fbpx

Семейни констелации и родова памет – 
разговор с психотерапевта Динка Колева


Какво се случва, когато отношенията с родителите ни са нарушени? Когато в рода ни има непреодоляна травма, вина, срам, непоета отговорност? Всичко това дава отражение в нашия живот и в живота на тези след нас чрез подсъзнателни модели на поведение, които често са деструктивни. За щастие, има начин да излезем от този омагьосан кръг като погледнем ситуацията отстрани и вземем решение за собствения си живот с помощта на метода семейни констелации. За него ще си говорим с психотерапевта и фамилен терапевт Динка Колева, но преди да те запозная с нея, ще ти споделя няколко думи за самия метод.

Какво представляват семейните констелации?

Това е съвременен терапевтичен метод, създаден от немския психолог и психотерапевт Берт Хелингер. Терминът „констелации” идва от латински – „constellatio” и означава „съзвездие”. Всяка семейна система прилича на съзвездие и се движи по определени модели, които често са несъзнателни. 

Хелингер установява, че хармоничното функциониране на семейната система и на всеки член от нея, е свързано с три основни принципа, които той нарича „закони на любовта”:

* Принцип за принадлежността;
* Принцип за реда (йерархията);
* Принцип за баланса. 

Чрез метода семейни констелации можеш да изследваш причините за различни житейски ситуации, като търсиш отвъд личната ти история, а включиш и съдбините на твоите предци. Работата се осъществява предимно в група, където имаш възможност да пресъздадеш своята семейна система с помощта на другите участници. Целта е да погледнеш ситуацията отстрани, да я почетеш и да избереш как да постъпиш оттук нататък

Запознай се с Динка Колева

Динка е търсач и човек, посветил живота си в грижа за другите чрез методите на психологията и не само. Пътят ѝ минава през различни сфери – детско здравеопазване, социална работа, тя е организатор на едни от първите училища за родители в Стара Загора. Успешно преминава 7-годишно обучение по фамилна психотерапия и четири години изучава метода семейни констелации. Включва се в първия випуск на Румен Янкулов – човекът, който пренася метода в България. Участва като асистент на втория му випуск. 

През 2014 г. създава свое пространство за лични срещи и консултации. Води групи за активни медитации ОШО, за родители, женски кръгове и, разбира се, семейни констелации. 

Срещнах се с Динка в нейното слънчево студио в Стара Загора, за да разбера повече за метода семейни констелации и как може да се приложи той в живота.

Виж още: Как хюман дизайн ни помага да общуваме по-лесно с децата си

Семейни констелации
Кредит: Личен архив
Целият ти път е свързан с грижа и подкрепа за хората. Самият метод семейни констелации отново минава през нея. Вярвам, че всичко, което търсим като отговори е в нас, но понякога имаме нужда от малко помощ в намирането. Как се чувстваш в тази роля на помощник?

Гледам на моята роля като на акушерката, която няма как да роди вместо нас, но може да създаде подходяща среда, благодарение на която да родим, по най-добрия начин, новото си аз. Често това минава през разчистване на различни преживявания. В случая е важно да ги обгрижим с любов, а не да се борим с тях, макар по-често да се случва точно това. Отхвърляне, борене, отричане, замитане, реално това генерира проблеми, а не ги разрешава. 

Какво представлява методът семейни констелации?

Това е азбука за живеене. Благодарение на метода можем да разрешим много екзистенциални въпроси. Той дава една жива картина на семейната ни система, на процесите, които се случват под повърхността и остават невидими за съзнанието. 

Разкажи ни как се случва самият метод?

Трудностите, които срещаме, обикновено не са от едно ниво, затова промяната не може да стане толкова бързо, както на нас ни се иска. По-големият процент от хора търсят вълшебна пръчка или лечебно хапче. Това е индикация, че човекът е по-скоро в режим на борба, той не е отворен да види как трудната ситуация е скрита благословия, което е разбираемо. Не го казвам с упрек, защото

ние носим много силен инстинкт за самосъхранение, който всячески ни пази от болката. Само че разрешението на проблема, обикновено минава през нея

Когато има трудност, е добре да погледнем в няколко посоки – в настоящето, но и в миналото – към нашата лична история и детство; към родовата история и травмите, които са т. нар. трансгенерационни травми, т.е. онези, които са се случили на поколения преди нас, за които дори не знаем. 

С метода на семейни констелации обхващаме точно този аспект. Зад  дадената трудност търсим родовите причини и проблеми във връзка с родителите

Какво ни носи това поглеждане назад? Какво се променя за нас в настоящето?

Идеята не е „искам да се отърва”, а по-скоро да видим къде някой основен принцип в семейната система е нарушен. Създателят на метода открива, че семейните системи функционират върху три основни принципа – на принадлежността, на реда (йерархията) и на баланса

Първият принцип е на принадлежността – т.е. всеки, който е роден в едно семейство, има право да бъде включен, уважен и приет в него, независимо от неговия характер, особености, дали е престъпник, дали е наркоман, дали има психиатричен проблем и т.н. Най-често това обаче не се случва и така се създава проблематика за идните поколения, защото нищо не може да бъде изключено. Нещо, в следващите поколения, ще напомня за този изключен човек, с цел да ни насочи вниманието.

По какъв начин става напомнянето за този изключен човек?

Например, бащата в семейството е с тежък алкохолизъм и майката казва на детето „За бащата ти не искам и да чувам“, и той се превръща в изключен човек от системата на детето. Много е вероятно то или някое от неговите деца или внуци да развие форма на зависимост – алкохол, наркотици и т.н. Причината е, че във всяко семейство съществува феноменът на лоялност. Подсъзнателно ние обичаме всички, които са били преди нас, без значение какви са отношенията ни с тях. Когато се наложи да изключим единия родител, какво се случва с любовта към него? Несъзнателно се опитваме да я изразим, най-често с нещо, което е деструктивно, за да се чувстваме свързани с него.

Ако бащата е обявен за лош и на детето му е забранена връзката с бащата, то често проявява поведенчески проблеми в тийнейджърските си години. За тях никакви други психологически прийоми не дават трайно решение, защото има нещо под повърхността. С този симптом детето все едно казва: „Ти си лош и аз ще съм лош, това е единственият начин, по който мога да си позволя да се чувствам свързан с теб”. Тази любов е забранена, заради солидарността към другия родител. Това е много мъчително за детето, макар всичко да се случва на дълбоко несъзнателно ниво. 

А какво се случва, когато семейството е преживяло ранна загуба на дете или спонтанен аборт и за това не се говори?

Много често ранно починали деца са изключени от семейството, защото този спомен е много болезнен, най-вече за жената. Правото на принадлежност на тези души не е уважено, заради болезнеността. Тези травми често излизат в групи. В повечето случаи това е загуба, която не е преживяна. Най-често човек, за да продължи напред, просто се стяга, не говори за тази загуба. Следващите деца дори не знаят за нея. В този случай една част от енергията на майката остава заседнала в тази травма. Тя не може да присъства напълно за другото дете или деца. 

Много често такива хора идват със заявка, че не се чувстват обичани, оттам това влияе на връзките им. Те идват с проблем в партньорските отношения, а всъщност проблемът е връзката с майката, защото тя е изключително определяща за това как ние ще се свързваме в любовта

Когато майката не е била емоционално на разположение, не защото не ни обича, а просто защото голяма част от енергията ѝ е в загубата, ние се чувстваме ощетени. Семейната констелация дава възможност да видим тази ситуация отстрани и да разберем, че майката е направила всичко според възможностите си

Виж още: Мила моя мамо, спри да ме травмираш!

Семейни констелации
Кредит: Feepik
Какво можем да направим, за да включим тази душа в семейството и да възвърнем баланса? 

По време на констелация се правят малки практики, за да се почете човекът, който досега не е бил включен. Това ни помага да пренаредим вътрешната си представа за много неща. Както в индивидуален план ние имаме подсъзнание, същото важи и за семейната система, тя има колективното несъзнавано. То влияе на всеки един от членовете. Винаги, когато има нещо незавършено, то търси своето решение в следваща генерация

Нека поговорим за втория принцип – на йерархията в рода и до какво води неговото нарушаване? 

Всеки един член на рода идва в определен ред. Ако ние не сме на нашето място в системата, например държим се като родители на собствените си родители, ние не сме енергийно захранени от силата на рода. Това е нарушение на принципа на реда.

Защо се случва това?

Например майката на нашия родител е починала, докато той е бил дете. Това е травматично събитие, което създава голяма липса. Ние като деца усещаме тази липса у родителя. Обичаме го, искаме той да е щастлив и несъзнателно започваме да захранваме емоционалните му нужди. Това означава, че не можем да се откъснем от него, прекалено сме ангажирани с благополучието му и не можем да присъстваме напълно в собствения си живот. 

Друг вариант е да се опитваме несъзнателно да запълваме партньорска липса, ако единият родител е сам. Това не ни държи на правилната позиция, защото родителят е по-голям, а детето е по-малко, т.е. можем да имаме приятелска комуникация, но не да бъдем най-добър приятел на родителя. Това нарушава реда.

Можеш ли да споделиш за подобен пример от твоята практика?

Например, когато между мъжа и жената има трудни отношения, но те остават формално заедно заради детето. Синът е въвлечен като приятелско рамо на майката и той енергийно играе ролята на партньор, т.е. той вече изпълнява една несвойствена за него роля. Това няма как да не даде отражение на неговите връзки, възможно е да има проблем с качественото свързване, жените да го напускат, защото усещат, че той енергийно не е в тази връзка. Всъщност той е енергийно обвързан с майка си

От друга страна, тази ситуация вкарва сина в съперничество с бащата, което му отнема от мъжката сила. За да имаш пълноценно свързване с мъжкото начало в теб, е важно да си добре свързан с мъжете в твоя род. Да имаш уважение към тях. Същата е връзката на женското начало с женския род. 

Разкажи как се проявява третият основен принцип, този за баланса?

Тук става въпрос за баланс в интимната двойка, баланс на даване и получаване. Положителният баланс е в даването на любов, грижа, подкрепа, доверие, но може да има и негативен. За него е важно да кажа, че моментът с прошката не работи. 

За здравословна връзка между мъж и жена е важно да нарастват положителните неща, които хората си дават, и да намалят негативните. Когато единият нарани, другият не трябва да му върне тройно, нито да му прости, а да даде възможност на човека да се реабилитира. По този начин негативното малко по малко намалява и даваме възможност на позитивните неща да нараснат. Ако липсва баланс в положителния обмен, т.е. единият предимно дава, другият предимно получава, това прави динамиката на двойната не партньорска, а на ниво родител-дете. 

В отношенията с родителите децата основно получават. С партньора споделяме, защото сме равни и на децата си даваме. Когато този баланс е нарушен, може да се появи неудовлетворение, напрежение, да се отвори пространство за паралелна връзка, да намалее сексуалното привличане, защото никой не иска да спи с майка си или баща си. Прекаленото даване не е добро за партньорските отношения.

А за отношенията родител-дете? Ако родителят е прекалено загрижен към детето си?

В този случай, много зависи какво ще направи детето. Ако то е прекалено ангажирано с благополучието на родителя, защото той дава много от себе си или му е отредил роля на най-добър приятел, за детето е трудно да се пусне. Още по-трудно е за родителя, защото той има да работи нещо със себе си, което може и никога да не направи. 

Решението е детето да може да се пусне с уважение и щипка вина, която е път към свободата. Тук не става въпрос за изпиваща вина, а за малка вина, която означава, че само когато гледам своя живот, когато давам на своите деца, това е най-добрият начин да се отблагодаря на родителя.

И другият момент с принципа на баланса е равновесието между генерациите. Става въпрос за случай, когато някой в рода е направил нещо, за което не е поел отговорност. Това може да е убийство, финансова злоупотреба. Системата търси баланс, затова е възможно, в следващите поколения, някой несъзнателно да се идентифицира с потърпевшите.

Би ли споделила за такъв случай?

Бях участник в сесия, където един от участниците постави темата „Печеля много, но не мога нищо да задържа”. По време на констелация стана ясно, че няколко поколения назад негов дядо е имал бизнес, от който много хора са били потърпевши. Беше видимо, че човекът, който разглежда тази тема, носи много силно чувство за вина, което подсъзнателно му казва „Аз не заслужавам”. Това е лоялност към потърпевшите. Методът позволява да видиш ситуацията отстрани, да отдадеш своята почит към пострадалите, но да се разграничиш от тях.

Какво е необходимо, за да се включи човек в семейна констелация?

Добре е да разполага с факти за неговото семейство – дали има ранно починали деца; абортирани деца; родилки, починали при раждане; тежки взаимоотношения мъж-жена; хора с психични проблеми; убийства; хора, преживяли репресии; преселници; невъзможни любови; изоставени деца; всякакви големи конфликти. Дали има изземване на имуществото при война, преселение или по друг повод. Това е много голяма материална загуба, защото губиш дома си. Това може да има ехо в следващите поколения, като страх или невъзможност да задържаш пари; трудно да изкарваш пари или нещо друго. 

Това е несъзнателна лоялност към тежкия живот на твоите предци. Това е т. нар. „сляпа любов” – несъзнателно повтаряйки тежки сценарии, човек се свързва с хората, които са страдали преди него, все едно носи техния товар.

Семейната констелация помага да се придвижиш към осъзнатата любов – да видиш, да почетеш, да се разграничиш. Да видиш, че носейки чуждия товар, ти мултиплицираш страданието в собствения си живот. Това няма ползва нито за теб, нито за тези след теб.

Какво се случва на практика по време на една семейна констелация?

Човекът сяда до мен на стола в кръга, поставяйки своята тема. Аз му задавам въпроси за семейството, най-вече по посока на фактология. След това го приканвам да избере хора от групата, които да представляват членове на неговото семейство – майка, баща, баба, дядо и спонтанно да ги разположи някъде в кръга. 

Това, което се случва, е, че през представителите започват да протичат преживявания, усещания, които всъщност са на реалните хора. Това е т.нар. морфогенетично поле. Самият метод надскача традиционната психотерапия, той е доста дълбинен и показва как изглеждат определени взаимовръзки в семейството

Моята роля е да видя кои връзки са нарушени и с малки изречения, интервенции и ритуали човекът да придвижи отношенията към по-здравословна форма. Семейните констелации дават различна гледна точка на липсите, които изпитваме в себе си. Чрез метода разбираме, че животът се е погрижил да получим всичко необходимо, за да ни има тук и сега. Той показва къде са ограниченията, но и ресурсите ни. Посочва коя е здравословната за нас посока

Виж още: „Най-ценното, което можете да дадете на своето дете, е щастлив родител!”, споделя психологът Елиза Трайкова

Кредит: Feepik
След колко участия в семейни констелации човек усеща промяната в живота си? Какво показва твоята практика?

Зависи доколко човек е отворен и готов за промяна. Констелацията има много лечебно и освобождаващо въздействие, но интегрирането ѝ в живота може да продължи до една година. Всяко травматично събитие, лично или родово, формира несъзнателно вярване, което е дълбоко пропито в нас. Ние не можем от днес за утре да го променим, но фактът, че сме стигнали до корена, където се е формирало то, вече отваря пространство за нова нагласа. 

В ежедневието е важно да развиваме самонаблюдениекак мислим, действаме. Когато започнем да действаме по стария начин, е важно да спрем, да се замислим и да направим нов избор като нагласа, подход

Личен избор е дали ще подхраниш старото или ще полееш новото. Това изисква време. На финала на констелацията винаги давам съвети как да се подкрепя този процес и да се поеме отговорност за личния път

Би ли дала няколко съвета за нашите читателки относно това как да се погрижат за себе си, за да бъдат още по-пълноценни в отношенията си?

Отделяйте време за себе си. Независимо каква е динамиката на ежедневието ви, намерете време, в което да притихнете. Дишайте бавно и дълбоко, усетете се, отпуснете се. Упражнявайте любимо хоби, с което да се освободите от психическото напрежение и да се зареждате с положителни емоции.

Това презареждане е изключително важно за майките на малки деца, защото в този период те изключително много отдават на детето. Но за да може това да се случва пълноценно, трябва да имате време да се зареждате.

Може да е половин или един час на ден, когато детето спи или го поверите на другия родител. Това не ви прави лоши майки – напротив, това е инвестиция в себе си и в отношенията ви!

Виж още: Погрижи се за себе си или нашите 30 идеи за заети мамми

Боряна Кръстеваhttp://patepisanici.com
Обичам думите, затова станах журналист, обичам движението, затова станах пътешественик. От тази любов се роди блогът ми „Пътеписаници", а професионалното ми пътешествие в медиите продължава. За мен е важно думите ми да имат смисъл и да вълнуват. Колкото повече пътувам, толкова по-ясно виждам, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш жена, майка, да създаваш уют и да даваш любов!

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии