Още от малки ние сме насърчавани да се справяме сами с възникналите пречки и „проблеми“. Поколенията се менят, но желанието на родителите да отглеждат самостоятелни и уверени деца е в природата ни. Най-голямото щастие за семейството е да предоставим на малките си съкровища благоприятна среда, в която да развиват своята любознателност, креативност и желание да опознават света. Физическото, умствено и емоционално развитие са в основата за отглеждането на щастливи и можещи деца.
Именно затова много ми харесва подхода на Мария Монтесори, разглеждащ малкото дете като пълноправен член на семейството, който заслужава да има свободата и подкрепата да върши много от нещата, често са определяни като „само за големи“. Като миене и готвене, например. Само трябва да направим средата малко по-адаптивна и достъпна за детето, за да се чувства свободно и насърчено да опитва, да греши и да се учи с всяка своя грешка.
ТРЯБВА ДА НАСОЧВАМЕ ДЕЙНОСТИ И УМЕНИЯ, КОИТО ДЕЦАТА ДА ПОИСКАТ ДА НАПРАВЯТ САМИ. НАШАТА РАБОТА Е ДА ПОМАГАМЕ НА ДЕЦАТА ДА СИ ПОМАГАТ. ВКЛЮЧВАЙКИ ГИ В ЕЖЕДНЕВНИТЕ НИ ЗАДАЧИ, НИЕ НАСЪРЧАВАМЕ ТЯХНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И УВЕРЕНОСТ.
Първият ни фокус трябва да е развитие на моториката на детето, защото тя е тясно свързана с неговото умствено развитие. Преди да учим детето да пише и чете, трябва да го научим да борави перфектно с ръцете си, затова всички игри и занимания, в които развиваме фината моторика, са ключови за неговото ментално развитие. Има десетки елементарни занимания, които не изискват специални материали или подготовка:
- отлепяне на тиксо/стикери/мемо листчета
- късане на хартия/салфетки
- игра с щипки
- отваряне и затваряне на кутии/бурканчета/чанти
- късане на зрънца грозде
- прибиране на приборите от миялната
- мазане на филийка с масло и др.
Виж още: Монтесори и за моето дете, моля!
Когато родих втория си син, батко му беше на 2 годинки и 5 месеца. Нямах възможност да му помагам за всяко нещо, но вместо да се чувствам виновна, че не го обгрижвам, както той имаше нужда, се съсредоточих върху това да го науча и стимулирам да прави сам повече неща за себе си. В това число да си измие сам плод, да вземе от шкафа чинийка, да си налее вода. Насърчавах всяко подобно действие и виждах как детето става все по-уверено и удовлетворено от малките си успехи и от новите умения, които усвоява и усъвършенства ден след ден.
„Заобикалящата среда на детето трябва да е богата на елементи и мотиви, които да възбуждат интереса му и да го подканят да експериментира самостоятелно.“ – Мария Монтесори
Ето моите 5 съвета за насърчаване на детското развитие, които не изискват прилагане на сложни методи и практики:
Позволете на детето да ви гледа и имитира
Дори и да не може все още да участва в готвенето или в друга любопитна за него домакинска работа, детето може да ви наблюдава и да ви имитира, използвайки безопасни играчки. Важно е да се чувства по-близо до вас, да не ви гледа само от долу или отдалеч и да страда, че не вижда какво прави мама.
Това, което много ми помогна в живота с две малки деца, беше Монтесори кулата. Тя е безопасен и изключително удобен начин да бъдем заедно с детето, дори когато трябва да свършим важна задача на кухненския плот. Детето може да си реди кубчета, да рисува, да играе с някакви играчки до нас, без да ни пречи, докато ние работим. Междувременно, докато ни наблюдава, то заучава движения и навици, които след време може да прилага на практика, когато моториката и координацията му са достатъчно добре развити.
Повечето деца инстинктивно търсят стол или предмет, на който да се покачат, за да стигнат труднодостъпните, но така притегателни места у дома, като прозорците или кухненския плот, например. Монтесори кулата предоставя начин да се качат там и да са рамо до рамо с нас без риск да паднат. Така можем да си вършим своята работа, без да наблюдаваме или придържаме постоянно детето, докато то наблюдава нас и ни подражава. Друго си е да имаш 2 свободни ръце и щастливо любопитно дете до теб, което да попива всяко действие. Знаете ли какво щастие е, да сложиш малкото си съкровище на помощната кула и да видиш как си мие ръчичките, лъжичката или зеленчуците за супичката.. как е усвоило до най-малкия детайл всяко движение на ръката ви.
Включете детето в приготвянето на храната
Един от най-добрите начини да научим децата на нещо практично и същевременно да ги стимулираме да хапват полезна храна е като ги включим в нейното приготвяне. Според възрастта си децата могат:
- да мият плодове и зеленчуци (1+ години)
- да късат зеленчуци (листна салата) и да белят плодове плодове (мандарини) (1+)
- да пресипват захар, ориз и др. (1,5+)
- да бъркат салата/смес за сладкиш (1,5+)
- да мажат филийки с масло, лютеница, мармалад (2+)
- да режат меки храни (банан, варен картоф) с детски нож за хранене (2+)
- да преливат течности и насипни храни (2,5+)
- да белят с белачка (3+)
Разбира се, това става най-лесно, ако имаме помощно средство, с което децата да достигат безопасно и без усилия кухненския плот и мивката. Тук отново на помощ идва Монтесори кулата. Моите две момчета буквално пораснаха със своята кула, на нея се научиха да режат, да пресипват без да разливат, да правят салата, дори да месят тесто. Радвам се, че през последните години тази мебел се сдоби с огромен интерес и популярност у нас и се превърна в задължителен инструмент при отглеждането на подрастващите и верен помощник през най-важните моменти от развитието на детето.
Направете детето свой пръв помощник
Не само улесняваме себе си, като учим детето да помага у дома, но и му предаваме много ценни знания и умения, които ще го накарат да се чувства значим член на семейството, ще повишат неговото самочувствие и желание да участва в повече семейни задачи и занимания.
Увереното дете е способното дете. Дете, на което не му се казва „Ти не можеш“ или „Още си малък“, а му се позволява да пробва и да се учи, е дете, което по-лесно се справя с всичко ново. Прекършим ли желанията му от рано, ще го накараме да мисли, че възможностите му са ограничени. Децата, които се съмняват най-много в себе си, са тези, в които ние самите се съмняваме. А колко по-лесно би било да го научим от малко, за да ни помага колкото се може по-скоро.
Имам близки с големи деца в тийнейджърска възраст, които се оплакват, че децата им не помагат с нищо у дома. Питам ги, дали са ги включвали в домашни задачи като малки, дали са им показвали как да направят сандвич или омлет, как да пуснат прахосмукачка или да заредят миялната и отговорът винаги е бил „Не, защо да го карам да работи от малък?“
Всъщност, ние не караме децата „да работят“, а ги учим да взаимодействат с околните, да се грижат за средата, която обитават, да поемат отговорност, да се стараят, да работят в екип, да поемат инициатива – толкова много неща, които се ценят в служебните сфери, които се учат най-добре не в университета, а именно у дома.
Ако искаме бъдещите ни тийнейджъри да се грижат за дома и себе си, трябва да започнем да ги учим да го правят още щом се изправят на крака и проходят.
Според възрастта си децата могат да помагат в следните домашни задачки:
- прибиране на собствените си играчки под формата на игра (1+ години)
- подаване на предмети, например пране при простиране (1+)
- прибиране на собствените дрехи след пране (след като сме научили детето къде стоят собствените му дрехи и то има лесен достъп до тях)(1,5+)
- поливане на цветя с малка лейка (1,5+)
- бърсане на прах с удобна четка (2+)
- подреждане на прибори за хранене (2+)
- помощ в прибирането на съдомиялната (3+)
- чистене с прахосмукачка (4+)
- миене на под (5+)
Разбира се, това са само ориентировъчни занимания по възрасти, които съм структурирала на база моя опит с две момчета. Всяко дете има различни интереси, така че наблюдавайте своите дечица и ги включвайте в тези дейности, към които проявяват интерес, готовност и възможност да помагат.
Виж още: Как Монтесори влезе в дома ми
Оставете детето да се справя самичко
Колкото и да обичаме децата си, трябва да свикнем да не се втурваме и да им помагаме всеки път, когато имат нужда. Например, детето строи кула, но кубчетата падат и то се ядосва. Ако се втурваме всеки път да строим кулата вместо него, го лишаваме от възможността да научи къде греши и как да се поправи, лишаваме го от възможността да тренира и да усъвършенства умението да поставя кубчетата едно върху друго, така че да изгради стабилна структура. Важно е да го насърчим да не се отказва и да го похвалим за търпението и малките успехи.
Както споменах, раждането на втория ми син накара големия много бързо да порасне, което обаче беше полезно за него. В ситуация, в която аз кърмя бебето на дивана, а баткото иска чаша вода или бисквитка, Монтесори кулата беше като допълнителна помощ в отглеждането на децата. Тя предостави възможност на баткото бързо да се справи с различни битови ситуации, като да си вземе чаша или бисквитка от високия шкаф, да си измие сам ръцете или да си измие плод за закуска. Винаги съм била много спокойна, защото кулата е стабилна, така че отстрани само подкрепях детето с наставления кое къде да търси и похвали, че се е справил.
Виж още: Как обучителна помощна кула Монтесори подпомага развитието на децата
Използвайте по-малко вещи
Едно от най-добрите качества, които се търсят в съвременния корпоративен свят, е креативността. Способността човек да измисли от нищо нещо, да даде революционно решение на проблем, да използва наличното, за да създаде нещо с висока стойност, се цени изключително много.
Децата са превъзходни творци, но креативността им може да заглъхне, ако не я стимулираме или още по-лошо, ако я неглижираме. Най-добрият начин да стимулираме креативността на детето, е да не го обсипваме с много играчки и вещи и да го оставяме да скучае от време на време. Скуката подхранва креативността като нищо друго на света.
„Обучавайте децата с помощта на предметите, които ги заобикалят“ – Мария Монтесори
Аз обожавам предмети и играчки, които имат множество приложения и развиват детското въображение, креативност, самостоятелност, увереност и самочувствие. С най-обикновените дървени играчки децата си измислят най-много игри, а естествените материали ги приближават до природата и им дават баланса и спокойствието, от което имат нужда.
И тъй като вече няколко пъти споменавам Монтесори кулата, няма как да не дам като пример и обучителната кула на „Мечо и Клечо” 3-в-1. Освен в помощна кула тя може да се превърне в бюро с пейка с цели 2 работни позиции, а черната дъска на гърба е перфектен стимул за творчество и писане.
Кулата е невероятно практична и удобна, лека, но много стабилна и дори възрастен може да се качи на нея (понася товар до 70 кг). Най-голямото й предимство е, че е създадена от българско семейство за тяхното дете, което означава, че е усъвършенствана така че да посреща нуждите на малкото съкровище и да расте, развивайки се и разгръщайки своя потенциал заедно с детето.
Кулата е изработена от висококачествен брезов материал, за да бъде максимално стабилна, здрава и устойчива във времето. Брезата е предпочитан материал в мебелната индустрия, а създателите на Мечо и Клечо имат богат опит в областта, така че всичко по продукта е изпипано с внимание и мисъл.
Дизайнът на кулата е направен така че не само да предоставя стабилност и сигурност на детето, но и да е атрактивен и да се впише приятно в интериора на всеки дом. Разполага с четиристранен парапет и две стъпала за лесно качване. Заставайки на нашата височина, детето се чувства равно на възрастните, уверено и мотивирано да се учи, да помага и да израства като един знаещ и можещ малък човек.
Така че, ако се чудите какво да купите на своя наследник, за да стимулирате неговото развитие, изберете обучителна кула 3в1 монтесори с тройно предназначение, което ще се мултиплицира в множество ползи за вас и детето.
