Предполагам, че няма да те изненадам с тази новина – от 1 октомври обезщетението за втората година майчинство се вдига от 380 на 650 лева. Тя обиколи всички медии и форуми, разбуни духовете както в парламента, така и в социалните мрежи. Но в навечерието на заветното увеличение искам да си поговорим защо това решение се оказа сериозно дискутирано не толкова в кулоарите на властта, а сред главните герои – майките.
Аз да си призная още от началото – намирам увеличението за разумно. Не гледам на него като на прът в колелото на стимулация за работещите майки да се върнат по-бързо на пазара на труда. Гледам на него като на възможност за избор и смятам, че всяка майка заслужава да има такъв.
Стимул ли е да се върнеш на работа, защото иначе вземаш 380 лева на месец – само с 11 лева повече от сумата от 369 лева, която е определена за линия на бедността у нас? За мен това не е стимул, а принуда.
Стимулът трябва да дойде от работодателите – под формата на достойно заплащане и нормални условия на труд – гъвкавост по отношение на работното време, например. Стимулът трябва да дойде и от държавата – под формата на качествена грижа за децата в детски ясли и градини, за да са спокойни майките, че има къде да ги оставят. Но тъй като тези стимули липсват към момента, то нека поне майките могат да разчитат на едни 650 лева, които дори не са стимул, а са си точно това, което са – ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Особено за тези, които години наред са си плащали чинно данъците и осигуровките.
Но за мен, както вече казах, те са и възможност за един по-нормален избор. Аз, например, взех съзнателното решение да гледам дъщеря си до навършване на 3 години и да не се върна на работа веднага след като навърши 1. Получавах 380 лева на месец през втората година, но, за щастие, не разчитах само на тази сума, а и на заплатата на съпруга ми. Не бях принудена от обстоятелствата да взема решение, взех го със сърцето си. Но много майки нямат тази възможност. И за мен това е най-големият проблем. Че не можем да извадим от уравнението финансовата част, а може би не трябва, не знам.. Въпрос в крайна сметка на социална политика на държавата…
Знам обаче, че нито едно решение, не трябва да се взема под принуда и затова се радвам, че може би повече жени ще имат възможността да седнат на спокойствие и да се запитат от какво имат нужда. Дали да останат още една година у дома, с детето си, дали пък искат вече да се върнат на работа – защото е напълно разбираемо да искаш да работиш и то не само за пари, а заради личностното си и професионално развитие. Да се запитат кое ще е добре за тях самите, за децата им, за семейството като цяло. И да не мига една лампичка с банкноти в съзнанието им, докато търсят своя отговор.
Виж още: Отново на работа след майчинство – какво трябва да знаеш?
Майки срещу майки
И докато аз гледам на новината като на възможност за избор (наивно, ще кажат някои), то не така изглежда тя за мнозина. Да, много майки я приемат като манна небесна – ще си гледат децата още една година на спокойствие, така и така не са приети на ясла или дори не искат да ги пускат още защото смятат, че им е рано. Но след като изчетох изобилие от коментари в различни фейсбук групи и новинарски сайтове, осъзнах, че вместо всички майки да се подкрепяме, всъщност се нападаме една друга, упрекваме се за изборите си и често мислим, че нашата истина е правилната истина за всички останали. Така популярният mom shaming (онлайн феномен, в който майки биват критикувани за своите решения и родителски похвати от други хора – защото те, без значение дали са родители или не, биха направили нещата по друг начин – „правилният”!) в пълния му блясък!
Много майки намират за правилно детето да тръгва на ясла на 1 година или по-рано и по-късното тръгване за тях е излишно и дори неприемливо, както например излиза от следния коментар: „Защо да не тръгне на 8 седмици на ясла като в Англия, дайте до към 35 години да стои, ако може, до мама, така ли?”. Ако си гледаш детето повече от 1 година, изведнъж се оказва, според някои, че си мързелива, че държавата те издържа, как може да очакваш тя да ти гледа детето, ама то ще се превърне в лигльо, който е залепен за полата на майка си. Но спокойно, тези майки, които стоят 1+ години вкъщи не остават длъжни на своите критици. Те отвръщат на удара с удар! И се започват коментари в стил – „Каква майка си ти, щом си захвърляш детето в яслата, я проходило, я не.“, „Затова ли ги раждаш тези деца, за да тичаш обратно на работа на втория месец?” и, разбира се, най-голямата обида – „Кариеристка такава!“.
И какво се оказва – ако си гледаш детето и не работиш – лоша майка! Ако се върнеш на работата, а друг гледа детето – лоша майка! Доказателствата може да са различни, но присъдата винаги изглежда една и съща и тук е моментът, в който на мен лично сърцето ми се къса.
Защото да си майка е най-голямото предизвикателство пред всяка жена (предполагам с това всички можем да се съгласим) и вместо да си помагаме една на друга, да се подкрепяме и да се окуражаваме, ние се нападаме, осъждаме, отричаме.
Каквото и да правим – винаги в нечии очи бъркаме. Но знаеш ли какво си мисля? Хората критикуват не толкова, защото смятат твоя или моя избор за грешен, колкото са неуверени в своя собствен и имат нужда да накарат човека отсреща да се почувства зле и в грешка, за да си вземат дозата себеутвърждаване за деня.
Виж още: Защо отказвам да се срамувам от моите 99 килограма?
Да не съдиш другия – това може би е едно от най-трудните неща за всеки човек. А в днешно време осъждането се е превърнало в национален спорт. Социалните мрежи ни дадоха илюзорното усещане, че нашето мнение е от колосално значение. Всеки има платформа и не се страхува да я използва. А може би трябва. Може би трябва да започнем да се замисляме преди да напишем поредния коментар, с който уж просто си споделяме нашето мнение. Имаме това право, нали? Да, разбира се. Имаме това право и много други. Но с правата, идват и отговорностите. А сякаш те не ни интересуват. Изискваме от популярните личности, които имат изобилие от последователи, да са пример за подражание, но не изискваме същото от себе си, дори коментарът ни да е насочен само към един единствен човек.
Далеч съм от мисълта, че всички трябва да сме на едно мнение, напротив. Всеки има право на своето, но то не трябва да се налага другиму. Може би не разбираме човека отсреща с неговите избори, но трябва ли? Можем ли обаче да го приемем, въпреки избора му? Да го изслушаме и да научим нещо от него? Трудно е, но не е и невъзможно. И като родители сме длъжни да го направим, защото с пример учим децата си и ги превръщаме във възрастните, които утре ще са част от социалния диалог.
Политическият интерес
Живеем в държава, която, за добро или лошо, има определена социална политика. Няма как тя да се хареса на всички, но е една за всички. Наясно съм, че може да се поспори с това ми изказване. Все пак не всички взимаме детски, защото не отговаряме на изискването за доход, например. Но, надявам се, разбра идеята ми. В парламента се вземат едни решения и на всички ни се налага да се съобразяваме с тях, повече отколкото на депутатите им се налага да се съобразяват с нашите искания. Все пак години наред майки протестираха именно с искане за вдигане на обезщетението за втората година майчинство, но отговор нямаше.
Дори в края на миналата година, за трета поредна година, беше гласувано обезщетението да остане 380 лева на второ четене на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. За да съм максимално коректна ще припомня, че предложението е било гласувано с 83 гласа ЗА, 54 ПРОТИВ и 10 ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. Само няколко месеца по-късно, при актуализацията на бюджета, малко преди избори, ето как изглежда картинката – увеличението на обезщетението за втората година е подкрепено от 125 депутатите, 51 гласуват ПРОТИВ, а 22 ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. Тук коментар нужен ли е?
Аз все пак ще оставя един. И той е следният – това решение ще важи за последните три месеца на 2021 година! Този факт не се споменава навсякъде, може би се подразбира, не знам. Но е важен! За да продължат майките да получават по 650 лева и през оставащите им месеци от втората година майчинство през 2022 година, а и за бъдещите майки през идващите години, то това решение трябва да залегне и в новия бюджет. И да, той ще се гласува след като изборите минат… На мен лично ми е много интересно как ще изглежда разпределението на гласовете при гласуването на същия казус догодина. И дали цялата полемика, която сега се води по темата, няма да се окаже отново на дневен ред само след три месеца…
Виж още: Кои са най-големите изпитания пред една майка питаме психотерапевта Детелина Стаменова
Къде е България?
Социалните мрежи изобилстват от сравнения между българската социална политика и тази на други държави по света по отношение на майчинството. Така например, от фейсбук група разбрах, че една англичанка се е върнала на работа осем седмици, след като е родила петото си дете, благодарение на добри трудови възнаграждения. В Чехия действат на друг принцип – дават определена сума и възможност за три години майчинство, а от майката зависи как ще си разпредели сумата и кога ще се върне на работа. A от нашия автор Росица Аргирова-Бурла пък знам, че в Нидерландия отпускът по майчинство е само 16 седмици, детските градини там са частни и приемат деца от 3 месеца до 4 години.
Всичко това са много любопитни факти, но както написа една майка в своя коментар – „Ние не живеем там.”. Кратко, точно и ясно. Факт е, че колкото и да се сравняваме с други държави, да ги хвалим за добрите им политики и да критикуваме техните недомислици, ние имаме една наша действителност, в която трябва да намерим начин да съществуваме. Защото, макар да имаме втора, а дори и трета година майчинство, никой на сила не ни кара да ги ползваме. Имаме тази опция, но също така имаме опцията да се върнем на работа, ако можем да си го позволим, при това, когато решим. Слава богу, живеем в държава, в която имаме избор. Защото има държави, в които жените нямат никакви избори. Някой друг прави всеки един избор вместо тях. И в XXI век това е повече от тъжно.
И макар явно у нас да няма мнозинство по въпроса дали майчинството е възможно най-добре уредено (а изобщо възможно ли е да има мнозинство по този въпрос?), то едни хора са поставили България на първо място в света(!) по отношение именно на социалната ѝ политика спрямо майките. Организацията Informations is Beautiful прави мащабно проучване на база данни от ЦРУ, Световната банка, „Ройтерс”, „Форбс” и други достоверни източници, за да изготви уникална карта на света, в която всяка държава е представена с това, в което е най-добра в сравнение с всички останали. Резултатите са разделение в девет категории – стоки, психология, екология, гастрономия, икономика, човечност, технологии и…гадости. И според тях, от всички страни по света (общо 206), България е най-добра именно в социалната си политика към майките! Не е най-добра с киселото си мляко, а с уредбата на майчинството. По-добра от Англия, Чехия, Нидерландия и всички останали 202 страни…
Да, това е проучване от 2019 година. Но дори тогава, с обезщетение за втората година от 380 лева на месец, пак сме си заслужили тази титла. Защото не сумата е важна в случая, а фактът, че явно няма друга държава по света, в която майката да може толкова време да бъде с детето си. Това може да има негативни последици върху икономиката, но явно има положителни последствия върху децата. А в крайна сметка те са важните, нали?
Често, може би, улисани в ежедневните грижи, забравяме за колко кратко ги имаме толкова малки, крехки и истински нуждаещи се от нас. В България имаме възможността да изберем как да прекараме тези месеци и първи години и това не е никак малко. Надявам се поне с това всички майки да можем да се съгласим.
