fbpx

Как да разкажеш на детето за традициите и обичаите на Великден

Съвсем скоро християнският свят отбелязва най-големия празник – Великден. Денят, в който Исус Христос възкръсва. Тази година Великден е на 16 април. Разбери откъде идват едни от най-известните традиции и обичаи за празника, за да знаеш как да разкажеш на детето за тях.

ЗАЩО ВЕЛИКДЕН Е НА РАЗЛИЧНА ДАТА ВСЯКА ГОДИНА?

Великден е празник с плаваща дата. Тя се определя от първото пролетно пълнолуние за годината (т.е. след пролетното равноденствие) и се чества в първата неделя след него. Решението Великден да се отбелязва на този ден е взето през 325 г. на Първия вселенски събор.

Православната и католическата църква честват Великден в различни дни. Този парадокс се дължи на факта, че православните християни използват Юлианския календар, а католиците – Григорианския. 

Виж още: Как да организираш кръщене – от кръстника, през църквата до ресторанта?

традициите и обичаите на Великден
Кредит: Freepik

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Подготовката за Великден тече през цялата Страстна седмица, посветена на страданията, които изтърпява Исус Христос, а именно – залавянето, съденето, бичуването и разпъването на кръст на Голгота. Всеки ден от тази седмица носи името „Велик”. Според християнските вярвания през тази седмица не се работи, с изключение на дните понеделник, вторник и сряда, когато може да се върши домакинска работа като готвене, чистене и пране. 

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК 

Това е денят, в който Исус Христос влиза в храма в Йерусалим и гони търговците от него. От този ден започва голямото почистване на дома.

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Исус прави проповед в храма, разкрива каква ще е съдбата на Йерусалим и дава последните си нравствени напътствия. В този ден продължава почистването на дома за големия празник в неделя.

ВЕЛИКА СРЯДА

Това е денят на Тайната вечеря на Исус и неговите 12 ученици, когато Христос казва, че един от тях ще го предаде. Докато това се случи, Божият син отива да се моли в Гетсиманската градина. В този ден е забранена всякаква женска работа – плетене, шиене, тъкане.  

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Това е денят, в който е произнесена смъртната присъда на Исус Христос. Четвъртък е ден за боядисване на яйца, като първото винаги е червено и се поставя в домашния олтар или пред икона на Христос. То трябва да се пази до следващата година, когато се заменя с ново, а старото яйце се хвърля в течаща вода

Още помня как с баба и мама боядисвахме яйца. Те винаги рисуваха кръст на челото, бузите и брадичката ми с още топлото първо червено яйце. 

ВЕЛИКИ ПЕТЪК/РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Това е денят на великите страдания на Исус, който смирено приема съдбата си. Божият син издъхва на кръста, а събитието е последвано от земетресение и слънчево затъмнение. На разпети петък не се работи, защото се смята, че работата ще донесе само беди. Забранени са песните и веселбите. Ходи се на църква за преклонение пред плащеницата. На този ден се спазва строг пост – без храна и вода. Разбира се, той не важи за бременни и кърмещи жени, за деца, старци и болни хора

ВЕЛИКА СЪБОТА

Денят, в който е погребано тялото на Исус Христос от неговата майка Света Богородица. Гробът му в пещерата е запечатан и пред него е поставена охрана. На Велика събота също може да боядисаш яйца, ако не си го направила на Велики четвъртък. Това е време за печене на козунаци и обредни хлябове. По християнски обичай жените отиват на гробищата да раздадат боядисани яйца и хляб за покой на душите на мъртвите. Домакинската работа е разрешена само до обяд

Велика събота е денят, в който слиза Благодатният огън в храма „Възкресение Христово”, издигнат върху Божи гроб в Йерусалим. В християнските храмове, точно в полунощ, има Пасхална служба за Възкресение. Миряните се стичат, за да вземат пламъче от благодатния огън и да го отнесат в домовете си

Лично аз и до днес спазвам тази традиция с моето семейство. В полунощ отиваме на църква, взимаме си огънче, поздравяваме се с „Христос Воскресе!”. Стараем се да отнесем свещта с огъня невредима до дома за здраве и благоденствие

ВЕЛИКДЕН

Неделният ден се счита за започнал от залез слънце в събота. Това е последният ден от Страстната седмица, посветен на Христовото възкресение. Вярващите се поздравяват с думите „Христос Воскресе!” – „Во истина воскресе!”. 

Великден се празнува три дни. Сутринта в неделя се ходи на църква за тържествената великденска литургия. На обяд в дома се събира цялото семейство. Това е и моментът на първото борене с яйца.

На този ден младоженците гостуват на своите кумове, родители и на девера (брат на съпруга), ако има такъв. За дарове носят боядисани яйца и великденски хляб или козунак. Великден е време, в което да се събереш с най-близките и да празнуваш новото начало.

Виж още: По дирите на Света Марина – лековити места в България

традициите и обичаите на Великден
Кредит: Freepik

ВЕЛИКДЕНСКИ СИМВОЛИ

Какво е Великден без боядисаните яйца, агнето, козунаците, хлябовете, та дори и великденският заек. Ето и какво означават най-разпознаваемите великденски символи.

ЯЙЦЕТО

Яйцето само по себе си е символ на вселената, прераждането и новото начало още от древни времена. Археологически открития свидетелстват за боядисване на яйца още по времето на Персия, Древен Египет и Рим. 

В християнските легенди има една история за Мария Магдалена и първото великденско яйце. След възкресението на Исус Христос, тя отива при император Тиберий в Рим и му дарява червено яйце, като символ не само на Христовата кръв, но и на неговата безкрайна любов към хората. Поднасяйки своя дар Мария Магдалена казва: „Христос Воскресе!”. За изненада на всички, император Тиберий отвръща: „Воистина Воскресе!”. Според християнските предания от този момент нататък вярващите започват да боядисват и да си подаряват червени яйца.

С времето великденските яйца започват да се багрят в различни цветове. Преди появата на синтетичните бои, хората са използвали билки, цветя, люспи от лук, орехова шума и други естествени оцветители, с които да шарят яйцата. 

Най-красивите великденски яйца се подарявали само на много скъпи гости. В някои части на България, например в района на Самоков, изписаните яйца се украсяват с китки от пъстри вълнени конци, залепени с восък към черупката. Такова яйце се нарича „китанче” и се подарява на майката и бащата, на кръстника, а момите го подаряват на своя възлюбен. 

ВЕЛИКДЕНСКИ ЗАЕК

През последните години великденският заек е чест гост и по нашите географски ширини. Той е по-популярен в римокатолическия свят като символ на изобилие и плодовитост. Още от древни времена заекът е символ и на Луната, според чийто цикли се определя датата на Великден всяка година. Първото споменаване на великденския заек е в една немска приказка от 1678 г. В нея се разказва за заек, който крие яйца в градината от децата. Малко по малко неговият образ започва да се асоциира с Великден и днес е любим маркетингов герой в редица страни, включително и България. 

АГНЕ

Агнето е бленуваното ястие на празничната трапеза, особено ако си направила великденския пост. То е олицетворение на Исус, който в християнството е представен като Божий агнец. Животното се принася в жертва в знак на почит и благодарност за жертвата на Спасителя. В миналото, вместо агне, на българската трапеза се е сервирала кокошка, пиле или друга птица. Първото агне се е колело за Гергьовден. 

КОЗУНАК

Това печиво е познато от три-четири века. Няколко страни спорят за родина на козунака – Полша, Франция и Великобритания. За първи път той се появява в готварските книги през XVII век.

Любопитно е, че козунакът идва в България чак в края на XIX век и то първо в град Шумен, „внесен” от унгарски емигранти. Днес се е превърнал в неразделна част от великденската трапеза и се предлага в най-различни форми и плетки, както и с добавени „екстри” като орехи, стафиди, шоколад и други. 

Виж още: 5 идеи какво да правим с остатъците от Великденската трапеза

Кредит: Pixabay
ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ

В миналото за празника се е месил великденски хляб. Може да се каже, че това е вторият по важност елемент от празничната трапеза след боядисаните яйца. Замесването на празничния хляб е свят ритуал. Използва се пшенично брашно и мълчана вода

Ако си отглеждаш квас вкъщи, трябва да го подновиш в четвъртък и с него да замесиш великденския хляб в събота. Меси го стопанката на къщата или младата невеста. Преди месенето задължително трябва да се изкъпеш, измиеш и да облечеш нови дрехи

Обредните хлябове за Великден имат различни имена в различните краища на България – яйченик (защото върху него се нареждат боядисани яйца); чупник; великденски кравай; великденска кукле; кукулник, кръстата пипа; конка; боговица; великденска погача и великденски колак с кукуряк. 

Великденският хляб никога не се реже с нож, а се разчупва от най-възрастния човек в дома. Раздава се на всеки около масата, а едно парче се оставя за Господ.

РЕЦЕПТА ЗА ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ

За закваска:

* 1 кубче мая;
* 100 мл прясно мляко;
* 1 с.л. захар;

За тестото:

* 1,5 кг пшенично брашно;
* 4 яйца;
* 100 мл прясно мляко;
* 30 мл олио;
* 2 с.л. захар;
* 1 ч.л. сода бикарбонат;
* 1 ч. л. сол;
* 3 капки оцет;

Начин на приготвяне:

Затопли млякото с температура малко по-висока от телесната. Добави маята и захарта към него. Изчакай, докато шупне. Пресей брашното, но не цялото, остави си 200-300 г, които да добавиш при месенето. Направи кладенче в брашното и изсипи готовата мая. Добави 3 жълтъка и 4 белтъка от яйцата, олиото, солта и содата, угасена с оцет. 

Разбъркай всичко и добави студеното прясно мляко (100 мл). Започни да месиш и, ако има нужда, добави останалото брашно. Тестото трябва да стане гладко и меко. Остави го да втаса на топло, докато удвои обема си

След като тестото е готово, отдели около 300 г от него за украса. Останалото тесто сложи в намаслена тава, може да използваш и хартия за печене. Сплескай го леко. Отгоре направи украса във формата на пиленца с човки, сочещи една към друга. В средата остави една вдлъбнатина, където да поставиш червено яйце, след като питката се опече.

Великденският хляб се намазва с останалия жълтък. Може да добавиш малко олио и прясно мляко, за да не загаря. Печеш на 180оC отгоре и отдолу. След 15-ата минута сложи алуминиево фолио, за да не изгори хлябът отгоре. Към края на печенето го махни, за да придобие хубава коричка. 

ВЕЛИКДЕНСКИ ПОВЕРИЯ

* Дете, родено през Страстната седмица, и най-вече на Великден, ще се радва на добро здраве и много късмет

* Свещта с Благодатния огън от църквата се запазва и може да се пали на други празници за здраве.

* Яйцето, което остане здраво след борбата с яйца, е „борец” или „боряк” и притежателят му ще бъде здрав и честит през цялата година.

* Нощта срещу Великден не трябва да се вдига шум, за да не се привлекат злите сили. 

* Ако първото червено яйце се зарови в средата на нивата, ще пази от градушки.

* По първото червено яйце от миналия Великден се гадае каква ще е настоящата година. Aко е развалено – на лошо е, ако е здраво и няма кухини – на берекет е. 

Пожелавам ти светъл и споделен Великден, мамми! Наред с веселбите, пътуванията и срещите с близки и роднини, отдели време да запознаеш детето с нашите великденски традиции. Това ще направи празника ви още по-специален и семеен.

Боряна Момчилова
Боряна Момчиловаhttp://patepisanici.com
Обичам думите, затова станах журналист, обичам движението, затова станах пътешественик. От тази любов се роди блогът ми „Пътеписаници", а професионалното ми пътешествие в медиите продължава. За мен е важно думите ми да имат смисъл и да вълнуват. Колкото повече пътувам, толкова по-ясно виждам, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш жена, майка, да създаваш уют и да даваш любов! Затова създахох своя сайт, който е извор на женска сила - "Животворна".

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии