Българската земя е изпъстрена с лековити места с по-особена енергия. Сигурно си посещавала Кръстова гора, Рупите, но сега искам да те поведа на едно друго духовно пътешествие, свързано със Света Марина. Тя е покровителка на огъня, брака и женското плодородие. Нейният празник е на 17 юли – един от най-горещите дни в година, които старите българи наричат „Горещници”.
Коя е Света Марина?
Марина е родена в Антиохия и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Едва 16-годишна решава да приеме християнската вяра и пръв неин гонител става родният ѝ баща. След това е подложена на тежки мъчения заради вярата си. Управителят на източните римски провинции Олимврий решава да я убие като върже с верига един камък на врата ѝ и я пусне в морето. Марина започва горещо да се моли и веригите се разкъсват от тайнствена светлина. След този случай е осъдена и посечена с меч.
Света Марина помага на вярващите като се явява в сънищата им. Дава съвети как да се избавиш от някоя болест или нещастие. В България, и най-вече в Странджа планина, светицата е наричана Огнената или Опалната Марина. С нея са свързани много мистични ритуали, изпълнявани на лековити места.
Запалването на новия огън
По традиция, в деня на светицата, не се работи и не се ходи на нивата, за да не се запали реколтата. Това е моментът, в който някога в българския дом се е палил „нов”, „жив” или „Божи” огън. Запалването ставало на двора, по най-примитивен начин, от липа, ясен или боровинков храст. На берекет е било, ако се запали от момчета близнаци или от млади мъже с еднакви имена.
Когато огънят се разгорял, жаравата се внасяла вкъщи и с нея се запалвало домашното огнище. Имало е случаи, в които Божият огън слизал сам от небето с гръмотевица. Огънят, запален на 17 юли, предпазва дома от болести и зли сили. Той се поддържа в домашното огнище чак до другата година.
Виж още: Божена Иванова споделя защо и как жените създават един нов свят
Пещера „Света Марина”, с. Сливарово
В дебрите на Странджа, край едно от нестинарските села – Сливарово, се намира пещерата на Света Марина. Според легендата, Марина е дете на Слънцето и като такова имала силата да предпазва хората от болести и беди.
И до днес, вечерта на 16 срещу 17 юли, стотици хора се стичат на бдение пред пещерата. Всеки идва с мъките и болките си, но и с вярата, че светицата ще им помогне.
Ако решиш да отидеш, занеси печени хлябове и златни ябълки като дар.
Пещерата е съвсем малка, а от тавана ѝ капе лековита вода. Всеки събира малко от нея в шепите си и измива лицето си. Вярващите палят свещи и изричат молитви за здраве, за деца, за щастие. След това всеки минава през т. нар. „провирало” – дупка в скалата, която извежда от пещерата.
Аз също съм минавала през нея и усещането е сякаш излизаш от утробата на земята. Отъркваш се в скалите, пречистваш се и оставяш всичко лошо зад гърба си. Местните казват, че щом излезеш, не трябва да се обръщат назад, за да не те настигне болестта.
Пещерата е едно от онези места, на които истински ще повярваш, че чудесата съществуват.
Скален манастир „Света Марина”, Карлуково
Посещавала ли си пещера „Проходна”, край Карлуково, по-известна с името „Очите на Бога”? Съвсем близо до нея се намира скалният манастир, носещ името на Света Марина. Пътят до него започва от пещерния дом. Маршрутът не е дълъг, но е доста стръмен и ако си с малко дете, трябва да внимаваш много.
Следвай табелите и след няколко минути ще стигнеш до скалната обител. Ако усетиш, че имаш нужда, запали си свещ в малката църква. През XIV век тя е обитавана от монаси-исихасти, а днес е един ням свидетел на Българското средновековие.
В скалния манастир е едно от първите изображения на Света Марина. По-старо е само това в Боянската църква.
Виж още: Билките като живи същества и как да се свържем с тях
Църква „Света Марина”, Пловдив
Сигурно безброй пъти си била в Пловдив. А знаеш ли, че в подножието на Таксим тепе се намира православната църква „Света Марина”, в която се съхраняват частици от нейните мощи?
Историята на храма започва още през V век, когато е бил християнска базилика. Незнайно кога е кръстен „Свети Марина”, но през XIV век османците го разрушават и издигат Имарет джамия, която стои и до днес. Християните обаче получават разрешение да си издигнат нов храм в подножието на Таксим тепе.
Когато имаш път към Пловдив, отбий се в църквата. Помоли се за светлина и здраве или просто я разгледай. Това е църквата с най-много камбани в Пловдив, които забиват в един хор на храмовия празник – 17 юли!
Сяновски манастир „Св. Марина”, с. Сяново
Ако обичаш по-тайни и скътани местенца, посети Сяновския манастир. Намира се до село Сяново, на 52 км източно от Русе. От незапомнени времена тук е имало храм, който е разрушаван и отново възстановяван. Причината за това най-вече е лековитото аязмо, което извира в двора на манастира.
През 1901 г. аязмото бликва отново. Няколко години по-късно един свещеник от село Сяново решава да възстанови манастира, след като водата излекува ревматизма му. Построява параклис, а в средата му се лее чудодейният извор.
Местните вярват, че водата е най-лековита на храмовия празник – 17 юли, когато се стичат вярващи от близо и далеч.
Виж още: Посети тези 17 места с децата, за да усетите българския дух
Чешма „Света Марина”
Ако пътуваш към Трявна, не пропускай да си напълниш вода и да си измиеш лицето на чешмата „Света Марина”. Намира се по пътя Дряново – Царева ливада. На 4-5 км след града има ляв завой и уширение на пътя отдясно. След уширението асфалтовият път малко по малко става черен, затова най-добре остави автомобила и продължи пеша.
Пътеката не е дълга, но пък е много красива, виеща се под клоните на сливови дръвчета. Щом стигнеш гората, тръгни надясно и след 10-15 метра ще чуеш водата от чешмата.
Ако успееш да се докоснеш до водата точно на 17 юли, ще бъдеш здрава и честита, тъй като тогава е най-лековита! Намисли си желание, наречи нещо хубаво за себе си и измий лицето си.
Столетният бор на Света Марина, с. Сенокос
Село Сенокос се намира 40 км южно от Благоевград. В покрайнините му се издига 10-метров столетен бор. Местните го наричат борът на Света Марина, тъй като много от тях са виждали образа на светицата сред клоните му. Борът е на 2 км от селото. Най-добре попитай местните за пътя, за да не се изгубиш, както направих аз. Преходът не е труден, нито дълъг, важно е само да следваш правилната посока. Дървото се извисява над пътя, а до него има малък олтар на Света Марина.
Мястото си е спечелило славата, че помага на бездетни жени да заченат. Идват тук и се молят да видят образа на Света Марина.
На 17 юли, когато е съборът на селото, край столетното дърво се прави водосвет, курбан за здраве и се вият кръшни хора.
Интересното е, че в околността е имало още два вековни бора, но единият пада при силни ветрове, а другият е изпепелен при пожар. Само борът на Света Марина оцелява до днес! Препоръчвам ти да го посетиш, дори и само заради приятната разходка.
Виж още: 10 места за семейни пътешествия по Черноморието
На повечето духовни места, свързани със Света Марина, блика лековита вода, която е истинска благословия. Но нито мястото, нито водата могат да сътворят чудеса, ако я няма вярата. Светицата помага на всеки, който вярва в изцелението си, без капчица съмнение. Вярвай и ти, за да сбъднеш най-съкровените си желания!
Нека да са честити всички, които носят името Марина и производните му. Бъдете светлина и помнете, че светицата ви закриля!
