Една прекрасна нова книжка влезе в нашия дом с уханието на пресни понички – книжката е “Дузина понички” на издателство Меченосец, написана в прекрасни сладки рими от Кари Финисън и с илюстрациите на Бриан Фарли.
В книжката се разказва историята на мечето Луана, което се готви за зимен сън и приготвя дузина понички.. за да е пълно стомахчето. И точно, когато започва да похапва понички, пристига и първият гост – мармота Уудроу. Мечето споделя своите понички с радост, но тогава пристига следващия гост. И отново то приготвя дузина понички, и отново идват гости, които ги изяждат, докато накрая за Луана нищо не остава.
Книжката отвори вкъщи темата за споделянето по един много симпатичен и забавен начин. “Защо Луана си даде всички понички?”, “Защо е тъжна? А сега какво ще си хапне?” – попита Алекс веднага. Мечето му беше станало симпатично и няма как да е иначе, когато и двамата споделят любовта към поничките.
Разказахме си, как когато споделяш с приятели всичко става по-вкусно, защото сте заедно!
Още на следващия ден Алекс реши да изпробва тезата ми и на практика. След детска градина винаги се черпим с 5 желирани бонбончета, но днес той реши да ги сподели с най-добрия си приятел. Вечерта, когато отново четохме книжката “Дузина понички” преди сън, той беше много развълнуван да разкаже как наистина, неговите бонбони бяха много по-вкусни, защото ги сподели със Стефчо!
Вкъщи обичаме да четем “Дузина понички” преди лягане, за да завършим с усмивка и сладки рими деня. Подходяща е за деца над 2 годинки и половина според мен, въпреки че римите са благозвучни и за най-малките. Харесвам много книжки, които по разбираем за децата начин отварят големи и важни теми – както Луана ни помогна да започнем разговора за споделянето. Илюстрациите са наистина добри и всеки нов гост, се превърна бързо в симпатично приятелче за моя малък читател. Признавам обаче, че страничката с поничките ни е най-любимата картинка – всеки път първо си избираме кой коя поничка ще изяде и след това четем 🙂
А сега за мама остана домашното да намери и рецепта за понички, защото книжката “трябва да се чете с домашни понички” – каза Алекс.
