Всеки декември арсеналът ми от коледни филми включва няколко задължителни заглавия. Едно от тях е „Четири Коледи” с Рийз Уидърспун и Винс Вон. Причината да не ми омръзва е, че разбирам главните герои и тяхната дилема прекалено добре. И двамата са от семейства на разведени родители и това означава, че трябва да посетят четири различни домакинства, ако искат да няма сърдити роднини по празниците. (А кой иска това, нали?)
Познат ли ти е този сценарий? На мен да… И затова реших, че е време и за този текст. Защото съм сигурна, че не съм сама в желанието си да направя близките си щастливи по празниците, но без това да ми коства здравия разум. Затова реших да ти споделя няколко стратегии за „оцеляване” и, току виж, някое се окаже „твоята” и ти помогне да се насладиш максимално на предстоящите коледни дни. Разбира се, поисках и жокер „Обади се на приятел” и събрах изпитаните техники на няколко мои близки.
А ако ти също имаш перфектна рецепта за празнично спокойствие, далеч от семейни драми и неловки моменти – моля те, не я пази само за себе си, а я сподели с всички нас в коментар! 😉
Чии желания са най-важни?
Много ми се иска да имаше един единствен отговор на този въпрос. Но истината е, че няма. Всеки е прав за него. И следователно ключовата дума тук отново е компромис. Но важното е не всеки път компромис да прави един и същи човек.
Не може винаги да сте при неговите родители или при твоите, не е честно нито спрямо родителите, нито спрямо вас самите. Не може винаги да пътувате, защото ти искаш така, а той иска да си останете вкъщи. Може да ти се струва трудно да излезете от рутината, защото това би значело да има разочаровани, но също така значи и че ще има доволни.
„Всяка година празнуваме Бъдни вечер и Коледа със семейството на съпруга ми, а отиваме при моите родители чак на 27 декември. Дори не знам защо, просто го правим от толкова много време, че не помня как започна тази „традиция”. Иска ми се обаче да прекараме веднъж Бъди вечер и с моите родители, но не искам да обидя свекър и свекърва ми.”.
Това сподели с мен моята приятелка Анелия, когато я попитах каква е празничната им „схема”.
Разбирам я напълно. Ситуацията не е лесна, дори погледната отстрани. Но когато години наред си бил човекът, който е правил компромиси, може би е време за промяна, поне веднъж, нали?
График за празниците?
Да, работните дни свършват, но за моята приятелка Надя коледните празници са времето от годината, в което тя усъвършенства своите умения за тайм мениджмънт. С мъжът ѝ живеят в един и същи град с родителите си, което, в техния случай, си е затруднение. Ето защо: „На Бъдни вечер всеки си е вкъщи, което е супер. Но дойде ли Коледа – е, тогава става забавно. Сутринта ставаме и отваряме подаръци в нас, но бързаме, защото трябва да се гласим и да отиваме на обяд в родителите на мъжа ми, където можем да останем максимум до 4-5 часа. След това трябва се прибираме за малко и отново излизаме, за да отидем на гости на моите родители за вечеря. На 26 декември трябва да отидем на имен ден на чичо ми Давид, на 27 септември пък сме на имен ден на дядо ми Стефан. А аз просто искам да стоя цял ден по пижама и да гледам как децата си играят с подаръците от Дядо Коледа…“
Гостуване по часове – ето една идея, която не е никак лоша, но пък е доста изтощаваща, ако родата е прекалено голяма. Надя е разпределила всеки момент от почивните дни, за да се почувстват всички уважени и това е страхотно. Но цената са нейното спокойствие и комфорт. Дали си заслужава да се плати? Всеки трябва сам да отговори на този въпрос за себе си.
Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?
Разделяй и владей
Братовчедка ми Гергана познава много добре цялото ми семейство и знае през какви дилеми минавам не само за Коледа, но и за всеки друг празник. И често ме пита защо не последвам нейния пример. С мъжа ѝ живеят в София. Нейните родители живеят в Русе, а неговите в Пловдив. Очевидно няма как да обиколят всички за Коледа. Затова всяка година прекарват Коледа с едното семейство, а Великден с другото. На следващата година правят сменка.
„Не знам дали за родителите ни това е оптималният вариант, но за нас със сигурност е. Така се наслаждаваме на празниците. Не бързаме за никъде. Отиваме на едното място, оставаме там няколко дни и наистина можем да се отпуснем”.
Контрол над ситуацията
Истински се вдъхнових обаче от подхода на приятелката ми Нина и не за друго, а защото ми се искаше и аз да бях така категорична и съобразяваща се със собствените си желания. Родителите на съпруга ѝ са разведени и не могат дори да стоят заедно в едно помещение. Нейните родители са заедно, но за сметка на това не си говорят с баба ѝ дядо ѝ по бащина линия. Как да угодят на всички? С размах! 🙂
„Още на първата ни Коледа с мъжа ми бяхме наясно, че нашите празници няма да са като от приказките. Аз исках да угодя на всички, не исках да има сърдити. Но той каза, че това просто е невъзможно и затова ще правим каквото ние искаме. Затова още в началото на декември сядаме и взимаме решение. Дали искаме да си останем в София или пък ни се пътува някъде извън страната. След което просто съобщаваме на близките си нашите планове. Не очакваме никой да се съобрази с нас, както и ние не се съобразяваме с никой.”.
Ето това аз си знам, че не мога да го направя. Най-вече поради чувство на вина. Попитах Нина как се справя тя с него. Оказа се, че в началото го е имало, определено. Но с времето е свикнала, близките им също и сега очаква празниците с нетърпение, защото ги празнува така, както иска. Уау, нали?
Виж още: Ще станеш „Нов човек” след като чуеш този подкаст
Всички заедно
Признавам си – това е сценарият, за който аз мечтая, но поради много причини няма как да ми се случи. Случва се обаче на приятелката ми Зори. Миналата година с мъжа ѝ се нанесоха в собствено жилище и тя беше категорична – който иска е добре дошъл у тях. Така и стана – нейните родители плюс майката на мъжа ѝ и баба му и дядо му им отидоха на гости за Коледа. Същото се случи и на Великден тази година. А след няколко дни ги очаква отново за тазгодишните коледни празници.
Разбира се, аз и в този план съзрях „подводни камъни”, затова я попитах как се посрещат толкова гости накуп и как се готви за толкова много хора. Но Зори е от добре организираните ми приятелки: „Ооо, отдавна съм разпределила задачите. Всеки знае какво трябва да сготви и да донесе. Така има храна за всеки вкус и всеки се чувства полезен, че е допринесъл с по нещо за трапезата“.
Тъй като това е първата ни Коледа в нашия си дом и ние ще сме домакини. С мъжа ми очакваме майките ни да ни дойдат на гости. Но въпросът с посещението на баба ми и баща ми остава отворен… Мисля обаче да взема от примера на Нина и просто да ги информирам кога на нас ще ни е удобно да ги видим. Все пак сме с малко дете, а това си има своите плюсове и мисля да се възползвам от тях 😉
А ти как ще прекараш празниците?
Замисляла ли си се за произхода на думата „празник”. Идва от старобългарски и означава „празно време” – ден, който е „празен” откъм труд за възрастните и учене за децата. Свикнали сме обаче да „пълним” празниците с много очаквания, стрес, напрежение, материални подаръци… А смисълът е съвсем друг!
Не знам дали моите идеи и споделеният опит на приятелките ми ще ти помогне да прекараш тази Коледа точно както ти искаш, но искрено се надявам да е така.
Пожелавам ти празниците ти да са „изпразнени” от притеснения, от срещи с хора, които те натоварват по една или друга причина, от бързане, свито сърце и неудовлетвореност в какъвто и да било аспект.
Вместо това, от името на целия ни екип, ти пожелавам на празниците да ти е пълно! Пълно със смисъл, с любов, с топлина, с усмивките на най-любимите! Да е пълна душата със спокойствие, празничен пламък, да ѝ е широко и хубаво! И така да е не само по празници, а и в делниците! Защото най-ценният подарък, който можем да си направим сами на себе си, е да се погрижим за самите себе си!
