Отдавна следвам Станка Стоянова и нейния кулинарен блог Know How To Cook, заради невероятните рецепти, които споделя. За мен той е страхотно вдъхновение за здравословно хранене, полезни съвети и рецепти, както и за идеи за училищен обяд за децата. Затова и така се зарадвах, когато Станка прие поканата ми да бъде част от поредицата „Готви с дететo”.
В днешно време все повече хора се интересуват или им се налага по здравословни причини да преосмислят менюто си, да откажат глутена, лактозата и захарта. Грижата за хранителният режим на децата ни също започва още със захранването и е отговорност, която мнозина вземат присърце. Възхищавам се на родителите, които успяват да научат малчуганите си от малки на тази любов към хубавата храната.
Затова поканих именно Станка за този разговор. За да разбера какви са нейните лични примери, любими рецепти и трикове за готвене с деца.
Виж още: Как да готвим с децата на всяка възраст?
Стани, преди да започнем, мога ли да те помоля да се представиш с няколко думи?
Здравейте, аз съм Станка. Имам две деца, момиче на 8 години и момче на 7 месеца. По образование съм програмист и няколко години работих в сферата. След раждането на дъщеря ми реших рязко да сменя посоката и няколко години се занимавах с търговия на бебешки и детски дрехи и текстил.
Вече 10 години поддържам и развивам моя кулинарен блог Know How To Cook. Oт 3 години доброволствам във фондация „За храната”, с която се борим за по-пълноценно, разнообразно и балансирано детско хранене.
Майчинството е вълнуващ и много трансформиращ период, за който съм безкрайно благодарна. Да виждаш и опознаваш света през очите на детето е безценно преживяване. Осъзнаваш колко малко е нужно, за да си щастлив.
Винаги съм казвала, че вдъхновението е навсякъде около нас. Вдъхновявам се от наглед прости и малки неща – свежа подправка или зеленчук, аромат, спомен за любим вкус или място, синьо небе.
Как откри страстта си към готвенето?
Нещата се случиха постепенно. Първите ми кулинарни опити бяха, когато бях 6-7 клас и бяха повлияни от рецептите в един ученически вестник. Тези ми опити не бяха никак успешни, а и нямах голямо поле за изява, но явно искрата се е запалила.
В студентските ми години, в малката стаичка в студентското общежитие, започнах да готвя по-често. Репертоарът ми беше доста ограничен, но определено ми беше интересно.
Кога реши да споделиш своята страст към готвенето със света и как започна твоя блог Know How to Cook?
Идеята за блог се роди спонтанно. Първоначалният ми замисъл беше да събера на едно място всички любими рецепти, за да имам достъп до тях, където и да се намирам. Не съм имала някакви амбиции, нито съм си поставяла цели свързани с него. Това беше през 2010-а.
Скоро след това започнах да разглеждам чуждоезични блогове. Красивите снимки в тях много ме вдъхновиха и аз да се науча да снимам по-добре. Така се роди и интереса ми към кулинарната фотография, защото апетитно изглеждащата храна няма как да те остави безразличен. Постепенно блогът започна да се посещава от все повече и повече хора.
През 2016-а блогът престана да бъде мястото, в което просто събирам любими рецепти. Тогава осъзнах, че чрез него мога да помагам на хората да се хранят по-разнообразно и вкусно, въпреки че поради една или друга причина не могат да консумират глутен, млечни продукти. Аз самата избягвам консумацията на такива храни, заради автоимунно заболяване, което имам.
През годините блогът претърпя много промени, както визуално, така и като съдържание. Той е отражение на живота ми и пътя, който съм извървяла досега. Макар дълго време да беше просто хоби проект, за мен винаги е било важно, да предлагам качествено съдържание, сайтът да е удобен, визуално да изглежда добре. Инвестирала съм много време, усилия и средства в него, но винаги има какво да се подобри. Имам доста планове за него, които се надявам да осъществя.
Виж още: Как се става мама блогър питаме Радостина Христова
Всичките ти рецепти са здравословни, полезни и сезонни – какво събуди интереса ти към истинската храна? И как успяваш да предадеш този интерес и на дъщеря ти?
Всъщност първите рецепти, публикувани в блога, не бяха никак здравословни. Изобилстват от рафинирани продукти и не особено здравословни техники на готвене. Тези рецепти все още са достъпни в блога. Да ги изтрия би било равнозначно да зачеркна част от живота си. Те са част от моя път. Напълно нормално е да се променяме, да се променят възгледите ни за живота, за храната.
Интересът ми към истинската храна се събуди през есента на 2012-а със захранването на дъщеря ми. През следващата година ме диагностицираха с автоимунно заболяване и търсенията ми в тази посока продължиха. Извървях доста дълъг път, много време се лутах, докато намеря правилната за мен посока. Вярвам в персонализираното хранене и в това, че една храна може да е полезна за един, а отрова за друг.
Личният пример е много важен за формирането на здравословна връзка с храната при децата. Старая се да предлагам на дъщеря ми разнообразна, цветна храна. Да я изненадвам с нови вкусове, да предлагам полезни алтернативи.
Даваш страхотни насоки за приготвянето на училищен обяд за деца. Кои са най-любимите рецепти на дъщеря ти?
Благодаря! Още от детската градина ежедневно ѝ изпращам храна за обяд. В училище имат кетъринг, но тя предпочита аз да ѝ приготвям храната. Това е предизвикателство за мен, но мисля, че се справям добре.
Като всяко дете, обожава пица и паста. Също така обича крем супи, кюфтета на скара или на фурна, ястия от традиционната българска кухня, които приготвям в леко преработен вариант. Сред най-любимите ѝ рецепти са крем супа от картофи и грах, селски пай, мусака, пълнени чушки, кюфтенца по цариградски, пица с блат от червена леща, чили кон карне, мини омлети с грах и сирене, царевичен грис със сирене, маслини и чери домати, ябълков крамбъл. Мога да изброявам до утре.
Колко често готвите вкъщи заедно с дъщеря ти и как запалваш в нея желанието за готвене? На каква възраст започна да я включваш и да ѝ показваш различни кулинарни техники?
Докато беше по-малка, по-често готвехме заедно. През последната година по-рядко го правим, защото нямаме много възможност за това. Обикновено помага при приготвянето на палачинки – разбива яйцата, обръща палачинките в тигана. Много ѝ харесва да меси тесто, да прави сладки, салати.
Дъщеря ми беше може би на година, когато започнах да я включвам в готвенето. Първоначално прехвърляше нарязаните продукти в тенджерата, след това бъркахме заедно кексчета и сладкиши, а на 4 вече ѝ позволявах да реже сама с нож. Сега пече палачинки на котлона. Дори се опитва да измисля свои рецепти.
Какво най-много обичате да приготвяте заедно?
Много обичаме да приготвяме заедно различни салати и, разбира се, сладки.
Виж още: Станислава Кунева и нейната храна за тялото и душата
Кои са твоите съвети, които всяка майка трябва да знае, преди да започне да готви с децата?
Забелязала съм, че много родители се притесняват да допуснат децата в кухнята. Причините за това са различни. Някои считат, че кухнята не е място за деца, защото детето може да се нарани. Други се притесняват от хаоса и бъркотията, които настъпват след няколко минутно готвене с деца.
Готвенето с децата ни дава възможност да прекараме повече пълноценно време с тях. Време, което на една работеща жена обикновено липсва.
Един от най-важните съвети, които мога да дам на всяка майка, е да има доверие в детето си, в неговите способности и преценки. Да му обясня кои са опасностите в кухнята и за какво трябва да внимава. Да е винаги до него, особено в началото, за да му помага и да го насърчава. В началото, докато децата са съвсем малки, се започва с по-лесни задачи. Постепенно увеличаваме сложността им.
За да заобичат храната, децата трябва да изградят връзка с нея. Да се докоснат до нея, а това най-добре може да се случи чрез готвенето.
На твоята страница видях вече първите снимки на най-новия ти проект – карти за готвене. Изглеждат фантастично! Поздравления! Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях?
Много съм щастлива, че успях да реализирам картите. Преди три години, под „натиска” на приятели и читателите на блога започнах да работя върху идеята за моя книга. Няколко пъти започвах и спирах работа по нея. Явно не ѝ беше писано да види бял свят.
Картите от своя страна се случиха доста по-бързо. Не казвам, че беше лесно да стигна от идеята до готовия продукт, но вече са факт и се радвам, че се приемат много добре от хората. Отзивите са прекрасни. Идеята за карти с рецепти е малко по-нетрадиционна, но не е и толкова нова.
Книгата обикновено заема повече място върху плота, често се случва да се затвори листа с рецептата, което при картите няма как да се случи. Комплектът съдържа 30 карти с 31 рецепти. Носи наименованието „Любимо”, защото събира 27 от най-харесваните и приготвяни рецепти от блога. Към тях добавих и 4 непубликувани рецепти, които пък са любими на семейството ми.
Кредит: Know How To Cook 
Кредит: Know How To Cook
Реших първата колекция карти да е с рецепти от блога, защото много често читателите на блога са ми споделяли, колко е неудобно да се готви с мобилен телефон. А и самата аз съм изпитвала неудобството от непрекъснато изгасващия екран, мръсните ръце, с които няма как да го пипнеш. Картите са ламинирани, за да са устойчиви. За момента могат да се поръчат от сайта.
Виж още: Алекс Адрианн за удоволствието да готвиш здравословно с детето си
____________________________
* Ако самата ти си запален кулинар и споделяш тази страст с децата си, пиши ни на mammi.info@gmail.com. Ще се радваме да разкажем и твоята история!
