Така да обичаме лични истории*! Убедени сме, че споделеният опит между майки дава сили и вяра, че не сме сами, че не сме изгубили разсъдъка си и че да – ние ще оцелеем! И ако това да си мама на един малък човек си е невероятно предизвикателство, то да си мама на две малки човечета, които едновременно си носила в корема си, е съвсем друго ниво на играта. Затова и днес се радваме, че своята история с нас реши да сподели Мариета Джанфезова – майката на Сияна и Николай (близнаци на година и три месеца).
Освен, че ще сподели с нас какво значи да си майка на близнаци, Мери ще ни даде и някои ценни съвета, придобити от личен опит, които улесняват ежедневието ѝ. Къпане, захранване, извеждане на разходка – всичко е двойно по-трудно, да, но пък и радостта да гледаш своите две мъничета е двойно по-голяма и придава смисъл на всички предизвикателства!
Виж още: Да отгледаш близнаци – 10 начина да улесниш ежедневието си
„Сигурно нито една майка не си представя как точно се случва отглеждането на близнаци. Аз самата знаех, предчувствах, че предстои нещо велико, но нямаше кой да ме подготви за препятствията, които ме очакват.
ПРИТЧА ЗА БЛИЗНАЦИТЕ – ДЕЦА КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ И РАЗЛИЧНИ САМИ ПО СЕБЕ СИ
Още в родилното отделение всяка майка си задава куп въпроси (ако вече не е изчела целия интернет, макар че и това количество информация ни се струва недостатъчно). Е, майката на близнаци си задава двойно повече въпроси и лошото е, че си отговаря на тях в движение, тъй като обикновено няма много време. Тук е моментът да похваля всички групи в социалните мрежи за близнаци, тризнаци и многодетни майки – страшно много помага да споделяш, да питаш, да ти отговарят, разбирайки те, дори да подаряват… Или както се казва:
„Само една майка на близнаци може да разбере друга майка на близнаци”.
Когато близнаците вече са при теб, приемаш всяка помощ, която ти предложат, но и много неща, както вече казах, научаваш сама. Ето и кои бяха някои от моите първи уроци:
В болницата с близнаци
В клиниката ти дават децата, за да ги обгрижваш още на втория ден. След операция секцио си е сериозно предизвикателство да се надигаш двойно всеки път, щом някое от тях се разплаче. Но пък леглата с повдигащ механизъм са голям плюс в такива моменти, а еднократните чаршафи са идеални при преповиване на бебетата.
Кърменето в началото е труден процес, но не се притеснявайте, че бебетата ви ще се отбият, ако им дадете адаптирано мляко, докато нещата потръгнат. Това е вашето спасение децата да не плачат постоянно, особено, ако не сте сама. За предпочитане е да няма друга мама в стаята, защото две деца да укротиш е ок, но с три справянето вече е екшън.
Да накърмиш близнаци
Тандемно кърмене – аз така и не го усвоих. Много мами ползват специална възглавница – адмирации, за което! За такива мами като мен обаче кърменето приключва бързо и се налага да разчиташ на адаптирано мляко и да храниш децата със шишета. Затова и един от първите въпроси беше какво шише и колко да избере. Лично аз се „родих” с пластмасови шишета – в комбинация с няколко хавлии вършат чудеса (с хавлиите си поставяте шишетата така, че да смуче комфортно всяко бебе). Някои мами смятат, че стъклените шишета са по-хигиенични – може и да е така, но на мен ми бяха по-тежки и неудобни, поне в началото.
Самият биберон е строго индивидуално решение, затова съветът ми е да купите поне два различни вида. Аз лично взех един каучуков и един силиконов като за начало – оказа се, че децата свикнаха и с двата. Имайте предвид обаче, че каучуковите биберони по-бързо омекват.
Да облечеш близнаци
Ромпъри, ромпъри и пак ромпъри! (Дума, която никоя жена не знае, преди да стане майка, но после не спира да повтаря). Това са гащеризони с дълги ръкави и крачоли. За мен те бяха най-удобни в първите четири месеца – бързо се преобуват вечер, когато често и двете деца проревават – кой за храна, кой за преобуване, кой просто, защото го боли коремчето.
Да излезеш на разходка с близнаци
Време е за извеждане навън! Олеее! Да, трудно е, но най-щастливата близнашка майка е тази, която повече време може да изкара навън с децата си – особено след 4-5 месец нататък. Както се казва – и кучетата ме познаваха! Мерех парковете по цял ден, въоръжена с мокри кърпи в чантата, пелени поне 3-4 броя на дете, по два комплекта ромпъри (дрешки) за всяко дете, шишета, адаптирано мляко (по-късно и пюрета/храна), някоя играчка за забава, одеялца (ако е лято и няма чувалчета за количка).
Разбира се, самото извеждане навън си е уникално предизвикателство – особено, ако сте сама, защото, ако има кой да помага си е лесно. Но, ако няма, както казваше моя комшийка: „То си е цял ритуал!”.
Ние живеем в жилищна кооперация, външната врата се заключва, количката ни стои на площадката на първи етаж (нямаме асансьор). Предварително съм подготвила чантата с всички салтанати, децата са облечени и готови като войници (като по-малки стоят и чакат в леглото, по-нататък – в проходилка, а като по-големи – просто на земята, докато си играят и дойда да ги взема). Оставям ги сами, слизам да приготвя количката и да сваля багажа, бързо естествено! Бягам нагоре да взема първо едното дете, свалям го и го слагам в количката, с надеждата другото в това време вече да не зареве или да не се качи на диван, или да не пусне съдомиялната… Бързам бързо да сваля и другото дете и излизаме.
Забравих да добавя, че аз съм се облякла предварително, минала съм през тоалетна, че цял ден си е цял ден навън. Най-вероятно не съм имала време да хапна кой знае какво, но се успокоявам, че ще си взема нещо навън, за да спестя време (не стойте гладни, мили мами, намирайте начин да хапвате!).
Умишлено не съм споменала нищо за количката. Как се избира, коя е най-удобна – това са едни от основните въпроси, които си задаваме преди да се родят децата и отговорите са строго индивидуални. Количката е особено важно да е удобна при отглеждането на две деца, нашата е подходяща и за неравни терени. Като минус единствено мога да кажа, че гумите могат да се спукат и е дискомфорт, слава Богу, случва се рядко.
Захранване на близнаци
Всъщност това е захранване на две отделни деца. Никога не ги възприемайте като едно цяло в това отношение. Те имат различни предпочитания и е хубаво да се съобразявате с това, но не до крайна степен. Днес на едното може да не му се яде тиква, утре обаче може и да се окаже, че ще си изяде бурканчето. Ако обаче на няколко пъти се мръщи, подайте нещо, което знаете, че ще се консумира. В моя случай това беше кисело мляко с бисквити – винаги имах направено, за мен беше важно децата да не останат гладни. Естествено, адаптираното мляко също беше под ръка.
Някои майки успяват да хранят децата си с две различни лъжички – честно казано – поздравления! За мен това се оказа доста трудоемко и се отказах бързо. Храних ги от една купичка, с една лъжичка. Казват, че така трудно разбираш колко са изяли децата, но аз някак се справях и с това, поне в началото.
По отношение на храненето мога да дам следния съвет – при първа възможност запишете децата си на детска кухня. Така си спестявате време, а и там готвят по определени стандарти и храната е по-разнообразна от тази, която се готви вкъщи. Разбира се, няма спор, че домашно приготвената храна е най-подходяща. В началото голяма част от пюретата си ги правих аз, ползвах царевично нишесте и ставаше почти като купешкото.
Друго изключително важно нещо е да се изгради общ режим на хранене (това важи и за режим за съня) за двете деца, по възможност в един и същ час. Това може да значи понякога да будиш едното дете (колкото и да ти е съвестно), защото другото е гладно. Но с времето ще видиш колко важно е да има синхрон между тях.
Виж още: Да се смеем или да плачем – майки на близнаци разказват
Къпането на близнаци
Тук майките на близнаци са много креативни – виждала съм доста интересни ситуации и адмирации за прозорливостта, защото най-трудно е, докато се къпе едното, ако сте сама, да наглеждате другото. Някои мами слагат наблизо в кошче другото дете, други просто къпят децата си, когато има още някой вкъщи да помага – обикновено баба или татко.
В началото мисля, че 90% от бебетата са къпани в мивките. Ами да – просто е най-удобно. Моя приятелка дори ми подари т.нар. цвете-дунапрен, в Америка се използвало именно да го поставиш в мивката и да си къпеш спокойно детето върху него. Те са толкова дребни, че в шепа се събират – нужно е само внимание. В началото вкъщи къпехме близнаците всяка вечер, с времето обаче намалихме на два пъти в седмица в зимните месеци, лятото нещата са по-различни.
Боледуване на близнаци
С едно болно дете е трудно, с две болни деца си е цяло изпитание. Майката ще е късметлийка, ако и тя не е болна. В такива моменти ставаш медицинска сестра, латинският език започва да не ти е толкова чужд, помниш сложни имена на лекарства, които постоянно се сменят. Съвсем интересно става, когато едното дете е алергично към дадено лекарство, а другото не – налага се да измислиш друга схема, вместо тандемното лекуване. Трябва да се има предвид и че е напълно възможно едното дете да оздравее по-бързо от другото. Въпреки това, профилактично си го лекуваш и него (всичко това, разбира се, след консултация с педиатър!).
При боледуване е добре да се подготвим и за много повече рев. Едното като зареве и другото започва, особено, ако се намесят онези приставки за прахосмукачки за издърпване на сополи – е тогава екшънът става пълен. Рев, сополи, здрава храна и стоене в къщи – голям кошмар, добре че и това свършва някога. Тук вече храненето с отделна лъжица не е от значение, децата си боледуват често, да не кажа винаги заедно. Има може би 5-6% от майките, които има къде да си отделят децата, при някой роднина и евентуално едното дете да остане здраво. Това на мен ми е като мираж засега.
Игрите на близнаци
Щом децата проходят, те се превръщат в свободни електрони, а ти просто нямаш представа каква ще е следващата им мисъл. Щом започнат да вървят, очите трябва да са на шест, но ако има помощник си е най-добре. Най-лесно навън си е на затворена площадка, ако има малко деца е още по-добре, друг вариант е на тревиста полянка в парка (стига да няма кърлежи). Добре е винаги да имате под ръка различни играчки, с които да привлечете интереса им.
Това, че близнаците са две деца и са по цял ден заедно, не значи обаче, че са свикнали с всички други деца. За тях те са нещо различно и ново и винаги има опасност някой да бъде блъснат или оскубан.
По повод последното – синът ми доста често скубеше дъщеря ми, от радост може би. Правих забележка на няколко пъти, но без ефект – накрая започнах да пошляпвам ръката, пак нямаше голям ефект, освен рев. Започнах да обяснявам как се гали, хващах ръчичката му и галихме косичката на сестра му, при всяко скубане на сестра му и аз го оскубвах (не силно, разбира се) и обяснявах, че не е хубаво. Може би след около две седмици той започна да я гали. Това не пречи от време на време да се хвърля от горе ѝ от радост, а тя да се разплаче. Та методите за възпитание минават през голямо постоянство, показване, говорене и то по две. 🙂
Да оцелееш с близнаци
Дойдеше ли моментът за нощно хранен, изтръпвах! Имах страх как ще се справя, особено щом ревнат и двете бебета едновременно. Тук ще кажете – нямаше ли кой да помогне? Таткото помагаше и все още помага много, особено вечер в кризисните ситуации, но все пак човекът ходеше на работа и ми се искаше да го оставям да поспива повече.
Незаменими помощници в днешно време са шезлонгите / механичните люлки. Това за нас се оказа страхотна инвестиция (намират се и втора употреба в отлично състояние като по-бюджетен вариант). Дори да мислите, че нямате място, опитайте се да намерите, защото това е „другият човек” в семейството, който приспива децата. Не всяко дете ги възприема, разбира се, но ние сме безкрайно „благодарни” на нашите, че се чувстваха добре в шезлонга. Не мога дори да си представя в миналото как хората са се справяли без подобни екстри.
През деня нещата изглеждаха малко по-добре, особено, когато идваха да ме отменят просто, за да се наспя. Помощ никога не отказвайте! Преглъщайте принципи и самочувствие – здравето ви е най-важно, а и не виждам нищо лошо в това някой да ви отмени, за да обърнете внимание на себе си за елементарни физиологични нужди.
И, разбира се, да не забравяме депресията – има я, дори и при жени с много силен характер. Да, при някои минава по набързо, по в движение, защото просто нямаш време да я мислиш. За момент изпадаш в паника и се чудиш кое по-напред, доревава ти се, но в същото време още две бебета реват срещу теб. Нямаш време да стоиш в тази тежка, негативна емоция. Хващаш едното, слагаш на гърдата (или му даваш предварително подготвено шише), другото дете полюшваш с крак върху шезлонг с надежда да заспи. То обаче не заспива. Сменяш им местата и се надяваш на най-доброто развитие на ситуацията – поне едното да заспи или да се успокои. А в най-добрия случай – да заспят и двете.
И тъкмо си кажеш, че е време да заспиш, поглеждаш – то е станало 6:00 сутринта – изгледал си всички повторения на филми през нощта и чакаш да дойде подкреплението, за да се наспиш… Е, след всичко това, как да няма депресия?! Хубавото обаче е, че отминава бързо. Първите три месеца са най-трудни в това отношение, но и те минават, а ти разбираш, че можеш да се справиш с много повече, отколкото някога си предполагала!
Виж още: 12 правила за безопасни разходки с проходили близнаци
Щастието да имаш близнаци
Едно от най-трудните неща е как да не пренебрегваш едното си дете, за сметка на другото. Докато едното плаче, защото иска да го вземеш, да успееш да гушнеш и другото. Докато едното плаче, защото му се спи, да грабнеш банан да дадеш на другото, което е гладно. Докато едното дете е гушнато в теб и си мислиш как ще заспите заедно, другото да се разплаче и да развали момента. Да похвалиш едното, но и другото – хубаво е да бъде като навик, за да не се получават сконфузни ситуации за в бъдеще. Просто всяко дете иска своето внимание и веднага разбира щом бъде пренебрегнато. Тук таткото също има важна роля, за да има баланс в отношенията, защото, понякога, чисто физически е невъзможно „да се огрее навсякъде”.
Може би заради този бърз темп на отглеждане не можем максимално да се насладим на децата си и те порастват толкова неусетно. Поглеждаш назад и се чудиш къде отлетя това време, къде са онези малки бебета, кога започнаха да се смеят, да вървят, да говорят…
Въпреки нестандартните ситуации, в които попадаме всеки ден, най-важно си остава да съумеем да се радваме на децата си. Те са онова щастие и любов, които ни допълват и придават смисъл на живота ни!
Всичко, което споделих, е единствено въз основа на личния ми опит и няма за цел да налага мнение. Вярвам, че всеки сам трябва да открие пътя си, за да се чувства спокоен в отглеждането на своите близнаци!”
___________________________
* Очакваме с нетърпение и твоята история! Ще се радвамe заедно да я разкажем и да вдъхнем надежда на всички мамми, че не са сами с чувствата и мислите си. Пиши ни на mammi.info@gmail.com!
