Чудиш се дали детето ти има нужда от логопед? Бързам да ти кажа, че няма нищо страшно или срамно, ако отговорът е „Да”. Логопедът е приятел на малчугана. Той може да му помогне, ако детето има затруднения с артикулацията, с формулирането на изказа, дори при двигателни, поведенчески, сензорни и когнитивни затруднения. Ако нещо от тези неща те притесняват, обърни се към логопед, колкото се може по-скоро.
За да разбереш по-добре какво представлява професията на логопеда и как да подпомогнеш неговата работа с детето, днес те срещам с Кети Димитрова от Терапевтичен център „Палечко и Малечка” в София.
Познавам Кети отдавна, тя е един от най-спокойните, емпатични и мили хора, които съм срещала. Случайно, или по-скоро не, завършва специалност „Логопедия” в СУ „Св. Климент Охридски” и почти 10 години работи с деца и връща усмивки. Как се случва това и с какво може да е полезна на твоето дете, разбери в разговора ни.
Виж още: Трябва ли да заведем детето на логопед – питаме Марина Ангелова
Здравей, Кети! Сподели ни за твоя път на логопед – как започна и къде си сега?
Привет! От девет години работя като логопед. Истината е, че професията сама ме избра. Не съм искала да работя това, мечтаех да съм художничка, поетеса, журналист, но съдбата си е знаела работата. От момента, в който започнах практиката си, нямаше повече въпроси. Бях намерила своето място. Колкото и да е трудно и изтощително понякога, знам защо го работя – за да помагам и да давам надежда.
Девет години по-късно осъзнавам, че имам още много за учене. По-важното е, че мотивация ми да го правя е силна, заради себе си и хората, които ми се доверяват.
В какво се състои работата на логопеда?
Основната задача на логопеда, според мен, е да спечели човека отсреща, да грабне вниманието му, да го предразположи да му се довери и да поиска да му сътрудничи. Това е първата и най-трудна битка. Нашата професия изисква голямо търпение и вяра, че макар стъпките да са мънички, те са напред.
Да си логопед е като да си хиляди други неща, за които никой не те подготвя в университета – слушател, приятел, учител, психолог, клоун, лекар, художник, акробат, укротител. Всичко. Работата с деца изисква не само познания, но и голямо сърце, подход към пациента, човешко отношение, което много хора пренебрегват.
Кои са най-често срещаните затруднения, с които се сблъскват съвременните деца, що се отнася до говора?
Все повече деца проговарят на английски. Това е, защото се отглеждат пред телевизора. Последствията от едно такова възпитание са сериозни, ако бъдат неглижирани.
Прекомерните стимули за детския мозък в ранна възраст, водят до редица проблеми – агресия, липса на емпатия, беден речников запас на майчин език, аутистични прояви.
Причината за това е, че в забързания живот, родителите, които са изтощени и просто искат малко спокойствие, оставят децата си пред екраните. Искаме да ни е лесно. Когато стане време за хранене – детето ще гледа филмче; за награда – филмче; детето плаче – филмче. Децата обаче се нуждаят от споделеност, от реални образи, на които да подражават. Те трябва да се движат, да играят, да експериментират. За съжаление повечето родители не са запознати с последствията от „своите 15 минути спокойствие” или ги отричат.
Късното проговаряне на децата е все по-често срещано през последните години. Как може да се преодолее?
Напоследък работя с много малчовци, за щастие родителите им не са послушали съвети от типа на „Ще го израсте” или „Дядо му не говореше до петгодишна възраст, сега виж как не спира”.
Първата стъпка е родителят да вземе мерки, да посети специалист, да спре достъпа до всякакви дигитални устройства, ако има такъв. Да не се страхува, че детето ще се удари или изцапа. Да се научи да играе с него, да го въвежда в света с простички думи, да му обяснява, да не му „чете мислите” и да му дава всичко, преди да е било поискано. Да го остави да бъде любопитно.
От публикациите, които споделяш за твоята работа, разбирам, че тя изисква много търпение и креативност. Сподели ни за случай от практиката, който е бил труден за теб, но си постигнала добър резултат?
Професията ми преди всичко е насочена към хората, т.е. тя изисква да погледнеш на този отсреща, като на човешко същество. Да го успокоиш, ако е разстроен, да го разсмееш, да знаеш как да поставиш граници, кое е позволено и кое не. В кабинета работим с много деца, които изискват голямо търпение и упоритост от наша страна, за да ги въведем в процеса на терапия. Някои са агресивни, невербални, с липса на мотивация.
Аз приемам нещата така – днес ще бъде голям ден, защото ще постигнем нещо ново, ще завладеем върхове, ще зарадваме майки. Нагласата е всичко – трябва да умееш да заразяваш с позитивизъм и да вдъхваш кураж.
В кои случаи е добре родителите да потърсят консултация с логопед?
Когато родителите имат каквито и да е притеснения относно общото развитие на децата си – артикулационни затруднения, трудности във формулирането на изказ, двигателни, сензорни, когнитивни, поведенчески, нека се обърнат към специалист. Ние сме, за да помагаме и да споделяме опит и знания.
Не чакайте детето да навърши определена възраст и не отлагайте.
Какво би искала родителите да знаят за твоята професия, преди да доведат детето си при теб?
Искам да знаят, че ние не сме магьосници, че за да бъдат постигнати резултати, е нужна екипна работа – логопед, дете, родители. Искам да знаят, че отговорността ни е обща и се борим заедно, и ми се ще да ни чуват по-често, да се вслушват в съветите ни. Искам да знаят, че понякога едно „Благодаря” от тяхна страна отмива цялата умора, че и ние страдаме и се радваме с тях.
Аз лично, бих казала на родителите, с чиито деца работя, че съм им безкрайно благодарна за доверието!
Виж още: Кога да заведем детето на очен лекар – питаме офталмолога Луиз Панайотова
Как родителите могат да подпомогнат работата на логопеда, след като детето се прибере у дома?
Родителите са най-важният фактор, за да върви напред една терапия. Достатъчно е да отделят време на децата си, да общуват пълноценно с тях, да играят заедно, да се забавляват, но и да поставят правила.
