Навярно си чувала за дебютния роман на Виктория Бешлийска – „Глина”, а може би вече си имала удоволствието и да го прочетеш. Или пък я познаваш от нейния блог – „По дирите на думите“, в който възражда стари и позабравени български думи. Виктория Бешлийска умело съчетава много роли – на писател, блогър, търсач, но днес искам да ти представя друг неин образ – този на майка.
Как успява да предаде любовта към българския език на своите дъщери Леа и Алма? Какви приказки четат заедно? Няма как да не отворим дума и за „Глина” – една книга, от която струи толкова уют и пъстрота. В нея грънчарското колело се върти в ритъма на човешкия живот, а Виктория умело рисува живи светове и плете нишки, които да те свържат със самата теб.
Пусни се с нас по реката на думите, които носят утеха и рано или късно намират своя бряг…
Здравейте, Виктория! Благодаря, че приехте поканата да гостувате в Mammi.bg. Къде ви откривам в момента?
В момента съм в София и броя дните, когато ще мога да отпътувам за по-дълго време от тук. Но въпросът ви ме подсети за дъщеричката на моя приятелка, която няколко пъти вече ме пита: „Ти живееш навсякъде, нали?”. Майка ѝ твърди, че не задава този въпрос на никой друг освен на мен. Харесва ми да мисля, че живея и съм навсякъде, всъщност фантазията ми често го позволява!
Хората ви познават като писател, блогър, търсач на автентични български думи, но малцина ви познават като майка. Разкажете ни как се чувствате в тази роля?
Ако трябва да определя чувството само с една дума, то бих казала „учеща се”. Майчинството е онова нещо в живота ми, което ми дава възможността да изпитам най-пълната гама от чувства и емоции и вярвам, че имам още много да откривам. От любовта и умилението, през възторга до страховете и тревогите, то за мен понякога е необятно в същността си.
Няма друг човешки опит, който в един ден да ти донесе чувството за преоткриване на детството и същевременно близостта до старостта.
За мен начинът, по който се свързвам с децата си, е умален модел на историята на човешкото време въобще. В един миг чрез тях получавам усещане и за миналото, и за настоящето, и за бъдещето. Те носят тази способност да ми го показват само в един миг.
Уча се всеки ден как да общувам с тях и да отговарям на различните им и порастващи нужди. Като във всички човешки взаимоотношения, и ние с моите момичета помежду си си имаме щастливите моменти и миговете на несъгласия, напрежение и изпитания. Шарено е ежедневието ни, въпреки че гледано отстрани, може да изглежда съвсем обикновено и рутинно.
За добро или за лошо, не съм от родителите, които имат готов отговор за всичко, и често го намирам по трудния начин, но винаги се доверявам на вътрешния си глас. Смятам, че силната интуиция е основното предимство на жените и трябва да ѝ обръщаме внимание.
Виж също: 10 книги от жени писатели, които да прочетеш това лято
Коя българска приказка обичате да разказвате на децата си и защо?
Обичам преди всичко да им чета. Вярвам в силата на думите на всеки автор и затова не преразказвам. А всяка от дъщерите ми си има любима българска приказка, която по собствен начин си е открила. Например, голямата ми дъщеря Леа обичаше „Работна мецана”, а малката Алма знае наизуст „Лече-буболече”. Приказките в рими са любими на децата заради ритъма на словото. Те им помагат да развиват паметта си по-добре, включително да запомнят все по-рядко срещани думи. Бих ги препоръчала на всяка българска майка.
Успявате ли да предадете вашата любов към българския език и на децата си? Как го правите?
Не знам, надявам се, че успявам… И ако е така, то става по естествен начин. Първо, у дома има много книги – във всяка стая и навсякъде. Опитвам се да показвам на децата, че самата аз обичам да чета от книга, макар и във времето, когато те са край мен, рядко да имам тази физическа възможност. Също така се старая да използвам цветността на езика ни – понякога някои думи им правят впечатление и ме питат какво значат, друг път знам, че просто ги попиват подсъзнателно.
Не се притеснявам да ползвам и умалителните форми на съществителните имена. някои хора смятат това за „лигаво”, но то е огромно предимство на езика ни – всяко нещо да можеш да наречеш, като че ли ти е мило и толкова малко, сякаш може да се побере в шепите ти.
Така ти, чрез езика, приютяваш света в себе си, което е колкото лексикално предимство, толкова и въпрос на отношение към всичко заобикалящо ни.
И последно, но всъщност първо по важност: обръщам се към децата си с две думи, които обичам и смятам, че казват всичко: „слънце” и „любов”. Чувството, което те изразяват, е най-добрият учител по български език.
Виж също: Селекция с 10 хитови заглавия от Валерия Скимици
Кое е най-ценното нещо, което българската майка може да завещае на нейните деца?
Когато говорим за българската майка, то това е преди всичко езика, който ни отличава от всички останали. Другото го носим и предаваме по природа. Не по-малко важно е отношението към родното, очите, които даваме на децата си към природата, ценностите и културата ни, любовта към семейството и близките.
Няма как да не ви попитам за дебютния ви роман „Глина”. Прочетох го на един дъх! Вие на един дъх ли го написахте и как открихте точните думи за него?
Дълго време проучвах фактите и историческия период, които ми бяха нужни, за да изградя сюжета и света на „Глина”, но самото писане ми отне около три месеца. Работих интензивно и концентрирано – да, това беше писане на един дъх. Оставих му се, както човек се оставя по течението на река, думите идваха сами и сякаш самички си падаха като скъпоценни камъчета в отредените за това вдлъбнатини. Колкото повече време от написването на романа минава, толкова повече си мисля, че то се случи като в някакъв магичен транс.
Пенчо Славейков нарича българския език „дивен”. Вие какво определение бихте дали за майчиния си език?
Едва ли бих могла да дам по-хубаво всъщност. „Дивен” ще рече прелестен, необикновен, забележителен, чуден. Точно такъв е! Всеки ден не спирам да се дивя на думите в него, на произхода им и на значението, което сме им придали ние като народ. Ето например, тези дни проучвах думата „хатър”. Четох, че на турски, откъдето сме я взели, означавала „спомен, съзнание” или се ползва със значение на „уважение”, докато ние сме ѝ придали смисъла на „силно желание”. Чували сте израза „да скършиш хатъра на някого”, т.е. да му убиеш мерака? Доста смислови нишки сме вплели в думата и по този начин тя вече си е станала наша. Та, богат ни е езикът и заслужава да се грижим за него в пълната му прелест и зрялост.
Коя е думата, която най-нежно гали слуха и сърцето ви?
„Мами” – изключително сладкото обръщение на малката ми дъщеря към мен. Неповторим е начинът, по който го казва и това, което изразява.
Вашият блог се казва „По дирите на думите”, каква диря искате да оставите след себе си?
Преди няколко дни бях в Перник, където представих романа си „Глина” в един много уютен център за личностно развитие. Разказах малко за себе си, за блога и за написването на книгата, а после присъстващите имаха възможност да задават въпроси и да споделят впечатления. Една дама ми каза, че книгата ѝ е донесла силно лично преживяване:
„Между редовете и думите има една нишка, която вие сте оставили, и тя ме върна към себе си, към въпроса какво правя тук”.
За мен като автор на дебютен роман това беше изключително въздействаща обратна връзка.
Та, за диря не знам, но ми се ще да успея да изплета повече такива нишки, които да носят на хората усещането за дълбоко свързване със себе си. А също и да ги събера, пак посредством нишката, в една по-голяма общност на памет за корените и духа ни.
