fbpx

6 начина да избегнем тръшкането на малките деца без да им угаждаме

Детето иска шоколад в магазина. Казваш с любов и спокойствие, че няма да му купиш сега. И изведнъж отсреща избухва грандиозен протест, току виж се разиграе и цял театрален спектакъл, придружен с рев и тръшкане по земята. Какво правиш? Купуваш ли шоколада, само и само да спре този ужас или удържаш фронта и потушаваш пожара? Мисля че на всеки родител се е случвало да купи шоколада, нали? Нормално. Но днес ще разбереш как можеш да предотвратиш изобщо подобна ситуация и да се справиш с други, в които тръшкането се превръща в истинско изпитание за нервите на родителите.

За целта на помощ ни идва Деница Фишър – квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по позитивно възпитание. Усвоените знания споделя с родители чрез своята платформа „Мили Думи”, в която можеш да откриеш практични съвети, ресурси и курсове.

На 17 април Дени стартира нов курс по позитивно възпитание, на който родителите ще научат ефективни тактики на позитивното възпитание за всякакви ситуации и предизвикателства с деца на възраст от 1 до 17 години.

Виж още: Как да спрем да избухваме с децата

тръшкането на малките деца
Кредит: Личен архив

„Тръшкането е напълно нормална и важна част от емоционално развитие на малките деца, около от 1 до 4 години. Може да е много изкушаващо да им угодим, за да избегнем урагана от емоции, но пък така не помагаме на децата да се научат да се справят с тези емоции, нито пък да се научат да разбират граници. Добрата новина е, че когато запазим спокойствие има много ефективни тактики на позитивно възпитание, които не само помагат значително да намалят шанса от избухване, но и подкрепят емоционалната интелигентност на децата и заздравяват връзката ни с тях! Днес ще ти представя 6 от тях:

1. Подгответе детето за преход към друга дейност

Много избухвания се предизвикват от преходи – когато нещо свършва, за да започне друго. Въпреки че всеки ден след вечеря идва време за къпане, мозъкът на малкото дете още няма добра представа за време и може да се шокира, когато се запътите към банята. Така, когато детето не знае какво предстои, може да почувства стрес и несигурност и това е предпоставка за емоционален изблик, който наричаме тръшкане. Това е валидно за ситуации от ежедневието, които не би трябвало да са изненадващи за децата. Как да помогнем? Като ги предупредим и подготвим за това, което предстои, всеки път:

* Планирайте преходите
Ако трябва да тръгнете от парка в 17:30, не казвайте на детето, че е време за тръгване в 17:30 – дайте си време, за да не се изнервяте вие и да не притискате детето да тръгва на секундата.

 * Предупредете детето
„След малко е време да тръгваме.”

* Разкажете какво точно ще се случи
„Като тръгнем от тук, ще отидем до магазина да купим хляб. После се прибираме вкъщи, измиваме ръчичките и ти давам да си играеш с влакчето, а аз ще приготвя вечеря.”

* Дайте възможност на детето да контролира нещо
Предложете малък избор от две алтернативи, които са приемливи за вас – „Какво искаш да направиш последно преди тръгване – да се пуснеш по пързалката или да се качиш на люлките?”.

Когато децата знаят какво ще се случи, преди да се случи, светът им се струва по-предсказуем и безопасен и вероятността да изпаднат в истерия намалява.

тръшкането на малките деца
Кредит: Pexel

2. Дайте избор

Освен моментите на преход, друга типична ситуация, която предизвиква тръшкане, е борбата за власт/контрол. Нали се сещате? „Искам сам!” или „Не мама!”, или „Не това!”.

Тогава детето иска да бъде отговорно, да има контрол. Вместо да се противопоставяте на това напълно естествено желание – което би довело до борба за власт – пробвайте да удовлетворите желанието за контрол като дадете подходящ за възрастта избор. Тук е важно да подчертаем – подходящ за възрастта. Дори малкото дете да си мисли, че иска да избере какво да сготвим за обяд или кога е време за лягане, децата всъщност се чувстват по-добре, когато родителите взимат тези важни решения. Малките човечета имат нужда от по-ограничен избор. Ето няколко примера:

* „Време е за лягане. Кое животно искаш да гушкаш тази вечер – маймунката или мечето?”

* „Време е за обяд. Днес имаме супа и препечени филийки. От коя паничка искаш да ядеш – дървената или червената?”

* „Сега ще излизаме. Кои обувки искаш – маратонките или ботите?”

Когато позволим на малкото дете да контролира нещо, е по-вероятно то да ни чувства като част от екипа, а не като противник. Това е първа стъпка към сътрудничество. 

3. Валидирайте емоциите

Когато децата изпитват някаква емоция, (например разочарование, че забраняваме да подстрижат кучето) и ние допълнително отричаме („Няма нищо тъжно”) или омаловажаваме („О, за това малко нещо ли плачеш?“) или директно критикуваме тези чувства („Ти да не си бебе, че да плачеш?”) това е двойно трудно за тях. Към неприятната емоция сме добавили още една доза болка, от това, че най-милите им хора не ги разбират. Естествено, че малките герои се хвърлят на пода и пищят неутешимо!

Това е много изтощаващо. Затова, когато забележите, че детето има емоция, пробвайте да я валидирате: „О, миличко, виждам, че си разстроено. Искаше да подстрижеш кучето и сега си тъжно. Това е окей, всички сме тъжни понякога.” Тогава детето може да ви гушне и да върне ножиците или може все пак да избухне в тръшкане. Но когато детето вижда, че разпознавате и приемате неговите емоции, периодите на тръшкане, ако се случат, ще са по-леки и по-кратки.

Ето още няколко примера:

* Когато не може да намери любимата играчка: „Виждам, че си тъжен/тъжна, разбирам те.”

* Когато е време да тръгне от забавно място: „Виждам, че си разочарован/а, че трябва да тръгваме. Да, трудно е да оставим нещо приятно.”

* Когато някое друго дете вземе неговата играчка: „Виждам, че си ядосан/а. Нормално е да се ядосваме.”

Не се притеснявайте – валидирането на емоции не е насърчаване на неприемливо поведение. Напротив, това е шанс да разграничим емоцията от поведението и да покажем на детето, че искаме да промени само поведението, а не емоцията. Това пък прави по-лесно за него да ни послуша, защото чувства разбиране и емоционална подкрепа. В последния пример това може да продължи така: (когато друго дете вземе неговата играчка): „Виждам, че си ядосан/а. Нормално е да се ядосваме. Но не мога да позволя да удряш другото дете, вместо това може да тропнеш с крак и да кажеш: „Това е моята играчка, дай ми я!”.”

Валидирането на емоциите е невероятно ефективна тактика – детето започва да чувства, че не е само в емоцията, а има подкрепа и това му помага да се справи. Плюс по този начин децата започват да се учат да разпознават, назовават и да приемат собствените си емоции, което е началото на емоционална интелигентност. 

Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?

тръшкането на малките деца
Кредит: Pexels

4. Направете „Да-не-да” сандвич

Да си малко дете означава да чуваш „Не” около 27 000 пъти на ден и това никак не е забавно. Дори на нас като възрастни не ни е приятно, защо тогава се учудваме, когато детето избухне в плач при поредното „Не може!”?

И все пак, като родители, много често се налага да кажем „Не”. При следващата такава ситуация, пробвайте „Да-Не-Да” сандвич. Вместо директно „Не”, споделете този труден отговор между две „Да” твърдения. 

Ето как звучи това:

* „Искаш да отидем при баба? Страхотна идея! (=Да) Днес имаме детска градина. (=Не) Хайде да се обадим на баба и да направим план за утре. (=Да)

* Искаш да си играем на кукли? Това ми звучи много забавно! (=Да) Ей сега като свърша с миенето на чиниите след 5 минути, тогава може да играем. (=Не) Нямам търпение. (=Да)

Да, тази тактика изисква малко креативност и минутка мисъл, но като започнете да я прилагате бързо ще свикнете с нея и ще стане много по-лесно

5. Удовлетворете ЧАСТ от желанието на детето

В онези моменти, когато не може да дадете/направите това, което детето иска, е нормално то да е много разочаровано. Освен „Да-Не-Да” сандвич, ето още няколко начина да помогнете на детето да се справи с чувствата и да избегнете тръшкане:

* Говорете повече с детето за това, което иска
Ако то още не може да говори много, налучквайте и опишете в детайли това, което то желае. Така ще разберете защо детето иска точно това нещо, кой елемент най-много го привлича. Освен това, в процеса на говорене или слушане, детето си представя, че прави или получава желаното и това до голяма степен може да задоволи нуждата му още сега.

„Ти искаш да си играем на пясъчника? Какво най-много искаш да правиш там? Да строиш кули с кофичката? Да играеш с лопатката?”

* Покажете емпатия към желанията на детето вместо да ги отхвърляте
Така детето се чувства разбрано, в този момент ще усеща по-силна връзка с вас (вместо отдалечаване като му кажете „Ама не може, сега е вече тъмно!“)

„Да, разбирам, наистина е много интересно да създаваш цял замък от пясък. И аз като бях малка много обичах точно това! Знам, че ти е много тъжно, че сега не може да отидем на пясъчника.”

* Предложете алтернатива, която съдържа същия ЕЛЕМЕНТ на това, което детето иска
Често, ние предлагаме алтернативи, които са лесни за нас, но нямат нищо общо с желанията на детето (например то иска да готви с кал, а ние предлагаме да четем книжка) и затова то може бързо да ги отхвърли и да се чувства още по-разстроено и неразбрано.

„Ако искаш да строим замък, може тук да строим замък от лего (или от кутии). Искаш ли да пробваме колко голям ще стане? С една кула или повече?”

Да, понякога нямаме време или възможност дори за алтернативата… но пък тръшкането също отнема време. С малко повече изобретателност и комуникация с детето, може да откриете алтернатива, която да е приемлива и за вас, и за него.

6. Поставяйте и спазвайте твърди граници с нежност

Това е основата на всички тактики на позитивното възпитание и най-ефективният начин да избегнем тръшкане – да поставяме граници с нежност и да ги спазваме. Когато детето види шоколада в супермаркета и започне да вика, нежно напомнете за границата: „Виждам, че си ядосан. Разбрахме се, че ще купим само бисквити.Позволете на тръшкането да се случи, без да угаждате за шоколада.

Защото, ако започнете да правите изключения и да поддавате заради пищенето, на какво учите детето? Нали помните, че когато малките деца знаят какво ще се случи, преди да се случи, светът им се струва по-предсказуем и безопасен и вероятността да изпаднат в истерия намалява – това е особено валидно за нашето поведение. Когато поставим граница и децата знаят, че това ще се случи, тази граница става позната. Така, дори когато не им харесва, им е по-лесно да се справят с емоциите. 

Ето как звучи в ежедневието:

* Изключваме телефона с думите: „Разбрахме се да гледаш три песнички. Това бяха три песнички. Сега какво искаш да правим – да четем книжки или да рисуваме?”.

* „Ще ти дам две парченца шоколад”. (Даваме, детето изяжда) „Това бяха две парченца, за днес няма повече. Ако още искаш нещо сладко, имаме ябълка и банан – кое избираш?”

Малко тръшкане в процеса на учене на границата ще спести повече тръшкане в бъдеще.

Виж още: Внимание, двегодишно дете на хоризонта! Какво да правим и какво не?

Кредит: Pexels

А какво правим в други ситуации? 

С техниките, описани до тук, може да се подготвите и действате в ситуации, когато предварително усещате вероятност за тръшкане. Но, естествено, в родителството има още много други ситуации, които изискват да наблюдаваме и анализираме детското поведение, да показваме емпатия към емоциите и да комуникираме внимателно, с любов.  

Кога и как да действаме във всякакви ситуации, за да подкрепяме детското развитие и защо е важно да избягваме подкупи, заплахи и  наказания – това са основните въпроси, фокус на позитивното възпитание.

Водещият принцип на този подход е да съчетава твърдост и уважение и да залага на насърчаването, за да отгледате отговорно, способно, уверено дете, което уважава околните и е способно да изслушва! 

Курсът по позитивно възпитание, създаден от Джейн Нелсън и базиран на работата на двама психолози – Адолф Адлер и Рудолф Драйкърс, се преподава на възпитатели и родители по цял свят вече 40 години, а сега и в България. (Дори има научни проучвания, които показват ефективността на този подход на възпитание.) Уникалното на този курс е, че неговият формат е създаден така, че да даде на родителите не само нови знания и разбиране как позитивното възпитание „работи”, а също така да „въоръжи” родителите с много практични тактики – как да реагират в различни ситуации от ежедневието (по-горе прочетохте няколко такива). И най-важната част на курса, която го отличава от четенето на книги, е прилагането на наученото и времето за обсъждане с други родители и практикуване още след първата лекция.

Ако това събужда интерес да участвате в първия курс на позитивно възпитание на български език, може да научите повече тук.”

От нашите читатели
Текстове, изпратени от нашите читатели по наболели за тях проблеми, споделящи личен опит и теми, които не получават достатъчно обществен отзвук. Редакцията по тях е минимална.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии