Децата ще слушат повече, ако обясняваме “защо” искаме нещо от тях

Кой не иска детето му да слуша?! Преди да разгледаме защо е полезно да обясняваме малко повече на децата, заслужава да се замислим малко какво всъщност чуват те. Може би сутрин е: “Хайде, оставяй вече играчките, трябва да тръгваме. Ела тука! Хайде де, ела и обувай обувките. Къде ти е раницата? Обличай якето вече. Взимай раницата и да тръгваме!” 

Да, в повечето семейства напътствията звучат много като заповеди! И колкото по-малки са децата, толкова по-вероятно е да слушат такива инструкции-заповеди цял ден, независимо дали вкъщи или на детска градина, в парка или на ресторант. 

Проблемът е, че подобни заповеди често водят до по-малко слушане от страна на децата! 

Първо, защото те ги усещат като контрол и у тях се събужда естественото желание да се противопоставят, за да изпитат собствената си сила. Второ, ако тези заповеди са с по-строг или по-висок тон, може да звучат стряскащо за детето. Тогава нервната система задейства автоматичната реакция “борба или бягство” и детето буквално може да бяга в друга посока или отново да се противопоставя. И трето…. 

Представете си следната ситуация. Отивате на почивка и в хотела ви посрещат с “Добре дошли, за да имате приятно прекарване тук, моля, да следвате нашите инструкции:

  • никога не гледайте през прозореца между 4:15-4:45 следобед; 
  • ако лампата в стаята е пусната, не може да носите обувки; 
  • ако някой иска да ползва тоалетната трябва първо да си върже косата 
  • зелените храни тук са забранени.” 

Ако сте объркани, защото тези насоки звучат много произволно (и малко абсурдно) и не чувстване особена мотивация да ги следвате, тогава може би виждате нещата през погледа на едно малко дете. Причинно-следствени връзки, които за нас са очевидни, далеч не са толкова очевидни за децата, които все още имат да учат много за света. Неразбирането на причините за правилата и инструкциите ги прави да изглеждат произволни и намалява вероятността да бъдат спазвани!

Затова един ефективен начин да постигнем повече мирно и щастливо сътрудничество е да обясняваме.

Вместо: “Хайде, знаеш, че трябва да си миеш ръцете.” -> Пробвайте: “Когато се приберем вкъщи, мием ръцете, защото така се пазим от микроби. Спомняш ли си как вчера четохме книжка за микробите?”

“Няма “не искам”, обличай си якето!” -> “Когато излизаме навън, обличаме яке, защото то ни пази топли и здрави. Ако на теб ти е топло сега, може да го облечем след минутка, когато усетиш, че е студено.”

“Не може книжки докато ядем, прибирай!” -> “Когато се храним, прибираме книжките, защото не искаме да се нацапат. Ако се нацапат, илюстрациите се развалят и даже може книжката да се скъса.”

възпитание на деца
Кредит: Istock

“Не искам да разнасяш храна из къщата!” -> “Моля храната да се яде в кухнята, защото тогава не се налага да чистим вечерта и имаме повече време да четем книжки заедно.”

“Прибирай си играчките!” -> “Когато си прибираш играчките, на мен ми е по-лесно да изчистя и тогава имам повече време и аз да играя с теб.”

“Стига си мрънкала!” -> “Когато говориш внимателно с думи мога по-лесно да те разбера и да ти помогна.”

Виж още: Какво се случва, когато крещим на децата

За да помагат обясненията…

…е важно да ги поднасяме спокойно и с любов. Ако използваме обясненията да манипулираме децата (например “Спри да скачаш, защото аз обичам да си играеш мирно!”) или да им внушаваме вина (“Сега като правиш така ще ме разболееш!”) или го превърнем в натякване и четене на лекции, е по-вероятно да разстроим детето вместо да постигнем сътрудничество.

…е полезно да ги поднесем предварително, особено ако очакваме детето да се затрудни или противи. Например, ако знаем, че е вероятно детето да е разстроено, когато е време за тръгване от катерушките, обясняваме още преди да е дошъл моментът за тръгване: “Виждам, че вече става тъмно и знам, че скоро ще сме гладни. Ако си тръгнем сега, ще има време да поиграем с легото вкъщи преди да започна да готвя вечеря.”

…е необходимо да са съобразени с възрастта на детето. Колкото по-малко е то, толкова по-кратичко и ясно трябва да е обяснението.

…е полезно да разпознаем, когато навлезем в спор с детето. Често едно дете, което не иска да сътрудничи, ще започне да спори и дискутира причината, която сме назовали. Тогава е по-ефективно да разпознаем емоциите и да насочим разговора натам.

Виж още: Защо емоционалната интелигентност е ключово умение в родителството

Разстроеното дете не е способно да разбира обяснения

Ако обяснявате отново и отново и това не помага, не значи, че позитивното възпитание не работи; не значи, че имате лошо или глупаво дете и не значи, че не се справяте с родителството. Просто обясненията не променят емоциите, нуждите и способностите на децата.

Когато са разстроени, малките деца буквално не могат да обработват информация. Нервната им система задейства “борба или бягство” и надделява над по-висши процеси на мислене като анализ и логическо мислене.

Освен това, дори едно дете да ни чува и разбира, това разбиране не му помага да се справи с емоциите и силните импулси. (И ние разбираме логически, че да се ядосваме не ни помага да разрешаваме проблеми, но това не кара гнева ни да изчезне!) Например дори и детето да разбира, че вечерята ще е готова след 10мин, това знание не му задоволява глада и не му дава умението да контролира импулса да си грабне бисквитка, поне не когато е на 3г.

възпитание на деца
Кредит: Istock

И не на последно място, дори и да сме обяснили как определено поведение е нежелано и неподходящо, ако то е единственият начин детето да постигне нещо, най-вероятно ще се повтори. Класически пример тук е как детенце на 1.5-2г. издърпва играчка от ръцете на друго дете. Докато не развие умението да пита и търпението да изчака, нормално е да продължава да дърпа, за да си постигне целта.

Виж още: Добре, че детето се тръшка!

Когато обясненията не помагат, децата имат нужда от ПОДКРЕПА

По-добрата комуникация с мили думи, внимание и обяснения помага на децата да усетят нашата любов, грижа, уважение. Но обясненията не са достатъчни като единствен подход, ролята ни на родители изисква и да подкрепяме детето.

Ако то е завладяно от емоции, ще има нужда от подкрепа с валидиране и емпатия. Ако все още учи самоконтрол (=всички деца), ще има нужда от подкрепа във форма на нашата навременна намеса. В други ситуации децата ще търсят подкрепа за задоволяване на нуждите или просто ще са прекалено изморени/гладни/изнервени да се държат по-добре и да сътрудничат. Важно е да разпознаваме, когато децата имат нужда от повече време и упражнения да развиват нови умения – било то говорни, социални, емоционални или други. Тук помага да се запознаем с етапите на развитие на детето, да се опитваме да видим света през неговите очи и да се запитаме “Ако аз се затруднявах в подобна ситуация, как бих искала някой да ми помогне?” 

За допълнителни ресурси за емоциите на децата, ефективни граници, лошо поведение, разгледайте още от моите статии и безплатните ми ресурси в социалните медии. За по-дълбоко разбиране и допълнителна подкрепа, включете се в предстоящите ми курсове през milidumi.comКак да спечелим сътрудничество, Как да спрем да избухваме с децата и Основи на Позитивното Възпитание.

Виж още: Какво е корегулация и защо е важна за развитието на децата?

Деница Фишър
Деница Фишър
Kогато станах майка, осъзнах колко много въпроси имам за родителството и колко не-любящи са стандартните подходи към децата - с наказания, заплахи, подкупи или награди. Тогава открих и се влюбих в позитивното възпитание. Днес съм квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по Позитивно Възпитание и с удоволствие споделям курсове, лесни съвети и вдъхновение oнлайн.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

  1. Здравейте! Това с обяснението го правим и ние с мъжа ми, но получаваме отговор от сина ни: “Искам да се разболея” (за якето например) или “Искам да я счупя” (Играчката или друго) и това ни отчайва. След такъв отговор не знаем как да продължим.

    • Здравейте, да, понякога децата могат да почувстват дори обяснението като натиск и да се противопоставят или пък просто им е интересно какво ще стане ако пробват нещо различно. В такава ситуация, аз бих пробвала “Хм..може да вземем якето с нас и като излезем навън и решиш, че ти е студено, да го облечем тогава.” – връщам контрола в детето. От моя опит поне, като минат няколко минутки и изчезне ситуацията на “борба за надмощие”, изчезва и съпротивата. За играчката бих казала “Тя си е твоя играчка, ти решаваш какво да правиш с нея…само обяснявам, че ако се счупи не знам дали може да се ремонтира и няма да купя нова.” Няма как децата да чувстват отговорност ако нямат контрол – т.е. докато ние пазим играчката им отнемаме отговорността. Дори тази да бъде счупена, то това ще бъде ценен урок за детето – опитът е по-добър учител от всички обяснения.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии