Мамми, започна ли вече със смелите планове за лятото? Аз съм тук, за да ти кажа, че можеш да разчиташ на нас по всички параграфи. Още този месец даваме летящ старт на всичко интересно, свързано не само с летните семейни приключения, но и с грижата за нас самите в горещите дни. Темата ни за юни неслучайно е „Готови ли сме за лятото?”. Ще се постараем да ти дадем колкото се може повече ценна информация, за да имаш положителен отговор на въпроса и да се насладиш на идващите слънчеви мигове.
А говорим ли си за лято, то неизбежно ще се пътува, а има ли замесени деца, то нещата „загрубяват”. За да ти гарантирам спокойни мигове на път този сезон, започвам с няколко трика, които да помогнат на всички пасажери в колата да се насладят на споделеното време в тясното пространство.
Разбира се, всяка възраст идва със своите предизвикателства. Пътуване с бебе и пътуване с тодлър или тийнейджър са различни нива на една и съща игра. Затова ще се опитам да ти дам основните „правила”, а останалото съм сигурна че успешно ще напаснеш според участниците.
Виж още: 7 градски парка, които да посетиш с децата
1. Кога да тръгнем?
Може би най-важното решение, което ще вземете за пътуването. Благодарение на него можеш да си гарантираш така нужното спокойствие или пък да подложиш нервите си на сериозно изпитание. Ако преди да се роди детето гледахме да стигнем до хотела в уречения час за настаняване, сега приоритетите са ни други.
Това, което правя, е да проверя колко път ни чака и да го съобразя със съня на дъщеря ми. Докато беше бебе и имаше по няколко дрямки, разполагахме с голяма свобода. Когато остана само със следобедната дрямка, графикът ни за пътуване сериозно се промени. Отначало не бях доволна, губехме целия ден в път. Но после просто промених и моите навици. Вместо да глася багажа от вечерта, си оставях затова цялата сутрин. Глася и храна за из път преди тръгване, обядваме вкъщи и тръгваме малко преди да заспи. Това ни гарантира около половин час спокойствие в колата в игри и песни преди да заспи и още час и половина – два, ако сме късметлии, на път със спящ тодлър.
Миналото лято тествахме и друга схема, която се оказа успешна и мислим да приложим и при следващото дълго разстояния – нощното пътуване! Тръгваме след вечеря и скоро след това тя вече спи. Така се прибрахме от Синеморец за около 4 часа. Това не е толкова добра идея на отиване, защото може да има проблем с настаняването на мястото, където отивате, но за прибиране е просто чудесно!
2. Спирка по спирка
С деца на път трудно може да се мине без някоя и друга почивка, нали? Причини колкото искаш и трябва да сме подготвени за всички – ходене до тоалетна/смяна на пелени, преобличане, изцапване, хранене, нужда от раздвижване… Затова е добра идея да проучиш маршрута, по който ще минете – къде има бензиностанции, крайпътни отбивки и ресторанти. Или пък избери някой град или село, където да спрете, да се разходите и да разделите пътя. Ако децата са по-големи, със сигурност ще им е интересно да разгледат интересни забележителности. Ако пък са по-малки и няма да оценят, то защо да лишавате вас, възрастните, от малко отдих и разнообразие.
Проучването на различни опции за спиране е добра идея не само заради малчуганите, но и заради този, който шофира. Той може да се нуждае от почивка, ако пътят е дълъг или ако изберете да пътувате през нощта.
И ако преди децата винаги избирахме най-прекия възможен път и опцията да сме най-дълго на магистрала, сега нещата не стоят точно така. Когато кърмех дъщеря ми дори съзнателно избрахме Подбалканския път пред магистралата, само и само да имах спокойствието, че във всеки един момент ще можем да отбием и да я накърмя.
Макар да искаме да стигнем колкото се може по-бързо заради децата, а и заради нас самите, понякога по-дългите и заобиколни пътища могат да се окажат по-добрия вариант.
Бонус съвет: Ако ти предстои да пътуваш в кола с дете, което се учи да ходи на гърне, това вече си е задача с повишена трудност. Но нищо не е невъзможно. Не е нужно да правиш крачка назад и да слагаш пелена (разбира се, за твое спокойствие защо не?). Трябва само да не забравиш да сложиш в багажника и гърнето на малчугана, а към него и торбичка, в случай, че му се наложи да го ползва по голяма нужда и да не е нужно да се притесняваш за почистването. Също така се опитай да ограничиш приема на течности преди тръгване. Ако сте на магистрала, спирането може да се окаже предизвикателство, така че помисли и за това.
Виж още: 5 места в Родопите, които да посетим с деца
3. Корпус за бързо реагиране
Както вече споменах – тръгнем ли с деца на път причини за спиране ще има много. Нашата роля е да сме подготвени за всяка от тях. Те варират според възрастта. Докато с бебета винаги трябва да имаме пелени и мокри кърпички под ръка, с по-големите деца може да се наложи да сме запасени с близалки против повръщане, например. Без значение в коя възраст е детето, нашата задача е да очакваме неочакваното. Неща, които със сигурност могат да ни потрябват, трябва да са на една ръка разстояние, а не прибрани в куфара в багажника, който е под всички останали торби.
Затова подготви храна и вода в отделна чанта, в друга сложи играчки, книжки и всички други помощни средствата за забавление, дрехи за преобличане (включително и за теб, ако имаш бебе в колата, което може да реши да направи някоя беля отгоре ти), одеала за завиване, торбички за повръщане (в случай, че близалките не подействат), тоалетна хартия, дезинфектант, зарядно за кола, подходящо озвучаване и още толкова много други неща според нуждите на твоето семейство.
Моят трик тук е да си правя списък преди тръгване и да отбелязвам всяко едно нещо, за което вече съм се погрижила.
А стане ли списъкът прекалено дълъг – раздели го на две и направи половинката ти пълноправен член на корпуса за бързо реагиране.
4. Разпределениe по места
Помисли къде е най-добре да пътува този родител, който не шофира. Докато дъщеря ми беше бебе и се возеше обратно на посоката на движение, винаги седях на задната седалка, за да мога да я виждам. В момента, в който сменихме столчето обаче, си седнах отпред и тя е свикнала по този начин. Но когато някоя баба се вози до нея и я забавлява определено се усеща разлика.
Ако имате две деца в колата обаче, детските столчета биха ли позволили на родител да седне между тях? А може пък бебешкото столче, ако имате такова, да бъде на предната седалка обратно на движението, а столчето на по-голямото дете – отзад, в компанията на един родител? Опции има много в зависимост от семейната конфигурация и комфорта на всеки член на семейството. Но в случай, че пътуванията ви не винаги минават по мед и масло, можеш да помислиш за промяна в разпределението на местата, докато не откриете най-подходящото за вашето семейство.
5. Има ли гладни?
Още откакто бях малка, любимата ми част от приготвянето за път беше списъкът с храна – какво да взема, какво да направя. Някои неща не се променят и днес не тръгваме на път без да е измислено менюто, особено ако става въпрос за дълъг път. Когато децата са малки е лесно – кърма или адаптирано мляко и сме готови. Но колкото по-големи стават, толкова по-гладни са и в толкова по-непредсказуема част от денонощието. Затова е добре да сме подготвени за различни ситуации. Опции за течности също са задължителни. И не само за малчуганите, нали? Все пак и мама и татко огладняват.
И макар да съм винаги добре запасена с храна (колкото повече, толкова по-добре е девизът ми), имам едно сериозно притеснение по отношение на консумацията ѝ по време на път и то е свързано с опасността от задавяне. Слава богу, не ми се е случвало, но е нещо, което винаги ме тревожи и затова не изпускам дъщеря ми от поглед, докато яде. Единствената ми опция би била да давам храна само и единствено докато сме спрели колата или да спираме колата щом се огладнее, но не съм успяла да усъвършенствам планирането на пътуването чак до такaва степен. Единственият ми трик в такива ситуации е свързан с вида на храната, която предлагам. Опитвам се да избягвам храни тип боровинки, грозде или ядки, с които по-лесно можеш да се задавиш, дори да не си в движеща се кола.
Друг съвет свързан с храната по време на път е тя да е колкото се може по-нецапаща. Имам приятели, които имат правило да не се яде в колата и го спазват винаги и на всяка цена. Аз обаче нямам тяхната воля и в нашата кола си се яде без проблем. Но все пак и аз имам принципи и няма да видиш да подавам филия с лютеница към задната седалка…
Виж още: 5 дестинации за уикенд пътувания с деца
6. Въпрос на подготовка
Дори бебетата имат нужда от нещо, което да ги забавлява по време на по-дълъг път, а какво остава за тодлъри или пък съвсем пораснали деца. Затова е добре да отделим достатъчно време да подготвим своите верни помощници за пътуването.
Мога да ти предложа два варианта. В единия всичко е изцяло в твои ръце (особено приложим, ако децата са малки). Подбери играчки, книжки, материали за рисуване или помощни средства за различни хобита, които детето може да има и го изненадай. Може да му подготвиш цяла програма и да му даваш поетапно всичко, което си взела. Другата опция е заедно да подберете всичко, което ще вземе за из път, в което също има своя чар. А може да пробваш и двата варианта при различни пътувания и да видиш кое ще се възприеме по-добре.
Ако решиш сама да опаковаш заниманията за малчуганите, то отдели си повече време. Може да започнеш подготовката няколко дни по-рано. Потърси в интернет различни помощни материали, които можеш да разпечаташ – за оцветяване или за различни видове игри, подходящи за из път. Можеш да откриеш и интересни предложения за компактно транспортиране на лего или дъска за рисуване. А имаш ли органайзер за кола, който се поставя на гърба на предната седалка? Различните модели предлагат различни опции, някои от които осигуряващи и масички (като в самолетите), върху които децата биха могли да рисуват, например.
Бонус съвет: Аз лично предпочитам да съм презапасена, но попаднах на интересно предложение. Според него е добре да оставяме децата да скучаят, защото в тези моменти въображението им може да се развихри. Напълно съм съгласна и дори от личен опит мога да кажа, че дава страхотен резултат, когато сме с дъщеря ми вкъщи. Никога обаче не съм го практикувала по време на път, а може би е крайно време да опитам.
7. Заедно е по-весело
Да, наясно съм, че има един много прост начин да си спестим цялото притеснение и занимание с децата в колата и това несъмнено са електронните устройства. Гледане на филмче или на песнички на телефона успокоява както нищо друго и ни гарантира доста спокойни мигове. И макар в някои случаи и с някои деца това да изглежда като единственото спасение, е добре да се стараем да бъде последната ни опция. Имай предвид, че осигуряването на час или два спокойствие в колата, може да доведе до превъзбудено от постоянно сменящите се картини дете, когато стигнете.
И ако малчуганите на задната седалка отказват да заспят и да улеснят живота на всички, то се приготви да влезеш в ролята на аниматор и да осигуриш забавление на цялото семейство. Това може да се случи с различни игри, подходящи за кола. Според възрастта на детето можеш да избираш от сериозно разнообразие. Кои бяха твоите любими игри от едно време, когато пътуваше, а нямаше телефон, на който да скролваш до безкрай? Ако не се сещаш, интернет е пълен с предложения, така че използвай телефона за вдъхновение. Пеенето на песни също е страхотно забавление за цялото семейство, а и е подходящо дори за най-малките.
Попаднах и на една интересна идея и мисля да я изпробвам при следващото ни пътуване, а именно – аудио приказките. Дъщеря ми обожава да четем книги, но никога до сега не е слушала приказка на запис и ще ми е интересно да видя реакцията ѝ докато сме в колата. Ако вече си пробвала, ще се радвам да споделиш в коментар ефекта. 🙂
Виж още: Игрите на моето дество – Част 1 и Част 2
8. Награда за търпението
Нека не забравяме, че пътуването е истинско предизвикателство за малчуганите, без значение от възрастта им. Понякога може да бъде истинско предизвикателство и за нас възрастните, дори да сме сами в колата. Просто трябва да приемем, че това е време, в което на всички ни е малко дискомфортно и е важно да направим каквото зависи от нас, за да ни е по-приятно, дори това да означава да нарушим някои от правилата си.
Затова просто ми се иска да ти кажа да не се чувстваш виновна, ако все пак дадеш телефон или таблет на детето или пък вместо ябълка му предложиш бисквита или вафла. Нека знае, че оценяваш търпението му и искаш да го възнаградиш. Разбира се, със захарта винаги е добре да имаме едно наум, защото не искам да имаме превъзбудено дете на задната седалка, нали? 😉
9. Стигнахме ли вече?
Вечният въпрос, рефренът на всяко пътуване, без значение дали трае 1 час или 1 ден. Майка ми още обича да разказва как при всяко малко по-дълго пътуване съм питала „Мамо, това Бъгаия ли е?“(бел.прев. – „Мамо, още ли сме в България?“).
30 години по-късно дъщеря ми ме обстрелва с разновидности на същия този въпрос… И да, признавам си, след 20-ия път става съвсем леко дразнещо 🙂 Как обаче да запазим самообладание? Трудно, много трудно, признавам си 🙂 Но това, което може да опитаме е да предложим на ходещия въпросник представа за времето, която да разбере според възрастта си.
Какво имам предвид? Ако е по-малко дете – колко още песни остава да чуе преди да стигнем. Може да е целият диск или пък само още две песни, ако приближавате дестинацията. На по-големи деца може да дадеш истинска карта, да им покажеш откъде сте тръгнали, къде отивате и къде сте в момента. Може да си измислите и ваша мерна единица, която само вие да си знаете и това да е малката ви тайна.
Бъди креативна, мамми, децата ще го оценят, нервите ти също!
