В света на родителството се стремим да подпомагаме и насърчаваме нашите деца, често като ги хвалим. Това изглежда много позитивно – та нали всички обичаме да казват хубави неща за нас? Въпреки това, вече стотици изследвания показват, че точно тази хвалба “ти си умен” (и “на мама умницата” и “моето умно дете” и подобни) имат негативен дългосрочен ефект върху развитието и поведението на децата.
Надеждата зад хвалбите
Вярвам, че много родители хвалим децата си с най-прекрасни намерения. Надеждата е, че с похвалите комуникираме на детето “Аз вярвам в теб” / “Ти можеш да се справиш”, което е чудесно. Също се стараем с тези похвали да увеличим мотивацията, увереността и даже насладата от учене или упражняване.
Проблемът е, че има разлика между нашите надежди и реалния ефект от този тип похвали И тази разлика вече е доказана в психологически проучвания, включващи хиляди деца от цял свят.
Тук накратко ще разгледаме няколко от тях.
Проучвания за ефектите от хвалене на интелигентността на децата
Д-р Карол Дуек от Станфордския университет е една от водещите учени, които изследват ефектът от похвали. В едно от най-известните нейни проучвания през 1998, Дуек и Мюлер поканили 128 петокласници да решават задачи. В първи кръг от задачи, всички деца получили лесни задачи и постигнали чудесен резултат.
След това били разделени на три групи. Децата в група А били похвалени за интелигентност като им казали “Това е чудесен резултат, явно си много умен/умна”. Децата в група Б били похвалени за положени усилия като им казали “Това е чудесен резултат, явно много си се потрудил(а)”, а децата в група В били информирани “Това е чудесен резултат.”
Накря, учените поканили децата да си изберат отново задачи за решавате и им дали опциите:
- “Задачи, които не са трудни, за да нямам много грешки”
- “Лесни задачи, за да мога да се представя добре”
- “Задачи, с които се справям добре, за да мога да покажа, колко съм умен”
- “Задачи, от които ще науча много, дори и да не изглеждам умен”
Лесно се вижда, че целта на първите три опции е добро представяне, докато целта на четвъртата опция е учене. Може ли да отгатнете резултатите?
67% от децата в група А (хвалени, че са умни) избрали да продължат с лесни задачи, докато само 8% от група Б (хвалени, че са положили усилия) направили същия избор. 92% от децата в група Б избрали задачи, от които ще научат много. В група В, които не били хвалени, половината от децата избрали да продължат с лесни задачи, а другата половина с трудни задачи.
В друг подобен експеримент на същите автори, след лесните задачи всички деца получили много трудни задачи. Този път за финал, попитали децата колко им е било приятно да решават задачи. Тези, които били хвалени за положени усилия, много по-често отговорили, че се забавлявали да решават задачи от децата, които били хвалени, че са умни.
Ето и още едно интересно проучване. Aмерикански, канадски и китайски изследователи, помолили групи деца в предучилищна възраст да играят на проста игра с въпроси. На някои от децата, когато отговорили правилно, било казано “Справяш се чудесно!”, а на други – “Толкова си умен!”. След това всички деца продължили да играят играта самостоятелно и били наблюдавани със скрита камера.
Човек би си помислил, че такава малка разлика във формулировката на похвалата няма да окаже голямо влияние върху децата, но точно това бил резултатът. Децата, на които било казано, че са умни, били значително по-склонни да мамят, отколкото тези, на които било казано, че се справят добре.
Виж още: Много игра с малко играчки – как количеството играчки влияе на децата
Защо хвалбата “толкова си умен!” има негативен ефект
Когато хвалим децата, че са умни, това ги кара да вярват, че техните успехи са резултат от тяхната интелигентност, а не от усилието, което полагат. Това може да доведе до извода, че щом вече са умни, то не се нуждаят от допълнителни усилия за постигане на успех.
Професор Дуек разкрива, че децата, на които слагат етикета “умни” или “интелигентни”, стават притежатели на етикета и не желаят да правят грешки или да поемат предизвикателства, от страх да не загубят титлата. Вместо това, те предпочитат да се задържат в зоната на комфорта и да избягват ситуации, които биха могли да покажат слабост или неуспех. В резултат, страдат от липса на мотивация и постоянно търсят потвърждение на техните способности, вместо да търсят нови предизвикателства и възможности за учене.В основата на този проблем стои идеята за различни типове манталитети – фиксиран и нагласа за растеж. Фиксираният манталитет вярва, че талантът и способностите са зададени и непроменливи, докато нагласата за растеж се основава на вярата, че талантите и способностите могат да бъдат развити чрез усилие, умения и обучение. Децата с фиксиран манталитет са склонни да се страхуват от предизвикателства и да се избягват от грешки, докато децата с нагласа за растеж се радват на предизвикателствата и вярват във възможностите си да се развиват и да учат през целия си живот.
Проучванията на Дуек показват, че похвалата за способността, като “умен” или “интелигентен”, може да засили фиксирания манталитет. Вместо това, тя препоръчва похвалата за усилието, упоритостта и процеса на децата, като по този начин се насърчава нагласа за растеж и вярата във възможностите за учене и развитие.
Примери за по-добри хвалби
В позитивното възпитание, хвалбите са важен елемент на родителския подход, но само определен вид хвалби. Може да направим разграничението така:
- Хвалбата като генерален етикет/оценка от типа на “ти си умен”, “красавицата на мама”, “послушанко” или “моето успешно дете”
- Описателна или насърчаваща хвалба, която има за фокус усилията, положение от детето, напредъка, който то показва или добър процес/стратегия. Целта е да подхранваме самооценка от детето
ПРИМЕР 1:
Вместо “Страхотна картина! Ти ставаш за художник!” в позитивното възпитание бихме казали “О, виждам, че си добавила много детайли на дървото.” (напредък за детето) и “Какво ти даде идеята да използваш акварелни боички и моливи едновременно?” (процес / самоанализ) или “Какво ти харесва на теб в тази картина?” (самооценка / самоанализ)
ПРИМЕР 2:
Вместо “Брей, запомнил си цялата песен, колко си умен!” може да подходим с “Ти чу тази песен за първи път вчера и днес вече я пееш сам!” (обективен напредък) или “Видях колко внимателно учеше песничката и сега вече я знаеш цялата!” (положени усилия).
ПРИМЕР 3:
Един последен пример, как може да обърнем внимание на добър процес на детето вместо само на крайния резултат – “Видях как раздели всички играчки на купчинки, и после ги върна по местата” (стратегия/процес) в сравнение с “Ой, каква подредена стая, на мама чистницата!”
Виж още: Какво е корегулация и защо е важна за развитието на децата?
Още за насърчаването и развитието на децата
Като родители, е важно да осъзнаем огромното влияние на думите и подхода към децата. В крайна сметка, нека да спрем да използваме “умният” етикет за нашите деца и вместо това да ги насърчаваме да бъдат любопитни, усърдни и открити към предизвикателствата. Повече в тази посока, може да откриете в книгата на Д-р Дуек “Нагласата на ума” или в позитивното възпитание. Това е подход, който насърчава и подкрепя децата да развиват умения като емоционална интелигентност, самостоятелност, самодисциплина, и още много. Може да намерите идеи от позитивното възпитание в платформата Мили Думи или в курса ми по позитивно възпитание.
