променяме често мнението си, това изпраща погрешни сигнали в малките възприемчиви умове. Те ще разберат, че с повече упорство, рев или сцени, биха постигнали всичко и нашето мнение би изгубило своята тежест, особено когато става въпрос за наистина важни неща, засягащи тяхното здраве, безопасност или уважение към родителския авторитет.

Виж още: 10 игри за новородено (0-3 месеца)

Дефинирай посланията

Преди обаче да започнем да поставяме границите трябва самите ние да си ги определим. И това е добре да се случи и в разговор с партньора ни и с други близки, които може да участват активно в отглеждането и възпитанието на детето. Защото така то няма да се обърква и да се колебае какво може и какво не. Добрата комуникация между възрастните е ключова за предаването на ясни послания към детето.

Опитайте се да формулирате най-важните ценности за вашето семейство и как смятате, че най-добре може да ги предадете. Разговорите с партньора са от голямо значение в този случай. Може всеки да сподели своите детски спомени, преживявания – кои са ценни, кои на всяка цена искате да избегнете. Именно в подобен тип разговори може да научите повече за разбиранията на другия, за очакванията му и подхода, който има.

Ето някои теми, които специалистите предлагат за обсъждане – как се грижите за природата и за животните, как подхождате в различни ситуации към хората около себе си, каква роля имате в обществото, как се грижите за близките си, какво е отношението ви към парите. Ако религията и вярата заемат важна част от живота ви – поговорете и за тях, как искате да ги представите на детето си.

Разбира се, всички тези теми не се изчерпват с един разговор. Нито пък възпитанието на детето приключва с няколко думи и определяне на правила. То е процес. Развива се в различни ситуации и ние трябва да сме бдителни и активни в него.

Как да запознаем бебето с нашите ценности? Ето 3 съвета:

1. Изграждане на здрава връзка

Според проучвания, посветени на детското развитие, през първата година от живота на детето мозъкът е програмиран така, че да формира здрави връзки. Привързаността на бебето към родителите му в този период е положителен знак за неговото емоционално развитие. Ние можем да я подпомогнем чрез позитивни взаимодействия и игрови ситуации, а с времето тя ще се заздрави и ще стане много по-комплексна. Отговаряйки на всички нужди на бебето, ние не го разглезваме, а му показваме, че може да разчита на нас и че първата и най-важна връзка в живота му, е основа за бъдещи такива – също толкова здрави, изпълнени с доверие и взаимна грижа.

Виж още: Как се развива мозъкът на бебето през първата година

2. Приказки и песни с послания

Бебетата възприемат музиката не само с нейната мелодия, но и със смисъла, вложен в песните. Затова може да подбереш песни, които имат ценни послания. А може и просто да си измислиш такива. Използвай песни, за да обясниш различни емоции или ситуации, използвай прости думички, но с важни послания.

За книжките важи същото – героите могат да ти помогнат да представиш на детето положителното поведение, на което искаш да го научиш или пък да обясниш защо определена постъпка не е правилна. Може по-лесно да обясниш разликата между добро и лошо. Ако не откриваш подходяща книжка, винаги можеш да си измислиш история или дори да нарисуваш герои и с тяхна помощ да я визуализираш.

3. Важността на рутината

Ритуалите са от ключово значение за установяване на навици у малчуганите. И това го разбираме доста рано, още с ритуала за сън, например. Затова можеш да използваш ежедневната семейна рутина, за да научиш детето си на важни за теб ценности. Например, преди хранене може да му пееш песен за храната, за различните ползи от различните плодове и зеленчуци, за да възпиташ здравословно отношение към храната от ранна възраст. Вечер, преди лягане, докато подреждаш играчките, може също да обясняваш защо го правиш или пък да си измислиш песничка, в която да обясняваш защо е важно да се грижим за играчките си, да си помагаме едни на други. Всяко действие, което извършваме пред детето си, е наблюдавано зорко, затова е добре да изясняваме смисъла му.

Как да запознаем тодлъра с нашите ценности? Ето 3 съвета:

1. Забелязвай и назовавай положителното поведение

С порастването на детето става много по-лесно да му обясним своите разбирания и то да е способно да възприеме казаното. Специалистите съветват да насърчаваме доброто поведение и да даваме похвали за правилни постъпки и действия. Разбира се, не е нужно да се вманиачаваме и да коментираме всяка дума и реакция, но е добре да сме наблюдателни и да не оставяме определено поведение незабелязано. Също така е добре да не сме прекалено критични и да не даваме обратна връзка само, когато детето постъпи не както трябва. По този начин рискуваме то да разбере, че може да получи вниманието ни, само чрез негативно поведение. А децата обичат похвалите, търсят ги и определено е по-добре да заложим на тях във възпитанието, отколкото на караниците и порицанията.

В тази възраст книгите продължават да са все така важни и да са ценен съюзник на родителите. Може също да подбереш и подходящи филмчета, които да ти помогнат да обясниш различни емоции или да засегнеш по-трудни теми с помощта на любими герои.

Виж още: 14 вдъхновяващи детски книжки за емоциите

2. Въведи правила

Между 2 и 3 години детето вече може да разбира и следва правила. Друг съвет от доктор Майерс е, че трябва предварително да ги представяме на тодлъра, преди да го поставяме в ситуация, в която ще очакваме от него да ги спазва. Например, ако ще ходите на ресторант, обясни преди да отидете какво се очаква от детето, а не, когато вече сте там и то е в нова и непозната среда, с интересни неща наоколо и не може да обърне внимание на казаното от теб. Правилата трябва да са малко на брой, прости, лесни за разбиране.

Тук отново трябва да се стремим да похвалим детето за спазването им, вместо само да критикуваме, ако ги наруши. А това неизбежно ще се случа. Но тези моменти също са безценна възможност за урок, а той трябва да бъде, че ние все още го обичаме и приемаме. Децата трябва да са наясно, че са сгрешили, но не и че това ще им коства нашата любов.

Гневните изблици на тодлърите са съвсем нормални в този период от развитието им, особено, когато има съпротива срещу нашите правила. В такива моменти е също много важно да демонстрираме емпатия, а не да отвръщаме с гняв и отхвърляне. „Родителите трябва да са спокойни, когато детето избухне, да покажат, че уважават чувствата му. След като детето се успокои, обсъдете какво е предизвикало избухването и как би могло по-добре да се справи с подобни чувства в бъдеще.”, съветва доктор Майерс.

Виж още: 8 техники за справя с гнева и емоциите на двегодишните деца

3. Представи примери за подражание

Малките деца усвояват най-добре от личния пример, който виждат пред себе си. И тук нямам предвид само възрастните, а и по-големите деца – братовчеди или деца на близки приятели. Когато нашето дете ги види в ситуации как са грижовни, мили, как споделят – това поведение много по-лесно се разбира и усвоява.

Разбира се, винаги от най-голямо значение ще си остане нашето поведение на родители. Ако ние сме грижовни, уважителни, добри към децата си, то и те ще са такива с околните. И да, това не винаги е лесно. Често сме изнервени, караме се повече, отколкото ни се иска, изпускаме си нервите, крещим… Но и в тези моменти можем да видим възможност да научим детето си на нещо. Как? Като се извиним и поискаме прошка, като признаем когато грешим, като обясним поведението си и причината за него.

Всички сме хора и се учим всеки ден. Когато обаче сме заедно и си помагаме, обичаме се и сме искрени едни с други, тогава уроците са по-лесни, а времето, прекарано заедно в ученето им – по-хубаво.