След като вече знаеш що е това тодлър и как да се държиш с него, е време да си поговорим повече за начините за справяне със случаите, съчетаващи гняв, неподчинение или тръшкания на двегодишното ти дете.
Точно когато се вихрех с разследване по темата как да се справяме с гнева и емоциите на двегодишните деца, вселената ми изпрати приятел със зов за помощ. Една вечер получих следното съобщение от приятелка: „Дай съвет как да се справя с двегодишен дивак, който не чува, когато му казваш „Не”?”.
Какво се случва всъщност и защо майката рязко започва да се тревожи?
Събуждаш се един ден и няма помен от познатото ти ежедневие и сладко бебе. Вместо това се сблъскваш с новопоявил се малък борец за равноправие, детска истерична криза и абсолютно неподчинение, допълнително подсилени от собственото ти чувство за несправяне. Започваш да се караш, да се тревожиш, да се извиняваш, да се луташ, да определяш правила за поведение, да търсиш работещи техники за справяне с гневен двегодишен тодлър, който изобщо не иска да ни чуе. Всичко това е нормално и ежедневното ти старание е най-правилната стъпка.
Но трябва да си подготвена, че въпреки чутовните ти усилия, ще има моменти, в които детето ти ще те вбесява и безцеремонно ще нарушава правилата, определени в дома ви. Най-доброто, което можеш да направиш, е да игнорираш незначителните прояви на гняв или плач.
Ако обаче тодлърът ти става все по-гневен, удря, рита или крещи за продължителен период, е хубаво да имаш под ръка техники, които да извадиш на сцената. По-долу съм описала осем, които професионалистите съветват да прилагаме, когато се озовем по средата на кризисна ситуация с двегодишния си малчуган.
1. Не се поддавай на натиск и напуснете мястото на „кризата”
Дори да си поставила ясно границите на допустимо поведение, детето изобщо няма намерение да се подчинява безропотно и ще продължава да те тества. Не отстъпвай и бъди последователна в действията си.
Да си представим, че любимият ти тодлър започне да се тръшка в магазина и да прави сцени, защото няма да получи бисквити. Вероятно вече си почервенявала от срам, хората те гледат, а касиерката е спряла да маркира стоки, за да разбере откъде идват страшните крясъци. Изкушаваш се моментално да му купиш не един, а пет пакета с бисквити плюс един шоколад, само и само да се успокои. Не ги купувай!
Това, което трябва да направиш, е да го махнеш от мястото, на което се намирате. Премахването на изкушението ще го успокои. Метни викащото си дете през рамо и напуснете с бодра стъпка магазина.
Излезте буквално и преносно от кризисната ситуация.
Няма да си първият родител, изоставил пазарска количка по средата на магазина.
2. Отвличане на вниманието
Родителският ни инстинкт винаги ни съветва да грабнем детето си и да го отдалечим от потенциално опасен обект, към който то с вълнение се е насочило. Това обаче понякога може да предизвика гневна ответна реакция, защото му пречиш да стигне до нещо, което иска.
Ако детето е изложено на пряка опасност, весело потичвайки към оживена улица, го догонваш и го отнасяш на секундата. Последното нещо, което те интересува в този момент, е колко ще ти е сърдит, че си го спряла.
Ако обаче, няма пряка опасност, която да го застрашава, но пък подозрително се е загледало във витрината на магазина за играчки, ти вече си наясно какво може да се случи. Вместо да се изкушиш и да го понесеш в обратна посока, поемайки риска да те сполети яростта на разсърдения тодлър, пробвай да го разсееш с нещо друго. Повикай го по име, за да привлечеш вниманието му и му кажи да дойде при теб, за да му покажеш или дадеш нещо различно и супер интересно. Или направи смешна гримаса и говори с различен глас – нещо, което знаеш, че детето ти ще хареса.
3. Посрещни гнева със съчувствие
Един от основните проблеми, с които се сблъсква тодлърът, са неговите емоции и невъзможността му да вземе контрол над тях. Лесно е да се говори за емоции, но справянето с тях си е трудна работа. Дори на нас възрастните ни е трудно, а камо ли на едно дете. Това, което е сигурно, е, че всички ние имаме нужда от безопасно място, където да можем да изпуснем парата. Обикновено такова място е домът ни.
Замисли се на кого си се развикала последния път, когато си се вбесила за нещо. Вероятно нещастният потърпевш е бил партньорът ти, а не шефът ти. Хората, с които живеем, имат „късмета” да видят най-грозната ни страна. Когато спорим, се случва да изпуснем нервите си и да кажем неща, които ще наранят другия. Толкова ни е трудно да се въздържим…
Същото е и с детето, което все още не знае как да контролира емоциите си. Вместо да отвърнеш на гнева му с изнервяне, го посрещни със съчувствие.
Когато изслушваш и приемаш с уважение неговите преживявания, създаваш точно онова безопасно пространство, в което гневът да се стопи.
4. Помогни на детето да назове емоцията, която изпитва.
Когато детето ти е ядосано, му кажи: „Ти се чувстваш гневен. Нека ти помогна.”. Това помага, защото децата, които могат да назоват гнева, могат да научат и как да разпознават задаващия се такъв.
5. Таймаут техника
Ако въпреки усилията, разговорите и обясненията, детето продължава да има поведение, което не отговаря на установените в дома ви правила, използвай таймаут техниката.
Това означава да изпратиш детето в таймаут – място, където то да остане само за известно време. Нека мястото е скучно, без телевизор, разсейващи фактори и играчки. Например, стол в кухнята или коридора. Нека детето седне и изчака, докато се успокои. Времето за изчакване се определя според възрастта на пакостника. Правилото е, че 1 минута се равнява на 1 година.
Например двегодишното дете трябва да остане в таймаут за две минути, а тригодишното за три минути. Ако детето започне да шава и да се разхожда преди това, го върни обратно на мястото му. Не отговаряй на нищо, което казва или прави то, докато не изтече определеното време. След като детето се успокои, му обясни защо си го поставила в таймаут и защо поведението му е грешно.
6. Създай зона за успокоение
Някои специалисти по детско развитие насочват към друг похват, различен от таймаут техниката, а именно – зоната за успокоение. Идеята е вместо тодлърът да се изолира в таймаут, да му бъде създадена зона за успокоение. Това е място, на което детето, в момент на силни емоции, може да отиде да ангажира ума си, да успокои тялото си и да освободи чувствата си по безопасен и контролиран начин. Най-добре е изпращането му там да се случи преди нещата да са ескалирали.
Аранжирай зоната за успокоение с меки, плюшени възглавници и подреди успокояващи и занимателни елементи в нея – например шише с брокатена течност, пастели и хартия, дзен градинка с пясък, меки антистрес топки, книжка за оцветяване или четене.
Според психолозите, не бива да се тревожим – тези алтернативни „изключвания” не са награда за неподходящото поведение. Всъщност те учат детето на важно умениe в живота – да преработва и регулира емоциите, които изпитва.
Пусни таймер, който да отмерва времето, в което детето трябва да остане в своята спокойна зона. Когато времето свърши, помоли детето да се извини за това, което е направило. След като го направи, го прегърни, за да знае, че вече не си му ядосана.
7. Предложи алтернативен отдушник на гнева
Когато искаш детето ти да спре да прави нещо, например да спре да удря сестра си с детски чук по главата, му предложи алтернативни начини да изрази чувствата си. Например: „Удряй възглавницата си” или „Удряй с пластмасовия чук по играчките си”.
Детето трябва да знае, че емоциите и импулсите му са приемливи, но определени начини за изразяването им не са.
8. Четете заедно детски книжки за емоциите
Всяка тема винаги се комуникира по-добре с детето чрез книга, ролева игра и въображаем свят. Четенето на книги за справяне с различните емоции, могат да направят чудеса с твоя тодлър. Той ще разбере, че мечето, зайчето или тъжното момиченце на картинката също се ядосват, казват „Не” и правят бели. Постепенно героите от книжките ще го научат как да овладява емоциите си и ще му помогнат да изгради своята емоционална интелигентност, пряко свързана с щастието и успехите му в бъдеще.
Иска ми се да завърша този текст с отговора, който дадох на моята приятелка, която се чудеше как да се справи с двегодишния си малчуган:
„Периодът между 1 и 3-годишна възраст със сигурност не е лек. Другото, което е сигурно, е, че отминава. Зареди се с любов, търпение и оптимизъм. Тодлърът е твърде малък, за да осъзнава какво го кара да се държи по един или друг начин. Ти обаче разполагаш с цялата информация и имаш възможността да действаш правилно. Не винаги ще ти се получава и това е нормално. Няма идеални деца, а още по-малко – идеални родители. Всички сме хора със своите силни и слаби страни. Важното е да вървите заедно и да се учите един от друг. Бъди нежна към него и към себе си. И не забравяй, че детето израства с посланията, които ние отправяме към него.“
