Каква е крайната цел на родителството? Да възпитаме у децата умения и качества, които ще са им необходими да водят пълноценен живот като възрастни, например ефективна комуникация, търпение, изслушване, съвместно решаване на проблеми, поставяне на цели, справяне с трудности, емоционална интелигентност, управление на времето и още много.
Проблемът е, че в ежедневието виждаме как децата правят грешки и фокусът ни се пренасочва от “как да науча детето на търпение и комуникация” в “как да спра детето да не ми пипа лаптопа.”, от възпитание се пренасочваме към контрол и наказания. Фокусът е върху случилото се провинение или грешка, а не върху качествата и уменията, които детето има нужда да развие.
Възпитавам = системно въздействам, влияя, за да формирам нечий характер; приучавам
Наказвам = налагам възмездие за извършено престъпление или виновност
За да възпитаваме е необходимо да покажем и обясним, НЕ е нужно да наказваме. Джейн Нелсън, авторката на книгите (и създателка на курсовете) по Позитивно Възпитание пише: “От къде на родителите им е хрумнала безумната идея, че за да научат децата да слушат трябва да ги накарат да изпитват срам, унижение и дори болка? Децата са по-мотивирани да съдействат, да усвояват нови знания и да предлагат обич и уважение, когато се чувстват поощрявани, свързани и обичани.”
В тази статия ще разгледаме практики от позитивното възпитание, така че успешно да помогнем на децата да развиват ценни качества и умения, да се учат от грешките си и да ги поправят, БЕЗ да ги караме да страдат, че са сгрешили.
№ 1 – Регулираме собствените си емоции преди да реагираме
Това може да звучи очевидно, но когато реагираме бързо и емоционално в стресов момент, има вероятност това да е реакция от страх, раздразнение, гняв, разочарование или друга емоция и да ескалираме нещата. Ако се чувствате провокирани от нещо, което детето ви е направило, отделете малко време, направете пауза и регулирайте собствените си емоции, преди да отговорите. (Ако е необходимо да реагирате бързо, за да осигурите безопасност, разбира се, действайте, но най-добре без думи.)
Тук вярвам, че всички искаме да реагираме на секундата, все едно това е най-добрия момент за възпитаване. Детето е дръпнало покривката (след като сме казали 198 пъти да не се дърпа) и чинии са паднали на пода. Някъде дълбоко в нас е усещането, че имаме точно 3 стотни от секундата да се скараме или поне да “обясним” – “Виж какво направи!!! Нали ти казах, да не дърпаш!”, но е ценно да си напомним:
- чиниите все още ще си стоят счупени на пода и след 2 минути
- детето вероятно се е стреснало, единствения признак може да е моментно замръзване
- когато детския мозък е под стрес (например защото родител крещи или просто е очевидно ядосан), мозъка преминава към борба или бягство. По-сложни процеси като учене и логическо мислене не работят в този момент!
След като се успокоите и дадете минутка (или пет) и на детето да се успокои и само да помисли какво и защо се е случило, тогава е много по-подходящо да поговорите с детето.
Не само ще имате по-добър шанс да се свържете в този момент, но също така сте модел на това как изглежда емоционалната регулация, модел на принципа “успокой се преди да действаш”. Децата ни наблюдават всяко наше движение, те улавят емоциите ни, езика на тялото ни, как се обръщаме към тях, така че отделете малко време, за да оцените важността (и стойността) на това да се самоконтролирате, преди да откликнете на детето.
№ 2 – Разпознайте и говорете за емоциите на детето
Това може да е трудно, защото понякога емоциите на децата не ни харесват. Тъжно ни е да видим например как детето е разочаровано от подаръка, който баба е избрала с любов или как се ядосва на малката си сестричка, която само иска да си играе заедно с него… Целта на това да разпознаваме и да говорим за емоциите на детето е детето да се чувства комфортно с това да споделя и изразява всякакви емоции, когато е с нас. Когато посрещаме неговия гняв, раздразнение, разочарование, тъга със съчувствие и разбиране, тогава сме модел на емпатия, тогава детето се учи как и то да разпознава и мисли за емоциите на другите. Така поставяме основите на емоционална интелигентност у децата.
№ 3 – Поставяйте граници на поведението, с любов
Разбира се, понякога децата изразяват емоция по неподходящ начин – например, ядосват се и удрят. Важно е да поставим граница на поведението “няма да позволя да удряш” докато хващаме ръчичките и преместваме детето настрани и същевременно посрещаме емоцията с емпатия и разбиране. Ключови моменти тук са:
- да има граница за поведението
- да сме последователни в отстояването на границата
- да има разбиране и емпатия (които помагат на детето да се справи с емоцията)
- без да наказваме детето с нашето емоционално отдръпване или лишаване от любов. Например “много съм разочарована от твоето поведение!” или “няма да играя с теб повече!”
Виж още: Как да отстояваме граници без наказания?
№ 4 – Търсете сътрудничество, а не послушание
Малките деца искат да са активни, полезни и (обикновено) да участват заедно с нас. Не е реалистично често да откликваме с “не, не може” на техните желания и да очакваме послушание от детето. По-вероятно е да постигнем успех като пренасочим тяхната безкрайна енергия в полезни действия, изразим признателност за помощта и/или търсим решения, които да задоволяват и техните, и нашите нужди.
Ето как изглежда това в една примерна ситуация. Време е да готвим вечеря и детето на 3г ни дърпа за крачола “Мамо, ела да си играеш с мен!”. Ако търсим послушание, най-вероятно ще откликнем с “Не ме дърпай. Сега не мога. Остави ме да готвя.” Ако търсим сътрудничество, имаме много повече варианти:
- Може да предложим на детето да помага в готвенето
- Може да преговаряме “Ок, ще поиграя с теб 5мин. и като звънне алармата ще се върна да готвя. После ще съм свободна пак да играем след вечеря.”
- Може да разберем какво точно иска детето – дали е съгласен да се качи на монтесори кулата близо до нас и да си донесе няколко играчки? Дали иска да играем заедно на готвене?
- Може да измислим игра, която не ни пречи на процеса на готвене – например “познай кое животно издава такъв звук”.
Виж още: Как да избегнем тръшкане без да угаждаме
№ 5 – Поправяйте се след грешки
Да си добър родител не значи винаги да подхождаш със спокойствие, емпатия, разбиране, разумни граници и търсене на сътрудничество, а да разпознаваш, когато правиш грешки и да ги поправяш.
Искаме ли да имаме перфектни деца, които никога да не грешат? Не, разбира се, пък и да искаме, е невъзможно. Ние също не сме перфектни. Ще грешим. Тези моменти са прекрасна възможност да покажем на децата какво се прави при грешка – взимаш си поука и оправяш нещата. Ако си разлял сок на пода, почистваш. Ако си се разкрещял на някого вместо да регулираш емоциите, поемаш отговорност и се извиняваш. Уверяваш се, че другия знае, колко много го обичаш или цениш.
Например “Извинявай, не беше правилно да ти крещя.” или още по-добре “Днес, когато дръпна покривката и чиниите паднаха, аз много се ядосах и ти се разкрещях. Това не беше, правилно, съжалявам. Знам, че на теб ти стана тъжно. Искам да знаеш, че много те обичам и ти не си виновен, че аз се ядосах. И аз все още се уча как да се справям по-добре, когато се ядосвам.“
Не позволявайте на чувството на вина да ви блокира в такива моменти. Не се притеснявайте, че са минали часове от случката и не се самозалъгвайте, че детето вече е забравило. Дори да е забравило, ще получи един изключително ценен урок -> всички правим грешки и е много хубаво, когато ги поправяме.
Кое е по-важно – мигновен резултат или дългосрочен ефект?
Следваме тези родителски методи за да постигнем дългосрочен ефект – развитие на качества (емпатичен, отговорен, искрен, уверен) и умения (добра комнукация, сътрудничество, емоционална регулация, решаване на проблеми).
Не отричам, че наказанията работят. Ако целта ви като родител е да накарате детето си да се „държи добре“ на секундата, може да постигнете тази краткосрочна промяна в поведението, която желаете.
Но тази промяна в поведението не е защото детето ви магически се е научило как да регулира емоциите си, промяната в поведението се постига чрез страх от наказанието. А точно това “родителство със страх” трябва да избегнем, ако искаме децата да ни се доверяват, когато им даваме напътствия в живота.
Изследванията потвърждават, че да, наказанието понякога работи за постигане на подчинение, но не допринася за връзката родител-дете. Когато се използват наказания (и помнете, че лишаването на детето от нашата любов и нежност също е наказание), страхът и гневът навлизат във връзката и това засяга общуването, доверието, уважението и радостта от това да сме заедно.
Ако искате да се запознаете повече с научните проучвания по темата, прочетете книгата на Алфи Кон “Митът за разглезеното дете.” Ако търсите повече практически насоки как да прилагате принципите на позитивното възпитание във всякакви ситуации с децата, научете повече за курсовете по позитивно възпитание или последвайте Мили Думи в социалните медии.
