За нас, възрастните, игрите са източник на забавление. Но за малките деца те са много повече. Чрез игрите те опознават света, развиват различни умения, учат се да изразяват емоциите си, да общуват с околните… Колкото и да ни се иска да сме до детето си в тези забавни и образователни моменти или пък да искаме то да си има другарче, не винаги това е възможно, но не и нужно. Защото самостоятелната игра също е много полезна за малчуганите. Но може би вече си забелязала от личен опит, че не всяко дете успява да се заиграе само̀, дори за малко. Това обаче не е изгубена битка, напротив. Kато родители не само можем да играем с децата си, но и да ги научим как да го правят сами и днес ще откриеш 10 начина как да стане това.
Тях ни сподели Деница Фишър – квалифициран родител-преподавател в Асоциацията по позитивно възпитание. В своята платформа „Мили Думи“ тя споделя практични съвети, ресурси и курсове в помощ на родители, които търсят отговори за възпитанието на своите деца. Самата Дени, водена от многото въпроси, с които се сблъсква по пътя на своето майчинство, открива позитивното възпитание като извор на вдъхновение и мотивация. Днес, тя споделя научено по време на курсовете, които организира. На 8 май стартира следващият ѝ практичен курс, по време на който участниците ще научат ефективни тактики на позитивно възпитание за всякакви ситуации и предизвикателства с деца на възраст от 1 до 17 години.
Виж още: 9 забавления на открито за цялото семейство
„Децата имат нужда да играят с нас – това заздравява връзката ни с тях, те ни наблюдават и попиват умения и, особено преди да проговорят, общуват с нас чрез играта. Но за повечето от нас, родителите, не е възможно да играем с децата цял ден, а и самостоятелната игра развива много ценни качества и умения – като въображение, логическо мислене и увереност!
Така целта ни като родители е да търсим баланса между двете – игра заедно и самостоятелна игра на детето.
Самостоятелната игра е умение – детето може да го придобие и само̀, но има много начини да подкрепим бебето и малкото дете в развитието на това умение. Тук съм споделила 10 стратегии, почти всички са приложими за бебенца, за тодлъри и даже за дечица в предучилищна възраст.
1. Наблюдавайте и се водете по детето
Родителите много често искаме да контролираме графика и детето – то да играе самостоятелно, когато на нас ни е удобно, и където ние искаме (например на пода в кухнята, под надзор докато готвим). Понякога ще има такива приятни съвпадения, но като цяло самостоятелната игра ще се случи, когато детето иска и има възможност да играе каквото иска.
Ето няколко примера:
* Дете на 2 години е седнало във ваната и прелива сапунената вода с чашки. Вместо да бързаме да го изкараме, да го заведем в хола и да пробваме да го заиграем там, може да го оставим да си играе във ваната и да използваме момента да си починем до него за пет минути или пък да преподредим шкафчето в банята и да измием мивката – детето е под надзор, но реално играе самостоятелно.
* Бебе на 10 месеца хванало дървена лъжица и я удря по масата… Може би му е интересен звукът. Може да пробваме да наредим пред него пластмасови кутии, една малка и една по-голяма тенджера, даже нещо дървено и да се отдръпнем на няколко крачки.
2. Изберете подходящи играчки
Ако играчките са прекалено елементарни (например пъзел от две части за дете на 4 години), то детето бързо ще се отегчава. Ако пък са прекалено сложни (лего за дете на 1 година), е възможно детето прекалено много да се мъчи. Опитва се да сглоби играчката, както е виждало мама да прави, но все не успява, затова започва да плаче от раздразнение или вика мама да помага и вярва, че не може да играе само̀.
Тук може да се водим по възрастовите препоръки на самите играчки, но най-важно е да наблюдаваме детето и как то си играе с играчките, кои от тях са му скучни и не ги пипа, кои от тях са му трудни и го дразнят.
3. Ограничете БРОЯ на играчките + ротация на играчките
Играта е работата на детето. И когато детето има прекалено много играчки, има риск да се почувства претоварено от избор – „От къде да започна?!” или пък постоянно да се разсейва от една играчка към друга и това да му пречи да се потопи в играта… И в този момент да ни вика да играем заедно.
Също така е нормално децата да губят интерес към играчки, с които играят постоянно. И двата проблема се решават с ротация на играчките. Съвсем просто обяснено, ротацията на играчките е, когато махнем част от играчките на детето (поне 30%) и детето няма достъп до тях известно време – седмица или две. После изваждаме тези играчки и прибираме другите. Така редуваме играчките, до които детето има достъп. Хем ограничаваме общия брой играчки, хем детето вижда забравените играчки като нови и отново им се радва. Ако се случи да търси и пита за някоя играчка – винаги може да я извадим.
Виж още: Как да подреждаме играчките по метода на Мари Кондо
4. Децата ценят и играят повече със собствено изработени играчки
Тук не е нужно да мислим сложни неща като направи-си-сам-къща-на-Барби, но във времето, което прекарваме с децата (над 1,5-2 години), може да си измислим лесен проект-игра и да направим „плюшена” играчка от чорап или фигурка от полимерна глина, или картонена корона.
Съпругът ми за 10 минути направи „лодка” от кашон и тиксо за сина ни (когато той беше на година и половина) и детенцето влизаше в лодката от там да лови дървени рибки с магнитчета. Така възбудихме нов интерес към една вече налична играчка (рибки с магнитна въдица) и спечелихме пет минути самостоятелна игра всяка сутрин.
5. Нека играчките са подредени и лесно достъпни за детето
Понякога забравяме, че
ако искаме детето да играе само̀, то има нужда от лесен достъп до играчките.
Да, то може да е започнало с дървеното влакче пред него, но ако иска да извади човечетата от кутия, качена нависоко или да намери лего-човечето с оранжевата коса, познайте кого ще извика за помощ. Когато играчките са подредени (а не всичките на куп в една огромна кутия) и детето може само̀ да си ги взима, е по-вероятно да се заиграва по-дълго, защото може да преминава от една играчка към друга или даже да си създава нови игри, които комбинират играчки – просто възможностите за забавление са повече.
6. Подгответе ИДЕЯ за игра
Много често се случва, че детенцето просто не знае на какво да играе. Тук може да му помогнем като подготвим игри, но без да казваме на детето какво да прави и как да играе – просто ги слагаме на близо ги оставяме като „покана за игра”.
Ето няколко възможности:
* Извадете няколко книжки или играчки и ги сложете близо до детето. Така то само̀ може да започне да ги разглежда или да ги включи в играта;
* Сложете старо списание, ножица (има безопасни изцяло пластмасови ножици, които режат само хартия) и хартиено лепило на открито място на пода;
* Изберете няколко шала и шапки и ги оставате близо до детето;
* Наредете няколко играчки и сложете отворена пред тях любима книжка – все едно играчките чакат някой да им чете;
* Пригответе няколко празни картонени кутии и ги натрупайте на кула;
* За бебенца идеята е същата – може в малко панерче да съберем различни безопасни, но непознати за бебето предмети от къщата (нова гъба за миене на чинии, дървена лъжица, празна кутийка, щипка) и да дадем панерчето на бебето да разглежда.
7. Подгответе МЯСТО за игра
Често е много очевидно какво детето иска да прави и само трябва да му създадем подходяща среда. Забележете, когато казвате на детето „Недей” или „Не сега” или „Не тук” и си помислете „Къде мога да позволя да прави това?”.
Ето няколко примера:
* Малкото дете иска да бърка брашно и вода, но ние се ужасяваме от чистенето после – може да пробваме да подготвим място за тази игра в банята;
* Детето иска винаги да ни сипва сок/вода/т.н.? Може да сложим различни размери купички, чашки, пластмасово шише, една фуния и черпак в мивката или в банята;
* Обича да рисува, но често излиза от листа хартия? Купуваме миещи се флумастери и слагаме детето да рисува, седнало на плочките за 10 минути;
* Детето иска да играе с кал? Когато планираме да чистим терасата, може да подготвим една кофичка с пръст, една лейка и един леген за игра;
* Постоянно се карате, че детето се катери на масата? Къде вкъщи може да организирате безопасно място за катерене?
Когато следваме естествения интерес на детето, не е нужно да го убеждаваме или насърчаваме да играе само̀!
8. Намалете екранното време
Проучванията показват, че децата, които гледат телевизия, са по-склонни да приемат „сценарии” на това, което са видели; деца, които не получават много време на екрана, участват в по-гъвкава, креативна игра.
Освен това, екраните забавляват детето, без то активно да участва – така детето не може да развива умението да си измисля само̀ забавления, да полага търпение и труд (например да подготви „сцена” с играчките), да приема периоди на скука, преди да му хрумне идея за нова игра.
9. Когато играете заедно с детето, насърчавайте го то да води играта
За да има желание да играе само̀ (и за да не плаче, когато се отдалечите) детето трябва да вярва, че то е способно да играе само̀. За съжаление, в старанието си да сме добри родители, да занимаваме и учим детето, понякога взимаме главна роля и прекалено много показваме на детето как да играе:
* „Виж, дрънкалката се движи така, за да издава звук”;
* „Ето така се подрежда легото, за да направим къща”;
* „Недей така, ако смесиш пластелина, ще имаш само кафяв”;
* „Така няма да стане, това е прекалено голямо, за да влезе” и т.н.
Внимавайте да не прекъсвате и поправяте детето, докато играе! Хората – и малки, и големи, учат най-добре, когато откриват сами.
Тъй като децата се учат чрез игра, прекъсването на играта на нашето дете, за да го научим на нещо, не само намалява неговото любопитство и вълнение от ученето, но и намалява радостта от самостоятелна игра.
Естествено, понякога ще показваме на детето как да прави нещо или ние ще водим играта, или детето само̀ ще ни кани ние да водим – няма проблем, стига това да не е единственият начин на игра заедно.
Тогава как изглежда игра, водена от детето? Ето три прости стъпки:
1. Изчакваме детето да започне, може да насърчим с избор – „Какво искаш да играем, миличко? Може да бутаме влакчето или да си направим замък от лего?“;
2. За деца под 2 години: наблюдаваме и изказваме на глас какво детето прави (това е много полезно и за развитието на речта на малките), без хвалене или оценка от наша страна – „Ти слагаш монети в камиона и сега камионът тръгва и обикаля.”;
За деца над 2-3 години: наблюдаваме и играем паралелно до тях. Ако детето трупа кубчета – и ние трупаме като него. Ако точи пластелин – и ние правим същото;
3. Може да насърчаваме с „Много ми е приятно да играем така” или „Обичам да прекарвам време с теб”.
10. Постепенно се отделяме от играта с детето
Тази идея е особено подходяща за бебета, дечица до 1.5 години и за по-големи деца, които още не са изградили умението за самостоятелна игра.
Първо, предупредете детето: „След малко трябва да свърша нещо, но сега съм тук с теб, хайде да играем”. След това отделете 10 минути за игра, водена от детето, както е описана горе. Оставете телефона настрана и наистина се съсредоточете върху детето. Ако видите, че то се вълнува или забавлява, може да покажете ентусиазъм – например: „Ихааа, колко е бърз този влак!”. Така валидирате емоциите на детето и затвърждавате неговата вяра, че играта е нещо хубаво и то знае как да играе.
Когато видите, че детето се заиграва, леко се отдалечете. За по-привързани ли по-малки деца, не излизайте от стаята, но се отдръпнете. Ако средата е безопасна и детето продължава да си играе, може да излезете от стаята или да се отдалечите още повече. Ако детето погледне към вас, може да кажете: „Отивам да проверя нещо и веднага се връщам” и наистина се върнете след 1 минута. Пак постойте до детето за 2-3 минути, после отново се отдалечете в подходящ момент. Така може постепенно да увеличавате времето до връщане – без да предизвиквате страх и плач у детето. Нормално е детето да търси внимание или одобрение, докато играе – ако ви вика или иска да показва нещо, отговорете с „Да, виждам” и опишете с думи какво прави.
Виж още: Как да помогнем на детето да се облича само̀? 5 изпитани Монтесори трика
За особено привързани деца, когато отдалечаването е трудно, както и за мъници под 1 година:
Може да пробвате да стоите съвсем близо до детето, докато то играе самостоятелно. Например, ако готвите, може бебето/детето да е точно до вас в столче или Монтесори кула и да държи купа и бъркалка – така готвите заедно. Или пред детето има няколко книжки, а вие четете собствената си книга/списание и така четете заедно. В подобни ситуации подкрепяте детето с физическа близост, без активно да водите или участвате в играта.
Ако имате бебе и започнете да прилагате тези стъпки, ще се радвате на все по-дълга самостоятелна игра, докато расте. Ако пък имате по-привързано дете, което винаги ви търси за игра, постепенно включвайте тези стратегии и скоро трябва да забележите как самостоятелната игра се удължава и то става все по-изобретателно и уверено в създаването на нови игри.
