Сигурно хиляди пъти си си представяла идиличната картина как ти и твоят партньор вече имате дете, вече сте родители. Прекарвате време заедно вкъщи, забавлявате се, учите се, подкрепяте се. Всички сте едно голямо щастливо семейство. Какво обаче правиш, когато бащата е раздразнителен към детето и иска да прекарвате повече време само двамата? Или пък как да постъпиш, когато детето не дава на баща си да те доближи, плаче, тръшка се и повтаря „Не я пипай, това е моята мама!“?
Вероятно в случая става дума за ревност между баща и дете. И двамата искат твоето време, внимание, отдаденост. За да разбереш как да се справиш с тази ситуация, виж съветите на позитивния психолог Вал Милева.
От известно време следя нейните полезни видеа във Facebook страницата Осъзнат живот – мъдро родителство с Вал Милева.
Валентина Милева е позитивен психолог, педагог, международно сертифициран треньор по личностни и семейни трансформации, констелатор и майка на двама малчовци.
Виж още: Явлението „емоционално дистанциран баща“ – защо и как се случва?
Кои са основните признаци, по които да определим дали таткото наистина ни ревнува от собственото ни дете?
Появата на нов член в семейството винаги води до много промени – не само практически в ежедневната ни рутина, но и емоционални – в начина, по който се чувстваме и възприемаме другите членове на семейството и себе си в новата роля. От тази гледна точка ревността е чувство, което се среща в много семейства под една или друга форма. Като естествен елемент от семейната динамика тя заслужава свое място, в което да бъде призната, приета и отработена адекватно.
Обичайно татковците открито показват своята ревност под формата на раздразнание към различни ситуации от вече променената обстановка у дома. Някои татковци споделят, например, че не обичат да разговарят с жена си, докато детето е наблизо, защото биват непрестанно прекъсвани и това много ги изнервя.
Други се оплакват от липсата на достатъчно време, в което вниманието на жената е концентрирано единствено върху тях и върху връзката им. А тя, както знаем, винаги е нащрек какво се случва, докато детето играе, храни се или дори спи.
Понякога бащите изразяват ревността си вербално, като критикуват майката за прекомерното ѝ внимание, притеснение или фокусиране върху детето или като се оплакват от самото дете, че то не е достатъчно самостоятелно вече, че е прекалено прилепчиво или мама го е разглезила.
Това са ситуации и изказвания, които комуникират стреса на бащата от една страна, но от друга могат дълбоко да наранят майката и да разклатят отношенията в двойката.
Понякога ревността на бащата може да се прояви като открит гняв към детето – таткото се дразни, повишава тон, наказва или пляска, когато детето изпада в криза, “тръшка се”, трудно възприема някаква нова ситуация или навик, изисква внимание и т.н.
Наред с всичко това, ревността може да е и по-незабележима – под формата на абдикация от страна на бащата в грижата за детето или в семейното пространство. Това, за съжаление, е особено често срещан подход днес, тъй като голяма част от двойките не комуникират открито и нямат развити умения за разрешаване на подобни ситуации.
Таткото може да отказва подкрепа и внимание на плачещото дете, да се старае да излиза по-често и да прекарва по-малко време у дома под предлог, че му липсва внимание, не се чувства удовлетворен или не може да приеме дадена ситуация. Понякога това поведение е съпроводено или последващо спрямо горепосочените критики и евентуални конфликти.
В кой период най-често се появява тази ревност от страна на бащата – по време на бременността, малко след раждането?
Най-често първите прояви на ревност се появяват с раждането на детето, макар нерядко това да се случва още с осъзнаването на факта на бременността, особено ако рутината в семейството се промени, когато бъдещата майка научи новината.
Появата на дете е огромна промяна, за която няма как да сме изцяло подготвени, без значение колко сме информирани, колко много сме чели, колко съседски бебета сме гушкали или дори колко желано е нашето собствено дете.
Родителството изисква висока степен на зрялост на личността. За съжаление, не всички родители я притежават, за да преминат градивно през промяната.
За татковците адаптацията към тази промяна понякога е доста трудна, тъй като те са в голяма степен “странични наблюдатели” на процеса. Нямат възможност да изпитат всички физически, хормонални, емоционални промени, които настъпват в тялото и душата на майката през процеса на бременността, раждането, кърменето на детето.
Заедно с това обаче, татковците често са ангажирани с други важни задачи, които носят своите тревоги и предизвикателства, като подкрепата към майката, подготовката на дома, решаването на нови финансови ситуации. Всъщност те не са изключени от процеса, но го преживяват по доста различен начин.
Връзката между баща и дете се формира по различен начин и дори само този факт, заедно с всички притеснения и въпросителни, може да причини голям стрес на младите татковци, да ги направи по-неуверени, раздразнителни и ревниви към връзката майка-дете, която се случва толкова лесно и естествено (или поне така изглежда отстрани).
Виж още: Таткото – може ли той да се грижи за бебето като мама и как?
Кои са основните причини, които пораждат тази ревност?
Най-често основната причина е самият поток от промени, които настъпват в живота на семейството. Като цяло жените сме по-емпатични, обгрижващи и често, преди да станем майки, концентрацията на нашето внимание и грижа са насочени към партньора. След появата на детето обаче, вниманието ни бива пренасочено, ресурсите ни биват поставени пред голямо изпитание от преумора, тревоги, грижи и лични трансформации, в които, както уточнихме, татковците също срещат своите предизвикателства.
Заедно с това има една много ключова разлика в начина, по който партньорите се възприемат един друг след появата на детето.
Ако за майката (в повечето случаи) детето става неделима част от семейството, която заема приоритетното място, то за бащата (отново в повечето случаи) разделението е ясно и категорично – мама и детето са два отделни аспекта. Иначе казано, ако за жената настъпва трансформация и тя се превръща в “мама”, за мъжа тези две роли “жена” и “мама” остават ясно разграничени. Това е и причината мъжете често да се отделят от детето значително по-лесно, докато майките в повечето случаи остават с децата, ако не физически, то поне в мислите си, дори когато са ги поверили на безопасните грижи на някой друг.
Ревността е израз на процеса на напасване към всички промени, носталгия (осъзнават или не) по някои “свободи”, които сме имали в живота си преди да станем родители и търсене на своето място в трансформирането на семейната система.
Разбира се, важно е ревността да бъде в адекватни граници и проявления.
Ако сме установили, че наистина бащата ревнува от детето, какви са нашите ходове за действие, как да постъпим?
Обичайно за мъжете е по-трудно да споделят открито своите емоции, тъй като в нашето общество битува разбирането, че това поставя мъжа в по-слаба роля. Ето защо понякога дирекното назоваване на проблема може да бъде трудно или дори отхвърлено от таткото. Все пак откритата комуникация по темата е много важна и това е първата стъпка, на която да посветим енергията си.
Добре е да се опитаме, доколкото е възможно, да се абстрахираме от собствената си емоция. Например, ако бащата често се гневи на детето или критикува нас, самите ние вероятно ще изпитаме силно раздразнение и желание да влезем в конфликт. Важно е да наблюдаваме ситуациите, като в удобен момент повдигнем въпроса какво провокира определени чувства и поведения в нашия партньор.
Понякога е достатъчно само да слушаме внимателно какво казва човекът срещу нас. Той може например да се оплаква, че “това дете никога не млъква”, “не си чуваме приказката от него”, “никога не му стига”, “прави го нарочно, за да реагираме”, “от него не можем да излезем никъде”.
Разбира се, ревността на бащата не е единствената причина за подобни оценки и реакции, но те често комуникират потребността от повече внимание и концентрация върху връзката.
Понякога именно промените покрай появата на детето и ескалиралата ревност са първото сериозно предизвикателство между партньорите, което налага развитие на нови умения за комуникация в двойката. Наред с нея идва и моментът за “предоговаряне на връзката”.
Всяка връзка се основава на взаимодействия и правила, свързани с тях, и логично те се променят, когато се случи толкова голяма трансформация, като появата на нов член на семейството. Така че това е прекрасен момент да попитаме и да чуем, и себе си, и човека срещу нас от какво се нуждае на този етап. Какво остава незадоволено?
И най-важното тук, особено за нас, жените, е да чуем потребността на другия като потребност, а не като критика към нас, дори когато тя е отправена като такава. Да съумеем да извадим стойностната информация и да намерим път един към друг, така че всеки да даде и да получи каквото му е нужно, доколкото ситуацията го позволява. При всички положения първата стъпка винаги е добре да бъде насочена към партньорите, техните отделни личности и връзката в двойката като център на семейната система.
Виж още: Каква е ролята на бащата за емоционалното развитие на детето?
А как да разберем, че детето ни ревнува от баща си – по какво да познаем?
Някои деца прекъсват разговори, други отказват да правят самички неща, които иначе умеят, за да може мама да пренасочи вниманието си от другия човек към тях и да им окаже помощ. Трети ще плачат и ще се “тръшкат” за нещо, четвърти директно ще провокират конфликт, правейки бели, използвайки обидни думи, грубо поведние. Всичко, което отклонява мама и татко от вниманието им един към друг, е добре дошло.
Много, много важно е да отбележим, че този процес, особено в ранна детска възраст, е неосъзнат – тоест не можем да виним детето, че реагира по този начин, но можем да възпитаваме определени норми и граници на поведение, съобразени с възрастта и степента на развитие на самото дете.
Разбира се, това възпитание е необходимо да бъде насочено не само към детето, но често и към самите родители.
Какви са причините детето да ревнува майка си от баща си?
По правило децата ревнуват от всеки, който отнема вниманието на мама от тях. Особено през първите три години от живота си, които представляват фаза на силна привързаност към мама. Най-важното, от което детето се нуждае и което активно търси чрез всяко свое поведение, е вниманието.
Вниманието на мама означава за детето, че то е в безопасност, обичано е, има свое място. Съответно всеки, който “разсейва” мама е опонент, с който поне от време на време детето ще влиза в “битка”.
Също така за реакциите на детето и честотата на тези “битки” голямо значение имат цялостният семеен климат, балансът между родителите и дори енергията, която те излъчват и чрез която детето се свързва с тях.
Има ли разлика дали детето е момиче или момче, що се отнася до ревността, която може да изпита от баща си спрямо майка си?
През първите три години от живота на детето, то така или иначе е силно привързано към мама и разликата понякога не е толкова осезаема. Все пак обичайно момчетата са по-ревниви към майката.
Разбира се, тук много зависи и от начина, по който майката откликва на израза на ревността, защото дори децата да са момиченца, в някои случаи ревността може да се усеща изключително силно и крайно. Тук значение има цялостната семейна динамика и от темпераментът на детето.
Как да постъпим, когато виждаме, че детето ревнува от баща си? Трябва ли да се намесим в техните отношения или да оставим разрешаването им на бащата?
Това е много важен елемент от развитието и възпитанието на децата всъщност, защото родителите, освен като източник на любов, подкрепа, приемане и безопасност са и своеобразен коректор на някои поведения. Особено показателни са отношенията на децата с родителя от същия пол. От една страна те обичайно се асоциират с него, но заедно с това той служи и като здравословна бариера в отношенията с родителя от противоположния пол. Това подпомага здравословното разрешаване на някои конфликти на развитието, през които всяко дете преминава.
Например, татко и неговата ревност към мама служат като здравословна бариера в общуването между мама и нейното момченце. Помагат му да придобие по-добра представа за ролите в отношенията между хората, различните видове свързаност и любов, и да пренасочи своя интерес адекватно.
Всеки родител формира връзката с детето си по различен начин, базиран не само на пола на родителя и детето, но и на тяхната личност. За да бъде здрава тази връзка, едно от условията е другият родител да се отнася с уважение към индивидуалността на тази връзка.
Майките често се тревожат да дадат достатъчно пространство на отношенията баща-дете и понякога несъзнателно уронват авторитета на бащата пред детето. Пораждат недоверие или вътрешен конфликт в него, когато се опитват да минимизират всеки конфликт и да наложат “правилния” според тях модел на родителство на всяка цена.
Важно е да има граница, отвъд която другият родител не се намесва в отношенията с детето, дори тя да се постига чрез много “напасвания” на родителските модели. Разбира се, това важи за случаите, в които въпросната връзка родител-дете е здравословна и безопасна.
Кои са основните правила, по които да изградим хармонични отношения между всички членове на нашето семейство?
На първо място е много важно да възприемем, че семейството е единна система и като такава, в нея непрестанно протичат активни и взаимосвързани процеси.
Всяка промяна се долавя от всички и се отразява на цялата система.
В тази система всеки има свое място и своя роля. Ако някой не стои на мястото си или не се чувства добре в своята роля, това веднага се отразява на всички останали, дори този факт да не е осъзнат от тях. Ние не можем да компенсираме конфликтите, които възникват в другите, но можем да ги подкрепим в тяхното решаване чрез открити разговори, работа върху себе си и нещата, които дразнят, нараняват или провокират самите нас.
Семействто е система, в която енергията се върти, затова едни и същи модели на поведение, конфликти и трудности могат да се предават от поколение на поколение в търсене на решение. Основната цел е именно възстановяване и поддържане на баланса.
Важно е да се научим да не посрещаме проблемите, конфликтите и емоциите с парализиращ страх, а да ги приемаме като предизвикателства, чрез които растем, да им даваме място и да ги изследваме, защото те съдържат много ценни за нас ресурси и информация.
Важно е също да не забравяме, че зад всяко поведение стои причина и когато подхождаме с разбиране и осъзнатост към този процес, всъщност сме най-способни да подкрепим и себе си, и другите важни за нас хора!
