И защо можем да дадем 200 евро. за децата без да мигнем, но изпитваме вина за рокля за 50 евро?
Лятото е онова време от годината, в което изведнъж осъзнаваме, че нямаме какво да облечем. Да, знам. Гардеробът не се затваря добре, но това е съвсем различен въпрос.
Защото миналогодишната бяла рокля вече не изглежда толкова свежа. Сламената чанта от миналото лято някак е загубила магията си. Сандалите са леко износени. А и нали все пак предстоят море, разходки, вечери навън, снимки с децата, снимки без децата, снимки за Instagram, снимки, които никога няма да публикуваме…
Любопитното е, че много майки не изпитват никакво колебание, когато става дума за покупки за децата. Нов бански за морето? Разбира се. По-удобни обувки? Няма проблем. Лятна занималня, лагер, спортни активности, книги за ваканцията? Всичко това изглежда като естествена и необходима инвестиция. Съвсем различна е ситуацията, когато покупката е предназначена за самата майка. Тогава често започват въпросите: „Наистина ли ми трябва?“, „Не мога ли да изкарам още едно лято със старите дрехи?“, „Не е ли малко разточително?“.
Този вътрешен диалог е толкова разпространен, че почти не го забелязваме. Приели сме го за нормален. А всъщност той разкрива нещо много интересно за начина, по който възприемаме собствените си нужди след като станем майки.
Кога започнахме да вярваме, че сме последни в списъка?
Повечето жени не стават майки с идеята, че от този момент нататък трябва да пренебрегват себе си. Това е убеждение, което се натрупва постепенно. Започва с безсънните нощи и естественото желание да поставиш нуждите на детето на първо място. След това идват ежедневните компромиси, малките лишения и постоянното пренареждане на приоритетите.
Незабелязано много жени започват да приемат, че добрата майка е тази, която винаги мисли първо за останалите. Ако има време, то е за децата. Ако има допълнителни средства, те са за семейството. Ако трябва да се избира между собствено желание и чужда потребност, изборът изглежда предрешен.
Проблемът е, че тази логика постепенно започва да се прилага и в ситуации, в които няма реална необходимост от саможертва. Купуването на рокля не означава, че детето ще остане без обувки. Посещението на фризьор не лишава никого от вечеря. Един следобед с приятелки не е проява на егоизъм. И все пак много жени продължават да изпитват вина, сякаш всяко действие в тяхна полза е за сметка на някого другиго.
Феноменът „Girl Math“ и защо всъщност не е толкова смешен
През последните години социалните мрежи популяризираха понятието „Girl Math“ – хумористичен начин да се обяснят странните финансови сметки, които жените понякога правят. Ако дадена рокля е намалена наполовина, значи си спестила пари. Ако си я облякла десет пъти, цената на едно носене става съвсем приемлива. Ако си използвала подаръчен ваучер, покупката почти не се брои.
На пръв поглед това е просто забавна интернет шега. Но популярността ѝ подсказва, че тя докосва нещо реално. Много жени непрекъснато търсят аргументи, с които да оправдаят покупки за себе си. Те не се опитват да убедят партньора си или приятелките си. Опитват се да убедят себе си.
Това е особено характерно за майките. Докато разходите за децата се възприемат като необходимост, разходите за самите тях често се поставят под въпрос. Сякаш удоволствието, самочувствието или желанието да изглеждаш добре са по-маловажни нужди.
Покупката рядко е само покупка
Когато една жена си купува нова рокля, това невинаги е свързано с нуждата от още една дреха. Понякога става дума за усещането, че новият сезон започва. Понякога е желание да се почувства по-красива. Друг път е напомняне, че освен майка, служител, съпруга и организатор на семейния график, тя е и човек със собствен вкус, характер и индивидуалност.
Това е една от причините толкова много майки да изпитват удоволствие от привидно дребни покупки. Не защото предметът сам по себе си е толкова важен, а защото символизира нещо по-голямо – грижа за себе си.
Разбира се, има разлика между това да си купиш нещо, което ти носи радост, и да използваш пазаруването като начин да компенсираш стрес, умора или неудовлетвореност. Но често обществото поставя тези две неща под общ знаменател и кара жените да се чувстват виновни дори когато просто си позволяват нещо приятно.
Какъв пример даваме на децата си?
Това е въпросът, който рядко си задаваме. Много майки вярват, че като поставят себе си на последно място, дават добър пример за отдаденост и грижа. Но децата не виждат само жертвите. Те наблюдават и отношението, което родителите им имат към самите себе си.
Когато едно дете расте с майка, която непрекъснато отлага собствените си нужди, то може да приеме това поведение за нормално. Особено момичетата често усвояват идеята, че грижата за другите трябва винаги да бъде за сметка на грижата за себе си.
А истината е, че здравословният пример изглежда различно. Той показва, че е възможно едновременно да обичаш семейството си и да уважаваш собствените си нужди. Че не е необходимо да избираш между това да бъдеш добра майка и това да бъдеш жена, която се чувства добре в кожата си.
Лятото не е само за децата
Лятото е сезонът на детските лагери, семейните почивки и безкрайните списъци с неща за организиране. Но не е нужно да бъде само това. Сред всички покупки за бански, шапки, сандали и играчки за плажа има място и за нещо, което е избрано просто защото ви харесва.
Не защото е най-практичното решение. Не защото е абсолютно необходимо. Не защото някой друг има нужда от него.
А просто защото ви кара да се усмихнете.
И ако това се окаже още една лятна рокля или поредната сламена чанта, вероятно светът ще продължи да се върти съвсем нормално.
Понякога най-полезното нещо, което една майка може да направи за семейството си, е да си позволи да бъде не само майка. А и жена, която не изпитва вина, когато избира нещо за себе си.
